Решение по дело №3399/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4884
Дата: 18 декември 2019 г. (в сила от 21 януари 2020 г.)
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20195330103399
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 4884                          18.12.2019 година                   град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря Радка Цекова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3399 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация по 422 от ГПК, вр. с чл. 203 от ЗВ, вр. с чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от ***С.Л.Н., чрез пълномощника си ***Б. е предявил против Т.Х.Е., ЕГН ********** ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 17201/ 2018 г. на ПдРС, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, суми, както следва: 395,85 лв. - главница, представляваща сбор от неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 31.11.2016 г. – 28.09.2018 г. за обект, находящ се в град ***, сумата от 31,85 лв. - лихва за периода 31.01.2017 г. - 30.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.11.2018 г., до окончателното й изплащане. 

В исковата молба се твърди, че за периода от периода 31.11.2016 г. – 28.09.2018 г. , ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода  за ползван от него обект, находящ се в гр. *** по партида с аб.№ ***, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. При забава в плащанията абонатът следвало да дължи и законна лихва, в която връзка също били издадени фактури. Отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез особения си представител адвокат Г.И., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

От приложеното ч.гр.д. № 17201/2018 г. на ПдРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за сумата от 395,85 лв. - главница, представляваща сбор от неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 31.11.2016 г. – 28.09.2018 г. за обект, находящ се в град ***, сумата от 31,85 лв. - лихва за периода 31.01.2017 г. - 30.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.11.2018 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по заповедното производство в общ размер на 75 лева.  Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество. Налице е идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

 

По делото са представени справка за задълженията на абоната, както и  копия от карнети за отчитане на абоната.

Приета е и съдебно- счетоводна експертиза, която е извършила проверка в счетоводството на ищеца и е установила, че размерът на задълженията на ответника за процесния период за главница и лихва напълно съответствала по размер на претендираните с исковата молба суми. Фактурите били надлежно осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество, което било редовно водено. Сумите отразени във фактурите са правилно изчислени , съгласно действащите цени.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Според ал.8, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от В и К операторите различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения.

Съгласно чл. 3, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Според чл.8, ал.1 от същата наредба, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост "общи условия", се определят:1. правата и задълженията на оператора и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води;3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; 5. редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти.

Съгласно чл. 2, ал.1, т.2 от Общи условия (ОУ) за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД-гр. П.,  потребители на В и К услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Според чл. 31. (1) от ОУ, В и К операторът издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране, а съгласно, ал.2, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране, поради и което неоснователни се явяват възраженията на ответника, че не е получавал фактури за начислените суми. Ищцовото дружество не е задължено да изпраща фактури на потребителите, като изискуемостта настъпва от датата на фактуриране.

Ответникът не оспорва качеството си на потребител. Поради това съдът приема, че ответникът има качеството потребител на ВиК  услуги за обекта, находящ се в гр. ***.

Според заключението на вещото лице по ССчЕ, неоспорено от страните, размерът на задълженията на ответника за процесния период за главница и лихва напълно съответствала по размер на претендираните с исковата молба суми.

Неоснователно е възражението на ответника, че след като последният има съпруга, тя също следва да участва в процеса като задължителен необходим другар. Дори и да се приеме, че процесните задължения са разходи са текущи нужди на семейството на ответника Т.Е., съгласно чл. 36, ал. 2 СК за задължения, поети за текущи нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно. Солидарните длъжници не са необходими задължителни другари.   

В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществуват вземания за главница и лихви, които произтичат от валидно възникнало правоотношение между страните, по отношение на които претенции вече е била издадена заповед за изпълнение.

 

По отношение на разноските:

Предвид изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се претендират и са налице доказателства, че те са реално направени. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 75 лв., възнаграждение за особен представител – 300 лв., депозити за вещо лице – 140 лв.  и юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ. След . Следва да бъдат присъдени изцяло и направените по ч. гр. дело № 17201/2018 г. по описа на ПдРС разноски, които са в общ размер от 75 лева.

По изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Х.Е., ЕГН ********** ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от ***С.Л.Н. сумата от 395,85 лв. - главница, представляваща сбор от неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 31.11.2016 г. – 28.09.2018 г. за обект, находящ се в град ***, сумата от 31,85 лв. - лихва за периода 31.01.2017 г. - 30.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2018 г. до изплащане на вземането, за които вземания „Водоснабдяване и канализация” ЕООД се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17201 по описа на Районен съд – Пловдив  за 2018 г.

ОСЪЖДА Т.Х.Е., ЕГН ********** ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от ***С.Л., направените по делото разноски в размер на 615 лева /шестстотин и петнадесет лева/ и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/,  представляваща разноски по частно гр. дело № 17201/ 2018 г. на ПдРС, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

          

 

                                                                   СЪДИЯ :/П/

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ