РЕШЕНИЕ
№ 2026
гр. Варна, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110112795 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на предявена във ВРС искова
молба от ищцовата страна Г. Ф. , *** представляван заедно от Изпълнителните Директори
М. К. и С. С., със съдебен адрес: ***, чрез адв. Л. В. - Т. срещу ответника Р. КР. Б., ЕГН
**********, с адрес *** с цена на иска 2 158,37 лв.
Обективираното по см. на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК ИСКАНЕ от ищцовата страна е да
бъде постановено Решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца СУМАТА от 2 158,37 лв. (две хиляди сто петдесет и осем лева и тридесет и седем
стотинки), представляваща изплатеното от Г. Ф. по щета № 110264/04.05.2018 г.
обезщетение ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда - 02.09.2021г, до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 558, ал. 7 КЗ,
вр. с чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Желае се присъждане в полза на ищеца и на направените по делото съдебно
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение по следната банкова сметка: банкова
сметка на Г. Ф. в „У. Б.“ АД: IBAN:****** , BIC: ***.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Г.
Ф., на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“, от Кодекса за застраховане изплатил по щета №
110264/04.05.2018 г. обезщетение за имуществени вреди за в размер на 2 158,37 лв. за
увредения при ПТП, настъпило на 27.09.2016г. около 09:50 ч. в гр. *** , л.а „***“ с ДКН ***
, собственост на С. И. М.. Виновен за ПТП-то, твърди ищецът, че бил ответника Р.Б., който
управлявайки л.а. „***“ с ДКН ***, при движение в гр. ***, по бул. „Източен“на
кръстовището с бул. „***“ предприел маневра завой наляво и не пропуснал правомерно
движещия се л.а. „***“ с ДКН ***, ударил го и така причинил процесното ПТП. В
нарушение на чл. 249 , вр. чл. 259 КЗ (отм.) - чл. 461 , вр. чл. 483 от сега действащия К3,
сочи ищецът, че ответникът управлявал лекия автомобил без сключена задължителна
застраховка „гражданска отговорност“. Твърди се, че Г. Ф. поканили ответника да
възстанови изплатеното от ГФ, но и до сезирането на съда ответника не погасил
1
задълженията си. С оглед горното и е отправеното до съда искане. В подкрепа на
твърденията си ищецът е представил с исковата молба моли по делото да бъдат допуснати
до събиране като писмени доказателства заверените за вярност с оригинала копия на
приложените към исковата документи, вписани от 1 до 7. Изрично е посочено от ищеца , че
в зависимост от отговора на ответната страна, ще ангажира допълнително и други
доказателства.
В СРОКА по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез адв. С. Д. е депозирал отговор.
По същество в отговора на искова молба ответникът чрез особения му представител е
изразил становище за допустимост на иска. С оглед особеното процесуално
представителство по същество на спора ответникът е констатирал, че в приложената по
делото покана за доброволно изпълнение е вписана сума от 2 371,00 лв., по-голяма от
преведената сума със 212,63лв.В тази връзка адв. Д. желае ищецът да уточни какво
представлява разликата и защо не се претендира с исковата молба. Отделно от горното
особеният процесуален представител е установил, че в приложения към исковата молба
доклад по щета има начислени разходи по ликвидация 13,00 лв., които не се претендират,
поради което и адв.С.Д. не изразява становище, но сочи че остава открит въпроса „ какво
има в разликата от 199,63 лв. /212,63 лв. - 13,00 лв./, но тъй като разликата не се
претендирала не изразява становище.Оспорено е поканата за доброволно изпълнение да е
изпратена от ГФ да е била изпратена от ГФ на адреса на ответника. На последно място в
раздел трети от отговора адв.С. Д. не се е противопоставила на доказателствените и*** на
ищеца, направила е доказателствени и*** вписани в т.1 - 3 от раздел трети от отговора на
искова молба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 13.06.2022 г. ищцовата
страна, представлявана от адв. В. –Т. моли съда да уважи така предявения иск от Г.
Ф..Процесуалният представител на ищцовата страна счита, че от приложените по делото
писмени доказателства и приети в откритото съдебно заседание безспорно се установява
факта на събитието, противоправното и виновно поведение на ответника, вредоносният
резултат, както и причинно-следствената връзка между тях. В тази връзка адв.В. – Т. се
позовава на приложените по делото писмени доказателства : протокола за ПТП, (официален
документ), справка от РДВР, сектор „Пътна полиция“ - гр. ***, удостоверяваща връчването
на Наказателното постановление на Р. КР. Б., а и влизането в сила на НП. Отделно от
горното адв.В. –Т. подчертава, че не се възразява и не се спори по факта на плащането,факт
който бил удостоверен по делото с преводно нареждане с удостоверена дата, щемпелована
от обслужващата банка. В тази връзка и искането на ищцовата страна е ВРС да уважи иска,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, датата на пощенското
клеймо, до окончателното изплащане, както и внесената държавна такса в размер на 86,33
лв. и внесения депозит за особен представител, удостоверен с платежен документ.
В същото съдебно заседание адв.Д. в качество на надлежно назначен особен
представител на ответника намира иска за основателен и счита че следва да бъде уважен по
основание и размер.Адв.Д. е обективирала и искане да й бъде издаден РКО .
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по
вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото с искова молба още ищцовата страна е представила надлежни
заверени за вярност с оригинала копия на документи а именно : протокол за ПТП №
2
1589994/27.09.2016 г.; писмо рег.№ 103000-5639/02.04.2018 г.; справка от базата данни на
Информационен център към Гаранционен фон, на база на подадени данни от
застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
от 04.05.2018 г.; уведомление за имуществени вреди вх.№ 21-01-328/04.05.2018 г.; доклад по
щета за имуществени вреди № 110264/04.05.2018 г.; заключителна техническа експертиза по
щета № 110264/04.05.2018 г.; техническа експертиза по щета № 110264/04.05.2018 г.;
свидетелство за регистрация част I № *********; Договор за покупко-продажба на моторно
превозно средство от 21.09.2016 г.; преводно нареждане за кредитен превод от 17.05.2018 г.;
покана за плащане изх.№ 23.07.2019-GF-1408.В първото и единствено по делото открито
съдебно заседание адв.В. – Т. е представила и по делото са приобщени четливи
заверени за вярност с оригинала копия на част от представените с исковата молба
писмени доказателства : протокол за ПТП № 1589994/27.09.2016 г.; обратна разписка от
23.07.2019 г.
Въз основа на цитирания по-горе писмен доказателствен материал, от фактическа
страна настоящият съдебен състав приема за установено и доказано следното:
На 27.09.2016г. около 09:50 ч. в гр. *** , на кръстовище между бул. Източен и 6 –ти
септември възникнало ПТП между л.а „***“ с ДКН *** и л.а. „***“ с ДКН ***, за което е
състав Протокол за ПТП № 1589994 .Видно от четливото копие от протокола за ПТП ,
приложено на л. 64- ти по делото, ПТП е било предизвикано от участник № 1 –ответника
Р.Б., който при управление на МПС „***“ с ДКН ***, на посоченото кръстовище предприел
маневра завой наляво и не пропуснал правомерно движещия се л.а. „***“ с ДКН ***,
управляван от С. И. М., ударил го и така причинил процесното ПТП.
По повод осъщественото ПТП е било издадено Наказателно постановление № 16-
1030 – 007163 / 25.10.2016 г., съгл. чл. 179, ал.1 , т.5 , пр. 4 ; чл. 183 , ал.1, т.1 , пр.2 ЗДвП по
описа на Сектор ПП – ОД МВР *** срещу ответника Р.К. Баев, връчено по надлежния ред и
влязло в законна сила на 23.01.2018 г. (л.7 от делото)
Не е спорно по делото, че водачът на л.а. „***“ с ДКН *** към датата на процесното
ПТП не е имал сключена застраховка „ Гражданска отговорност„, а и този факт е виден от
справката приложена на л.8-ми по делото, представена с исковата молба и неоспорена от
ответника. Установено е по несъмнен начин на база приложените по делото на листи от 11-
ти до 18 –ти писмени доказателства, цитирани по – горе, че по повод причинените виновно
от ответника материални щети по л.а. „***“ с ДКН ***, съгласно чл. 555, ал.1 т.2 КЗ при Г.
Ф. е била образувана щета №110264/04.05.2018г., по която е било изплатена сумата от
2371,00 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди ведно с ликвидацонни
разноски и съпътстващи разходи, като плащането е било извършено въз основа на протокола
за ПТП и НП, справка за липса на валидна застраховка „ ГО „ на л.а. управляван от
ответника , а и след надлежно определяне на размера на обезщетението .
Ответникът, чрез особения си процесуален представител, всъщност в откритото
съдебно заседание не оспорва нито основанието, нито размера на иска, а напротив .
За безспорно установено съдът намира, че с регресна покана с изходящ номер ПДП
3
изх.№ 23.07.2019 GF -1408 ищцовата страна е поканила ответника в 7 дневен срок да
заплати претендираната сума от 2371,00 лева представляваща левовата равностойност на
изплатеното обезщетение ведно с ликвидационни разноски, както и всички съпътстващи
разноски по посочена от Г. Ф. банкова сметка / л. 17/. По делото липсват и твърдения от
страна на ответника да е погасил претендираната искова сума чрез плащане .
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към
спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявения иск , с който е сезиран РС Варна е с правно осн. чл. 558, ал. 7 КЗ, вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, процесуално допустим и неспорен по същество от ответника, поради
което и съдът дължи произнасяне по същество съгл. разпоредбите на чл. 235, 236
ГПК.Така предявеният иск ВРС намира за напълно основателен и доказан, като извежда
този извод на база писмените доказателства , ангажирани по делото от ищцовата
страна.Още с проекта за доклад, обявен за окончателен , съдът е квалифицирал
предявения иск с правно осн. чл. 558, ал. 7 КЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и разпределил
тежестта на доказване между страните както следва: На основание чл. 146 ГПК съдът е
указал на страните, че доказателствената тежест се разпределя съобразно правилото на
чл. 154 ГПК, според което всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици.Предпоставките за възникване на задължение на
ГФ за плащане на обезщетения по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“
съдът е посочил, че са: настъпване на ПТП, МПС-то причинило процесното ПТП обичайно
да се намира на територията на РБ, водачът да е виновен, да съществуват изрично
предвидени в КЗ пречки пострадалото лице да получи пряко от застрахователя дължимото
обезщетение, посочени в чл. 288, ал. 1, т. 2 б. „а“ КЗ отм. /чл. 519, т. 1 КЗ/ като най-често
това са причинени вреди от собственик или ползвател на МПС, който няма сключена
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите и вреди, причинени от
неидентифицирано МПС или неизвестен извършител/. След изплащане на
застрахователното обезщетение по задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите,
ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното, вкл. и на направените
разходи за определяне и изплащане на обезщетението - чл. 558. ал. 7 от КЗ. За да бъде
ангажирана отговорността на ответника, съдът е възложил в тежест на ищеца да
установи по несъмнен начин при условията на пълно и главно доказване настъпването на
застрахователното събитие в резултат от осъществяването на елементите от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние (виновно
причинено от ответника ПТП), от което като пряка и непосредствена последица са
настъпили вреди в правната сфера на трети лица в твърдения размер, плащане от Г. Ф. на
обезщетение към увреденото лице. Ищецът е следвало да установи и претенцията си по
размер, както и твърдението си, че ответникът се намира в забава, дата на която ответникът
е изпаднал в забава с оглед и акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху
главното вземане.В тежест на ответника съдът е възложил да проведе насрещно
доказване по тези факти, а при установяване на горното - да докаже изпълнение на
4
задължението си да заплати дължимата сума по регресната претенция.
Визираните по-горе предпоставки въз основа на ангажираните от ищцовата
страна писмени доказателства по делото са изцяло установени, поради което е налице и
фактическия състав на чл. 288, ал. 1, т. 2 б. „а“ КЗ отм. /чл. 519, т. 1 КЗ/.
Установено е и доказано, а и не е оспорено извършеното плащане от страна на Г. Ф.
на исковата сума 2 158,37 лв. (видно от преводното нареждане от дата 17.05.2018 г.,
приложено на л. 16-ти по делото ). След изплащане на застрахователното обезщетение по
задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите, ГФ встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното, вкл. и на направените разходи за определяне и изплащане на
обезщетението - чл. 558, ал. 7 от КЗ. За да бъде ангажирана отговорността на ответника,
съдът е указал на страните, че ищецът носи тежестта да установи и докаже по несъмнен
начин при условията на пълно и главно доказване настъпването на застрахователното
събитие в резултат от осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от ответника
ПТП/, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили вреди в правната сфера
на трети лица в твърдения размер, плащане от Г. Ф. на обезщетение към увреденото лице.
Ищецът е следвало да установи и претенцията си по размер, както и твърдението си, че
ответникът се намира в забава, дата на която ответникът е изпаднал в забава с оглед и
акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху главното вземане. Ответникът от
своя страна е следвало да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на
горното - да докаже изпълнение на задължението си да заплати дължимата сума по
регресната претенция, или направените правоизключващи и правопогасяващи
възражения.Безспорно по делото е установено настъпването на ПТП с материални щети по
вина на ответника управлявал л.а., без да има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, завеждане на щета, плащане по щета и регресна покана от Г. Ф. към виновния
водач на л.а.,причинил ПТП-то. При липса на валиден застрахователен договор, каквато
хипотеза е налице в случая, доколкото не се и спори, че управлявания от ответника
автомобил към датата на инцидента е бил без сключена задължителна застраховка
„гражданска отговорност”, Гаранционния фонд е встъпил в правата на увреденото лице до
размера на платеното, вкл. и на направените разходи за определяне и изплащане на
обезщетението - чл. 558, ал. 7 от КЗ.При това положение, са налице всички елементи на
фактическия състав, от който претендират регресните права на ищеца спрямо
ответника. Ответника от страна не установява изпълнение чрез възстановяване на
платеното обезщетение, поради което именно с решението той следва да бъде осъден да го
направи. Предвид изложеното, претенцията се явява доказана по основание и размер и
следва да бъде уважена изцяло, като ответника бъде осъден да заплати на ищеца търсената
сума от 2158,37 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата
молба – 02.09.2021 г.до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, представляващи
заплатена държавна такса в размер на 86,33 лв.(л.4).По делото липсват доказателства за
5
изплащане на адвокатско възнаграждение към адв.В., а и дори в хода на спора по същество
ищцовата страна е посочила,че желае присъждане на разноските по делото изразяващи се
само в платената д.т. Ето защо, и съдът присъжда на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата от 86,33
лева съдебно -деловодни разноски в полза на ищцовата страна и в тежест на ответника, без
да обсъжда въпроса за разноските за процесуално представителство на ищцовата страна.
И на последно място съдът , след като взе предвид факта, че ответника се
представлява от надлежно назначен особен представител, съгласно нормата на чл. 47, ал.6
ГПК следва да разпореди изплащане на сумата от 381,09 лв. в полза на адв. С.А. Д. за
осъщественото процесуално представителство на ответника.Този размер съответства на
първоначално определения от съда и внесен от ищеца по сметка на РС Варна за депозит за
назначаване на особен представител на ответника .
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Р. КР. Б., ЕГН ********** , с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
ищцовата страна Г. Ф. , *** представляван заедно от Изпълнителните Директори М. К. и С.
С., със съдебен адрес: ***, чрез адв. Л. В. – Т. , СУМАТА от 2 158,37 лв. (две хиляди сто
петдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки), представляваща изплатеното от Г. Ф. по
щета № 110264/04.05.2018 г. обезщетение ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 02.09.2021г, до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 558, ал. 7 КЗ, вр. с чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника Р. КР. Б., ЕГН ********** , с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
ищцовата страна Г. Ф. , *** представляван заедно от Изпълнителните Директори М. К. и С.
С., със съдебен адрес: ***, чрез адв. Л. В. – Т. СУМАТА от общо 86,33 лв. (осемдесет и
шест лева и тридесет и три стотинки ) - представляваща сторените от ищцовата страна
съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното производство за заплатена държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.4 ГПК присъдените в полза а Г. Ф. парични
вземания могат да бъдат платени по посочения в исковата молба начин – по банков
път, по БАНКОВА СМЕТКА на Г. Ф. в „У. Б.“ АД: IBAN:**** , BIC: ***.
РАЗПОРЕЖДА издаване на РКО в полза на адвокат С.А. Д. от АК Варна за
СУМАТА от 381,09 лв.(триста осемдесет и един лева и девет стотинки )- възнаграждение за
осъществено от адв.С.Д. особено процесуално представителство на ответника по делото,
пред настоящата инстанция , на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните- чрез процесуалните йм
представители.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7