О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№…………………… / ………………година
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ СЪСТАВ в закрито заседание на десети септември две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН
ДИМОВ
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №2002 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 41, ал. 3 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по подадена от „Изток инвест 3000“ ЕООД, чрез пълномощника адвокат М.Т., жалба срещу наложените от органите по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП с протокол серия АА № 0048429/05.08.2021 г. действия за обезпечаване на доказателства, състоящи се в запечатването с 1 бр. обикновено ТСК – пломба № 0534090 на стока в контейнер № FCIU9393613, представляваща МДФ профили с бруто тегло 26000 кг., намираща се в ТС марка „Ивеко“ с рег. № В4764ВА и ремарке с рег. № РВ7463ЕВ, жалбата, срещу които е отхвърлена с решение № 183/19.08.2021 г. на директора на ТД на НАП-Варна. С жалбата оспорените действия са квалифицирани като фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален иск / Глава Петнадесет “а“ от ДОПК/ , като се иска обявяването им за нищожни като извършени от органи без необходимата материална компетентност, както и отмяната им като материално незаконосъобразни, тъй като въпросната стока не била включена в списъка на стоките с висок фискален риск. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски съобразно представен списък.
По процесуалната допустимост на жалбата, съдът намира следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – собственик на процесната стока, при спазване на 7-дневния срок по чл.41, ал.3 от ДОПК (решение № 183 е съобщено на 26.08.2021 г., а жалбата е подадена на 02.09.2021 г.), пред съда по местоизвършване на обжалваните действия, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
Съгласно чл. 40 , ал. 1 ДОПК при извършване на ревизия или проверка органът по приходите може да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез опис или чрез изземване с опис на ценни книжа, вещи, документи, книжа и други носители на информация, както и чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането ѝ, като вземе необходимите технически мерки за запазване на автентичността ѝ.
Същевременно, ал. 2 на чл. 40 ДОПК регламентира правомощие на органа по приходите в случай, че е невъзможно действията по ал. 1 да бъдат извършени своевременно за целите на ревизията или проверката, да запечата обекта или част от него, където се намират подлежащите на обезпечаване доказателства, като разпоредбата ограничава възможността за запечатване с определен срок - до 48 часа.
Доказателствената тежест за установяване на фактите релевантни за законосъобразността на извършените действия е за приходните органи. От анализа на представените по преписката писмени доказателства и конкретно на процесния протокол сер. АА № 0048429с Приложение №1 към него, не се установява оспорените действия да са извършени като такива за фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск – в протокола изрично е отразено, че действията са предприети на основание чл.40, ал.1 и ал.2 от ДОПК, а с решение № 183/19.08.2021 г. се признава, че процесната стока не попада в списъка по чл.127а, ал.7 от ДОПК на стоки с висок фискален риск. Според съдържанието на процесният протокол действията са такива за обезпечаване на доказателства при извършена проверка, като относно правомощията на извършилите ги приходни органи е приложена в адм. преписка заповед № Д-1024/29.06.2018 г. на директора на ТД на НАП-Варна, с която на основание чл.11, ал.1,т.1 от З-на за НАП и чл.111 от ДОПК органите по приходите от дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ са оправомощени да предприемат действия за обезпечаване на доказателства по чл. 40 от ДОПК. Оспорените действия са извършени от органите по приходите Бойко Петрушев и Първан Първанов, за които в протокола е посочено, че са с месторабота ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, поради което като има предвид нормата на чл.111 от ДОПК и горецитираната заповед за оправомощаване съдът намира, че същите разполагат с необходимата материална компетентност, т.е. противно на наведените с жалбата доводи извършените от тях действия са валидни.
Същевременно, съдът намира обжалваните действия за извършени при съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което същите подлежат на отмяна като незаконосъобразни. Нормата на чл.110, ал.4 от ДОПК позволява извършването на проверка без изрично писмено възлагане и въпреки, че с нея не се установяват задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице, съгласно чл.110, ал.3,изр.ІІ от ДОПК същата има за цел да установи определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. Данни за тези факти и обстоятелства не се съдържат в цялата адм. преписка – няма изложение за тях, няма мотиви, няма доказателства. Единствено налице е цитиране в процесния протокол на нормите на чл.40, ал.1 и ал.2 от ДОПК, което без изпълването им със съдържанието на конкретните релевантни за проверката факти категорично сочи на допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, което освен че ограничава правото на защита на жалбоподателя, лишава и съда от възможността да извърши проверка за съответствие на предприетите действия с горепосочената цел на закона - когато фактите и обстоятелства от значение за публичните вземания остават неизвестни, както е в случая, то неизвестна е и целта на проверката, при което превратното упражняване на власт винаги представлява потенциална възможност. Що се касае до материалния закон, приложимата разпоредба на чл.40, ал.2 от ДОПК допуска обезпечаване чрез запечатване, какво в случая е извършено, само при наличието на изрично посочените в нормата предпоставки, а именно : когато не е възможно действията по ал.1 да бъдат извършени своевременно за целите на проверката. Както бе посочено по-горе, установяването на фактите относно тази невъзможност е в доказателствена тежест на приходните органи. Релевантните в това отношение факти не са доказани от страна на последните – еднообразието на процесната стока представляваща МДФ профили, позволява според съда извършването на опис по реда на чл.40, ал.1 от ДОПК, данни за какъвто опит изобщо липсват, съответно липсват и данни за такава невъзможност. С оглед последното, приложената по реда на чл.40, ал.2 от ДОПК обезпечителна мярка чрез запечатване се явява материално незаконосъобразна.
При този изход на делото сочещ на основателност на предявената жалба, НАП дължи на жалбоподателя сторените от него разноски по делото представляващи 50 лв. заплатена държавна такса и 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвокат Тотев процесуално представителство съобразно фактура и разписка приложени на л.12 от делото.
Предвид т изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Изток инвест 3000“ ЕООД извършените от органите по приходите на ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по протокол серия АА № 0048429/05.08.2021 г. действия по запечатването на стока намираща се в контейнер № FCIU9393613, представляваща МДФ профили с бруто тегло 26000 кг., намираща се в ТС марка „Ивеко“ с рег. № В4764ВА и ремарке с рег. № РВ7463ЕВ.
Определението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: