№ 14648
гр. ***, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110105414 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, срещу Л. В. И. искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу за
признаване за установено, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 35405/2023г. на СРС, 70 състав, за потребление в имота ***, находящ
се в гр. ***. Претендира законната лихва върху главниците считано от подаването на
заявлението по чл. 410, както и разноски в заповедното и в настоящото производство.
Конкретно претендираните суми са : 3 237,40 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., сумата
389,76 лева мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до 19.06.2023г., също 53,68 лева
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020г. до
30.04.2022г., както и 11,29 лева мораторна лихва за период от 16.07.2020г. до 19.06.2023г.
Ответната страна, чрез особен представител адв. М. А., оспорва исковете. Моли да бъдат
отхвърлени, алтернативно да се отхвърли част от главницата – сумата 117,10 лева като
недължима поради това, че е извън процесния период.
Третото лице помагач на страната на ищеца *** - преобразувано в *** с ЕИК *** и
адрес: гр. ***, не изразява становище по исковете, представя данни за извършеното дялово
разпределение за този абонатен номер в посочения период. Заявява, че то е извършено
съгласно действащата нормативна уредба.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
1
От писмените доказателства се установява, че за процесния аб. № *** с обект *** в
гр. ***, на горепосочения адрес, е осъществявана услуга по топлоподаване. Същата е
доставяна при Договор при Общи условия, надлежно публикувани във вестник „Монитор“,
в сила от 11.07.2016г.
По писмените доказателства установяват данни, които ответникът не оспорва – че имотът е
топлоснабден, че е имало валидно дялово разпределение за исковия период, че Общите
условия са надлежно оповестени.
Видно и от Договор за покупко – продажба от *** на л. 16 от делото процесното жилище е
закупено от ответницата Л. И. лично. Същата впоследствие на 02.11.2018г. подава Заявление
– декларация до ищеца с искане да бъде открита партида на нейно име като заявява
електронна фактура.
Установява се договорната връзка между ищеца и третото лице помагач с Договор – л. 31 и
следващите, както и между третото лице и Етажната собственост, част от която е и
процесното жилище видно от Договор от 14.08.2002г. – л. 20 и следващите от делото.
По изготвената и приета по делото СТЕ се установява, че в процесния имот за посочения
период надлежно е извършвано дялово разпределение – посочени са отделните месечни
плащания. Всички измервателни уреди отговарят на метрологичните изисквания и са
минали проверки. За периода не е начислявана такса мощност, тъй като същата е отменена с
Решение на ДКЕВР от 2006г. и Протокол на Съвета на директорите но ищеца от 30.06.2006г.
Дава се крайно заключение, че са спазени нормативните изисквания при начисляване на
топлоенергията, отчетени са технологичните разходи. Измервателните уреди са в
изправност. За част от периода не е осигуряван достъп и сумите са начислени по нормативно
определен ред без ощетяване на потребителя и спазване на изискванията.
Изготвената ССЕ по делото установява, че в процесния период за посочения абонатен номер
няма регистрирани плащания, съответно правилно е начислена и разпределена топлоенергия
за отопление, за битова гореща вода и надлежно са приспадани суми по корекции.
Установява се, че сумата 117,10 лева е начислена за потребление за периода 01.05.2019г. –
30.04.2020г. В останалата част дължимите за периода суми за топлоенергия, така и за дялово
разпределение са в претендираните размери.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Имало доставка на топлоенергия, навеждат се общи
аргументи от ответника и възражение за недългжимост на сумата 117,10 лева като такава
извън процесния период. Доказано е, че обектът, собственост на ответната страна, в
процесния период е топлоснабден, надлежно е присъединен към мрежата на услуги на
ищеца. Редовни са всички измервателни уреди. Не са констатирани нарушения на
нормативните изисквания нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното
количество. Доказа се още, че сумите са дължими и не са плащани.
2
Основателен е аргументът на ответната страна, че сумата 117,10 лева не дължи. Съгласно
ССЕ тази сума вероятно погрешно е начислена и включена като дължима за исковия период,
който започва от 01.05.2020г., а посочената сума се отнася за потребление за предходния
отоплителен период: 01.05.2019г. – 30.04.2020г. Доказва се, че тя не се дължи и следва да се
приспадне от главницата за топлоенергия. Така вместо претендираните 3237,40 лева
главница се дължат 3120,30 лева, и за горницата искът подлежи на отхвърляне. В останалата
си част сумите се дължат и ще бъдат присъдени ведно със законната лихва от подаване на
заявлението.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенции страните си дължат разноски по
съразмерност. По особеното представителство на ответната страна разноски се следват само
на ищеца.
Съдът приема, че ищецът е сторил разноски в заповедното: 73,84 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, или общо 123,84 лева, от които по
съразмерност се дължат 119,90 лева. В исковото ищецът е сторил разноски общо 1111,80
лева /300 лева за особен представител, 600,00 лева за ССЕ, 131,80 лева за държавна такса,
както и 80,00 лева юрисконсултско възнаграждение/, от които по съразмерност се дължат
1076,54 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД искове срещу Л. В. И. с ЕГН **********, и адрес: гр. ***,
***, че ДЪЛЖИ на *** ***“ ЕАД с ЕИК ***, сумите 3120,30 /три хиляди сто и двадесет лв.
и 30 стотинки/ лева главница, ведно със законна лихва от 26.06.2023г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъденото до пълно предявения размер
от 3237,40 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН, сумата 389,76 /триста осемдесет и девет лв. и 76
стотинки/ лева мораторна лихва за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., сумата 53,68
/петдесет и три лв. и 68 стотинки/ лева ведно със законна лихва от 26.06.2023г. до
изплащане на вземането, както и 11,29 /единадесет лв. и 29 стотинки/ лева мораторна
лихва от 16.07.2020г. до 19.06.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. 35405/2023г. на СРС, 70 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. В. И. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ***
***“ ЕАД сумата 119,90 /сто и деветнадесет лв. и 90 стотинки/ лева разноски в заповедното
производство по съразмерност и сумата 1076,54 /хиляда седемдесет и шест лв. и 54
стотинки/ лева деловодни разноски по съразмерност.
3
Решението е постановено при участието на *** с ЕИК *** и адрес: гр. ***, като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4