Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на
прокурора Александър А, като разгледа докладваното от съдията Д.Недева КНАХД
№2469 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от „АРАС-2009“
ЕООД ЕИК *********, представлявано от Х АХ., депозирана чрез адв. К.К. срещу
решение № 1491 от 19.07.2019г. на ВРС, постановено по НАХД № 2794 /2019г., по
описа на ВРС, с което е изменено НП №03-009974/01.08.2018г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда”-Варна, с което на касатора е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1700 лева на основание чл.414, ал.1
от КТ като е намален размера на наложеното административно наказание от 1700
лева на 1500 лева.
В касационната жалба се излагат
съображения за неправилно приложение на материалния закон, като се отправя
искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново по съществото на
спора, с което се отмени процесното НП. Релевират се подробни доводи за
приложението в конкретния случай на чл.28 ЗАНН.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
касаторът, редовно призован не се явява, не се представлява. С молба вх. №
15714/23.10.2019г., чрез пълномощник поддържа касационната жалба и отправя
искане за отмяна на въззивното решение и оспореното НП.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва
касационната жалба. Сочи, че деянието за което е ангажирана отговорността
на дружеството се явява съставомерно, т.к. с поведението си то е нарушило
подзаконови разпореди на Наредбата за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, а
именно не е сключило допълнително споразумение. Отправя искане за оставяне в
сила на въззивното решение като правилно и
законосъобразно.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава
заключение, че решението на ВРС е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на
атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания,
констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН решението
на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК, като
касационният съд обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно
съгласно чл. 218 от АПК. По аргумент от чл.220 от АПК, проверката
за приложението на материалния закон касационният съд проверява въз основа на
фактическите установявания във въззивният съдебен акт. От фактическа страна ВРС
е установил, че през месец юни и
месец юли 2018 г. служители на ДИТ – Варна, извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство на „Арас-2009“ ЕООД. Повод за проверката бил постъпил
в ДИТ сигнал от П И Д, в който се сочело че лицето е било командировано в
РГермания, където претърпяло инцидент. Сочело се и на документални нарушения
спрямо работника. На проверяващите били
представени документи- трудов договор; допълнително споразумение към трудов
договор; фиш за месец 04.2018г. и други, въз основа на които установили, че П И
Д е изпълнявал длъжността „общ работник“ в държава- членка на ЕС – РГермания,
въз основа на договор с „Акт Индустрия“ ООД, Германия, като е бил командирован
в Германия за период от 23.04.2018г. до 23.04.20-19г., без да е сключил
споразумение по чл.2 ал.1 от НУРКИРСРПУ. На 26.07.2018г. бил съставен АУАН срещу
дружеството „Арас-2009“ ЕООД в обстоятелствената част на който подробно били
описани установените при проверката факти. Вписан бил периода на полагане на
труд от лицето, съответно- трите му имена и заеманата длъжност, както и липсата
на сключено споразумение. Посочени били и доказателствата, които потвърждават
извършеното нарушение. Била посочена и правна квалификация на деянието. АУАН
бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството. В графата за възражения не били вписани такива. Възражения не
постъпили впоследствие по АНП. Въз
основа на АУАН административно наказващият орган издал НП
№03-009974/01.08.2018г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ
фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по
чл.7 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги вр. чл. 121а ал.1 т.1 б.“а“ и
чл.8 от КТ. На дружеството било наложено административно наказание на основание
чл.414 ал.1 от КТ – имуществена санкция около минималния предвиден размер.
За да измени процесното НП, ВРС приел,
че АУАН и НП съдържат реквизитите предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства приел, че дружеството е нарушило
посочените норми, но неправилно е определена снкцията като размер, поради което
е намалил същата към минималния предвиден в нормата.
Настоящия състав на съда, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна
проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с
материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.
Правилна е преценката на ВРС за липса на съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Както АУАН, така и НП са постановени от
компетентни органи, в кръга на техните правомощия, при спазване на
процесуалните правила и норми и изискванията за форма. Описанието на вмененото
административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички
необходими индивидуализиращи белези. Въз основа на него наказаното лице е могло
да разбере какво е деянието, за което е обвинено и в пълен обем да реализира
правата си по неговото оспорване. Анализът на събраните гласни и писмени
доказателства установяват по категоричен начин, че от обективна страна е
осъществено административното нарушение на посочената разпоредба.
Обоснован е извода
на ВРС за съответствие на НП с материалния закон. Обществените отношения
свързани с командироването от вида на процесното са предмет на регулация
с Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници
и служители в рамките на предоставяне на услуги, приета с ПМС №
382 от 29.12.2016 г.,
обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017г. В случая е налице командироване за предоставяне
на услуги по смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ от български работодател на работник в рамките на
територията на държава-членка на Европейския съюз. Като не е сключило
допълнително писмено споразумение с
работника Димитров по време на командироването в Германия дружеството
жалбоподател е допуснало извършването на нарушение по чл. 7 вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги. Съгласно чл. 121а, ал.1, т.1, б. "а" от КТ командироване на работници или
служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български
работодател командирова работник или служител на територията на друга държава –
членка на Европейския съюз,
държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или на
Конфедерация Швейцария за своя сметка и под свое ръководство въз основа на
договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите. Няма спор и по
отношение на това, че след сключване на трудовият договор работника е бил командирован
да осъществява трудовите си задължения на територията на РГермания по силата на
сключен договор за предоставяне на услуги между касатора и „Акт Индустрия” ООД
Германия. Отговорността на дружеството е обективна и безвиновна, т.е. в случая
е достатъчно да бъде установено неизпълнение на нормативно установено
задължение. Следва да се посочи, че въззивният съд е изложил подробни мотиви,
обосноваващи изводите му за законосъобразността на НП, които се споделят и от
настоящата инстанция. Правилни са изводите на ВРС и
досежно определената по размер имуществена санкция, както и липсата на предпоставки за приложение на
чл.28 ЗАНН. Обществените отношения,
обект на защита от разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги са били
засегнати, както и в съществена степен трудовите права на работника по време на
командироването му. С оглед на гореизложеното ВРС е приложил правилно
материалния закон и обжалваното решение не страда от
посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни
основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната
жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във
връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото
следва да се остави в сила.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка
с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд-Варна,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 1491 от 19.07.2019г. на ВРС, постановено по НАХД № 2794 по описа на ВРС за
2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: