№119
гр.
Силистра,
15.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено
на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
При секретаря Мирена Стефанова, като
разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 93/2017 год. по
описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иискове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ, и чл. 86 от ЗЗД
Ищецът – В.И.В. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес ***- партер, тел .086/822135, чрез адв. И.Р. и адв. Н.Н.,
желае съда да осъди „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище в гр. София
и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, ул. „Джеймс Баучер” № 87, да
му заплати:
- сумата от 120 000,00 /сто и двадесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на причинените му множество тежки и средни телесни повреди, от
допуснато ПТП от С.Р.С с ЕГН:**********, управлявал автомобил, за който има
валидна застраховка „Гражданска отговорност” със „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 18.02.2016г. до окончателното
изплащане на сумите.
- сумата от 3843,00 /три хиляди
осемстотин четиридесет и три/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие на причинените му тежки телесни повреди, от
допуснато ПТП от С.Р.С с ЕГН:**********, управлявал автомобил, за който има
валидна застраховка „Гражданска отговорност” със „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
- направените разноски по делото.
Ответникът - „ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление:
гр. София, район „Лозенец”, ул. „Джеймс Баучер” № 87, чрез процесуален
представител обективира становище за недопустимост на иска на основание чл.
126, ал. 1 от ГПК, твърдейки, че същият иск вече е предявен пред ОС – Силистра
и по него е образувано т.д. № 4/2017г. по описа на съда. Извън това изразява
становище за неоснователност на исковите претенции оспорвайки ги по основание и
по размер, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Излага
доводи в подкрепа на становището си.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното:
От
събраните по делото доказателства и доказателствени средства се установява, че
ищецът, като велосипедист е пострадал от ПТП, в което като водач на лек
автомобил участвал и С.Р.С с ЕГН **********. От приложената, към исковата молба
Присъда № 674 от 08.12.2016г. постановено по НОХД № 924/2016г. на РС – Силистра
влязла в сила на 22.12.2016г. е видно, че вина за инцидента има С.Р.С, който с
действията си като водач на лек автомобил предизвикал сблъсък с движещия се
велосипедист. В мотивите към присъдата подробно е описан механизмът на ПТП в
следствие, на което по непредпазливост С.Р.С причинил на ищеца тежки телесни
повреди. На 12.01.2017г. ищеца инициирал съдебно производство срещу ответника
подавайки пред ОС – Силистра осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ,
претендирайки обезщетение за имуществени и неимуществени вреди претърпени в
следствие процесното ПТП в идентичен на настоящия размер, по който било
образувано т.д. № 4/2017г. на ОС - Силистра. Съобразявайки новата редакция на
КЗ в сила от 01.01.2016г. съдебният състав задължил ищеца да представи
доказателство, че са налице обстоятелствата визирани в хипотезата на чл. 498,
ал. 3 от КЗ, представляващи абсолютна процесуална предпоставка за допустимост
на иска. След, като такива не били представени в законно определения срок съдът
прекратил производството по делото с Определение № 152 от 06.04.2017г., което
по настоящем е влязло в законна сила.
Като
писмени доказателства по делото са приети две писма от ищеца адресирани до дружеството
ответник, първото от 21.02.2017г., представлява писмена застрахователна
претенция по чл. 380 от КЗ, а с второто ищеца напомня на ответника, че изтича
срока по чл. 496 от КЗ, а все още не е получил плащане по претенцията си. За
удостоверяване връчването на първият документ ищеца е представил заверено
ксерокопие на Транспортен етикет издаден от куриер, от който е видно, че на
21.02.2017г. процесуалния представител на ищеца е изпратил на ответника
документи, липсва обаче обратна разписка или друго доказателство, от което да е
видно, че адресатът е получил пратката. За връчването на вторият коментиран
документ /напомнително писмо/ ищецът е представил освен Транспортен етикет, от
който е видно, че на 15.05.2017г. процесуалния представител на ищеца е изпратил
на ответника документи, а от представената обратна разписка се установява, че
същите са получени от адресата на 16.05.2017г.
Съобразявайки
коментираните доказателства съдът намира за установено и доказано твърдяното от
ищеца обстоятелство, че е изпълнил изискванията на чл. 380 от КЗ, като преди да
инициира съдебно производство пряко срещу застрахователя е предявил в писмен
вид претенцията си пред него.
От
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда АТЕ, е установен
механизма на процесното ПТП, предизвикано на 18.02.2016г. в с. Добротица, обл.
Силистра на кръстовището между ул. „Комуна“ и ул. „Стадиона“. Експертът е
установил, че ищеца се е движил с велосипед по ул. „Стадиона“, а С.Р.С, е
управлявал лек автомобил „Опел“ модел „ Астра“, с рег № СС1617АМ, по улица
„Комуна“, която се явява път с предимство спрямо ул. „Стадиона“. От
заключението се установява още, че автомобила в нарушение на разпоредбите на
ЗДвП се е движил със скорост от 74 /седемдесет и четири/ километра в час при
максимално разрешена скорост от 50 /петдесет/. Сочи се още, че ако скоростта на
автомобила е била в рамките на разрешената за населеното място или ако същият
се е движел в дясната лента за движение /където е следвало/, то между него и
велосипедиста нямало да има съприкосновение – респективно е щяло да се избегне
и процесното ПТП.
От
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СМЕ, може да се
установи, че вследствие процесното ПТП ищецът е получил множество увреждания
довели до проникващо нараняване на черепната кухина, продължително разстройство
на съзнанието, трайно затруднение в движението на двата долни крайника и ляв
горен крайник и като цяло продължително разстройство на здравето неопасно за
живота, но с трайни последици и до днес.
От
разпита на свидетелите се потвърждават и заключенията на експертите за
множеството тежки контузии получени от ищеца в следствие на ПТП. Свидетелите са
единодушни, че преди произшествието ищеца е бил в отлично здраве без никакви
здравословни проблеми, описват тежкото му състояние непосредствено след
инцидента, както и обстоятелството, че той и до днес не се е възстановил
здравословно. Свидетелите потвърждават, че ищеца изпитва ежедневни неудобства и
се затруднява да посреща битовите си нужди поради последиците от травмите,
които получил вследствие на катастрофата.
от
правна страна:
Съдът намира така предявените искове за
допустими за разглеждане, тъй като са подадени от активно легитимирано лице
имащо правен интерес от производството и са налице предпоставките визирани в
хипотезата на чл. 380 от КЗ. Разгледани по същество ОС намира исковете за
частично основателни по следните причини:
Между
ищеца и ответниците липсва спор относно наличието на твърдяното от ищеца ПТП,
виновно причинено от С.Р.С и причинно следствената връзка между него и
причинените на ищцата телесни повреди. Макар по делото да липсват представени
доказателства за валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, за автомобила управляван при ПТП от С, тъй като това
обстоятелство не се оспорва от ответника съдът намира, че следва да го приеме
за установено.
Съдът счита, че са налице всички
елементи за формиране на отговорност за непозволено увреждане - действие, вина
във формата на непредпазливост, причинна връзка и вреди. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. Налице е валидно застрахователно правоотношение
/неоспорено от ответника/, което ангажира отговорността на му по силата на чл.
432 от КЗ. Виновното поведение на С.Р.С причинил застрахователното събитие може
да се установи от влязлото в сила Присъда № 674 от 08.12.2016 год. постановено
по НОХД № 924/2016 год. по описа на Силистренски районен съд.
Същественият спорен въпрос по делото е
размерът на следващото се обезщетение, което ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, дължи
на ищеца.
Ищеца претендира пълния размер на
посоченото в исковата молба обезщетение намирайки, че трагичния инцидент довел
до нетрудоспособност и причинил му неудобства, болки и страдания налични и по
настоящем е предизвикан изцяло от противоправното поведение на С.Р.С установено
с влязла в сила присъда, която съгласно чл. 300 от ГПК, има задължителен за
гражданския съд характер относно виновността на дееца. Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“
АД, намира претендирания размер на обезщетението за завишен твърдейки, че
действително преживените от ищеца болки и страдания не са адекватни на
претендираното обезщетение съпоставени с изплащани за други – по тежки телесни
увреждания парични суми, както и поради съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца.
За да формира становището си по спорните
въпроси съда съобрази следните обстоятелства:
Безспорно е установено по делото, че
ищецът е претърпял сериозни болки и страдания поради причинената вследствие
процесното ПТП, травми, което довело и до неговата нетроудоспособност,
обусловило съществена промяна в начина му на живот, ограничило възможността му
за свободно придвижване и упражняване на активна дейност, каквато му е била
присъща преди инцидента. Установените по делото обстоятелства относно ищцовото
здравословно състояние несъмнено сочат, че същия и по настоящем не се е
възстановил напълно от травмите си.
По делото не е спорно, че за автомобила
управляван от виновното за ПТП лице е имало валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” с първия ответник ЗД „БУЛ ИНС“ АД, което
обуславя правната възможност ищцата да насочи исковите си претенции пряко към
застрахователя, както и че са изпълнени предпоставките на чл. 380 от КЗ.
Изложеното мотивира съда да приеме, че ищеца следва да бъде възмезден
/доколкото това е възможно/ с адекватно парично обезщетение заплатено от ЗД
„БУЛ ИНС“ АД.
Отчитайки предмета на застрахователно
покритие по този вид имуществена застраховка, следва извода, че съдържанието и
размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица
вреди, зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД. При
приложение на този законово установен принцип ОС намира, че следва да съобрази
в достатъчна степен последователната практика на касационната инстанция за определянето
на критерия за справедливост и от икономическата конюнктура в страната, както и
от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от
развитието на обществото. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС,
Търговска колегия, II отделение, постановена по новия съдопроизводствен ред -
така, напр. Решение № 749 от 05.12.2008г., Решение № 124/11.11.2010г.
Икономическата конюнктура е в основата и на непрекъснатото нарастване и
осъвременяване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди,
причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през съответните
периоди Наредби за задължителното застраховане, лимитите на застрахователните
суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно и последните посочени
размери на застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл . 266 КЗ, е до 1000000 /един милион/
лева. Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне
на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна
степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, цитирана
в определението по чл. 288 ГПК, а именно - Решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д.№
795/2008г. на ВКС, II т.о. на ВКС, както и Решение № 1 от 26.03.2012г. на ІІ,
т.о. на ВКС.
С оглед на горните съображения и
направеното от първия ответник, възражение относно размера на исковите
претенции, настоящият съдебен състав приема, че справедлив размер на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди и с оглед точното приложение
на чл. 52 ЗЗД, следва да бъде в размер на 80000 /осемдесет хиляди/ лева.
При определяне на конкретния размер на
присъденото обезщетение съдът съобрази обстоятелството, че ищеца е допринесъл с
действията си за настъпване на вредоносния резултат от процесното ПТП, тъй като
е пресичал с велосипеда си път с предимство, по който се е движил автомобила
управляван от С. Както бе установено последиците от инцидента са трайни и все
още понастоящем ищеца търпи болки и страдания от увреждането и не е ясно дали
въобще ще се възстанови напълно.
По изложените съображения изцяло
основателен се явява иска за присъждане на сумата от 3843,00 /три хиляди
осемстотин четиридесет и три/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие на причинените му тежки телесни повреди, от
допуснато ПТП от С.Р.С с ЕГН:**********, Коментираната претенция не се оспорва
от ответника, а от представените, като писмени доказателства заверени
ксерокопия от фактури, билети и фискални касови бонове, може да се установи, че
ищеца е направил тези разходи за лечението си.
Предвид установената частична
основателност на основните искови претенции се явява основателна и акцесорната
такава по чл. 86 от ЗЗД, за законната лихва върху присъдените главници за
неимуществените вреди от датата на от датата на увреждането 18.02.2016 год., а
за имуществените от датата на завеждане на исковата молба 07.06.2017г. до окончателното им изплащане.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
ответника, следва да заплати дължимата за производството държавна такса,
определена съобразно уважената част от исковите претенции и чл. 71, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, и чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 3353.72 лв. /три
хиляди триста петдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/, както и сумата
от 104.90 лв. /сто и четири лева и деветдесет стотинки/ представляваща част от
заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице съобразно уважената
част от исковата претенция.
Предвид изхода на делото, направеното
искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2, и §
2а от ЗА, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на процесуалния
представител на ищеца сумата от 3045.29 лв. /три хиляди четиридесет и пет лева
и двадесет и девет стотинки/ адвокатски хонорар изчислен съобразно размера на
присъдените суми и чл. 7, ал. 2, т. 6 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изхода на делото, направеното искане, представения и неоспорен
списък по чл. 80 от ГПК, и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищеца дължи на
ответника част от сторените деловодни разноски съобразно отхвърлената част от
исковата претенция, а именно парична сума в размер на 2416,91 лв. /две хиляди
четиристотин и шестнадесет лева и деветдесет и една стотинки/, без ДДС или
2900.29лв. /две хиляди и деветстотин лева и двадесет и девет стотинки/ с
включен ДДС.
Водим от гореизложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление в обл. София (столица), общ. Столична, гр. София 1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 с ЕИК *********, да заплати на В.И.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на причинените му множество тежки и средни телесни повреди, от допуснато ПТП от С.Р.С с ЕГН:**********, управлявал лек автомобил „Опел“ модел „ Астра“, с рег № СС1617АМ, за който има валидна застраховка „Гражданска отговорност” със „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ведно със законната лихва върху определената главницата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева от датата на увреждането 18.02.2016г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“
АД, със седалище и адрес на управление в обл. София (столица), общ. Столична,
гр. София 1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 с ЕИК *********, да
заплати на В.И.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 3843,00 /три хиляди
осемстотин четиридесет и три/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие на причинените му тежки телесни повреди, от
допуснато ПТП от С.Р.С с ЕГН:**********, управлявал лек автомобил „Опел“ модел
„ Астра“, с рег № СС1617АМ, за който има валидна застраховка „Гражданска
отговорност” със „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ведно със законната лихва върху главницата
от 3843,00 /три хиляди осемстотин четиридесет и три/ лева от датата на
предявяване на исковата молба 07.06.2017г. до окончателното изплащане на
сумите.
ОСЪЖДА
„ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление в обл. София (столица), общ.
Столична, гр. София 1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 с ЕИК
*********, да заплати в приход на държавния бюджет по сметката на ОС –
Силистра, сумата от 3458.62 лв. /три хиляди четиристотин петдесет и осем лева и
шестдесет и две стотинки/, представляваща част от дължимата за производството
държавна такса и част от заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещо
лице съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА
„ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление в обл. София (столица), общ.
Столична, гр. София 1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 с ЕИК
*********, да заплати на адв. И.Й.Р., със адрес ***, сумата от 3045.29 лв. /три
хиляди четиридесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/, адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от исковите претенции и с чл. 38, ал.
2, и § 2а от ЗА.
ОСЪЖДА В.И.В. с ЕГН ********** ***, да заплати на „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление в обл. София (столица), общ. Столична, гр. София 1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 с ЕИК *********, сумата от 2900.29лв. /две хиляди и деветстотин лева и двадесет и девет стотинки/ с включен ДДС, представляваща част от сторените деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред
апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:……….