№ 1228
гр. Пловдив, 12.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501006 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от "А 1 България" ЕАД, ЕИК *********,
против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1756/09.03.2022 г. по ч.гр.д. № 3308/2022 г.
на РС - Пловдив, VІІ гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението му против „БЛБ
42“ ЕООД, ЕИК: *********, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за сумата от 726 лв., представляваща начислена
неустойка при предсрочно прекратяване на договора, формирана въз основа
на всички дължими такси до края на периода на договора и обезщетение за
обработка на просрочени задължения, както и за сумата от 37,34 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за периода 25.09.2021 г. – 07.03.2022
г. В частната жалба се поддържа, че необосновано и незаконосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че неустойката излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Пловдивският окръжен съд, Х гр. с-в, като се запозна с материалите
по делото, прие следното:
Производството по ч.гр.д. № 3308/2022 г. на РС - Пловдив, VІІ гр.с-в
е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК от "А 1 България" ЕАД, с което е
поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение против
„БЛБ 42“ ЕООД.
Длъжникът е юридическо лице – търговско дружество. Няма пречка
да бъде направена преценка относно съответствието на неустойката със
закона и добрите нрави. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна поради
1
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че при договорите за
мобилни услуги неустойката в размер на абонаментните такси за пълния срок
на договора се явява в противоречие с добрите нрави, доколкото е в
отклонение на обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция,
присъщи за неустойката, предвидени в чл. 92 ЗЗД.
Несъотносима към настоящия казус е съдебната практика на СЕС,
посочена в частната жалба, касаеща преюдициално запитване /Решението на
СЕС по дело С-295/2017 г./, тъй като не е постановена по спор за нищожност
на уговорена неустойка поради противоречие с добрите нрави, а предметът на
делото е за това, дали върху така уговорена сума се дължи ДДС. Това
решение постановява, че телекомуникационният оператор дължи ДДС върху
сумите, които събира от клиентите при преждевременно прекратяване на
договор с минимален обвързващ срок и които националното право
квалифицира като неустойка. Решението постановява още, че за целите на
косвеното данъчно облагане тези суми се третират като възнаграждение за
вече предоставени услуги и изяснява механизма, по който се формират –
основната месечна вноска по договора с минимален обвързващ срок се
умножава по броя на оставащите месечни вноски в случаите, когато
договорът е прекратен от оператора предсрочно поради виновно
неизпълнение на задължението на клиента да заплащане предоставените му
услуги и когато предоставянето на услугите е преустановено. Решението на
СЕС не тълкува разпоредби и не отговаря на въпроси за характера на
неустойката и за съответствието й с общностното, с националното право и с
добрите нрави.
Формирана е трайна съдебна практика на ВКС /Решение № 110 от
21.07.2016 г. по т. д. № 1226/15 г. на ВКС, Решение № 219 от 9.05.2016 г. на
ВКС по т. д. № 203/2015 г./, макар и постановена по спорове, касаещи
договорите за финансов лизинг и наем, според която уговорената неустойка
за предсрочно прекратяване на договора в размер на всички вноски за
периода от прекратяването /развалянето/ до края на срока на договора, излиза
извън присъщите функции на неустойката (обезпечителната, обезщетителната
и санкционната функция). Уговорената по този начин неустойка нарушава
2
принципа за справедливост, регламентиран в чл. 9 от ЗЗД.
Поради това съдът приема, че разпореждането, с което е отказано
издаване на заповед за изпълнение на така посоченото основание е правилно
и законосъобразно и като такова същото ще бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1756/09.03.2022 г. по
ч.гр.д. № 3308/2022 г. на РС - Пловдив, VІІ гр.с-в, с което е отхвърлено
заявлението на "А 1 България" ЕАД, ЕИК ********* против „БЛБ 42“ ЕООД,
ЕИК: ********* за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК за сумата от 726 лв., представляваща начислена неустойка при
предсрочно прекратяване на договора, формирана въз основа на всички
дължими такси до края на периода на договора и обезщетение за обработка на
просрочени задължения, както и за сумата от 37,34 лв. – обезщетение за
забава върху главницата за периода 25.09.2021 г. – 07.03.2022 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3