Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 07.10.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на седемнадесети
септември две хиляди двадесет
и първа година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СТЕФКА АТАНАСОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
755 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО
е по иск за делба с правно основание чл. 69 от ЗН във втората фаза – по
извършване на делбата.
С решение № 260027
от 10.02.2021г., влязло в законна сила на 02.03.2021г. е допусната съдебна
делба между М.М.Р. с ЕГН********** и Г.Г.Р. с ЕГН **********,*** от една страна
и Р.Г.Р. с ЕГН **********,*** - от друга страна, на
следните техни съсобствени недвижими имоти, а именно: 1) САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор **********(тридесет и шест хиляди четиристотин
деветдесет и осем, петстотин и едно, седемстотин седемдесет и девет, едно,
шестнадесет), находящ се в град К., община К., област П., по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-52/16.11.2011г. на И.Д.на
АГКК; последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелният обект - от 01.06.2020 г.; адрес на имота гр. К., п.к.****,
ул. „И.П.“ *******, самостоятелният обект се намира на етаж 5 (пет) в сграда с
идентификатор *******, предназначение - жилищна сграда многофамилна; сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор *******предназначение на
самостоятелният обект: жилище, апартамент; брой на нивата на обекта 1 (едно),
посочена в документа площ 116.08 (сто и шестнадесет цяло и осем стотни) кв. м;
прилежащи части: таван 5 (пет) — 27.70 (двадесет и седем цяло и седемдесет
стотни) кв.м; изба 3 (три) - 18.71 (осемнадесет цяло седемдесет и една стотни)
кв.м; и съответните идеални части от 12.16% ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж; ниво 1; съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същият етаж - *******.7, *******.15, под обекта - *******.14, над
обекта – няма; 2) САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *******.31
(тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем, петстотин и едно,
седемстотин седемдесет и девет, едно, тридесет и едно), в град К., община К.,
област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД-18-52/1.6.11.2011 г. на И.Д.на АГКК; последното изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелният обект -
от 01.06.2020 г.; адрес на имота: гр. К., п.к.****, ул. „И.П.“ *******, гараж
3; самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор *******,
предназначение - жилищна сграда многофамилна; сградата е разположена в поземлен
имот с идентификатор *******, с предназначение на самостоятелният обект: гараж
в сграда; брой на нивата на обекта 1, посочена в документа площ 21.89 (двадесет
и едно цяло осемдесет и девет стотни) кв.м, прилежащи части, съответно идеални
части от 12.16% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж; ниво 1; съседни самостоятелни обекти: на същият етаж *******.30, под
обекта – няма; над обекта *******.9, ПРИ КВОТИ: 4/6 (четири шести) ид. части за
М.М.Р., 1/6 (една шест) ид. част за Г.Г.Р. и 1/6 (една шеста) ид. части за Р.Г.Р..
В първото
заседание след допускане на делбата ищцата М.М.Р. е направила и е приета
претенцията й за възлагане по реда на чл. 349, ал.1 от ГПК на допуснатия до
делба имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *******.16. Ищцата
твърди, че делбеният имот е неподеляемо жилище, бивша съпружеска общност,
прекратена със смъртта на наследодателя, чиято съпруга ищцата е била приживе и
че не притежава друго жилище. Отделно, съделителката е поискала съдът да
постави в нейния дял и допуснатия до делба САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор *******.31, представляващ гараж, с мотив, че същият се явява
обслужващ допуснатото до делба жилище.
Възлагателната
претенция е направена в преклузивния срок по чл. 344, ал. 4 ГПК, допустима е и
следва да бъде разгледана по същество.
Ищецът Г.Г.Р.
не взема становище по възлагателната претенцията на ищцата. Претендира при
извършване на делбата, съдът да разпредели в неговия дял САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор *******.31, представляващ гараж.
Ответницата Р.Г.Р.
счита претенцията за неоснователна, като счита че същата неправилно е
квалифицирана по чл. 349, ал.1 от ГПК и се касае за претенция по чл. 349, ал.2
от ГПК. Твърди, че съделителят с възлагателна претенция не е живял в
допуснатото до делба жилище при откриване на наследството, както и че притежава
идеални части от друго жилище, придобито по наследство.
От събраните по делото доказателства съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТНОСНО способа
за извършване на делбата:
Съсобствеността
в делбеното производство се прекратява чрез възлагане по реда на чл.349, ал.1
или ал.2 от ГПК, чрез теглене на жребий по чл.352 от ГПК, чрез разпределение на
имотите по реда на чл.353 от ГПК или чрез изнасянето им на публична продан.
Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове
съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите. Съгласно общия принцип
за извършване на делбата, всеки от съделителите следва да получи реален дял от
делбеното имущество. Само при неподеляемост и невъзможност за възлагане, то
следва да се изнесе на публична продан и съделителите да получат паричната
равностойност на дела си от продажната цена. При направена възлагателна
претенция по реда на чл. 349, ал.1 или ал.2 от ГПК, когато до съдебна делба е
допуснат жилищен имот, съдът следва първо да разгледа основателността на
претенцията, и след това да избере способа, по който да извърши делбата.
ОТНОСНО
претенцията за възлагане на имота:
В настоящия
случай единият делбен имот представлява жилище. В първата фаза на делбеното
производство е установено, че жилището е придобито от ищцата М.Р. и общия
наследодател на страните в режим на имуществена общност – по възмезден начин,
по време на брака им, т.е. съсобствеността между страните не е възкликнала само
от наследяване, но е и резултат от прекратена със смъртта на наследодателя СИО.
Съгласно чл. 349, ал. 1 ГПК, ако неподелаемият имот е жилище, което е
било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг и
преживелият съпруг няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го
постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти
или с пари. Според, ал. 2 на чл. 349 ГПК, ако неподелаемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на
съделителите се уравняват с друг имот или с пари. Настоящият състав счита, че
дадената от страните правна квалификация не го обвързва. Съгласно разясненията,
дадени в т.7 на Тълкувателно решение № 1/2004г. по гр. дело 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, ако един от
съделителите има едновременно качеството на преживял съпруг и на наследник по
закон, и правото на собственост върху делбения имот е придобито от него и от
наследодателя в режим на СИО по време на брака им, преживелият съпруг може да
предяви претенция за възлагане по чл. 288, ал.2 от ГПК (отм.), съответстваща на
сега действащата разпоредба на чл. 349, ал.1 от ГПК. Привилегията, съдържаща се
в нормата на чл. 349, ал.1 от ГПК, която е в защита на ненавършилите пълнолетие
деца, касае само случаите на делба на имущество, при което съсобствеността е
възникнала в резултат на прекратена с развод СИО, т.е. изискването за възлагане
на родителски права не се отнася към хипотезата, когато претенцията е предявена
от преживял съпруг. При възлагателна претенция, касаеща имот, чиято съпружеска
имуществена общност е прекратена със смъртта на съпруга, ирелевантно е
наличието на непълнолетни деца, родени от брака (в този смисъл решение № 72 от
08.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6017/2014 г., I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).
При това
положение, съдът намира, че е надлежно сезиран с възлагателна претенция по чл.
349, ал.1 от ГПК и следва да се произнесе по основателността й, а възражението
на ответницата Р.Р., че претенцията следва да се квалифицира по ал.2 на същата
разпоредба, се явява неоснователно.
Безспорно е,
че допуснатият до делба САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор **********представлява
жилище по смисъла на §5 т.30 от ДР на ЗУТ и чл. 40 от ЗУТ и този факт се
установява и от неоспорената съдебно-техническата експертиза, както и фактът,
че имотът е неподеляем. Не се спори, и в първата фаза на делбеното производство
е установено по несъмнен начин, че съделителката с възлагателна претенция – М.Р.
е преживяла съпруга на общия на страните наследодател, че съсобствеността върху
този имот е възникнала в режим на СИО, която е прекратена със смъртта на
наследодателя, т.е. съделителката М.Р. отговаря на изискванията, посочени в чл.
349, ал.1 от ГПК. По отношение наличието или липсата на друго жилище,
съделителят с възлагателна претенция е представил декларация, с която декларира
само собственост върху идеални части от недвижими имоти. В тежест на оспорващия
възлагателната претенция е да докаже наличието на друг жилищен имот.
Ответницата Р.Р. представя като доказателство удостоверение за декларирани
данни и нотариален акт, по силата на който общият наследодател е придобил през
1996г., с договор за покупко-продажба, недвижим имот – дворно място с построените
в него две жилищни сгради, находящи се в землището на село К., т.е. касае се за
наследствен имот, от който всеки от тримата съделители притежава идеални част. Притежаването
на идеални части от този имот е декларирано и от М.Р. в представената декларация под страх от
наказателна отговорност. Не се доказва в процеса, съделителката да притежава
друго самостоятелно жилище, като доказателствената тежест на това твърдение е
на ответницата, която оспорва претенцията. Законовото изискване за липса на самостоятелно
жилище при направена възлагателнва претенция не може да бъде тълкувано
стеснително. За да е неоснователна претенцията е необходимо съделителят, който
я отправя, да не е пълноправен (единствен) собственик на жилищен имот. Няма
пречка обаче да е съсобственик на такъв имот. Целта на възлагането е да се
осигури жилище на съделителя, който не притежава такова, а притежанието на
идеална част от жилищен имот не може да бъде приравнено на притежаването на
пълното право на собственост върху такъв имот (в този смисъл решение № 229 от
07.04.2010 г. по гр. дело № 1482009 г. на ВКС, І г.о.). Без правно значение е
факта дали ищцата М.Р. е живяла в имота при откриване на наследството,
доколкото специалната разпоредба на чл. 349, ал.1 от ГПК не поставя такова
изискване.
При това
положение, всички изискуеми условия за възлагане на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор **********по реда на чл. 349, ал.1 от ГПК са изпълнени и
съдът следва да уважи претенцията на ищцата М.Р. като основателна и доказана,
като уравни дяловете на останалите съделители в пари.
Пазарната
стойност на този имот съгласно неоспорената експертиза възлиза на 90 800
лева.
С оглед на
изложеното ищцата, в чийто дял се поставя имота, следва да бъде осъдена да
заплати на ответниците уравнение на дяловете в пари, съответно на правата им в
съсобствеността по приетата пазарна стойност на имота или по 15 133.33
лева, ведно със законната лихва в 6-месечен срок от влизане в сила на решението
за възлагане.
ОТНОСНО
делбата на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *******.31.
При
установените факти, съдът намира, че единствения възможен начин за ликвидиране
на съсобствеността между страните по отношение на допуснатия до делба гараж, е
по реда на чл. 348 от ГПК, чрез изнасяне на имота на публична продан. Допуснати
са до делба жилище и гараж, като всеки от тях представлява самостоятелен обект
на правото на собственост. Общият брой на съделителите е трима, като на ищцата М.Р.
съдът възлага в дял единият от двата допуснати до делба недвижими имота. Имоти
в натура, които да се поставят в дяловете на останалите съделители няма, а гаражът
е неподаляем, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза и от
него не могат да се образуват дялове според броя на съделителите и правата им в
съсобствеността.
След изнасяне
на имота на публична продан, получените суми следва да се разпределят между
съделителите съобразно квотите, при които е допусната съдебната делба, а именно
– на М.Р. – 4/6 идеални части
или 5 333.34 лева, на Г.Р. – 1/6 идеална част или 1 333.33 лева, на Р.Р.
1/6 идеална част или 1 333.33 лева, на каквато стойност възлизат дяловете
на съделителите.
ДЪРЖАВНИ ТАКСИ
по член 355, изр. І-во от ГПК:
Следва всеки
от съделителите да бъде осъден на основание чл. 355 от ГПК и чл.8, изр.І-во от
ТДТССГПК да заплати по сметка на КрлРС държавна такса върху стойността на дела
си съобразно приетите в първата фаза квоти, както следва: М.Р. следва да заплати
държавна такса в размер на 4% върху 65 866.67 лева или 2 634.67 лева,
ищецът Г.Р. следва да заплати държавна такса в размер на 4% върху 16 466.66
лева или 658.67 лева; ответницата Р.Р. следва да заплати държавна такса в
размер на 4% върху 16 466.66 лева или 658.67 лева.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ, на
основание член 349 ал.1 от ГПК, В ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ДЯЛ на М.М.Р. с ЕГН ********** ***
следния наследствен недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
**********(тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем, петстотин и
едно, седемстотин седемдесет и девет, едно, шестнадесет), находящ се в град К.,
община К., област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед РД-18-52/16.11.2011г. на И.Д.на АГКК; последното изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелният обект -
от 01.06.2020 г.; адрес на имота гр. К., п.к.****, ул. „И.П.“ *******,
самостоятелният обект се намира на етаж 5 (пет) в сграда с идентификатор *******,
предназначение - жилищна сграда многофамилна; сградата е разположена в поземлен
имот с идентификатор *******предназначение на самостоятелният обект: жилище,
апартамент; брой на нивата на обекта 1 (едно), посочена в документа площ 116.08
(сто и шестнадесет цяло и осем стотни) кв. м; прилежащи части: таван 5 (пет) —
27.70 (двадесет и седем цяло и седемдесет стотни) кв.м; изба 3 (три) - 18.71
(осемнадесет цяло седемдесет и една стотни) кв.м; и съответните идеални части
от 12.16% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж; ниво 1;
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж - *******.7, *******.15,
под обекта - *******.14, над обекта - няма.
ЗА УРАВНЕНИЕ
НА ДЯЛОВЕТЕ:
ОСЪЖДА, на
основание член 349 ал.5 ГПК, М.М.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.Г.Р. с
ЕГН ********** *** сумата от 15 133.33 лева (петнадесет хиляди сто
тридесет и три лева, тридесет и три стотинки), ведно със законната лихва,
считано от влизане на решението в законна сила, платими в шестмесечен срок,
считано от влизане на решението в законна сила.
ОСЪЖДА, на основание
член 349 ал.5 ГПК, М.М.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.Г.Р. с ЕГН **********,***
сумата от 15 133.33 лева (петнадесет хиляди сто тридесет и три лева,
тридесет и три стотинки), ведно със законната лихва, считано от влизане на
решението в законна сила, платими в шестмесечен срок, считано от влизане на решението
в законна сила.
УВЕДОМЯВА
страните, че М.М.Р. с ЕГН ********** ***
ще стане собственик на имота, получен чрез възлагане по чл.349 ал.1 от ГПК, след като изплати в посочения по-горе срок (шест месеца) определеното
парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено
в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на
публична продан на основание чл.349 ал.6 ГПК.
ЗА ВЗЕМАНЕТО
СИ за уравнение на дяловете, Г.Г.Р. с ЕГН ********** *** и Р.Г.Р. с ЕГН **********,***
могат да впишат законна ипотека върху имота на основание чл. 349, ал.3 от ГПК.
ИЗНАСЯ на
публична продан, на основание член 348 от ГПК, съсобствения между М.М.Р. с ЕГН **********
***, Г.Г.Р. с ЕГН ********** *** и Р.Г.Р. с ЕГН **********,***, недвижим имот, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *******.31 (тридесет и шест хиляди
четиристотин деветдесет и осем, петстотин и едно, седемстотин седемдесет и
девет, едно, тридесет и едно), в град К., община К., област П., по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
РД-18-52/1.6.11.2011 г. на И.Д.на АГКК; последното изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелният обект - от 01.06.2020
г.; адрес на имота: гр. К., п.к.****, ул. „И.П.“ *******, гараж 3;
самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор *******,
предназначение - жилищна сграда многофамилна; сградата е разположена в поземлен
имот с идентификатор *******, с предназначение на самостоятелният обект: гараж
в сграда; брой на нивата на обекта 1, посочена в документа площ 21.89 (двадесет
и едно цяло осемдесет и девет стотни) кв.м, прилежащи части, съответно идеални
части от 12.16% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж; ниво 1; съседни самостоятелни обекти: на същият етаж *******.30, под
обекта – няма; над обекта *******.9,
ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА от 8000 (осем хиляди)
лева, като СЛЕД извършване на проданта, получените суми се разделят както
следва: 4/6 (четири шести) ид. части за М.М.Р. с ЕГН ********** ***; 1/6 (една
шеста) ид. част за Г.Г.Р. с ЕГН ********** *** и 1/6 (една шеста) ид. част за Р.Г.Р.
с ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА М.М.Р.
с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на КрлРС държавна такса в размер на 2 634.67 лева.
ОСЪЖДА Г.Г.Р.
с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на КрлРС държавна такса в размер на 658.67 лева.
ОСЪЖДА Р.Г.Р.
с ЕГН **********,*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на КрлРС държавна такса в размер на 658.67 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от съобщението.
С.А
РАЙОНЕН СЪДИЯ: