Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
гр. София, 09.03.2020 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VІ-13 състав в закрито съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа
докладваното от съдията
т.д. № 1958 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
служебно констатира, че в постановеното и обявено по делото решение е формирана
воля досежно предявения за разглеждане насрещен иск, която не е намерила
отражение в диспозитива. Несъответствието между формирана и изразена в
решението воля сочи на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, отстраняването
на която съдът дължи да инициира служебно.
Предмет
на разглеждане е и искане от името на „М.“ ЕООД – ищец в производството, да бъде
допълнено определение № 3117/06.06.2019 г., с което изменено решението в частта
за разноските като му бъдат присъдени и разноски, направени във връзка с
насрещната искова молба.
Съдът
констатира, че със сезиращата молба, предявена в срока по чл. 248 ГПК е
направено изрично искане за присъждане на разноски, свързани с предявения в
процеса насрещен иск. В указания срок на насрещната страна – К.Б. ЕООД, не е
постъпил отговор, а сезиращата молба не обуславя самостоятелно основание за размяна
на книжа. Естеството на искането не предполага извършване на процесуални
действия, изискващи провеждане на открито съдебно заседание. Като съобрази
наведените доводи и относимите към заявените искания, намира следното:
В
решението липсват мотиви досежно предявената от страна на ищеца претенция за
разноски, обусловена от повдигнатия в процеса спор по насрещния иск. Въведеният
с насрещния иск самостоятелен правен спор разширява предмета на делото
посредством включване в предмета на изследване незаявен с исковата молба
интерес. Правилата определят материалния интерес като основа за остойностяване
на следващото се адвокатско възнаграждение. Ето защо съдът приема, че ответникът
дължи да възстанови разноски, пропорционално на отхвърлената част от насрещната
искова претенция – разликата между упражненото право на прихващане и предявения
в процеса размер на вземането за разноски за репариране на положения бетон.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение № 405/01.03.2019 г. по
т.д. № 1958/2016 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-13 състав както
следва:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Б.“ ЕООД срещу „М.“ ЕООД за сумата
9127,66 лв. – разлика до сумата 16918,56 лв.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 405/01.03.2019 г.
като:
ОСЪЖДА „К.Б.“
ЕООД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление:***, р-н „Подуяне“, ж.к. „********да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес
на управление:*** на основание чл. 78 ал.
3 ГПК сумата 2893,65 лв. – разноски в производството пред Софийски
градски съд
по насрещната искова молба.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: