РЕШЕНИЕ
№ 1225
гр. Бургас, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20222100500404 по описа за 2022 година
С Решение № 37 от 10.01.2022г., постановено по гр. дело №
5694/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е прието за установено в
отношенията между страните, че А. А. Ш., ЕГН**********, с адрес: гр. Б., ул.
,,А. В.“, бл. *, ет. * дължи на ,,Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н ,,Витоша“, ж.к. ,,Малинова
долина“, ул. ,,Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6 сумата от 3 000 лева -
частична претенция от 27 158, 38 лева, представляваща главница по Договор
за потребителски кредит № ***/10.01.2008г., сключен между ,,Юробанк и ЕФ
Джи България“ АД и длъжницата, ведно със законна лихва върху главницата
от 3 000 лева от депозиране на заявлението в съда - 24.05.2021г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 810, 83 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 3 000 лева за
периода от 15.04.2018г. до 24.05.2021г., като вземането е прехвърлено в полза
на ,,Еос матрикс“ ЕООД, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 18.01.2016г., за които суми е издадена Заповед №
990/27.05.2021г., постановена по частно гр. дело № 3605/2021г. по описа на
1
Районен съд – Бургас.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
А. А. Ш., чрез адв. Красен Кръстев - БАК, с която се изразява недоволство от
атакувания съдебен акт. Излагат се съображения за неправилност и се иска
неговата отмяна. Излага се становище за недопустимост на предявения иск.
Посочва се, че в заявлението по чл. 410 от ГПК е заявено вземане на стойност
от 3 000 лева, представляващо част от главница в общ размер от 27 158 лева.
Твърди се, че съдът установил, че по-голяма част от главницата е погасена по
давност, поради което в заявлението е следвало да бъде посочено за кои
вноски като част от общото задължение се подава то. Подчертава се, че
посоченият пропуск не може да бъде отстранен в исковото производство, тъй
като установителният иск бил обвързан със заявеното пред заповедния съд.
Навеждат се доводи, че искът би могъл да бъде уважен само в по - малък
размер (главница – 712, 15 лева и лихви в размер на 192, 49 лева). В жалбата
се излагат аргументи за допуснати от съда процесуални нарушения. Твърди
се, че първистанционният съд не уважил искането на ответната страна, да
бъде задължен ицеца да представи в оригинал приложените с исковата молба
документи; не допуснал събиране на гласни доказателства; не било уважено и
искането, на основание чл. 21, ал. 1 от Наредбата за ЦКР, ищецът да уточни
как е формирана главницата в размер на 27 158 лева.
Развиват се подробни съображения във връзка с института на
погасителната давност. Посочва се, че кредитът бил обявен за предстрочно
изискуем преди сключване на договора за цесия и към момента на подаване
на заявлението, вземанията вече били погасени по давност. Подчертава се, че
заявеното от ищеца (въззиваем) пред ЦКР на БНБ имало характер на
извънсъдебно признание, че още през 2016г., цялата главница била
изискуема. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез извършената
по делото съдебно - икономическа експертиза. Излага се становище относно
размера на присъдените от съда лихви. Твърди се, че след като цесията е
съобщена на длъжника в хода на исковото проиоводство, не следвало да се
присъждат разноски в негова тежест.
С жалбата се претендира отмяна на атакуваното решение и
постановяване на съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат
отхвърлени исковите претенции. Претендира се присъждане на сторените
2
съдебно - деловодни разноски, както в заповедното производство, така и по
делото пред първата и въззивната инстанция. С въззивната жалба са
отправени доказателствени искания – да бъде задължена въззиваемата страна
– „ЕОС Матрикс“ ЕООД със седалище гр. София да представи по делото
следните доказателства в оригинал – Договор за кредит, погасителен план,
Договор за възлагане на вземания, ведно с Договор за цесия с потвърждение и
приложения, Уведомление по чл. 99 от ЗЗД, да бъде уважено искането за
допускане на гласни доказателства, посредством които да бъде установено, че
въззивницата е уведомена за предсрочната изискуемост, както и да бъде
задължено въззиваемото дружество да уточни по делото как е формирана
посочената главница, дължима от страна на А. Ш. в Централния кредитен
регистър в размер на 27 158 лева.
В съдебно заседание въззивната страна не се явява и не се
представлява.
В законовия срок по делото е депозиран писмен отговор от ,,Еос
Матрикс“ ЕООД, чрез адв. Недялка Капитанова- АК-Стара Загора, с който
същата се оспорва изцяло. Направено е подробно изложение на фактите и
обстоятелствата от значение за спора по делото.
Твърди се, че на 10.01.2008г. между ,,Юробанк и ЕФ Джи
България“АД (кредитор) и А. А. Ш. (кредитополучател) е сключен Договор за
потребитески кредит, по силата на който кредиторът предоставил на
кредитополучателя кредит за текущи нужди в размер на 30 000 лева. Излагат
се аргументи във връзка с наведените във въззивната жалба твърдения за
допуснати от съда процесуални нарушения по отношение на поисканите от
ответната страна доказателствени искания.
Посочва се, че за кредитната институция възниква
задължението да подава информация за вземането в Централния кредитен
регистър, без да е необходимо съгласието на длъжника. Подчертава се, че
макар да са налице предпоставките за настъпване на предсрочната
изискуемост, кредиторът не можел да се позове на нея преди осъществяване
субективния елемент – уведомяване. Навеждат се доводи във връзка с
изискването за писмена форма на уведомлението за предсрочна изискуемост.
Твърди се, че в случая е спазено изискването на чл. 183 от ГПК, тъй като
заверените от адвокат документи се приравнявали на официални такива на
3
основание чл. 32 от ЗА.
Претендира се отхвърляне на въззивната жалба като
неоснователна и потвърждаване на постановеното съдебно решение. При
условията на евентуалност, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, е направено
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
С отговора на въззивната жалба не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба не
изпращa представител. Депозира по делото писмено становище, в което
посочва, че поддържа отговора на въззивната жалба и изразява становище по
същество на жалбата.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на
закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от „Еос Матрикс“ ЕООД със седалище гр.
София против А. А. Ш., с който се претендира да бъде прието за установено,
че А. Ш. дължи на „Еос Матрикс“ ЕООД сума в размер от 3 810, 83 лева, от
които главница в размер на 3 000 лева – частична претенция от общо
дължимата главница в размер на 21 158, 38 лева, ведно с лихва за забавено
плащане в размер на 810, 83 лева за периода от 15.04.2018г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, представляващи неизплатено задължение по
усвоения кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се посочва, че на 10.01.2008г. е сключен
Договор за потребителски кредит № ***/* между „Юробанк И Еф Джи
България“ АД, по силата на който Банката е предоставила на А. А. Ш. сума в
размер от 30 000 лева за текущи нужди, а кредитополучателят се е задължил
да върне ползвания кредит, ведно с дължимите лихви в сроковете и при
условията, посочени в договора. В исковата молба се посочва, че след
усвояване на кредита, А. Ш. е започнала да погасява дължимите си вноски, но
е преустановила плащанията и е останала задължена за сума в размер на 27
158, 38 лева и договорна лихва в размер на 3 760, 79 лева, а вземането е
4
станало изискуемо с изтичане на крайния срок на договора – 10.01.2018г. В
исковата молба се посочва, че след сключването на договора за
потребителски кредит – на дата – 18.01.2016г. е сключен Договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който „Юробанк И Еф Джи
България“ АД е прехвърлила на „Еос Матрикс“ ЕООД задължението на
кредитополучателя А. Ш. е изкупено от ищцовото дружество, за което
обстоятелство на ответната страна е изпратено уведомление на 24.09.2020г.,
но писмото се е върнало в цялост, но въпреки това следва да се приеме, че с
връчване на препис от исковата молба и от приложенията към нея е
уведомена ответната страна.
По делото не се спори, че въз основа на депозирано Заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК е образувано частно гр. дело № 3605/2021г. по описа на Районен съд –
Бургас и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 990 от 27.05.2021г., по силата на която е разпоредено А. А. Ш. да
заплати на „Еос Матрикс“ ЕООД следните суми:
- сума в размер на 3 000 лева, представляваща главница –
частична претенция от общо дължима главница в размер на 27 158, 38 лева,
дължима по Договор за потребителски кредит от 10.01.2008г.,
- сума в размер на 810, 83 лева, представляваща обезщетение за
забава върху претендираната главница за периода от 15.04.2018г. до
25.05.2021г., ведно със
- законната лихва върху главницата, начиная от датата на
подаване на исковата молба – 26.05.2021г. до окончателното плащане на
сумата, както и разноските по делото в размер на 76, 22 лева.
В заповедното производство е депозирано възражение от А. Ш.
на дата – 23.06.2021г. и с Разпореждане № 2976 от 24.06.2021г., постановено
по частно гр. дело № 3605/2021г. по описа на Районен съд – Бургас съдът е
указал на заявителя да предяви иск, за да установи своето вземане.
Съобщение за постановеното разпореждане е получено от заявителя на дата –
16.07.2021г., а исковете са предявени на 10.08.2021г. – тоест – спазен е
предвидения в закона едномесечен преклузивен срок за предявяване на
установителния иск.
Ответната страна по предявените искове – А. А. Ш. депозира по
5
делото писмен отговор, в който се отправя възражение за изтекла погасителна
давност, тъй като кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем още преди
десет години, а погасителната давност е започнала да тече най-късно на
31.12.2015г. и към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
25.05.2021г. вземането вече е било погасено по давност. Сочи, че съдът
служебно следва да следи за нищожни и неравноправни клаузи, тъй като се
касае за сключен Договор за потребителски кредит.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е.
правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките
на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен
съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват
нарушения на императивни материалноправни норми.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се
установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е
налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички
относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до
правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са
ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата
инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема
изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо
същата да се преповтаря и в настоящото решение.
От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и А. А. Ш. е
сключен Договор потребителски кредит от 10.01.2008г., от който е видно, че
„Юробанк И Еф Джи България“ АД е предоставила на А. Ш. в качеството й на
кредитополучател потребителски кредит в размер на 30 000 лева. Видно от
чл. 15 от сключения между страните Договор за потребителски кредит при
непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или
лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго
задължение по договора, вземането на Банката за възстановяване на целия
кредит става предсрочно изцяло изискуемо, изискуемостта настъпва без да е
6
необходимо каквото и да е волеизявление на страните и Банката може да се
снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към принудително събиране на
вземането си като насочи изпълнение върху цялото имущество на
кредитополучателя.
Следва изрично да се отбележи, че по делото няма данни, а и
ответната страна не твърди за отправено изявление от страна на Банката и не
сочи доказателства за отправено й изявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем преди депозиране на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е и образувано
частно гр. дело № 3605/2021г. по описа на Районен съд – Бургас.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, от
неоспореното заключение на която е видно, че към датата на изготвяне на
заключението – 06.12.2021г. незплатената главница възлиза на сума в размер
от 27 158, 38 лева, а възнаградителната лихва възлиза на сума в размер от
8 737, 45 лева по вноски с дати на падеж 10.03.2018г. до 10.01.2018г. В този
смисъл, съдът намира, че предвид настъпилия краен падеж на договора, а
именно – 10.01.2018г. е настъпила дължимостта на всички неплатени вноски
до договора – дължими за главница и възнаградителна лихва.
По отношение на възраженията във въззивната жалба, че по
отношение на вземането на ищцовото дружество е настъпила предсрочна
изискуемост, съдът намира следното:
С оглед приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013г.
от 18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на
ОСГТК на ВКС на РБ предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва
с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал. 2 от ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
7
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. ВКС на РБ
изрично приема в своето решение, че постигнатата в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем (както е в конкретния
случай в настоящото производство) и без да уведомява длъжника кредиторът
може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е
заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател.
В конкретния случай – както бе посочено и по-горе твърдението
на ответната страна за настъпила предсрочна изискуемост на дължимия от
нейна страна кредит се извежда единствено от обстоятелството, че
последното плащане на ответната страна е на 15.09.2009г., поради което и при
толкова голямо просрочие са били налице всички предпоставки Банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем. По делото обаче няма данни и не се
твърди такова обстоятелство – Банката в качеството й на кредитодател да е
обявила на страната и да е довела това обстоятелство обективно до нейното
знание, че счита кредита за предсрочно изискуем и претендира плащане на
пълния остатък от дължимите главница и възнаградителна лихва. Ответната
страна посочва и обстоятелството, че ищцовото дружество е знаело, че
придобива предсрочно изискуемо вземане и го е заявило като такова – видно
от две справки от Централния кредитен регистър при БНБ, но както бе
посочено, за да се приеме, че е настъпила предсрочна изискуемост по
отношение на длъжника следва да бъде спазена предвидената в договора в
процедура, да бъде обявена на страната и изявлението за обявяването й
следва да достигне до кредитополучателя. В противен случай не може да се
приеме, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила. Безспорно е, че
не може да се приеме, че с вписването на кредита в кредитния регистър към
БНБ води до последица обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, тъй
като това не е волезиявление, отправено до страната и не може да има за
последица настъпване на изискуемост на целия дължим остатък от кредита.
В този смисъл, съдът намира възражението на въззивната
страна, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди сключване
на Договора за цесия от 15.12.2015г., а след това – с изтичане на пет години е
настъпила и погасителна давност за цялото вземане и към датата на
образуване на заповедното производство – 26.05.2021г. вземанията са изцяло
8
погасени по давност, за неоснователно.
По отношение на направеното възражение, че претенцията на
ищцовото дружество е погасено по давност, тъй като всяка вноска става
изискуема и по отношение на нея започва да тече давност от съответния
падеж, съдът намира следното:
С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ,
която настоящия състав следва да съобрази е безспорно, че връщането на
предоставена за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята
същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части на
основание чл. 66 от ЗЗД, поради което и в случая не може да намери
приложение кратката 3-годишна давност по чл. 111, буква „в“ от ЗЗД, тъй
като не се касае за периодични падежи. В този смисъл – наведените
възражения във въззивната жалба и в отговора на исковата молба на А. Ш. са
неоснователни.
С оглед актуалната практиката на ВКС на РБ, която настоящия
състав следва да съобрази при своето произнасяне, изразена и в Решение №
45 от 17.06.2020г., постановено по т. дело № 237/2019г. по описа на ВКС на
РБ и Решение № 60118 от 15.10.2021г., постановено по т. дело № 2848/2019г.
по описа на ВКС на РБ се приема, че началният момент на течението на
давността е свързан с изискуемостта на съответната погасителна вноска.
Съдът в своите мотиви приема, че съгласно разяснителната част
на Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012г. по тълк. дело №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност е установена в обществен
интерес и целта е да се стимулира своевременното упражняване на
субективните граждански права. Посочено е, че чрез този институт на
кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на
своето право. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася
за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в
интерес на всички. Въз основа на така даденото тълкуване в задължителната
практика на ВКС относно целите на института на погасителната давност, и
предвид обстоятелството, че погасителната давност е свързана с бездействие
на кредитора – неупражняване на негово субективно право, за което същият
може да търси изпълнение, ВКС на РБ е приел, че на основание чл. 114 от
ЗЗД, началният момент на течението на давностния срок винаги е свързан с
9
изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който
той може да търси изпълнение. С оглед на това, неупражняването на правото
в рамките на давностния срок води до погасяване на правото на принудително
изпълнение.
Съдът в своето решение изрично приема, че когато вземането на
банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски,
изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни
моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на
закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с
изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът
може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен т. е. принудителен ред, поради
което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по
отношение на тази част от вземането по кредита. По повод на поставения
въпрос, по който е допуснато до обжалване съдебното решение по реда на чл.
290 от ГПК, ВКС на РБ дава изричен отговор, че началният момент, от който
започва да тече давностния срок за вземания за главница по погасителни
вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на
съответната вноска. В този смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд,
които настоящата инстанция напълно споделя и на основание чл. 272 от ГПК
изцяло препраща към тях.
В конкретния случай е безспорно, че по отношение на
дължимите вземания по сключения договор, ищцовото дружество е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на 26.05.2021г. и по този начин е прекъсната давността, поради
което и следва да се приеме, че погасителната давност за главницата пет
години назад от датата на депозираното заявление на 25.05.2021г. обхваща
вноските с настъпил падеж до 25.05.2016г. Погасени по давност са вноските
за периода от 10.06.2009г. до 10.05.2016г., поради което и настоящата
инстанция намира, че претенцията на ищцовото дружество е основателна и в
заявения размер от 3 000 лева – като частична претенция от общо дължимия
размер от 6 447, 01 лева, поради което и съдът счита, че правилно
първоинстанционния съд е уважил заявената претенция до този размер.
На основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
основателната е и претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
10
предявената частична претенция, която сума възлиза на 810, 83 лева
съобразно заключението на вещото лице и недопустимостта съдът да присъди
повече от поисканото, поради което и претенцията и в тази й част е
основателна и следва да бъде уважена.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е
направил първоинстанционния съд в атакуваното решение, съдът намира, че
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответната страна по
въззивната жалба има право да й бъдат присъдени направените по делото
разноски пред настоящата инстанция, но по делото няма представени никакви
доказателства такива да са направени от дружеството, поради което и това
искани съдът намира за неоснователно.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид
обстоятелството, че е предявен иск с цена под 5 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37 от 10.01.2022г., постановено
по гр. дело № 5694/2021г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11