№ 266
гр. Враца, 11.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. Д. Досов
Членове:Евгения Г. Симеонова
Веселка Ц. Иванова
при участието на секретаря Ц.а Сл. Григорова
в присъствието на прокурора Ц. Й. Р.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20251400600364 по описа за 2025 година
С определение № 75/30.05.2025 г., постановено по ЧНД № 212/2025 г. Районен
съд-Мездра, ІІ-ри наказателен състав, е взел спрямо М. Д. И. - обвиняем по досъдебно
производство № 3547/2025 г. по описа на РП-Враца, ТО-Мездра, мярка за
неотклонение задържане под стража.
Недоволен от така постановеното определение е останал служебният защитник
на обвиняемия - адв.М. Н. от АК-Враца, която в срока по чл.64, ал.7 от НПК е подала
частна жалба, с искане за отмяната му и за вземане на по-лека мярка за неотклонение.
Производството е по реда на чл.64, ал.8 и следващи от НПК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция обвиняемият и защитникът му
поддържат жалбата. Защитата твърди, че не са налице визираните в чл.63, ал.1 от НПК
предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. В частност сочи, че не
съществува никаква реална опасност обвиняемият да се укрие, тъй като е с установен
адрес, на който постоянно пребивава, нито да извърши ново престъпление. С оглед
изложеното моли за смекчаване на мярката за неотклонение.
Обвиняемият И. се солидаризира с казаното от защитника си, като в
последната си дума моли да бъде пуснат от ареста.
Участващият по делото прокурор от ВрОП счита, че определението е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата да остане без уважение.
Врачанският окръжен съд, след като обсъди доводите залегнали в жалбата,
аргументите на страните в съдебно заседание и материалите по делото, намира
жалбата за неоснователна.
С постановление от 27.05.2025 г. М. Д. И. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.150, ал.1 от НК за това, че на 26.05.2025 г. в гр.Мездра, в игрална
1
зала "Кинг Бет", находяща се на *** е извършил действия с цел да възбуди полово
желание, без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, а
именно В. К. К. на 19 г. от с.***, изразяващи се в опипване по седалището, бедрата и
половите й органи, чрез употреба на сила – притискане към стената с тяло и ръце, с
което й е причинил болка и страдание.
Взетата от първостепенния съд най-тежка мярка за неотклонение задържане
под стража е обоснована с наличието на достатъчно данни обвиняемият да е
съпричастен в престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както и със
съществуването на реална опасност да се укрие или извърши престъпление.
При проверка на атакуваното определение, ВрОС намери, че
първоинстанционният съд законосъобразно е взел спрямо обвиняемия М. И. най-
тежката мярка за процесуална принуда. Съобразявайки изискванията на чл.64, ал.5,
вр.чл.63, ал.1 от НПК, РС-Мездра е направил констатация за наличието на достатъчно
доказателства, от които може да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият е причастен към престъплението, в което е обвинен. Както правилно е
разсъждавал контролираният съд такива данни се съдържат на първо място в
показанията на пострадалата В. К., в които подробно и последователно описва
времето, мястото и лицето, осъществило насилствени блудствени действия спрямо нея,
както и конкретното им съдържание. Тези показания не са изолирани а са в
кореспонденция със заявеното от свидетелите В. А., Ц. П., И. И. Г. Г. и Г. Г., пред които
пострадалата подробно е споделила за случилото се, като последните двама свидетели
установяват, че при прегледа на записите от охранителната камера са разпознали
обвиняемия И., като лицето, заснето да излиза от игралната зала в инкриминираното
време. Обосноваността на предположението за авторството на деянието, за което е
започнало наказателното преследване на обвиняемия и за начина му на извършване, се
основава и на заключението на съдебномедицинската експертиза, от което е видно, че
при прегледа на пострадалата Кръстева са констатирани четири броя кръвонасядания
вляво седалищно с характерна форма и разположение (отворена длан и пръсти) и
кръвонасядания на дясно бедро, причинени по механизма на притискане, както и на
заключението на видеотехническата експертиза, изследвала записите от външната
охранителна камера на игралната зала.
В обобщение ВрОС намира, че събраните на този начален етап от
разследването доказателствени източници са напълно достатъчни да обусловят
обоснованост на предположението за съпричастност на обвиняемия в
инкриминираната престъпна дейност.
Настоящата съдебна инстанция споделя и довода на първостепенния съд за
наличието на реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, ако по
отношение на него се прилага по-лека мярка за неотклонение от задържане под
стража.
2
Рискът от повторяемост на престъпните действия се извежда на първо място от
лошите характеристични данни за обвиняемия, от които се установява, че при него е
налице комбинирана вредна употреба на алкохол и упойващи вещества (т.нар."чай за
пушене"), контактува с лица от криминалния контингент и е с обременено съдебно
минало. Изложените в характеристиката данни намират опора в приложената справка
за съдимост, според която обвиняемият И. е осъждан многократно, преобладаващо за
тежки умишлени престъпления, включително и за идентично деяние по чл.149, ал.1 от
НК-блудствени действия по отношение на лице, ненавършило 14 години, за които е
изтърпявал ефективни наказания лишаване от свобода. Всички тези обстоятелства,
преценени в съвкупност, са показателни за завишената степен на обществена опасност
на деянието и личността на обвиняемия и обосновават извод за съществуваща реална
опасност да извърши престъпление.
Въззивният съд не споделя становището на първата инстанция, че съществува
риск от укриване, тъй като обвиняемият е с установена самоличност и с постоянен
адрес в гр.Мездра. Това обстоятелство обаче не налага смекчаване на мярката му за
неотклонение, тъй като двете опасности - от укриване и извършване на престъпление,
са предвидени в условията на алтернативност, поради което за определяне на най-
тежката мярка за процесуална принуда е достатъчно съществуването на една от тях.
Предвид изложеното, ВрОС приема, че целите по чл.57 от НПК по отношение
на М. И. успешно могат да бъдат постигнати към настоящия момент единствено с най-
тежката от мерките за неотклонение. По делото не се установяват никакви
обстоятелства от семейно, здравословно или друго естество, които да оборват този
извод и да налагат прилагането на по-лека мярка за процесуална принуда спрямо него.
С оглед на това въззивният съд приема, че обжалваното определение следва да
бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно, а жалбата против него следва да
бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.64, ал.9 от НПК, Врачанският окръжен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 75/30.05.2025 г., постановено по ЧНД №
212/2025 г. по описа на Районен съд-Мездра, ІІ-ри наказателен състав, с което е взета
мярка за неотклонение "задържане под стража" спрямо М. Д. И. - обвиняем по
досъдебно производство № 3547/2025 г. по описа на РП-Враца, ТО-Мездра.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4