Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                    ........................2015 година                град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар Т.Т.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 884 по описа за 2015 година.

           

Предявени са искове по чл.128 КТ и чл.224, ал.1 КТ.

Ищцата Н.В.А. твърди, че е работила при ответника по трудово правоотношение, което е прекратено по взаимно съгласие на 26.05.2014 г. Към този момент работодателят не бил изплатил трудови възнаграждения и обезщетение по чл.224 КТ общо в размер на 739,76 лв. Дължимите възнаграждения били за месеците април и май на 2014г., а обезщетението било в размер на 416,74 лв., съответстващо на 13 дни неизползуван платен годишен отпуск. Поддържа се, че сумите не са изплатени и към момента на завеждане на иска. Претенцията  е да бъде осъден ответника да заплати възнагражденията и обезщетението. В последното по делото съдебно заседание ищецът е предприел действия по изменение на исковете, чрез тяхното намаляване. След допускане на изменението и частичното прекратяване на производството размерът на общата искова претенция – обезщетение и трудови възнаграждения се намалява от 739,76 до 726,26 лв.

         Ответникът „Джуниър интернешънъл” ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба.

         Съдът намери за установено следното:

Съгласно трудов договор №70-37/22.10.2013 г. ищцата е постъпила на работа при ответника на длъжност „отговорник ателие” с основно месечно възнаграждение 321 лв. и допълнително възнаграждение за клас за прослужено време /лист 6/. Със заповед от 26.05.2014 г. работодателят прекратил трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие /лист 7/.

Установява се от заключението на експертизата, че за периода от 01.04.2014 г. до 26.05.2014 г. работодателят е начислил по ведомост следните брутни суми: 412,08 лв. – възнаграждение за месец април 2014 г. и 274,86 лв. - възнаграждение за месец май на същата година. След извършване на удръжките от трудовото възнаграждение общо дължимата за двата месеца сума е 538,48 лв., от които 323,02 лв. за април и 215,46 лв. за май. Вещото лице е установило, че размерът на дължимото обезщетение за неизползваните от ищцата 13 дни отпуск, които са посочени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, възлиза на брутната сума 208,65 лева. След извършване на необходимите удръжки нетния размер на обезщетението е 187,78 лева.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните е съществувало правоотношение по трудов договор, като не е спорно, че работникът е изпълнявал задълженията си по него. Съгласно чл.128 от КТ работодателят е длъжен да начислява и заплаща трудовото възнаграждение в установените срокове за положеният от служителите и работниците труд.

Установява се по делото, че работодателят е изпълнил задължението си относно начисляване на възнагражденията дължими на ищеца, но не и задължението си да му ги изплати в уговорените срокове.

 Предвид това следва да бъде осъден ответника да заплати горепосочените суми за трудови възнаграждения – 323,02 лв. за месец април 2014г. и 215,46 лв. за месец май 2014г.

Съгласно чл.224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск. По настоящото дело се установиха безспорно както правопораждащият факт – прекратяване на трудовото правоотношение, така и броят на неизползуваните от работника дни, тъй като същите са посочени в заповедта на работодателя по чл.325, ал.1 КТ. Съобразно установеното от експертизата и изменението на иска, следва обезщетението да се присъди в нетния размер от 187,78 лева.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК следва ответникът да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 300 лева.

Съобразно чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 100 лв., както и сумата 120 лева – заплатени от бюджета на съда разноски за експертиза.

 Мотивиран така, съдът

          

Р    Е   Ш    И:

 

ОСЪЖДА „Джуниър интернешънъл” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Младост“, ж.к. „Горубляне“, ул. Витоша, №36, да заплати на Н.В.А. ЕГН **********, с адрес ***, на осн. чл.128, т.2 КТ, чисто трудово възнаграждение - без предвидените в ЗДДФЛ и КСО удръжки, както следва: за месец април 2014 г. -323,02 лв. /триста двадесет и три лева и 2ст./; за месец май на 2014 г. -215,46 лв. /двеста и петнадесет лева и 46 ст./; както и,  на осн. чл.224, ал.1 КТ, сумата 187,78 лева /сто осемдесет и седем лева и 78ст./, представляваща нетен размер на обезщетение за неизползуван годишен отпуск от 13 дни, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 16.02.2015г. до окончателното изплащане.

ДОПУСКА, на осн. чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решението относно присъдените по-горе суми.

 

ОСЪЖДА „Джуниър интернешънъл” ЕООД да заплати на Н.В.А., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата  300 лв. /триста лева/, представляваща деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА „Джуниър интернешънъл” ЕООД да заплати, на осн. чл.78, ал.6 ГПК, в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт и сметка на Старозагорския районен съд сумата 100 лв. /сто лева/ държавна такса, както и 120лв. /сто и двадесет лева/ разноски за експертиза, платени от бюджета.

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: