№ 3359
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20241110208147 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от В. С. А., с ЕГН: **********
от град ххх против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за движение по пътищата № ********** на Агенция ,,Пътна
инфраструктура“, с който на жалбоподателя е било наложено
административно наказание глоба в размер на 1 800 лева за нарушение по чл.
139, ал.7 от Закона за движение по пътищата.
В мотивирана жалба до съда наказаното лице възразява срещу
законосъобразността на електронния фиш с оплакването, че същият е
необоснован. Жалбоподателят счита, че вмененото административно
нарушение не е било доказано по категоричен и несъмнен начин, тъй като
изискуемата от закона пътна такса е била заплатена се съдържа оплакване, но
поради технически причини това не е било отчетено от монтираното в МПС –
то бордово устройство. Също така не е бил установен субекта на нарушението
в лицето на А., поради което и се иска от съда да постанови решение, с което
да отмени електронния фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят В. А., редовно призован, не се
1
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
моли същата да я уважи. Развива подробни съображения в подкрепа на
изложените в жалбата мотиви.
Административно – наказващият орган - АПИ, редовно призован, се
представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата с искане
от съда да остави същата без уважение. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 04.08.2023г. в 16:24ч. е било установено нарушение №
02Е352400С351А2DE063021F160ABAFA с ППС ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ
ххх с рег.№ ххх, с технически допустима максимална маса 27000, брой оси 3,
екологична категория ЕВРО 60, без ремарке, в Община Столична, за движение
по път А – 6 км.60+705, с посока намаляващ километър , включен в обхвата на
платена пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е била заплатена
дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като на
посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаване. Нарушението било установено с устройство №
10192, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А – 6,
км.60+705. Бил съставен електронен фиш под № ********** на собственика
на ППС – то ххх, който впоследствие бил анулиран, поради депозирана
декларация от страна на жалбоподателя, че на въпросната дата той е
управлявал товарния автомобил, като под същия номер бил издаден
електронен фиш срещу В. А..
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
2
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършена служебна проверка на законосъобразността на
обжалвания електронен фиш съдът счита, че са допуснати процесуални
нарушения свързани със съдържанието на оспорения от санкционираното
лице електронен фиш.
Правната норма на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП предвижда конкретно
задължение за водачите на пътни превозни средства – "... преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта
за участъците от платената пътна мрежа, която ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице".
Санкционираното с електронния фиш лице отговаря на специфичните
критерии на субекта на задължението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП - "водач на
превозното средство", съгласно тълкуването, дадено в т. 25 на § 1 от ДР на
ЗДвП.
Няма спор и, че превозното средство, което е посочено в електронния
фиш отговаря на критериите в чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата - "... с обща
технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а,
ал. 7 и 9... ". С разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е въведена
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства. Предвидени са такси на база време и на база изминато разстояние.
За пътните превозни средства, отговарящи на критериите на чл. 10б, ал. 3 от
Закона за пътищата заплащането на тол такса дава право да се измине
определено разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените такси за
съответните тол сегменти. Таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък,
изминатото разстояние, категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и екологичните му характеристики, и се определя за всеки отделен път
или пътен участък. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата
вменява задължение за плащане на тол такси на собственика или на
3
ползвателя на съответното превозно средство. В случая е налице
диференцирана процедура по санкциониране на лице посредством издаване на
електронен фиш, което се обуславя от подадена декларация, доказваща
авторството на изпълнителното деяние в лицето на жалбоподателя.
Регламентираният специален ред в ЗДвП, приложен от
административно – наказващия орган, предвижда задължение за "водачите" на
пътните превозни средства от категориите на визираните в чл. 10б от Закона
за пътищата. Към момента на извършване на констатираното нарушение –
04.08.2023 г. процесното превозно средство е било управлявано от
санкционираното лице.
Приложената процедура по чл. 167а от ЗДвП предоставя възможност
на контролните органи да ползват "... технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точният час на нарушението и/или табелата
с регистрационния номер на пътното превозно средство, както и такива за
измерване на размерите, масата или натоварването на ос на моторните
превозни средства" (ал. 2, т. 2) при констатиране на административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП. В конкретния казус
административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на
санкционираното лице е квалифицирано по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и е
установено въз основа на изготвен Доклад от електронната система, по реда
на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, съдържащ информация за данните, позволяващи да
бъде индивидуализиран собственика и/или ползвателя и/или водача на
превозното средство, а именно – "... пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство, част от системата. ". Докладът
е приложен към административната преписка заедно с два броя статични
изображения във вид на снимков материал, отразяващи движението на
превозното средство по пътен участък А-6, км. 60 + 705 на 04.08.2023 г. – в
16:24 ч.
Тези факти не са оспорени от процесуалния представител на
санкционираното лице. Липсват и доказателства, които позволяват да бъде
изключена, предвидената в разпоредбата на чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП,
презумптивна доказателствена стойност на документите от електронната
4
система за платените пътни такси за конкретното превозно средство.
В случая административно наказващият орган е издал същият под
номер електронен фиш като този, посредством който вече е бил санкциониран
собственика на заснетото ППС. Пълното сходство с акт, макар и анулиран,
обуславя допускане на грубо съществено нарушение на процесуалните
правила. На следващо място по делото е приложена справка, от която е видно,
че заснетото ППС е било със заплатена такса и на 04.08.2023г. с начален час
15:52ч. и написан номер на транзакцията **********. И по маршрута Горни
Богров – Долни Богров. Също така е приложена и СФБ РЦ6 1.3 от ххх до АПИ
за заплатена такса.
На следващо място наказващият орган не е посочил ясно в какво се
изразява извършеното нарушение – водачът не е имал валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването. В обжалвания
електронен фиш са посочени и двете алтернативни хипотези, ако
същевременно в обстоятелствената част на електронния фиш е упоменато, че
за посоченото ППС изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса по
чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Налице е неяснота относно основанието
за налагане на глобата, тъй като в обжалвания електронен фиш е посочена
санкционната разпоредба на чл. 179а, ал. 3 ЗДвП, но наказващият орган не е
посочил ясно материалната разпоредба, която е приел, че е нарушена от
жалбоподателя. Съгласно цитираната норма водачът, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1 800 лв. Според чл. 179, ал. 3б ЗДвП
собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на
невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата,
се наказва с глоба в размер 2500 лв. Административното наказание глоба се
налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв.
Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага
5
имуществена санкция в размер 2500 лв. С разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от
ЗДвП е въведено в задължение на водачите на ППС от категорията по чл. 10б,
ал. 3 от ЗП преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа,
които ще ползват, или да изпълнят съответните задължения за установяване
на изминатото разстояние, и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т.
2 ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
В електронния фиш е посочено, че нарушението се изразява в това, че
жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е била изцяло
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, което е
квалифицирано, като нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП. В разпоредбата на
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП законодателят е предвидил по този текст да се
ангажира административнонаказателната отговорност на водач, който не е
изпълнил задължението си за установяване на изминатото разстояние или
водач, който не е изпълнил задължението си да закупи маршрутна карта, т. е.
предвидени са две различни хипотези, като в електронния фиш е
конкретизирано в коя от тях попада деянието на жалбоподателя. Ето защо
съдът намира, че при така дадената квалификация е налице противоречие с
описаното нарушение, тъй като в чл. 179, ал. 3а ЗДвП не е предвидено
ангажиране на административнонаказателната отговорност на водач за това,
че не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Съгласно
разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство, както и че ако в свидетелството за регистрация е
вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Следователно
собственикът на пътното превозно средство е задължен да изпълни
задължения свързани с установяване на размера и заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В конкретния случай описаното в
електронния фиш деяние е в противоречие с описаните в него факти, имащи
значение за реализирането на административната отговорност, което е
съществено и неотстранимо процесуално нарушение.
6
Отделен остава въпросът дали се доказва субективната страна на
нарушението, предвид липсата на данни, че жалбоподателят е съзнавал, че
управлява ППС без изцяло заплатена пътна такса.
В хода на административно-наказателното производство не е
установено водачът да не е изпълнил съответни задължения за установяване
на изминатото разстояние, както и да е нямал закупена маршрутна карта за
категорията на превозното средство.
Привлеченият към административнонаказателната отговорност
следва да знае всички факти, които наказващият орган възвежда като
обосноваващи обективната страна на състав на нарушение, като тези факти
следва да бъдат в логическо и правно единство с конкретна разпоредба на
закона. Следва също да се има предвид, че в санкционните производства,
каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и
пълно, за да могат да породят правни последици. В
административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае за правна квалификация, явяваща се
задължителен съгласно чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизит на същия акт.
Електронните фишове, подобно на наказателните постановления, са актове на
правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с
АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно
административно нарушение и същите имат характера на постановление за
привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат
променяни, допълвани, допълнително мотивирани, нито пък е допустимо
санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово
определените им реквизити.
С оглед изложеното, съдът намира, че издаденият електронен фиш е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
7
Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция ,,Пътна
инфраструктура“, с който на В. С. А., с ЕГН: ********** от град ххх е
наложено наказание глоба в размер на 1 800 лева за административно
нарушение по чл.139, ал.7 от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8