РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Търговище, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА
при участието на секретаря К. К.
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело
№ 20243530101553 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск за сумата от 1686.42 лв., представляваща
стойността на консумирана ел.енергия и вода в жилище под наем, на осн.
чл.232 ал.2 ЗЗД и чл.79 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че по силата на Нотариален акт №
58, том V peг. № 4961, дело № 338/21 г. на нотариус Д.Г. с район на действие
РС-Търговище, с per. № 771 на Нотариалната камара на РБ е собственик на
следния недвижим имот - , находящ се на адрес: гр.Т., ул.“Ц.С.“ №.......,
представляващ самостоятелен обект в сграда-ЖИЛИЩЕ АПАРТАМЕНТ № 1
, със застроена площ 104 кв.м. , състоящ се от две спални, дневна, кухня,
трапезария, баня, тоалетна, килер, входно антре и две тераси.
През месец май 2021г., ищецът, като наемодател сключил с ответника,
като наемател неформален договор за наем, съгласно който ищецът отдал на
ответника под наем описания по-горе недвижим жилищен имот заедно с
обзавеждането и оборудването в него.
По силата на договореностите между страните ответникът-наемател по
договора е следвало да заплаща всички разходи свързани с обикновеното
ползване на имота ( вода, ел. енергия, такси за вход и други текущи).
1
Ответникът изпълнявал съвестно своите задължения и заплащал
редовно наемната цена и всички консумативи-ел.енергия и вода, свързани с
ползването на недвижимият имот до лятото на 2023г.
През лятото на 2024г. ищецът разбрал, че ответникът не е заплащал за
периода от 15.06.2023г. до 15.07.2024г. разходите за вода за наетият недвижим
имот. Общият размер на натрупаните и неплатени от ответника разходи за
вода възлизали на 1442.46лв. Преди доклада по делото в първото открито
заседание ищецът уточни, че дължимата сума за вода в размер на 1442.46 лв. е
за периода от 18.10.2022 г. до 15.07.2024г., за което са представени
съответните писмени доказателства.
Освен това за периода м. май 2024 до м. юли 2024г. ответникът не бил
заплатил разходи за използвана ел. енергия за процесния имот в размер на
243.96лв. Така общият размер на натрупаните задължения за ел енергия и
вода, които ответникът е следвало да заплати за наетия имот, но не е заплатил
възлиза на 1686.42лв.
Поради незаплатените задължения от страна на ответника , страните се
разбрали да обективират съдържанието на сключеният между тях договор,
като го сключат и в писмена форма. Така на 01.06.2024г. те сключили в
писмена форма договор за наем, който на практика преповтарял постигнатите
между тях договорености от 2021 г., но в писмена форма.
Тъй като ответникът обещал да заплати тези разходи, но в момента
нямал средства за това, ищецът бил принудил да заплати цялата натрупана и
дължима сума в размер на 1686,42лв., от които към ВИК-Търговище сумата от
1442.46лв, по фактури за периода 18.10.2022г. до 15.07.2024г. Към „Енерго
Про Продажби“ - АД, ищецът заплатил дължимата сума от 243.96лв. по
фактури за периода май-юли 2024г. Всички тези задължения били натрупани
докато ответникът ползвал отдадения му под наем недвижим имот,
собственост на ищеца. Ответникът обещал да заплати тези суми в най-кратки
срокове, но въпреки многобройните покани от ищеца и към днешна дата те
така и не били заплатени.
В края на месец юли 2024г. ответникът напуснал процесният недвижим
имот без заплати на ищеца натрупаните консумативни разходи за ел.енергия и
вода, и без да го предупреди, че напуска.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
2
да му заплати сумата от 1686,42лв., представляваща общо неизплатените
задължения за консумативни разходи за ел.енергия и вода за периода
15.07.2023г. до 15.07.2024г., и по-точно за водата от 18.10.2022 г. до 15.07.2024
г. за ползването на отдадения му под наем недвижими имот, находящ се на
адрес: гр. Т., ул. “Ц.С.“ № ......... представляващ самостоятелен обект в сграда -
ЖИЛИЩЕ- АПАРТАМЕНТ № 1, както и да му заплати направените в
настоящото съдебно производство разноски.
Редовно призован ищецът се яви лично и с упълномощен процесуален
представител адв. М.И.К. от АК-В.Т., който поддържа иска и моли да бъде
уважен, както и да му бъдат присъдени разносиките по делото, за което
представя списък по чл.80 ГПК. Подробни съображения са изложени в
писмена защита.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, в законния
едномесечен срок и по реда на чл.131 от ГПК не подаде писмен отговор. Яви
се лично в първото открито заседание и преди доклада по делото заяви, че
оспорва иска, защото всички суми са платени – за наем и вода е плащал в
брой, на ръка на наемодателя, а за ел. енергия е плащал директно на „Енерго-
Про“.
Ответникът заяви, че от месец 01.08.2021 г. до 10.07.2024 г. са живели с
фактическата си съпруга в жилището. Договорът за наем на недвижим имот е
бил неформален - устен, но на 01.06.2024 г. е подписан писмен договор за
наем. Ищецът е дал писмения договор на ответника, за да го подпише, като
същият го подписва в присъствието на съпругата си и след няколко дни го е
върнал на ищеца. До подписване на договора ответникът е плащал парите за
наема и водата лично - на ищеца, а консумираната ел. енергия е заплащал чрез
„ИзиПей“ на „Енерго-Про“. След сключване на договора в писмена форма на
01.06.2024 г., ответникът напуснал жилището на 10.07.2024 г.
Останалите задължения, които ответникът не е заплатил са по две
фактури за ел. енергия / на л.13 и л.14 по делото/ - едната за сумата от 132,24
лева за отчетния период 18.05.2024г. – 17.06. 2024г. и другата за сумата от
111,72 лева за отчетния период 18.06.2024 г. – 17.07.2024 г. и за последните два
месеца фактурите за вода /л.17 и л.18 по делото./ - едната е за период
16.05.2024 г. – 14.06.2024 г. и за период 14.06.2024 г. – 15.07.2024 г. За тези две
фактури за ел. енергия и две за вода, съпругата на ответника М.М.Д. на
3
17.08.2024 г. превела сумата от 400 лева, чрез „ИзиПей“ на съпругата на
ищеца – А.М. Н.а. Сметката им е била предоставена от А.М. Н.а, за да може
да заплащат на ищеца задълженията си чрез „ИзиПей“, когато същият
отсъства.
Приложени са към исковата молба доказателства за неплатена вода за
отчетни периоди през 2022г. Ответникът възразява, че ищцовата страна е
приложила към исковата молба писмени доказателства за неплатена вода за
отчетни периоди през 2022 г. и че претендираната сума за вода и ел. енергия
по исковата молба е с около 200 лева повече от сумите, за които са
представени писмени доказателства – фактури по делото.
Редовно призован ответникът се яви лично в открито заседание и в хода
на устните състезания пледира, че каквото е имал да плаща е платил и няма
повече никакви задължения към ищеца.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, че ищецът от 01.07.2021г. е собственик на
недвижим имот, находящ се на адрес: гр.Т., ул.“Ц.С.“ ......, първи жилищен
етаж, ап.1, представляващ самостоятелен обект в сграда-ЖИЛИЩЕ
АПАРТАМЕНТ № 1 , със застроена площ 104 кв.м. , състоящ се от две спални,
дневна, кухня, трапезария, баня, тоалетна, килер, входно антре и две тераси.
Недвижимият жилищен имот е закупен с ипотечен кредит, за което ищецът
представя нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот от 01.07.2021г., Вх.№ 2711, акт № 105, том I, дело № 1483 от
01.07.2021 г. по описа на Служба по вписванията-Търговище /съответно
нотариален акт № 58, том V peг. № 4961, дело № 338/21 г. на нотариус Д.Г. с
район на действие РС-Търговище, с peг. № 771 на НКРБ/.
Няма спор по делото, че от 01.08.2021г. ищецът, като наемодател, и
ответникът като наемател, сключили гласно неформален договор, по силата
на който ищецът предоставил за временно възмездно ползване на ответника
собствения си жилищен имот, срещу задължението на ответника да заплаща
наемната цена в размер на 270 лв. месечно. От 01.08.2021г. ответникът и
жената, с която живее във фактическо съпружеско съжителство се нанесли в
процесния апартамент и заживели там, както и децата им.
Страните по наемното правоотношение сключили на 01.06.2024г. в
4
писмена форма договор за наем на същия недвижим имот, с определен срок -
12 месеца, считано от 01.06.2024г., при месечен наем в размер на 350 лв., като
наемните вноски ще се заплащат от 1 до 5-о число на текущия месец, в брой.
Тъй като новият наем се явявал висок за наемателя, след 10.07.2024г.
той и жена му напуснали наетия от тях имот без предварително да
предупредят наемодателя и с останали задължения. Наемодателят и
съпругата му научили от съседка, живуща в същия блок, където е въпросния
апартамент, че наемателите се изнесли посред нощ. По-късно св. Д. -
фактическата съпруга на ответника, предала ключа за имота на ищеца.
Според обясненията на ответника и показанията на св. Д.,
фактическата му съпруга, още при сключването на устния договор за наем и
нанасянето им в наетия апартамент на 01.08.2021г. уговорките между
наемодателя и наемателя си били, че наемателят ще плаща на ръка, в брой на
наемодателя месечния наем и стойността на водата, а само ел.ток
наемателят ще заплаща чрез „Изи Пей“ по предоставения от наемодателя
клиентски номер на „Енерго-Про“.
В писмения договор за наем, сключен на 01.06.2024г. е записано в
т.3.2. , че задължение на наемателя е да плаща всички разходи, свързани с
обикновеното ползване на имота /вода, ел.енергия, вход и други текущи
разходи/; т.3.3. да заплати обезщетение за вредите, причинени по време на
ползването на имота, освен ако се окаже, че те не са причинени виновно от
него. Не е посочено изрично по какъв начин ще се заплащат разходите – за
вода, за ел.енергия.
Според показанията на св. Н.а, се установи, че до сключване на
писмения договор от 01.06.2024г. се е стигнало, след като съпругът и получил
през м.04.2024г. писмо от „ВиК“ ООД-Търговище, че ще бъде осъден да
плати дължими суми за вода. Веднага проверили и платили през м.04.2024г.
общо около 999.26 лв. суми за разходвана вода за отдадения под наем
апартамент за периода от края на 2022г., 2023г. и част от 2024г. Но уговорката
между страните е била още от сключването на устния договор от 2021г. -
наемът да се плаща на ръка на наемодателя, а водата и ел.ток наемателят да
си ги плаща на „ВиК“ и на „Енергото“, за което и са им били предоставени
клиентските номера. От представените от ищеца и приложени писмени
доказателства по делото, както и приложеното Ч.гр.д. № 457/2024г. по описа
5
на РСТ се установи безспорно, че апартамента с адрес в гр. Т., ул.“Ц.С.“
№......... /първи жилищен етаж/, ап.1, е обект с абонатен номер 768/015 и за
него е била издадена заповед № 235/01.04.2024г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, за сумата от 980.01 лв.-неизплатено задължение за
доставени водоснабдителни услуги, които са по 18 бр.фактури от 03.10.2022г.
до 01.03.2024г., като общо отчетният период, за който е доставена питейна
вода е от 18.08.2022г. до 15.02.2024г., 86.28 лв.-обезщетение за забава за
периода от падежа до 01.03.2024г., както и разноските в заповедното
производство. Заповедта по чл.410 ГПК е била връчена на ищеца по
настоящото дело като собственик на имота на 12.04.2024г.
Безспорно се установи от писмените доказателства по делото –
фискални бонове 17 бр. от 30.04.2024г., че ищецът заплатил на „ВиК“ ООД –
Търговище в брой стойността на питейната вода и ВиК-услуги за отчетните
периоди общо от 18.10.2022г. до 14.03.2024г. /л.19-л.27/, в размер на общо
999.26 лв.
От представената от ищеца разписка от 03.08.2024г. и приложените към
нея 4 бр. фактури /л.15-л.18/ е видно, че ищецът заплатил на 03.08.2024г. на
„ВиК“ ООД – Търговище в брой стойността на питейната вода и ВиК-услуги
за отчетните периоди общо от 14.03.2024г. до 15.07.2024г. , в размер на
общо 221.60 лв.
От представените от ищеца разписки /л.13-л.14/ е видно, че същият е
заплатил по 2 бр. фактури: от 28.06.2024г. за отчетен период от 18.05.2024г. до
17.06.2024г. сумата от 132.24 лв. и от 30.07.2024г. за отчетен период от
18.06.2024г. до 17.07.2024г. сумата от 111.72 лв. или общо за последните два
месеца потребена ел.енергия в размер на общо 243.96 лв.
Общо заплатената от ищеца сума за разходите за вода и ел.ток за
посочените по-горе отчетни периоди е в размер на общо 1464.82 лв., което е с
около 200 лв. и по-точно с 221.60 лв. по-малко от претендираната с исковата
молба сума от 1686.42 лв.
Ответникът представи разписка-извлечение от 17.08.2024г. /л.61/ за
извършен превод чрез „Изи Пей“ на сумата от 400 лв. от неговата фактическа
съпруга М.М.Д. на съпругата на ищеца А.М. Н.а. Обяснението на ответника е,
че с тази сума от 400 лв. са искали да платят разходите за последните два
месеца преди напускането на наетия апартамент – за вода и за ел.енергия,
6
защото наистина не са били платени до тогава. Ищецът и съпругата му им
дали нейната сметка, за да и превеждат наема по „Изи Пей“ , когато
например са в чужбина. Св. Д. също каза, че тези 400 лв. са за сметките за
последните два месеца. Но видно е, че посоченото основание в разписка-
извлечение от 17.08.2024г. за превода на 400 лв. е: паричен превод – за А.М.
Н.а. Няма посочено основание напр. за заплащане на вода и ел.ток за 2
месеца, за да се приеме, че с тази сума са погасени сочените задължения.
Същевременно от показанията на св. Н.а се изясни, че след като ответникът и
жена му напуснали жилището и тя няколко пъти звъняла на жена му и
последната най-после и се обадила, тогава тя и казала, че им дължат сумата от
400 лв., от които 350 лв. наемът за м. юни и 50 лв. за счупената врата на хола.
Ответникът и жена му са искали да закупят холната врата от комшийката, но
понеже тя я продавала скъпо те не я купили и изхвърлили счупената в
гаража. Ищецът и съпругата му закарали счупената врата на хола на стъклар,
където била ремонтирана.
По отношение на възражението на ответника, че не дължи суми за
разходи за вода, защото когато плащали месечния наем са плащали на ръка на
ищеца и сумите за вода, съдът установи следното: Категорично е, че няма
писмени доказателства напр. разписки, бележи и др. издавани от ищеца на
ответника, че е получил пари за плащане на водата. От показанията на св. Д.
се изясни, че ищецът идвал пред блока и ответникът или жена му му давали
парите, като тя ги е давала по-рядко. Не им е представял бележи, за да знаят
какъв е размера на водата. Казвал им една сума и те му я давали. Св. Д. не е
присъствала и не е виждала лично плащане на пари за вода от ответника на
ищеца. Същото се потвърди от показанията на св. Н.а, която каза, че наемът
са го плащали – понякога ответника, понякога жена му, като са давали парите
на ищеца-съпруга и, но са идвали поотделно. Заедно не са идвали ответникът
и жена му да плащат на ищеца. Но това е за наема. Водата и тока е трябвало
да си ги плащат, това са техни консумативи и затова са им предоставили
клиентските номера за тока и за водата.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Отношенията между страните по делото са облигационни, възникнали
въз основа на договор за наем. Този договор е двустранен, възмезден,
7
консесуален и неформален – за валидното му сключване не е необходимо да се
спази някаква форма например писмена. В конкретния казус договорът за
наем е действителен, има посочените по-горе характеристики, като в периода
от 01.08.2021г. до 01.06.2024г. е бил неформален, устен, а от 01.06.2024г. е
сключен в писмена форма и е за определен срок. След 10.07.2024г.
наемателят със семейството са се изнесли, без известят наемодателя. По-късно
върнали ключа и извършили паричен превод на 400 лв. по сметка на съпругата
на наемодателя.
Съгласно чл.232 ал.2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща наемната
цена и разходите, свързани с ползването на вещта. Такива разходи, свързани с
ползването на недвижимия имот са напр. за потребена ел. енергия, за
доставена питейна вода и ВиК-услуги, за такси за входа-асансьор, почистване
на стълбище и т.н.
В конкретния случай консумираната ел.енергия за последните два
месеца до освобождаването на жилището не е била заплатена от наемателя –
чрез плащане на „Енерго-Про“.
Спорът между страните е единствено за това, че според ответника той е
платил разходите за вода на наемодателя на ръка, в брой, когато и както му е
плащал месечният наем, с изключение на последните два месеца.
Съдът е указал в доклада си, че в доказателствена тежест на ответника
е, че е изпълнил задължението си да плати в срок и в пълен размер
консумативните разходи за претендирания период, свързани с ползването на
имота – за вода и за ел.енергия. По делото няма, нито писмени доказателства
/напр.фискални бонове, разписки и др. издадени от „ВиК“ или „Изи Пей“, или
наемодателя/, нито гласни доказателства - чрез показанията на очевидец за
извършено плащане, от които да се установи по несъмнен и категоричен
начин, че ответникът е заплащал в срок и в съответния пълен размер
ежемесечно разходите за вода, за периода от 18.10.2022г. до 15.07.2024г.
Ответникът отговаря за виновно неизпълнение на договорно парично
задължение.
Предвид изложеното по-горе съдът приема предявения иск за доказан
по основание. Досежно размера, несъмнено се установи, че претенцията за
разходите за ел.енергия е доказана в пълен размер от 243.96 лв. за два месеца
в периода от 18.05.2024г. до 17.07.2024г. Относно претенцията за разходите за
8
вода доказана е за размера от 1220.86 лв., за периода от 18.10.2022г. до
15.07.2024г. Предявеният иск с правно основание по чл.232 ал.2 предлож.2-ро
от ЗЗД във вр. чл.79 ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 1464.82 лв.,
като в останалата част над този размер до пълния претендиран размер от
1686.42 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Ищецът е направил разноски в размер на общо 528 лв., от които 68 лв.
– за държавна такса при образуване на гр.дело и 460 лв. –заплатено адвокатско
възнаграждение, за които и е представил списък на разноските по чл.80 ГПК.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски, но съразмерно уважената част от иска, а именно сумата
от общо 458.62 лв.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Т., кв. „З.“
бл.......... ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в
с. С. общ. Т. ул. „И.“ № .., съдебен адрес гр. В.Т., ул. „Ц. Ц.“ № .., чрез
пълномощник адв. М.К. И. от АК-В.Т., сумата от 1464.82 лв. представляваща
общо стойността на незаплатените разходите за доставена ел.енергия и за вода
в периода от 18.10.2022г. до 15.07.2024г., свързани с ползването на наетия
недвижим имот, находящ се на адрес: гр. Т., ул. “Ц.С.“ №.., вх... , ет....,
жилищен етаж .., ап..., представляващ самостоятелен обект в сграда –
жилище-апартамент № 1, на осн. чл.232 ал.2 предлож.2-ро от ЗЗД във вр. чл.79
ал.1 ЗЗД, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за размера над 1464.82 лв. до
пълния претендиран размер от 1686.42 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Т., кв. „З.“
бл.......... ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в
с. С. общ. Т., ул. „И.“ № .., съдебен адрес гр. В.Т., ул. „Ц. Ц.“ № ., чрез
пълномощник адв. М.К. И. от АК-В.Т., сумата в размер на 458.62 лв.,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно уважената част от
иска, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
9
връчването му на страните , пред Окръжен съд гр. Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10