Мотиви към присъда по НОХД № 1858 по описа за 2010г. на
ШРС
На 03.12.2010г. от Шуменска
Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 289/2010г.
по описа на ШРП, по който в същия ден е образувано производство пред първа
инстанция срещу А.А.Е. с ЕГН **********,***, за извършено от него престъпление
от общ характер наказуемо по чл.196 ал.1 т.1 от НК вр. чл.194 ал.1 от НК във
вр. чл.29 ал.1 б.”а”и б.”б” от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт по
отношение на подсъдимия е посочено, че на 24.09.2010г. в с. Ивански обл. Шумен,
от имот находящ се на ул. “Хан Крум” №7, при условията на опасен рецидив, отнел
чужди движими вещи – 11 бр. кокошки на
обща стойност 88 лв., 2 бр. пуйки на обща стойност 30 лв. и една електрическа
водна помпа с мощност 1.1 кв. всичко на обща стойност 148 лв. от владението на В.Н.Н.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196 ал.1 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 от НК във вр. с чл. 29 ал.1
б.”а” и б.”б” от НК.
Преди началото на съдебното
следствие пострадалата В.Н.Н. е конституирана като граждански ищец и е приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният от нея граждански
иск за причинените и имуществени вреди в размер на 54 лв., ведно със законната
лихва считано от датата на деянието.
В съдебно заседание
представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Предлага на съда да наложи на
подсъдимия наказание “лишаване от свобода” в размер на четири години. Относно
граждански иск предлага да бъде уважен до размера на причинената щета. Не се
противопоставя на приемането за разглеждане в съдебно заседание на гр. иск.
Гражданският ищец поддържа
предявения от него граждански иск.
В хода на съдебното следствие
подсъдимия заявява , че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен и
съжалява за извършеното. В последната си дума подсъдимият заявява, че се
признава за виновен и моли за по малка присъда. Защитника на подсъдимия в хода
на съдебните прения изразява становище, че наказанието следва да се наложи в
границите на минималното наказание “лишаване от свобода”. Не се противопоставя на
приемането за разглеждане на предявения
глаждански иск.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия Е. е многократно осъждан за
престъпления против собствеността, като наложените му наказания “лишаване от
свобода” предимно е изтърпявал ефективно.
След като за пореден път е бил освободен от
затвора подсъдимия заживял в родното си село Ивански. Там подсъдимия Е. често
купувал яйца от пострадалата В.Н.Н. и съответно разучил, че същата отглежда в
двора си домашни птици. Подсъдимия изпитвал нужда от парични средства, а не
работел и решил за извърши кражба на домашни птици и други вещи. На
24.09.2010г. късно вечерта подсъдимия се придвижил с колело до дома на
пострадалата Н.. След полунощ той прескочил оградата на имота и и проникнал в
помещението където отглеждала птиците. От там подсъдимия 9 бр. кокошки и 2 бр.
пуйки. Не успял да открадне повече понеже птиците се разбягали. От имота на Н.
той взел също така е една водна помпа. С велосипеда си той пренесъл
откраднатите вещи в дома си находящ се на ул. “Дянко Денев” №15. В дома си
подсъдимия изял част от птиците а четири кокошки продал на свид. И.Х..
Впоследствие след разкриване на кражбата трите кокошки били върнати на
пострадалата. Била и върната и водната помпа. В хода на съдебното следствие се
установи, че откраднатите кокошки не са 11 както е в обвинителния акт, а девет.
Подсъдимия бе оправдана за двете кокошки и осъден за останалото в диспозитива
на обвинителния акт.
От заключението на изготвената съдебно- счетоводна
експертиза, а и от волеизявленията на вещото лице в съдебно заседание след
корекцията относно броя на кокошките става ясно, че причинената щета е на
стойност 132 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на: обясненията на подсъдимия дадени в хода на
съдебното следствие в които обяснения, изразява критично отношение към
извършеното и подробно разказва как е извършил престъплението, показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели, заключението на съдебно -
оценителната експертиза за оценка на движими вещи, поддържана от вещото лица в
съдебно заседание и прието от съда, както и приетите в съдебно заседание
писмени доказателства и приобщените по реда на чл.283 от НПК, доказателства
събрани в хода на досъдебното производство. От събраните доказателства
безспорно се установи извършеното от подсъдимия на посоченото в обвинителния
акт престъпно деяние. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират
в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните
правни съображения.
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението от общ характер по чл.196 ал.1 т.1
от НК във вр. с чл.194 ал.1 от НК във вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК,
възведено с обвинителния акт по отношение на него, защото:
* обект на престъплението са
обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване
правото на собственост върху движими вещи;
* от обективна страна подсъдимият чрез своите
действия е отнел чужди движими вещи с определена стойност от владението на
свид. В.Н., без съгласието и като владелец, като е прекратил фактическата власт
върху вещите, която до момента на деянието е упражнявала и е установил своя фактическа власт върху него;
отсъствието на съгласие липсва винаги, когато лицето, което владее или държи
вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно субектът да установи
фактическа власт върху предмета:
* субект на престъплението е
пълнолетно вменяемо лице; подсъдимият не е имал фактическа власт върху
движимите вещи - предмет на престъплението и не е бил техен собственик;
* от
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с внезапно възникнал
пряк умисъл – той е съзнавал, че лишава от фактическа власт владелеца на
чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е
целял да установи тази власт върху предмета на престъплението и да се
разпорежда с тях в свой интерес (имал е намерение противозаконно да ги присвои)
- т.е. съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целял
настъпването на обществено-опасните последици.
Като
причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването
и незачитането на правото на собственост другимо и стремеж към придобиване на облаги по лесен,
но недопустим и неправомерен начин, както и моментното състояние, в което е
изпаднал подсъдимият и което го е мотивирало за извършването на деянието.
При определяне на наказанието на
подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени: степента на
обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на
дееца – данните за личността му, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
на подсъдимия Е..
* смекчаващи вината обстоятелства
– с добросъвестно поведение в наказателния процес, прави самопризнания,
възстановено е част от откраднатото, незначителния размер на откраднатите вещи,
тежко материално положение
* отегчаващи вината обстоятелства
– многократни предишни осъждания за аналогични престъпления, наличие на рецидив
при извършване на престъплението.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като
наказанието бъде определено при наличието на констатираните по-горе многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: За престъплението по чл.196
ал.1 т.1 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” за срок от две до
десет години. Съдът, намира, че наложено в долния размер предвиденото в чл.196 ал.1 т.1 от НК
наказание би се оказало съответстващо на
извършеното. По отношение на така определеното наказание лишаване от свобода,
съдът взе предвид гореизложените обстоятелства, от които направи своята
преценка, че у подсъдимия има изградена антисоциална нагласа за противоправно
поведение, а извършеното от него инкриминирано деяние не представлява
инцидентен случай и поради това, счете, че за да бъдат постигнати целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК се
налага ефективно изтърпяване на наказанието, защото условното осъждане при
условията на чл.66 ал.1 от НК, ще бъде недостатъчно средство за превъзпитание
на подсъдимия. Така определения размер на наказанието, съдът счита за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения.
Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание,
съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната
превенция.
По
отношение на предявения от гражданския ищец В.Н. граждански иск за нанесените и
в резултат на деянието имуществени вреди, съдът счита, че същият е допустим и
основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска
отговорност за причинени в резултат на процесното деяние имуществени вреди,
т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на
определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване
на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. Налице е противоправно поведение
от страна на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите и тези вреди
са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява.
Размерът на обезщетението за имуществените вреди следва да бъде съответен на
невъзстановената част на нанесените имуществени вреди в съответствие с оценката
по заключението на вещото лице възприето и от обвинението. Поради това съдът
уважава гражданския иск предявен от гр.ищец В.Н. срещу подсъдимия за сумата от 54,00лв.,
представляваща уважен граждански иск за имуществени вреди, тъй като именно това
е размерът установен от заключението на експерта от съдебно-икономическата
експертиза. Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на
деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в
забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи
законната лихва определена от Министерския съвет за съответния период на
забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият размер на гражданският
иск следва да бъде присъден ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано
от датата на увреждането, а именно – 26.09.2010г..
Съдът възложи на подсъдимия
направените деловодни разноски на основание чл.189 ал.3 от НПК, както и държавната
такса върху уважения граждански иск.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: