№ 14485
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110125354 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел 1, чл. 235 ГПК.
Образувано е образувано въз основа на искова молба на з срещу с, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 143,38 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на МПС
„Шкода Фабия“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 11.05.2020 г. в **,
поради попадане на автомобила в необезопасено и несигнализирано препятствие на
пътното платно - разтопен асфалт, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 08.03.2024 г., до
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 48,03 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 07.03.2021 г. до
07.03.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 14007/2024 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в полица № , от 08.07.2019 г.,
е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования автомобил. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била
образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № **. Сочи, че с оглед
установените щети и на база експресна оценка, било определено и изплатено
обезщетение в размер на 143,38 лева. Поддържа, че ПТП е настъпило на територията
на с, която имала задължение да осигури обезопасяването и сигнализирането на
препятствието, като същото не трябва да създава опасност за движение по пътя.
Поради това твърди, че с изплащане на застрахователното обезщетение ищцовото
дружество е встъпило в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и има
право на регрес срещу ответника. Сочи, че въпреки отправена покана до ответника,
плащане не последвало. По така изложените съображения предявява разглежданите
1
искове и моли да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника с, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и
собственика на процесното МПС. Оспорва механизма на твърдяното ПТП, респ.
наличието на необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно -
разтопен асфалт на пътното платно. Оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между вредите и настъпилото ПТП. Счита, че при определяне на стойността на
обезщетението застрахователното дружество не е съобразило овехтяването на
автомобила. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
лекия автомобил, изразяващо се в несъобразяване с условията на пътното платно.
Отделно от това сочи твърди да не е налице твърдяното бездействие на ответника за
поддържане на пътя, тъй като ответникът сключил Договор № СОА19-ДГ55-359 от
31.05.2019 г. за поддръжка на пътното платно с д, което се задължило да извършва на
територията на с – V зона, включваща райони „Кремиковци“, „Подуяне“, „Оборище“,
дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения.
На основание чл. 219 ГПК като трето лице-помагач на страната на ответника е
конституирано дружеството д. С молба от 23.01.2025 г. същото заявява, че в хода на
настоящото производство е заплатило в полза на ищеца процесните суми в общ размер
на 205,89 лева, за което представя платежно нареждане от 21.01.2025 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1. По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл.
49, вр. с чл. 45 ЗЗД:
В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение
от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу
причинителя на вредата. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено
някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и
възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по
повод нейното изпълнение. В разпоредбата на чл. 410, ал. 1 т. 2 КЗ е предвидена
правната възможност заплатилият по имуществено застраховане обезщетение
застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционна,
обезпечителна отговорност възложител на виновното лице за причиняване на
вредоносния резултат.
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването в
условията на пълно и главно доказване на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1/ наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца, възникнало по силата на договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие по който е настъпило
застрахователно събитие (ПТП), за което застрахователят носи риска; 2/ настъпване на
описаните в исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП,
причинено от наличието на необезопасен и несигнализиран участък от пътното платно
с разтопен асфалт (дзифт) на общински път, дължащо се на виновното и
противоправно поведение (бездействие) на лица, на които ответникът е възложил
дейностите по поддържането на общинските пътища; 3/ в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно
2
обезщетение в размер на действителните вреди, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния. Съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи
пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на регресното му
право. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната
страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във
времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на
процесната сума, както и да докаже твърденията си, че с поведението си водачът на
застрахованото при ищеца МПС е допринесъл за настъпване на вредите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се
спори по отношение на обстоятелствата, че ищецът е заплатил в полза на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на 143,38 лева и че твърдяното
място на произшествието се намира на улица, за поддържането на която отговорността
е на с. Посочените обстоятелства са отделени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото,
обективиран в постановено по делото определение от 20.11.2024 г., като се установяват
и подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал.
Като писмено доказателство по делото е приета комбинирана застрахователна
полица № ,, от която се установява наличие на застрахователно правоотношение
между ищцовото застрахователно дружество и собственика на увреденото МПС
„Шкода Фабия“ с рег. № ,, възникнало по силата на договор за имуществени
застраховки „Каско” и „Злополука“, сключен на 08.07.2019 г., със срок на действие от
00.00 ч. на 11.07.2019 г. до 23.59 ч. на 10.07.2020 г., с която ищецът е приел да покрива
риска от повреди по процесния автомобил, собственост на Мария Й. Й., при уговорена
клауза „Пълно Каско“. Наличието на застрахователно правоотношение се установява и
от съвкупната преценка на останалите доказателства по делото – заявление за
изплащане на обезщетение за вреди на МПС от Мария Й. Й. от 13.05.2020 г. за
настъпило застрахователно събитие, протокол за оглед на увреденото МПС с №
0744313 от 09.07.2019 г., досие по полица № ,, опис на щети по претенция № ** от
13.05.2020 г., доклад по щета № ** от 18.05.2020 г., видно от който е определено
застрахователно обезщетение в размер на 143,38 лева., калкулация – ремонт и
преводно нареждане от 21.05.2020 г. за кредитен превод от ищеца в полза на
собственика на увредения автомобил Мария Й. Й. за сумата от 143,38 лева.
Ответникът е направил възражение, че представената по делото застрахователна
полица не отговаря на изискването на чл. 344 и чл. 345 КЗ за писмена форма за
действителност на договора.
На първо място, следва да се посочи, че договорът за застраховка е от
категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ – „абсолютни търговски сделки“,
чиито търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е
обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с
упражняваното от него занятие. Поради това, че е търговска сделка, по отношение на
договора за застраховка намира приложение разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ, според
която за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга
форма само в случаите, предвидени в закон. Съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ
застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна
полица или на друг писмен акт. В чл. 345 КЗ е посочено и задължителното съдържание
на застрахователния договор. Според трайно установената съдебна практика (решение
№ 184/07.04.2016 г. по т. д. № 2744/2014 г. по описа на ВКС, I т. о.) неспазването на
законоустановената форма за действителност на търговска сделка, за да доведе до
нищожност, следва страната да оспори действителността на сделката – чл. 293, ал. 3
3
ТЗ, което доближава порока до унищожаемост по ЗЗД (чл. 27 и сл.). Страната не може
да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението - чл. 293, ал. 3 ТЗ. Във връзка с
изложеното, съдът намира, че след като процесният застрахователен договор
съставлява търговска сделка, приложими са правилата на ТЗ и в частност на чл. 293
ТЗ. Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската
сделка не води автоматично до нищожност на същата и това е едно от различията
между търговското и гражданското право, където нищожността настъпва независимо
от поведението на страните. В търговското право, неспазването на формата, за да
доведе до нищожност на сделката изисква по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на
действителността на сделката и то от страна по същата, а не от трето лице. Или
нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското
право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, съгласно която
страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се
заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.
В случая представената полица е под формата на писмен документ, носещ
подписите на страните по сделката, която обективира, като страните беспорно са
изпълнили задълженията си по нея, видно от представеното досие по полица № ,
застрахователната премия е платена, а след настъпването на процесното ПТП
застрахованият е подал уведомление за щета, като е получил от застрахователя
обезщетение, поради което съдът приема че е налице сключен договор за застраховка
„Каско“ по отношение на увреденото МПС със срок на валидност, включващ датата на
настъпване на застрахователното събитие. Ето защо са неоснователни възраженията на
процесуалния представител на с за липса на валидно възникнало застрахователно
правоотношение.
По делото са приети и приложимите към застрахователния договор Общи
условия за застраховка на моторни превозни средства („Каско“), като от тях се
установява, че настъпилото застрахователно събитие е покрит застрахователен риск по
аргумент от чл. 12, вр. чл. 8.3 от Общите условия. Съгласно тях по клауза „П“ – Пълно
Каско застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото
МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“, а съгласно Клауза „Ч“
– Частично Каско застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС от изрично посочени рискове, сред които авария, произлязла от
сблъскване на МПС помежду им или с други подвижни и неподвижни предмети, от
удар с хора и животни, от препятствия на пътното платно като земни, скални маси и
други, нарушена цялост на пътното покритие, падащи дървета и клони, падащи
предмети от сгради и летателни тела. Наличието на разтопен асфалт на пътя
представлява нарушена цялост на пътното покритие, поради което настъпилото ПТП е
покрит застрахователен риск по полицата.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, както и
гласни такива чрез разпита на свидетелите И. Е. И. и М. Й. Й., както и от
заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, настоящият
съдебен състав приема за установено, че в срока на действие на застрахователния
договор е настъпило застрахователно събитие – ПТП при следния механизъм: на
11.05.2020 г., около 15:00 ч., в гр. София, лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ,, се е
движел по ул. т, където превозното средство преминало през разтопен асфалт,
намиращ се на пътното платно, вследствие на което същият полепнал по гумите на
превозното средство. Следва да се посочи, че по аргумент от чл. 6, т. 4 от Наредбата за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране за настъпилото произшествие в случая не е било необходимо
съставянето на протокол за ПТП. При разпита на св. И. се изяснява, че същият е
4
управлявал лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ,, по ул. т, от джифта на асфалта на
пътното платно на която полепнали камъни по гумите на автомобила, като колата се
тресяла и не можела да се кара. Показанията на свидетеля следва да бъдат приети за
достоверни и обективни предоставените, тъй като, преценени по правилата на чл. 172
ГПК, същите са ясни, последователни, житейски логични, убедителни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Съществено в случая е,
субективните му възприятия по отношение на правнорелевантните факти са
формирани пряко и непосредствено, включително се потвърждават и от показанията
на св. Й. – собственик на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ,, които, макар и
имащи характер на косвено доказателство, водят до еднозначен извод за полепване на
разтопен асфалт по гумите на превозното средство. Последното като краен резултат е
възприето от св. Й. при пряк досег с автомобила. В приетото по делото и неоспорено
от страните заключение по автотехническата експертиза, което при преценката му по
реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като извършено обективно, компетентно и
добросъвестно, също е възприет идентичен механизъм на настъпване на процесното
ПТП, като същевременно вещото лице изяснява, че всички увреждания по процесния
автомобил лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ,, отразени в описа на
застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие.
Наличието на посоченото препятствие на пътното платно към 11.05.2020 г. се
установява и от приетата по делото Служебна бележка, издадена от с, район „Подуяне“
от 15.05.2020 г., съгласно която във връзка с обработени през месец октомври 2019 г.
пукнатини по пътната настилка на улици на територията на район „Подуяне“ е
възникнала извънредна ситуация на 11.05.2020 г., вследствие разтопяване на
положения битум по 11 посочени улици, сред които ул. т – в участък от бул.
„Владимир Вазов“ до ул. „Витиня“. Некачествено извършеният ремонт на ул. т се
установява и от представените от ответника Констативен протокол от проверка на
абонаментни улици в район „Подуяне“ от 15.05.2020 г., във връзка с възникнали
дефекти на пътна настилка, изпълнена в рамките на Договор № СОА19-ДГ55-
359/31.05.2019 г., сключен между с като възложител и д като изпълнител, с който
възложителят е възложил, а изпълнителят се е задължил да извърши на територията на
с – V зона, включваща райони „Кремиковци“, „Подуяне“ и „Оборище“, дейностите по
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения. Видно е от
констативния протокол, че при извършена на 13.05.2020 г. проверка е било установено,
че извършените СМР по почистване, продухване и заливане на фуги с битум по
улицата в периода на месец октомври и месец ноември 2019 г. са били дефектирали.
Установено било още, че количеството битум, използвано за заливане на пукнатините
е било по-голямо от необходимото и вследствие на повишаване на температурата на
въздуха омекнало и автомобилния трафик разнасял битума по уличната мрежа, с което
се създавало неудобство и причинява щети по преминавщите автомобили и опасност
за пешеходците, като са дадени съответни предписания за отстраняване на
констатираните дефекти – фрезоване на компрометираните участъци от асфалтовата
настилка и полагане на плътен асфалтобетон. Предвид това и при липса на събрани
доказателства в различна насока, следва да се приеме, че вредите са причинени
именно при посочения от ищеца механизъм – преминаване на автомобила през
разтопен асфалт на ул. т в гр. София на 11.05.2020 г.
На следващо място, неоснователно е възражението на ответника за неспазване на
общите условия на ищеца при определяне налице ли е покрит риск. В доказателствена
тежест на ответника е да ангажира доказателства за твърдените от него факти, които
биха изключили отговорността на застрахователя – ищец да изплати застрахователно
обезщетение (употреба на алкохол/наркотични вещества от водача на автомобила или
5
неправоспособност на водача), което не е сторено до приключване на устните
състезания по делото. При това положение настоящият състав намира за недоказано
твърдяното противоправно поведение на водача, както и наличието на принос от
същия за настъпилото ПТП, включително твърдението, че същият не е съобразил
поведението си на пътя с конкретните условия.
Не се спори, а и видно от представените по делото доказателства, за
претърпените вреди ищецът е заплатил на собственика на автомобила на 21.05.2020 г.
застрахователно обезщетение в размер на 143,38 лева, като за факта, удостоверяващ
извършеното плащане е прието като доказателство по делото платежно нареждане за
кредитен превод, поради което застрахователят е встъпил в правата на увредения
срещу причинителя на увреждането, респ. неговия възложител в хипотезата на чл. 49,
ал. 1 ЗЗД, доколкото самият увреден има такива права.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно
по размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като целта е да се
постигне пълно репариране на вредоносните последици. С чл. 400 КЗ е
регламентирано ограничение, че застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. Тази стойност е
пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на настъпване на
събитието, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести увреденото
имущество с еквивалентно по вид и качество. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният
е инкорпориран в самата действителна стойност /в този смисъл Решение № 6 от
02.02.2011г. по т.д. № 293/2010г. на ВКС, I т.о., Решение № 141 от 08.10.2015г. по т.д.
№ 2140/2014г. на ВКС, I т.о.,Решение № 60135 от 15.11.2021г. по т.д. № 1821/2020г. на
ВКС, II т.о./. От заключението на вещото лице по допуснатата автотехническа
експертиза се установява размерът на вредите, остойностен на сумата от 168,05 лева,
както и причинно-следствената връзка с настъпилото застрахователно събитие. При
това положение, доколкото заплатеното застрахователно обезщетение е в по-нисък
размер, то с платената сума се осъразмерява и обема на регресното право на ищеца.
Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна
отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер,
защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния
изпълнител. Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител
се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие -
неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то в основанието на
исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от
лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно.
В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да
поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.
Въпросният пътен участник е собственост на с съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, вр. с
чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОбС следва да го управлява с
грижата на добър стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяване на
улицата. Така и съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗП, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1
ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в
населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните
съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за
препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, на с е
6
вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр. София, което включва и
недопускането, съответно отстраняването на неизправности и неравности по тях.
Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е
възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно
- обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на
съответното населено място. Наличието на разтопен асфалт на пътното платно,
явяващо се причина за ПТП, е резултат именно от бездействието на длъжностни лица,
на които Общината е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения,
поради което Общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД, в
качеството й на възложител на ремонта на процесния пътен участък. Следва да се
посочи, че заплащането на исковите суми от третото лице – помагач в полза на
ответника, не изключва отговорността на последния спрямо ищеца, доколкото се касае
за вътрешни отношения между възложителя и изпълнителя по договора за ремонт на
пътния участък от 31.05.2019 г., а възложителят носи обективна гаранционно –
обезпечителна отговорност.
Ето защо настоящият съдебен състав намира предявения главен иск за изцяло
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за сумата от 143,38 лева,
т.е. до размера на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение.
Като законна последица от уважаването на иска за главница следва да се присъди
и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.03.2024 г. до
окончателното плащане.
2. По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид естеството на главното вземане ответникът изпада в забава и съответно
дължи обезщетение за забавено плащане от деня на поканата за плащане на
претендираното обезщетение. Следователно в случая намира приложение нормата на
чл. 84, ал. 2 ЗЗД, според която длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от
кредитора. По делото е приета регресна покана с изх. № Л-814/09.02.2021 г., отправена
от ищеца до ответника за заплащане в 14-дневен срок от получаване на същата на
платеното по застраховката от ищеца застрахователно обезщетение. Поканата е
получена от ответника на 11.02.2021 г., като това обстоятелство не е спорно между
страните. Следователно и ответникът е изпаднал в забава в деня, следващ деня на
изтичане на дадения срок за изпълнение – 26.02.2021 г. Ищецът претендира
обезщетение за забава от по-късен момент – от 07.03.2021 г. до 07.03.2024 г. На
основание чл. 162 ГПК и чрез използване на лихвен калкулатор съдът приема този иск
за основателен в пълен размер за сумата от 48,03 лева, поради което следва да бъде
уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноските в заповедното и исковото
производство.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
възниква единствено в полза на ищеца, като съобразно представените доказателства
съдът приема за реално сторени разноските за заплатена държавна такса, депозит за
вещо лице и свидетел, както и за юрисконсултско възнаграждение, последното
определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ,
в общ размер на 695 лева, които следва да му бъдат присъдени. Разноските за
заповедното производство възлизат на сумата от 75 лева, като същите следва да се
7
възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският Районен Съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че с, БУЛСТАТ ,, с адрес: **, дължи на з, ЕИК ,, със седалище и адрес на
управление: **, сумата от 143,38 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди
на МПС „Шкода Фабия“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 11.05.2020 г. в
**, поради попадане на автомобила в необезопасено и несигнализирано препятствие
на пътното платно - разтопен асфалт, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 08.03.2024 г., до
изплащане на вземането, както и сумата от 48,03 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 07.03.2021 г. до 07.03.2024 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
гр. д. № 14007/2024 г., по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА с, с ЕИК: , и адрес: **, да заплати на з, с ЕИК: , и седалище и адрес
на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 770 лева, представляваща
сторените разноски в заповедното и исковото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на д, ЕИК ,, със седалище и адрес на
управление: **, като трето лице - помагач на страната на ответника с.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8