РЕШЕНИЕ
№
град
София, 22. 08. 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на единадесети
март две хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : РОЗАЛИНА БОТЕВА
ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 2589/2021 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 14. 12. 2020 год., постановено по гр. д. №
36269/2020 год. на СРС ІІ ГО 156 състав на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД З.Б.И.
АД е осъдено да заплати на ЗД Е.АД сумата от 583.21 лева, представляваща
регресно вземане по заплатено застрахователно обезщетение и обичайни
ликвидационни разходи по застрахователна преписка – щета, следва, заедно със
закона лихва от датата на подаване на исковата молба 07. 08. 2020 год., като
искът е отхвърлен за сумата над посочената главница до пълен предявен размер от
660.25 лева.
С решението са възложени и разноски на страните.
С въззивна жалба ответникът атакува решението в осъдителната
част като неоснователно. Неправилно е отхвърлено възражението, че вина има
другото МПС, застраховано при ищеца. Това се потвърждава от свидетелските
показания на А.. Показанията противоречат на данните по ДКП, но свидетелят не
знае защо е подписал протокола. В решението си съдът се позовава на ДКП, но той
е свидетелстващ документ. Счита, че застрахованото при него МПС не е причина за
ПТП и следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като районният
съдия неправилно е преценил доказателствата и е уважил предявения от ищеца иск.
Претендира разноски пред настоящата инстанция. Прави се възражение евентуално
за прекомерност на адвокатско възнаграждение на другата страна.
В отговор ищецът излага, че решението е правилно и
законосъбразно. Съдът правилно е приел налачие на основанията на чл. 411 КЗ.
От доказателствата, събрани по делото, е видно, че вина за
реализиране на ПТП има водачът на застрахования при ответника автомобил. Това
се подкрепя от показанията на Й., ДКП и заключението на САТЕ – неоспорена от
страните. Водачът А. е нарушил виновно и противоправно разпоредбата на чл. 25 ЗДвП, с оглед на което счита, че решението е правилно, обосновано и без
процесуални нарушения.
Моли съдът да потвърди обжалвания съдебен акт.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за
представителство пред тази съдебна инстанция.
С разпореждане по чл. 267 ГПК делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, като към мотивите на първото съдът
препраща с оглед принципа на процесуална икономия в гражданския процес.
Не са заявени доказателствени искания от страните пред
въззивната съдебна инстанция.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните по реда на въззивното обжалване при така очертаната от
въззивната жалба рамка, намира за установено следното от фактическа и правна
страна :
Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.
При извършена служебна проверка според правната норма на чл.
269 ГПК, въззивният съд намира, че решението е валидно и в обжалваната си част
– допустимо.
Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбата на ответника е неоснователна.
Според правната уредба на КЗ, Встъпване в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" от застрахователя по
имуществената застраховка, чл. 411 КЗ, В случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е
причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на
увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера
на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по
договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача
на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да
заплати обезщетение на основание чл. 494.
Оспорена е единствено вината на застрахования при ответника
водач на МПС, като се твърди, че вина има единствено водачът на МПС,
застраховано при ищеца.
Механизмът на ПТП е установен от писмените по делото
доказателства и експертното заключение, тоест чрез същите е удостоверена и
приетата за установена фактическа обстановка от районния съдия. Не се спори по
делото между страните, а и се установява от събраните относими доказателства,
че е реализирано ПТП, че към датата му водачите имат имуществена застраховка
КАСКО съответно Гражданска отговорност. Правилно е установено, че е безспорно
обстоятелството : наличие на застрахователни правоотношения по имуществена
застраховка и такава ГО на автомобилистите. Ищецът е заплатил дължимото застрахователно
обезщетение, с което на основание чл. 411 КЗ е встъпил в правата на увредения
срещу увреждащия и неговия застраховател.
Спорът е сведен до това, кой водач е виновен за настъпване
на ПТП, съобразно неговия механизъм.
Събрани са по делото доказателства свидетелски показания на А.
и Й., правилно пресъздадени от районния съдия в мотивите, поради което по
аргумент от чл. 272 ГПК преповтаряне не е необходимо. Показанията са ценени
според разпоредбата на чл. 172 ГПК, като съдът внимателно е посочил каква част
от тях смята за достоверна. По отношение на частта относно механизма на ПТП показанията
на свидетеля А. не могат да бъдат кредитирани, тъй като са непоследователни и
не корелират с останалия единен и взаимно допълващ се доказателствен по делото
материал. Според експерт с познания от специално естество, каквито съдът не
притежава, изготвил САТЕ, механизмът е този по ДКП и подкрепен със
свидетелските показания на очевидец и участник Й., който е последователен,
обективен и логически обоснован в изложението си. Вещото лице е категорично, че
щетите по увредения автомобил се намират в пряка и причинно следствена връзка с
настъпило на 20. 11. 2019 год. произшествие в град София. Размерът на
стойността за възстановяване на лекия автомобил, който е бил увреден е
изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП, но тя не е предмет на спора,
в рамките на въззивнатажалба. Механизмът на ПТП е залегнал като отговор в
задача четвърта на експертизата. В публично съдебно заседание, в което проектът
за доклад е неоспорен и приет за окончателен, е изслушано вещото лице и
експертизата е приета без оспорване от страните. Свидетелят А. твърди, че по
време на подписване на ПТП е бил объркан, но това негово твърдение не се
подкрепя от нито едно друго доказателство по делото, поради което е
несъстоятелно.
Настоящият съдебен състав намира, че материалните
предпоставки са налице. Виновно и противоправно А. е нарушил правилата на чл.
25 ЗДвП, според който текст - Чл. 25. (1) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г.) Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
(2) При извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни
ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в
дясната пътна лента.
Твърдението на ответника за съпричиняване не се кредитира,
нито това, че вина имал само водачът на другия автомобил, затова, защото не е
ангажирал надлежни доказателства по делото за обратното. Както е посочил и
районният съдия по аргумент от чл. 154 ал. 1 ГПК съдът следва да приеме
недоказания факт за неосъществил се в действителност, с оглед неблагоприятните последици
на доказателствената тежест. Поради това искът следва да бъде уважен и сумата
да се присъди на ищеца в размера, присъден от районния съдия, ведно със
законната лихва, считено от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задълженията.
От ответника твърдяното съпричиняване не е доказано по принципа
на пълно главно доказване, нито останалите възражения по отговора на исковата
молба.
На всички въпроси, поставени с въззивната на ответника
жалба, районният съдия е дал отговор още с мотивите на решението си по
възражения на ответника с отговора на исковата молба, поради което не се налага
преповтарянето на мотивите на обжалваното съдебно решение.
Механизмът е установен от двустранен констативен протокол,
свидетелски показания и останалите писмени по делото доказателства, наред със
заключение на САТЕ. Нито едно от доказателствата не е оспорено, а свидетелските
показания са логични и последователни и се кредитират. Експертното заключение
се кредитира по чл. 202 ГПК.
Ищецът е този, който следва да докаже при условия на пълно
главно доказване фактите, на които основава исковете си. Това е сторено по
делото.
Събраните доказателства по делото удостоверяват установената от районния съдия
фактическа обстановка. Механизмът на ПТП е доказан при условия на пълно и
главно доказване. Размерът е доказан чрез САТЕ и е основателна претенцията за приетата
от СРС сума, стойност необходима за възстановяване на увредения лек автомобил
по средни пазарни цени към датата на ПТП със стойност и на обичайни ликвидационни
разходи в размер на 15 лева, но това за пълнота на изложението, тъй като не е
предмет на спора.
Правилен е и изводът на районния съдия, че са неоснователни
доводите на ответника, че водачът на увредения автомобил бил нарушил правилото на
чл. 25 ЗДП. С оглед приетия за установен механизъм на ПТП по делото, не е осъществен
фактически състав по правната норма, следствие на което оплакването не може да
бъде уважено.
Други доводи с въззивната
жалба на ответника не са релевирани.
Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК,
всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите
възражения и доводи. Писмените неоспорени и приети доказателства по делото
установяват твърденията на ищеца, като няма събрани по делото доказателства,
които поотделно или в съвкупност да установяват възраженията на ответника или
да опровергават или разколебават установената от страна на ищеца фактическа
обстановка по коментирания случай.
Стана реч вече, че според чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Когато съдът постановява
решение при правилно първоинстанционно решение, по реда на чл. 272 ГПК,
въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
На основание горното въззивната инстанция осъществява
контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на
заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на
императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год.,
точка 10, на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка следва да се ограничи до
въпросите с въззивната на ответника жалба и съответно до посочените въпроси, за
които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна
проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо,
тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение не се установяват и нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, /такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното
съдебно решение е и допустимо - на ответника е дадена възможност за становище
по исковете и е съставен доклад по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е
предоставил равни възможности на страните за участие в исковото производство и
е постановил съдебно решение по същество.
Събраните доказателства,
релевантни по спорния въпрос, първоинстанционният съд е обсъдил, като крайните
му изводи, че искът е основателен, са правилни и съответстват на
доказателствата.
Обжалваното съдебно решение е и правилно, като не са нарушени
императивни материалноправни норми.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение,
което пък, от своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на
първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски в полза на ищеца.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба на ответника
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея
решение на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, в обжалваните части.
При този изход на делото въззивникът
ответник няма право на разноски за производството – жалбата му е неоснователна
и се отхвърля от съда.
Ищецът претендира своевременно
разноски, в размер на 200 лева, съобразно списък по чл. 80 ГПК и доказателства
за реално сторване, поради което му се присъждат в пълен размер, което не е
прекомерно.
Предвид размерите на обжалваемия интерес,
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14. 12. 2020 год.,
постановен опо гр. д. № 36269/2020 год. на СРС ІІ ГО 156 състав, в обжалваните
части.
ОСЪЖДА
З.Б.И. АД ЕИК*******да заплати на ЗДЕ.АД ЕИК*******на основание чл. 78 ГПК разноски в производството пред втората
съдебна инстанция в размер на 200 лева – юрисконсултско възнаграждение за един
юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.