О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ …. 18.09.2018 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
като разгледа докладваното от
съдия Женя И.
гр. д. № 3286 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че предявеният
иск са допустим и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата
и изтичане на срока по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК,
намира:
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание. Следва да бъде изготвен и съобщен на страните
проекта за доклад по същото.
Следва да бъдат приети като допустими,
относими и необходими писмени доказателства по делото приложените към исковата
молба и отговора документи.
За изясняване на делото от
фактическа страна следва да бъде уважено искането на ответниците за задължаване
на основание чл. 176, ал. 1 ГПК ищцата и ответникът В.Т.К. да се явят лично в
съдебно заседание и да дадат отговор на въпросите, подробно посочени в отговора
на исковата молба, като бъдат предупредени за последиците по ал.3 на същата
разпоредба.
По искането за допускане на
свидетели, направено от ответниците,съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание, след като същите посочат конкретните обстоятелства, които ще
установяват със свидетелските показания, с оглед преценка тяхната допустимост.
Следва страните да
бъдат напътени към доброволно уреждане на спора.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 16.10.2018 год., от 13,30 часа, за
която дата да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:
„Предявени са кумулативно субективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД.
Ищцата Д.Ж.И. твърди в исковата си молба, че ответникът В.Т.К. бил син, а ответницата Д.С.В. била съпруга и съответно
наследници на Тодор К.
Василев, ЕГН:**********, починал на 20 април 2017г.
Приживе Тодор К. Василев и ответницата Д.С.В., станали длъжници на ищцата,
като вземането й срещу тях произтичало от договор за заем за послужване от дата 20.12.2010г., с нотариална заверка на подписите,
рег.№5558/11.09.2013г. на нотариус Радка Богданова с рег.№435 на Нотариалната
Камара. Предоставената от ищцата по този договор за заем за послужване сума от 25 000лв., те използвали за довършване строителството на тяхна жилищна сграда,
находяща се в тяхно дворно място с административен адрес с.Богомилово,
общ.Стара Загора, ул. „3емеделска” №2А.
Предоставената им в
заем парична сума в размер на 25000 лв. следвало
да бъде върната на
20.12.2015г. От тази сума до падежа 20.12.2015г. имало погасени само 900 лв. на три вноски - на 17.04.2015г. – 300 лв., на 17.05.2015г. – 300 лв. и на 13.12.2015г. – 300 лв. Т.е. към момента на падежа на
цялото задължение 20.12.2015г. била останала незаплатена сума за главница в размер на 24 100 лв.
В чл. 7 от Договора за
заем се съдържала
клауза за неустойка - до окончателното връщане на дължимата сума
заемополучателите дължали неустойка в размер на
150 лв. за всеки ден забава. По тази причина последвалите плащания след датата
на падежа общо в размер на 5350 лв. ищцата
приемала за погашение на дължима неустойка за
период от 36 дни.
В договора за заем не били
упоменати различни квоти, поради което следвало
да се счита, че двамата заемополучатели Тодор К. Василев и ответницата Д.С.В. се били задължили да върнат заема при равни дялове.
За частта на ответницата Д.С.В. в размер
на 12500лв. ищцата се
снабдила със заповед за изпълнение по била ч.гр.д. №
369/2017г. на ЧРС и било образувано изпълнително дело № 967/2018г. на ЧСИ
Гергана Илчева.
Ищцата твърди, че търси от
наследниците на Тодор Василев само разликата над 12500лв., а тя била 11800лв. Счита, че за нея били отговорни наследниците на Тодор К. Василев, а това били и двамата ответници. Тъй като наследниците не били солидарно отговорни за задълженията на наследодателя,
а всеки от тях дължал част от задължението, равна на неговата
наследствена част, ищцата
счита, че всеки от ответниците
дължал към нея сумата от 5800 лв., съответстваща на половината от непогасения заем
на Тодор Василев към нея.
Междувременно се наложило
с отменителен иск по чл.135 от ЗЗД ищцата да
върне в партимониума на отчетниците отчужден в
полза на низходящ недвижим имот. Това станало по
гр.д.№ 3247/2017г. по описа на PC Стара
Загора, влязло в законна сила.
Искането на ищцата до съда е да постанови решение, с което да осъди ответника В.Т.К.,
в качеството му на наследник на Тодор К. Василев и
ответницата Д.С.В., в качеството й на наследник на Тодор К. Василев, всеки
от тях да й заплати сумата в размер на 5800 лева, представляваща неизпълнено от общия им наследодател Тодор
К. Василев задължение за връщане на дължим заем, съгласно договор за заем за
послужване от дата 20.12.2010 г.,
с нотариална заверка на
подписите, рег.№5558/11.09.2013г. на нотариус Радка Богданова с рег.№435 на
Нотариалната Камара.
В
законоустановения срок по чл.131 ГПК ответниците В.Т.К.
и Д.С.В. са подали отговор на
исковата молба, с който оспорват изцяло исковете срещу тях.
Излагат следните
факти: Ищцата Д.Ж.И. и първият ответник В.Т.К. живели на
съпружески начала, без да имат сключен граждански брак. В отношенията им водещ
партньор била ищцата, която вземала решения по всички въпроси и
управлявала общото им имущество - движими вещи и пари. Дебитната карта, по
която В.К. получавал пенсия, а и заплата, докато работел, била предоставена на
ищцата и тя се разпореждала с постъпилите суми по нея по своя преценка. Втората ответница Д.С.В. и вече починалия й
съпруг Тодор К. Василев били родители на В.Т.К.. Д.
и Тодор Василеви живеели в село Изворово, община Чирпан, където имали дворно място
с къща. Освен нея, притежавали и дворно място в село Богомилово. През 2010г.
ищцата и първият ответник В.К. решили да си построят в това място къща, в която
да живеят двамата. Строителството започнало в дворното място на Д. и Тодор
Василеви, без да били учредено право на строеж на ответника В.К. и/или на ищцата Д.И.. Всички документи по строителството били издадени на името на Тодор К. Василев и Д.С.В., видно
от удостоверение изх. № 19-16-25/03.02.2015г. за въвеждане в експлоатация на
строеж, издадено от Община Стара Загора, но се съхранявали от ищцата, където били и понастоящем. С оглед обстоятелството, че не било учредено право на
строеж в полза на ищцата и разпоредбата на чл.92 от ЗС, тя накарала ответника В.К.
да убеди родителите си да подпишат договора за заем от 20.12.2010. Другата причина за сключване на договора за заем с
родителите на В.К. била, че той не притежавал никакво имущество,
за разлика от родителите си, които имали и дворното място в село Богомилово, и
къща с двор в село Изворово, община Чирпан. Ответникът Т.К. убедил майка си и
баща си, че той ще изплаща заема, а те само формално ще се подпишат. Към датата
на подписване, ответница Д.В. била на 79 години, а съпругът й Тодор Василев на
82 г. и двамата не се нуждаели нито от къща, тъй като живеели в село Изворово,
община Чирпан, нито от паричен заем в размер на 25 000 лв. Двамата съпрузи,
посочени като страни - заематели по договора за заем, не получили реално никакви
пари по този договор - нито по банков път, нито в брой, нито наведнъж, нито на
части. Цялата организация по снабдяване с
техническа документация за строежа и изграждането на къщата се извършвала от
ищцата, която за целта използвала строителна фирма СД „Югеман - Кайряков,
Манчев, Димова и с-ие”, гр.Стара Загора, ЕИК
*********. Всички разплащания се извършвали от И., като това ставало
първоначално с парите на В.К., който към началото на строежа имал лични
спестявания в размер над 20 000 лв. Сумата 21 275 лв. той получил от публична
продан на друга къща в село Богомилово за уравняване на дела си от бившата си
съпруга Недка Стоянова Кирилова, след дело за делба, за което било издадено
постановление за възлагане от 27.04.2010г. по
изп. дело № 20107650400284 на ЧСИ Гергана Илчева. В хода на снабдяване с
проектна и строителна документация и изграждането на къщата, спестяванията на
ответника В.К. свършили и за довършването на строежа, Д.И. започнала да влага и
свои пари. През периода януари
2011г. - декември 2014г., Д.С.В. и съпругът й Тодор К. Василев, макар и
подписали, въобще не разбирали, че формално били
страна по договор за заем, защото синът им В.К. изплащал вместо тях посочената
сума в договора. Това ставало, като последният предоставил дебитната си карта
на ищцата, както било посочено по-горе. За периода януари 2011
г. - декември 2014г. ищцата изтеглила приблизителната сума от 29 400 лв., от
които 5 280 лв. през 2011г., 5 600 лв. през 2012г., 8 170 лв. през 2013г. и 10
350 лв. през 2014г., формирана от пенсията и заплата на В.К., докато той все
още работел. Тъй като ответникът В.К., поради
недобро здравословно състояние, имал намерение да спира да работи и се очаквало
паричните постъпления за ищцата да намалеят, около три години след подписване
на договора, на 11.09.2013г., отново по настояване
на ищцата и убедени от сина си В.К., ответницата Д.С.В.
и съпругът й Тодор К. Василев били заведени при нотариус за потвърждаване на
подписите си в договора. По този начин, ищцата се снабдила с договор с
нотариална заверка. Поради факта, че в края
на 2014г. В.К. спрял да работи и получавал само пенсия, през 2015г. ищцата
припомнила на Д.С.В. и съпруга й Тодор К. Василев, че били страна по договор за заем и под заплаха от съдебно
производство същите били убедени, че и те трябва да почнат да дават пари. С общо 17 броя разписки, издадени от ищцата
в периода 17.04.2015г. - 20.03.2017г., същите дали общо 6 250 лв. Така общата
сума, изплатена на ищцата от ответника В.Т.К., Д.С.В. и
съпруга й Тодор К. Василев надхвърляла 35000 лв. и покривала
всички задължения по договора.
Относно посочените в исковата
молба твърдения за
издадена заповед за изпълнение
и изпълнителен лист по ч.гр.д.№369/2017г. на Чирпанския
районен съд, ответниците
твърдят, че подали възражение
по чл.414 от ГПК и
делото по установителния иск не било приключило.
Ответниците правят
възражение за нищожност на договора за заем за послужване от 20.12.2010г. поради противоречие със закона - чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.3, ал.1, т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в
брой. Това било така, защото договорът бил с парична престация 25 000 лв. и нямало никакви доказателства да има извършено плащане на
престацията - пълно или частично по банков път, каето изисквал законът. Даже и да не бил нищожен, договорът за заем за послужване от 20.12.2010 г. въобще не е породил правно действие и поради факта
на пълно начално неизпълнение от страна на заемодателя. Ответниците заявяват, че ищцата-заемодател Д.И. никога не е предавала
никакви пари по този договор - нито по банков път, нито в брой, нито наведнъж,
нито на части на заемателите Д.С.В. и Тодор К. Василев. Ето защо, не се дължало връщане на каквито и да било суми от тяхна страна,
респективно от наследника на починалия Тодор К. Василев. Ако въпреки тези възражения съдът счетял, че договорът е породил правно действие и се дължи
връщане на парични суми, ответниците молят да се приеме, че задълженията към ищцата са изплатени чрез
всички плащания, извършени от В.Т.К., Д.С.В. и Тодор К. Василев, подробно
описани по-горе в изложението.
Относно уговорената клауза
за неустойка, на осн. чл.92, ал.2 от ЗЗД ответницуите правят възражение за прекомерност и молят, съда да я намали. Ако ищцата имала някакви имуществени или парични претенции по повод
изграждането на къщата в имота - дворно място на Д. и Тодор Василеви, доколкото
и тя била давала лични средства за това, то редът за
защита на нейните права бил по чл.59 -
неоснователно обогатяване или чл.60 и сл. от ЗЗД - водене на чужда работа без
пълномощие.
Ето защо, ответниците молят да бъдат
отхвърлени предявените срещу тях искове.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК разпределя
доказателствената тежест, както следва:
Ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването и
съдържанието на валидно правоотношение, породено от договор за заем, предаването
на заемната сума на заемателите, нейният размер и падеж, както и че ответниците
са наследници на починалия заемател и техните приспадащи се части от
задължението, които претендира в настоящото производство.
В
тежест на ответниците е да докажат възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземането, респ.
срещу неговата изискуемост. В случая,
доколкото ответниците правят възражение за нищожност на договора за заем, респ.
възражение за прекомерност на
неустойката, то в тяхна тежест е да докажат тези си възражения. Същото важи и
за направеното от тях, при условията на евентуалност, възражение за връщане на
заемната сума.“
ПРИЕМА като
писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора заверени преписи от: договор за заем за послужване от 20.12.2010 г. с
нотариална заверка на подписите от 11.09.2013 г., удостоверение за наследници
изх. АУ-У908/21.08.2017 г., разписка от 17.04.2015 г., разписка от 17.05.2015
г., разписка от 13.12.2015 г., разписка от 15.01.2016 г., разписка от
17.02.2016 г., разписка от 12.03.2016 г., разписка от 16.04.2016 г., разписка
от 20.05.2016 г., разписка от 17.07.2016 г., разписка от 14.08.2016 г.,
разписка от 13.09.2016 г., разписка от 16.10.2016 г., разписка от 14.11.2016
г., разписка от 15.12.2016 г., разписка от 15.01.2017 г., разписка от
19.02.2017 г., разписка от 20.03.2017 г., изпълнителен лист №250 от 29.05.2017
г., решение от 13.11.2017 г. по гр.д.3247/2017 г. на РС – Стара Загора, удостоверение
за въвеждане в експлоатация *** строеж от пета категория изх. № 19-16-25/03.02.2015
г., постановление за възлагане на недвижим имот от 27.04.2010 г., извлечение от
банкова сметка на В.Т.К. за периода 2010 - 2015 г., покана за доброволно
изпълнение от 19.04.2018 г., възражение от 14.05.2018 г., известие за доставяне
от 15.05.2018 г.
По искането за допускане на
свидетели, направено от ответниците,съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание, след като същите посочат конкретните обстоятелства, които ще
установяват със свидетелските показания, с оглед преценка тяхната допустимост.
ЗАДЪЛЖАВА, на
основание чл. 176, ал. 1 ГПК, ищцата Д.Ж.И.
и ответника В.Т.К. да се явят лично в съдебно заседание и да дадат отговор
на въпросите, подробно посочени в отговора на исковата молба, а именно:
1.
По време на
съвместното им съжителство, кой е бил водещия партньор в техните
взаимоотношения и кой е вземал решения по основните въпроси, засягащи
съжителството им?
2.
Организирала
ли е ищцата Д.Ж.И. строителството на къщата в село Богомилово и коя е
фирмата-изпълнител на строежа?
3. Извършвала
ли е ищцата Д.Ж.И. разплащанията със строителната фирма или с други работници,
работили по къщата?
4. Защо
нотариалната заверка на подписите в договора за заем е извършена почти три
години след датата на сключването му ?
5. Използвала
ли е ищцата Д.Ж.И. дебитната карта на ответника В.Т.К. в периода 2010г. -
2015г. и какви суми общо е изтеглила ?
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца и ответника, на основание чл. 176, ал.3 ГПК, че съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала
да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни
отговори.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА
им, че в случай на постигане на съдебна
спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява,
а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и
съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИЩЕЦА препис от отговора на двамата
ответника, ведно с приложенията, като му се укаже, че може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с отговора в първото по делото
съдебно заседание.
На основание чл. 146 във връзка с чл. 140, ал. 3
от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване на делото, ведно с
проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат становище по него и
дадените със същия указания, най – късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: