РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 27.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Радомир - гражданска колегия, ІІІ
състав, в публичното заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Районен съдия : Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1273 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по предявен иск от М.М.Д.
с ЕГН ********** *** против „У.Б.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
пл. „Св.Н.“ № ., представлявано от Е.М.и Т.А.П..
В исковата молба се твърди, че въз
основа на молба от 02.11.2006 г. на „Еич Ви Би Банка Биохим“ АД, която
впоследствие била закупена от ответната страна, срещу ищцата, в качеството и на
кредитополучател на банков кредит било образувано изпълнително дело № 13 по
описа на ЧСИ – А.В. за 2006 г. Сочи, че по гр.д. № ./2005 г. по описа на
Районен съд – Перник, бил издаден изпълнителен лист за сумата в размер на
5859.79 лева, представляваща неиздължена главница по договор за потребителски
кредит на граждани без поръчителство № 1219 от 23.07.2003 г., сумата от 626.68
лева – лихва за периода от 22.09.2004 г. до 22.04.2005 г., договорна лихва
върху главницата в размер на 5859.79 лева считано от 22.04.2005 г., както и
сумата в размер на 129.73 лева, представляваща разноски по делото. Твърди, че
сумите предмет на изпълнителния лист – главница и лихва са погасени по давност,
тъй като е изтекла предвидената в закона 5-годишна давност. Сочи, че от
образуване на изпълнителното дело – 02.11.2006 г. от страна на ответника не са
предприети никакви изпълнителни действия по принудително събиране на
просрочената сума, освен изпращане до ищцата на призовка за доброволно
изпълнение.
Искането към съда е да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество,
че ищецът не дължи сумата в размер на 5859.79 лева – представляваща неиздължена
главница по договор за потребителски кредит за граждани без поръчителство №
1219 от 23.07.2003 г., сумата от 626.68 лева – лихва за периода от 22.09.2004
г. до 22.04.2005 г., договорна лихва върху главницата в размер на 5859.79 лева
считано от 22.04.2005 г., както и сумата в размер на 129.73 лева,
представляваща разноски по делото.
В срока за отговор, ответника „У.Б.“
АД чрез пълномощника си Д.П. са депозирали отговор на исковата молба, с който е
оспорил предявения иск, като твърди, че давността не засяга изпълнителното
основание, а само възможността на кредитора да упражни принуда. Твърди, че към
датата на депозиране на отговора на исковата молба не е налице висящо изпълнително
производство, поради което липсва правен интерес от защита по исков ред. Моли
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, като им се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от адв. П. – САК, който
поддържа предявеният иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят
направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответника не се представлява и не взема становище по иска.
Съдът,
след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:
Видно от приложения по изпълнително дело № 13/2006
г. по описа на ЧСИ – А.В. изпълнителен лист от 27.04.2005 г., издаден въз
основа на влязло в сила определение от 25.04.2005 г., по гр.д. № ./2005 г. на ПкРС,
ищцата е осъдена да заплати на „ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ“ АД сумата от 5859.79
лева, представляваща неиздължена главница по договор за потребителски кредит на
граждани без поръчителство № …/23.07.2003 г., сумата от 626.68 лева – размера
на дължимите лихви за периода от 22.09.2004 г. до 22.04.2005 г., договорна
лихва съгласно посочения договор върху главницата от 5859.79 лева, считано от
22.04.2005 г. до окончателното изплащане, както и да заплати направените по
делото разноски в размер на 129.73 лева.
Видно
от отбелязването върху обратната страна на изпълнителния лист и приложеното по
ИД постановление от 26.05.2016 г., образуваното при ЧСИ изпълнително е било прекратено
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Видно от приложеното изпълнително дело,
по същото е извършвано проучване на имущественото състояние на ищцата, както и
наличие на сключени с нея трудови договори, като са отправени запитванията до
АДВ, РД-София и НАП за наличие на публични вземания спрямо Д..По образуваното
изпълнително дело, ищцата е получила покана за доброволно изпълнение на
18.11.2006 г., което се установява от приложената по ИД, такава.
Горната
фактическа обстановка се установява от приетите и неоспорени от страните
писмени доказателства.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Въз
основа на изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно предявения иск по чл.439 вр.чл.124, ал.1 от ГПК.
Съобразно
разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, но възраженията му могат да
се основават на факти, настъпили след издаване на съдебния акт. По своята
правна природа, искът е отрицателен установителен, като с него се цели
установяване със сила на пресъдено нещо, че изпълняемото право на взискателя по
образуваното изпълнително дело е престанало да съществува.
В
настоящия случай искът е предявен от длъжника срещу взискателя по изпълнително
производство, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист в полза на „ЕЙЧ
ВИ БИ БАНК БИОХИМ“ АД, правоприемник на който е ответника. Този факт не е
спорен по делото. Предявеният иск е и допустим, като основателността на
претенцията предполага ищецът да установи възраженията си срещу вземането, т.е.
фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
По
основателността:
В
случая не се спори, че по отношение на вземането за главница е приложим общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД по отношение на вземането за главница.
Съгласно Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г.
о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, при договора за заем е налице
неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не
превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. Поради тази причина се сочи, че е приложим общият
петгодишен давностен срок. Относно претендираната възнаградителна лихва и
обезщетение за забава е приложим тригодишния срок на погасителната давност, а
вземанията за разноски представляват акцесорни вземания и се считат погасени с
погасяване на главното задължение.
При
преценката дали е изтекъл срока на погасителната давност по отношение на ищеца
за претендираните от ответника суми по изпълнителен лист, следва да се вземе
предвид дали са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока.
По
въпроса от кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, е постановено тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В т.10 от тълкувателното
решене е дадено разрешение на поставения въпрос, като е направено разграничение
между изпълнителния и исковия процес и последиците от подаването на исковата
молба и молбата за образуване на изпълнително дело. Доколкото изпълнителното
производство се характеризира със своята динамичност и в някои случаи и
по-дълга продължителност, както и като се вземат предвид последиците на всяко
едно от производствата, от значение за прекъсването на давността в
изпълнителния процес е не моментът на образуването на изпълнителното дело, а
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането (чл.116, б.
„в“ ЗЗД). Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач и др.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Преценката дали е
прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността
на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни
действия.
От
приетите по делото доказателства не се установява погасителната давност по
издадения в полза на ответника изпълнителен лист да е прекъсната, доколкото в
молбата, по която е образувано изпълнителното дело няма посочен способ на
изпълнение, а със същата е поискано да бъде отправена покана за доброволно
изпълнение спрямо ищцата, както и да бъде извършено цялостно проучване на
нейното имуществено състояние. Само по себе си получаването на покана за
доброволно изпълнение по образувано изпълнително дело не представлява действие
което да води до прекъсване на давността, в който смисъл е т.10 от тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от приложеното изпълнително дело, след подаване на молбата за образуване
на изпълнително дело са извършвани редица справки за имуществото на длъжника и
е връчена призовка за доброволно изпълнение на, като искането за тях и самото
им осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не прекъсват
давността, доколкото не са част от динамичния фактически състав на никакъв
предвиден в ГПК изпълнителен способ. Както бе посочено вече, в този смисъл са задължителните
разяснения по т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Това се
отнася и за изпратената до ищеца покана за доброволно изпълнение, връчена й на 18.11.2006
г. Не представляват изпълните действия, водещи по прекъсване на давността
установените по делото справки на имущественото състояние по отношение на
ищцата.
Считано
от датата на образуване на изпълнителното производство и възлагане извършване
на действия по принудително изпълнение по отношение на ищеца в период от повече
от две години не са поискани от взискателя и/или предприети изпълнителни
действия, поради което въз основа на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
дело се счита прекратено по силата на закона. Съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти, което ЧСИ е сторил с
постановление от 03.11.2016 г., макар че изпълнителното дело е било вече прекратено
по силата на закона, считано от 03.11.2008 г. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това.
Погасителна
давност по отношение на вземанията, предмет на изпълнителния лист, която е
петгодишна по отношение на главницата и тригодишна по отношение на
възнаградителната лихва, съгласно т.10 от цитираното тълкувателно решение е прекъсната
с предявяване на искането за издаване на изпълнителен лист в полза на
ответника, считано на 25.04.2005 г. и не е текла докато делото е било висящо. С влизане в сила на същото и издаването на
изпълнителния лист, давността е започнала да тече отново и е изтекла на 27.04.2010
г. за главницата и на 27.04.2008 г. за лихвата.
Ответникът
при разпределената му доказателствена тежест за това не доказа, че са налице
основания, обуславящи спиране или прекъсване на срока на погасителна давност.
На
основание изложените съображения искът за установяване на недължимост на сумите
по изпълнителен лист от 27.04.2005 г., по гр.д. № 1054/2005 г. на ПкРС се явява
основателен и доказан следва да се уважи.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на
ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК. По делото е приет списък с разноски по
чл.80 от ГПК за присъждане адвокатски хонорар в размер на 900 лева, както и
заплатена държавна такса в размер на 264.65 лева и такса за заверено копие по
ИД № 13/2006 г. в размер на 24.00 лева или общо претендирани от ищцата разноски
в размер на 1188.65 лева.
В
отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за прекомерност на
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК,
което съдът е длъжен да обсъди при постановяване на настоящето решение.
Съгласно
чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част. В текста на цитираната разпоредба изрично е
предвидено, че присъждане на по-нисък хонорар е възможно само в хипотеза на
отправено искане в този смисъл от насрещната страна. Служебното повдигане и
обсъждане на този въпрос от съда е недопустимо. При намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78,
ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата разпоредба
минимален размер (в този смисъл т.3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013
г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК). От представения договор
за правна защита и съдействие се установява, че ищцата е заплатила сумата от 900.00
лева. Ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските в тази им
част, като моли същите да бъдат намалени до посочения размер в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът
намира направеното искане за частично основателно. В случая предвид размера на
претенцията, то съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 660.81 лева. Съдът намира,
че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и
размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до размер
близък до минималния, а именно – 670.00 лева.
С оглед
горното в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 958.65
лева, които следва да бъдат възложени върху ответната страна с оглед изхода на
делото.
Воден
от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните че М.М.Д. с ЕГН
********** *** не дължи на „У.Б.“ АД, с
ЕИК .., със седалище и адрес на управление:***, пл. „Св.Н.“ № , представлявано от Е.М. и Т.А.П., като
погасени по давност на сумата от 5859.79 лева, представляваща неиздължена
главница по договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство №
1219/23.07.2003 г., сумата от 626.68 лева – размера на дължимите лихви за
периода от 22.09.2004 г. до 22.04.2005 г., договорна лихва съгласно посочения
договор върху главницата от 5859.79 лева, считано от 22.04.2005 г. до окончателното
изплащане, разноски в размер на 129.73 лева, за които суми е издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 1054 по описа за 2005 г. на Районен съд гр.
Перник.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, пл. „Св. Н.“ № . да заплати на М.М.Д. с ЕГН
********** *** сумата от 958.65
(деветстотин петдесет и осем лева и
шестдесет и пет стотинки) лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
СЕКРЕТАР:/И.С./