Р Е Ш Е Н И Е
№………./14.08.2023г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, разгледа
докладваното от съдията т.д. №2506 по
описа за 2020 г, за да се
произнесе взе предвид следното
Делото е образувано по искова молба на „Б.“
ЕАД, с която са предявени срещу „О.М.“ АД искове с правно основание с чл.92 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 30.08.2018 г. с
ответника е сключен договор за доставка на природен газ на входен пункт на газопреносната мрежа, по който в качеството си на обществен
доставчик е поел задължението да доставя на ответника в качеството на клиент
природен газ в количества, определени в Годишна програма. На основание т.6.2 от
договора доставка, чиито коефициент на неравномерност е под 0,6, представлява
неравномерна доставка, а съгласно т.7.5 от договора за неприето количество газ
при неравномерна доставка с повече от 10 % от дневно договорено количество,
клиентът заплаща 10 % допълнително от цената на газа в месеца на приемане. За
периода м.10.2019г – м.12.2019 г е налице неправомерна доставка, тъй като не са
неприети заявените и одобрени количества газ, като неприетото количество през всеки от посочените в периода
месеци е с повече от 10%. Неприетите количества газ са индивидуализирани от
ищеца в месечните актове за доставка за месеците 10.2019г – 12.2019 г, за които
количества са издадени от него и уведомления за допълнително плащане съгласно
т.7.5 от договора, с които се определя размера на дължимата се неустойка за
неизпълнението на договора, който след корекциите поради допусната системна
софтуерна грешка и решенията на КЕВР за промяна на цената на газа, възлизат на
387 910,87 лева, от които 75 558,92 лева за месец октомври,
215 853,55 лева за месец ноември 2019 г и 96 498,40 лева за месец
декември 2019г. За вредите от забавеното изпълнение на задължението да се плати
неустойката по т.7.5 ищецът счита, че е кредитор и на вземане за заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва за периода на забавата или общо на
сумата от 39 856,02 лева, от които 8437,41 лева – за забава плащането на
главницата от 7558,92 за периода 13.11.2019г – 18.12.2020г; сумата от
22 304,84 лева – за забава плащането на главницата от 215 853.55 лева
за периода 13.12.2019г – 18.12.2020г и 9 113,74 лева – за забава плащането
на главницата от 96 498,40 лева за периода 14.01.2020г – 18.12.2020г. Сумите се
претендират, ведно със законната лихва считано от 18.12.2020г до окончателното
им изплащане.
С отговора на исковата молба ответникът „О.М.“
АД оспорва да има неизпълнени задължения по договора. Твърди, че уведомленията
за допълнително плащане не са получавани; че ищецът е в неизпълнение на
задълженията си да достави уговореното количество газ през 2019 г. След като не
е дължима главницата от 387 910,87 лева, не дължима е и претендираната неустойка. Оспорва валидността на клауза по
т.7.5. от договора от 30.08.2018г, като противоречаща на закона и добрите нрави
– чл.21, т.1 ЗЗК, чл.5 ал.3 от Правилата за търговия с природен газ и чл.102,
б.“а“ ДФЕС, както и поради нарушаване принципа на равнопоставеност
и злоупотреба с господстващо положение.
С допълнителната искова молба ищецът
посочва, че в случая не се търси цена на недоставено газ, а неустойка за
неизпълнение, поради отказа на ответника да приема договорените количества
природен газ през съответния ден на доставката, които не противоречат на
посочените от ответника нормативни актов, за което се излагат и подробни
съображения. Оспорва се твърденията за забава на кредитора, тъй като няма
ограничения за количеството газ, което ответника може да изтегли.
С допълнителния отговор поддържа
възраженията си за нищожност и ги доразвива.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено следното:
От твърденията на ищеца, че търсената с
предявените искове сума представлява санкция за неизпълнение на задължение по
договор, в размер, който е определяем по заложен в договора механизъм, намира,
че спорните отношения касаят не цена на доставени и неприети, количества газ, а
неустойка. Вземането за неустойка се поражда при установяване на следния фактическия
състав: 1/сключване на договора за доставка, в който клаузата е уговорена, 2/че
договора касае неравномерна доставка на газ, 3/че в периода м.10.2019г –
м.12.2019 г е налице неприето количество газ повече от 10% от дневното
договорено количество през всеки един ден на съответния месец на доставка, 4/размера
на дължимата се неустойка. В тежест на ответника е да установи възраженията си
за нищожност на клаузата на чл.7.5 от договора поради нарушаване принципа на равнопоставеност, злоупотреба с господстващо положение –
чл.21, т.1 ЗЗК, чл.5 ал.3 от Правилата за търговия с природен газ и чл.102,
б.“а“ ДФЕС, евентуално противоречаща на закона и добрите нрави, евентуално, че
е налице неизпълнение на задължението на доставчика да достави уговорените
количества газ съгласно одобреното дневно договорено количество.
Сключването на договора от 30.08.2018 г. не
е спорно обстоятелството по делото. Съгласно последният ищецът поема задължени
да достави на ответника природен газ на входен пункт на газопреносната
мрежа, определени в Годишна програма, а ответника поема задължение да заплати
неговата стойност. Съгласно т.6.2 от договора доставка, чиито коефициент на
неравномерност е под 0,6, представлява неравномерна доставка, а съгласно т.7.5
от договора за неприето количество газ при неравномерна доставка с повече от
10% от дневно договорено количество през всеки един ден на съответния месец на
доставка, клиентът дължи на доставчика 10% допълнително от цената на газа в
месеца на приемане.
Със сключването на договора между страните
валидно възникват и съществуват в процесния период
твърдените продажбени отношения. Търговията с газ, предвид особения вид на
стоката е регулирана, както от Закона за енергетиката (ЗЕ), така и с под
законови актове като Правилата за търговия с газ (ПТПГ), приети от КЕВР.
Първия спорен въпрос касае валидността на
клаузата на т.7.5 от договора. Съдът намира същата за валидна и допустима по
следните съображения:
С уговарянето на неустойката не се нарушава
забраната на чл. 102 ДЕФС, проекция на която са чл. 21 ЗЗК и чл. 5, ал. 3 от ПТПГ. Нарушението може
да обоснове нищожност на договора или части от него, ако променените условия
нарушават добросъвестната търговска практика и увреждат интересите на
конкурентите. Нарушаване на добросъвестната търговска практика или увреждане на
интересите на конкурентите ще е налице при необоснована промяна в цената на
газа, цената на доставката или цената на съхранението или при въвеждане на
допълнителни задължения към потребителя, като условие за сключване на договора,
които не са свързани с предмета на доставката или нейното изпълнение. По делото
няма доказателства, тежестта за което е на ответника, че цената на газа,
съгласно сключения договор, е различна от регулираната от КЕВР (съгласно чл.
178б, чл. 181 и § 1т.66б от ПРЗ на ЗЕ доставката на природен газ от обществения
доставчик и от крайните снабдители е услуга от обществен интерес, осъществявана
по регулирани от комисията цени за преноса, разпределението и доставката).
Твърденията, че в резултат на неустойката се променя цената са неоснователни,
тъй като неустойката замества неосъществената доставка, а не се препокрива с
нея (не е равна на неприетите количества газ), нито се предвижда заплащането й
наред с цената на недоставените количества, за да е мислима хипотеза на скрито
изменение на цената на газа по договора. Не доказано е и че клаузата по т.7.5.
налага и други нелоялни търговски условия, тъй като не се установява да
накърнява добросъвестността в търговските отношения (например неустойката като
тази по чл. 7.5 да е предвидена само в договора с ответника). Процесната неустоечна клауза безспорно представлява поемане на
задължение, което е допълнително такова, спрямо договорите, по които
общественият доставчик купува, пренася и съхранява природния газ, което съдът
приема да е така с оглед неизпълнение на задълженията по чл. 190 ГПК те да се
представят и като последица от чл. 161 ГПК. Това допълнително задължение обаче
не влияе нито на цената на газа, нито на цената на доставката, нито на цената
на съхранението по изложените по-горе съображения.
Не може да се приеме, че неустойката
накърнява добрите нрави. Преценката се прави е към сключване на договора и
съгласно критериите посочени в ТР
№1/2009г на ОСТК на ВКС. В процесния случай задължението,
което неустоечната клауза обезпечава е главното,
основното, задължение на ответното дружество по договора, в качеството му на
купувач да приеме заявеното съгласно графика количество газ. Точното изпълнение
на това задължение не е обезпечено с други правни способи. Разпоредбата на чл.92 ЗЗД не изисква за
пораждане на вземането за неустойка вредите да са действително настъпили, а да
е възможно да настъпят, ценено към момента на сключване на договор. Относно
въпросът, кой следва да установи очакваните вреди, практиката е категорична, че
ответникът носи тежестта да установи своето възражения, т.е. фактите, на които
основава възражението си за противоречие на клаузата с добрите нрави. Конкретни
твърдения от страна на ответника кои са вредите, които се е съгласил да
репарира с уговорената неустойка по чл.7.5 от договора не са посочени. Това не
означава, че такива не съществуват или че неизпълнението не може да ги предизвика.
В тази връзка следва да се посочи, че типичните преки и непосредствени вреди,
които доставчикът на газ би търпял от неизпълнение на задължението на купувача
да получи уговореното количество включват: разходите за неговото закупуване, разходите
за резервиране на капацитет за пренос, такси за дисбаланс на системата, евентуалната
разлика в цената, на която може да го препродаде на
трето лице, ако тя е по-ниска. Дори да се приеме, че вредите от неизпълнението
на задължението за приемане на уговореното количество газ са в по-малък размер
от уговорения в клаузата, следва да се посочи, че неустойката има и санкционна
функция, като само пълната липса на еквивалентност (или приравнена на такава) спрямо
размера на вредите от неизпълнението би могло да я направи неморална.
След като уговорената неустойка е валидна съдът дължи изследване на
въпроса дали е налице твърдяното неизпълнение.
Съгласно договора от 30.08.2018 г, доставката на газа се извършва от
ищеца по одобрената от страните при сключването му годишна програма, съдържаща
данни за: количествата газ, които ще се доставят през всяко тримесечие, в това
число и по месеци; броя на дните във всеки месец, в които купувача ще приема
доставения газ; дневното договорено количество за всеки месец в мегават часа,
пунктовете за предаване и приемане; дневно договорено количество за всеки пункт
на предаване-приемане. Месечните и дневните количества могат да се изменят по
взаимно съгласие на страните, като месечното следва да бъде заявено за
съгласуване 55 дни преди началото на тримесечието, през което ще бъде
изпълнявана доставката, а дневното до 13:00 часа на деня, предхождащ деня на
доставката. Заявленията за изменение на количества следва да бъдат отправени
чрез електронната уеб базирана платформа на доставчикът, чрез нарочно
създадения на ответника профил. А предаването на газа от доставчикът и
приемането му от купувача е предвидено да се извършва на пункт за
предаване-приемане, като за доставени се считат количествата газ, разпределени
от оператора (съгласно дефинициите на договора това е „Булгартрансгаз“
ЕАД) съгласно действащите в съответния пункт на предаване /приемане правила за
разпределение (обикновено на база предварително съгласуван между купувачите
протокол за разпределение или ако такъв не е съставен пропорционално на заявките). Следователно, за да
се установи неизпълнението ищецът следва да представи доказателства, че е
доставил/разпределил или е имал готовност да достави/разпредели на ответника на
пунктовете за предаване/приемане количества газ, над тези, за които по делото
няма спор, че са доставени/разпределение, респ. приети от ответника и че
единствената причина, поради което това не се е случило е именно поведението на
последния, който неоснователно не ги е приел. Всяка друга корекция в заявеното,
респ. одобреното и разпределеното количество газ до 13:00 часа на деня,
предхождащ деня на доставката, представлява изменение на договора, което е
допустимо съгласно неговите клаузи и Правилата за търговия с газ и не дава основание на ищеца да начислява неустойката
по т. 7.5.
По делото няма доказателства за разпределение на количества газ към
ответника от страна, който той да отказва да приеме. Извод в различна насока не
следва от справките за заявени и одобрени месечни количества на л.45-л50,
предложения за изменени на дневните количества л. 51-л. 117 и месечен акт за
доставка л. 138-л.143, тъй като се оспорват от ответника като едностранно
съставени от ищеца, а тълкувани заедно с твърдението на последния за допусната
системна грешка в програмата, налагаща корекция на количествата на неприетия
газ и процента, при който се дължи неустойката, са пречка същите да бъдат
кредитирани и приети за достоверни, без налични други доказателства установяващи
за размера на заявеното и неприетото количество газ от ответника. Отделно от
това в изготвените от ищеца месечни актове не се посочва доставено количество
природен газ, а само приетото от ответника, т.е. само въз основа на тези актове
не може да се установи дали разликата между договореното количество газ и
приетото е била реално доставена от ищеца и само поради действията или
бездействията на ответника, то не е било прието. Извод в различна насока не следва и от представените
извлеченията на БУЛГАРТРАНСГАЗ л.127-л134, тъй като от една страна данните в
тях и тези представени от ищеца се разминават значително, а от друга то не
установява доставка на разликата между договореното количество газ и приетото от ответника. Дори и да се сподели извода, на
ищеца, че разполагаемите количества газ, който той може да достави на
ответника, многократно надхвърлят заявените от последния количества, това също
не е равнозначно на готовност за изпълнение, тъй като доставката на
количествата следва да бъде съгласувана с оператора на мрежата, който следва да
осигури капацитет за преноса.
След като няма
доказателства, че разликата между договореното количество газ и приетото е била
реално доставена от ищеца или че последният е имал готовност за това и само
поради действията или бездействията на ответника, тя не е била приета, се
налага извода, че ответникът не е в неизпълнение на задължението да приеме
уговорените количества газ, респ. не дължи неустойката по т.7.5 от говора.
По изложените
съображения иска се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователността на
исковете за главницата водят до неоснователност и на обусловените от тях искове
за мораторната лихва за забава, които също следва да
се отхвърлят.
С оглед изхода на
делото право на разноски има само ответника, който доказва направата на такива
в размер на 12 103,20 лева
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Б.“ЕАД, ЕИК ********
предявени срещу „О.М.“ АД, ЕИК********, както следва: с правно
основание чл. 92 ЗЗД за присъждане на неустойка по т.7.5 от договора от
494-192/30.08.2018 в размер общо на сумата от 387 910,87 лева, от
които 75 558,92 лева за месец октомври 2019г, 215 853,55 лева за
месец ноември 2019 г и 96 498,40 лева за месец декември 2019г., а на
основание чл. 86 ЗЗД, ал. 1 сумата от 39 856,02
лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва, формирана
както следва: 8437,41 лева – за забава плащането на главницата от 7558,92 за
периода 13.11.2019г – 18.12.2020г; сумата от 22 304,84 лева – за забава
плащането на главницата от 215 853.55 лева за периода 13.12.2019г –
18.12.2020г и 9 113,74 лева – за забава плащането на главницата от 96
498,40 лева за периода 14.01.2020г – 18.12.2020г.
ОСЪЖДА „Б.“ЕАД, ЕИК ******** да заплати
на „О.М.“ АД, ЕИК******** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
12 103,20 лева – разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: