№ 346
гр. Варна , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100502714 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна
жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД – гр. Варна, чрез адвокат В.М. - САК, срещу Решение
№ 3612 от 31.07.2020 г., постановено по гр. дело № 19870/2019 г. по описа на ВРС, XLII
състав, с което първоинстанционният съд е приел за установено в отношенията между
страните, че В. К. В., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про Продажби“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, представлявано заедно от всеки двама от членовете
на Управителния съвет – П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., сумата от 2539,93 лева (Две хиляди
петстотин тридесет и девет лева и 93 ст.), начислена като корекция от ответното дружество
„Енерго-Про Продажби“ АД за обект, находящ се в ***, за периода от 26.12.2018 г. до
25.03.2019 г. по фактура № **********/20.11.2019 г. за клиентски № ********** и абонатен
№ **********, на осн. чл. 124 от ГПК.
Жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“ АД счита постановеното решение за
незаконосъобразно и неправилно, като моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.
Сочи, че е спазена нормативно установената корекционна процедура и е налице правно
основание за възникване на вземането на ответното дружество, а именно чл. 200, ал. 1 ЗЗД
във вр. чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ и чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ. Подробно излага фактите
във връзка с извършената проверка на СТИ на ищеца, съставяне на констативен протокол и
прилагането на корекционната процедура, които елементи са довели до решението му
служебно да начисли сумата от 2539,93 лева за периода 26.12.2018 г. - 25.03.2019 г. Твърди,
че в констативен протокол № 1202631/25.03.2019 г. е отразено, че СТИ отчита с грешка в
размер на минус 90,67% от класа си на точност.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият В. К. В. не депозира писмен отговор.
1
В съдебно заседание въззивната страна „Енерго-Про Продажби“ АД, редовно
призована, се представлява от адвокат Л.М.. Поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият В. К. В., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производството е образувано по предявен от ищвца В. К. В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Венцислав Герджиков – ВАК, срещу ответника
„Енерго-Про Продажби“ АД – гр. Варна, ЕИК *********, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 2539,93 лева,
представляваща начислена по фактура № **********/20.11.2019 г. сума по корекционна
процедура за периода от 26.12.2018 г. до 25.01.2019 г. за обект на потребление, находящ се в
***, с клиентски № ********** и абонатен № **********.
В исковата молба се излага, че ищецът Велизар Вълчев е потребител на електрическа
енергия и клиент на ответното дружество с клиентски № **********. Сочи, че през ноември
2019 г. получил писмо от „Електроразпространие Север“ АД, с което бил уведомен, че на
25.01.2019 г. служители на дружеството са извършили проверка на СТИ на процесния обект,
като, в резултат на констатирано неточно измерване, е направено преизчисление на
количеството потребена електроенергия на обекта. Впоследствие, с писмо от ответното
дружество, получил и фактура за сумата от 2539,93 лева, представляваща корекция на
потребената електроенергия за периода от 26.12.2018 г. до 25.01.2019 г. Оспорва
дължимостта на сумата. Оспорва количеството електроенергия в размер на 12849 кВтч, за
което е начислена горната сума, да е потребено, респективно доставено на абоната за
посочения период. Оспорва констатациите в КП № 1202631/25.03.2019 г. от цитираната
проверка, тъй като същият не е подписан от него или от негов упълномощен представител.
Счита, че не съществува правно основание за съставяне на същия поради отменените към
датата на проверката ПИКЕЕ. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на
корекционната процедура. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество чрез
адвокат М.Л. – ВАК, в който се излагат подробни доводи за неоснователност на иска.
Поддържа, че е налице правно основание за възникване на вземането – а именно чл. 200, ал.
1 от ЗЗД във вр. с чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Изтъква, че Общите условия на
„Електроразпространие Север“ АД и „Енерго-Про Продажби“ АД са годен източник на
облигационни задължения, с обвързващо действие, равнозначно на силата на закона, между
абонатите и двете дружества. Излага, че между ищеца и ответното дружество е сключен
договор за доставка на ел. енергия, пренасяна през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпространие Север“ АД, за обекта, посочен в исковата молба. Заявява, че
ответното дружество изпълнява задълженията си по договора добросъвестно и точно. Сочи,
че на 25.03.2019 г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на
ищеца от служители на „Електроразпределение Север“ АД, като за проверката е съставен
констативен протокол, подписан от двама свидетели, в който е отразено, че СТИ е
манипулирано и че същото измерва с грешка от минус 90,67%. Излага, че процесният
електромер е демонтиран, подменен с нов такъв и изпратен в Български институт по
метрология, Регионален отдел – Варна, за експертиза, при която е установено, че е
осъществен достъп до вътрешността на електромера и е добавен мост, чужд за схемата.
Сочи, че поради невъзможност неотчетената електроенергия да бъде точно измерена, е
приложена корекционна процедура по чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ на „Електроразпространие
Север“ АД. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
2
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно
договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на електроенергия за
битови нужди и клиент на ответното дружеството за описания в исковата молба обект на
потребление.
Видно от Констативен протокол № 1202631 на „Електроразпределение Север“ АД, на
25.03.2019 г. служители на дружеството са извършили техническа проверка на електромер с
фабричен № 1127 0218 0401 5170 на обекта на ищеца, при която са отчетени следните
показания: по нощна тарифа – 899 кВтч; по дневна тарифа – 1282 кВтч. При проверката е
установено, че пломбата на капака на клемния блок е манипулирана и скъсана, като при
замерване с еталонен уред е измерена грешка от минус 90,67%.Отразено е, че електромерът
е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 507202, и ще бъде
изпратен за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от двама свидетели.
Видно от Констативен протокол № 2698/18.11.2019 г. – АУ – Е – 000029 -
18877/28.03.2019 г. на БИМ – Варна, при метрологичната експертиза на електромер с
фабричен № 1127 0218 0401 5170 е установено, че същият измерва с грешка от минус
90,01%. Отбелязано е, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера – изрязан
заден капак под клемореда, добавен мост, чужд на схемата.
От Справка № 56256_137F за корекция при неизмерена, неправилно и/или неточно
измерване на електрическата енергия, издадена от „Електроразпространие Север“ АД, се
установява, че количеството енергия за корекция в размер на 12848,59 кВтч е изчислено като
функция на отчетената електроенергия с неизправен електромер и констатираната грешка
при лабораторните замервания в БИМ, след приспадане на вече отчетената електроенергия
и допустимото отклонение според класа на точност на СТИ.
Видно от фактура № ********** от дата 20.11.2019 г., издадена от „Енерго-Про
Продажби“ АД, служебно начислени са 12849 кВтч електроенергия за периода от 26.12.2018
г. до 25.03.2019 г. по цена 0,16473 лв./кВтч на обща стойност 2539,93 лева с вкл. ДДС.
От заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
съществуват данни за неправомерно вмешателство в измервателната схема на СТИ чрез
изрязване на задния капак и добавяне на мост, чужд за схемата, между вход и изход на
токовите клеми, като горното е доказано от експертизата на електромера в БИМ. При
експертизата е констатирано и че в резултат на това вмешателство е налице неотчитане на
99,01% от електроенергията, преминала по захранващия кабел към електроконсуматорите на
абоната. Вещото лице сочи, че извършените изчисления по корекционната процедура са
математически и метрологично верни и са в съответствие с утвърдената методология. В
съдебно заседание уточнява, че не може да се установи точният период на неправомерното
вмешателство, като периодът от 90 дни, за който е начислена корекцията, е максималният
срок съгласно методиката на ПИКЕЕ.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Законовото основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия е предвидено със ЗИД на Закона за
енергетиката (публ. ДВ, бр.54 от 17.07. 2012 г.) в случаите, когато са налице две
кумулативни предпоставки:
3
1) при наличие, съгласно нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, на правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия;
2) ако в Общите условия на крайния снабдител, съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е
предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6.
В този смисъл са и ред решения на ВКС (Решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр.д. №
4907/2014 г., Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г., Решение № 173 от
16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г. и др.).
В чл. 24 и чл. 25 от действащите ОУ на ответното дружество е предвиден ред за
уведомяване на клиентите.
Към датата на проверката на процесния електромер (25.03.2019 г.) разпоредбите на
ПИКЕЕ (ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), са отменени изцяло с Решение № 1500 от 06.02.2017 г.
на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. №
3879/2017 г., обнародвано в ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. След отмяната им КЕВР е издала
нови ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. и влезли в сила от 04.05.2019 г. Към
датата на процесната проверка липсват ПИКЕЕ, които да са част от действащото право,
вследствие от което ответното дружество не може да се ползва от правото на корекционна
процедура, предвидено в ЗИД на ЗЕ.
Въпреки че на осн. чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане, съгласно изричната
разпоредба на чл. 2, т. 6 на същия член, цитирана по-горе, корекцията на сметка се извършва
единствено съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 - т.е. по ПИКЕЕ. Предвид изложеното,
съдът счита, че разпоредбите на чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ (одобрени от ДКЕВР с
Решение ОУ-060/ 07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение ОУ-004/06.04.2009 г.) и чл. 24, ал. 1 от
ОУ на ДПЕЕ (одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г.) са в противоречие с
чл. 98а, чл. 2, т. 6 ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). При липсата на ПИКЕЕ,
настоящата съдебна инстанция приема, че ситуацията е аналогична с тази от преди
приемането на ЗИД на ЗЕ през 2012 г., и се отрича възможността доставчикът да обосновава
правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приетите от самия него Общи
условия.
Съгласно чл. 1 ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със
специалния закон. В общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и
термини, включени в ЗЕ. Освен това, в регулирането на отношенията между доставчиците и
потребителите в ЗЕ Държавата има задължително участие чрез КЕВР, каквото не е предвидено в
общите закони.
Наведеното във въззивната жалба твърдение, че процесната сума се дължи по силата на чл.
200, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 38, ал. 2 от ДПЕЕЕМ и чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ, е неоснователно не само въз
основа на гореизложеното.
Препращането към общата норма на чл. 200, ал. 1 ЗЗД - относно задълженията на
купувача, води и към чл. 187 ЗЗД, третиращ задълженията на продавача. Взети в тяхната
съвкупност, двете разпоредби обуславят извода, че купувачът е длъжен да плати цената
единствено ако продавачът действително му предаде вещта. Относно дължимостта на
стойността на потребена електрическа енергия доставчикът следва да установи
4
действително доставеното количество електроенергия за съответния период (включително
и в случаите, когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за търговско
измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена
цялата доставена енергия, но тя не е отчетена правилно), чиято продажна цена купувачът
дължи да заплати. В конкретния казус, въззиваемият е длъжен да плати за фактурираното
въз основа на корекцията количество електроенергия в размер на 12849 кВтч само ако то
действително му е доставено от въззивното дружество и потребено от абоната.
По делото липсват доказателства, че начисленото от ответника количеството ел.
енергия по корекционната процедура е действително доставено и, респективно, потребено.
Според отговора на исковата молба: „Поради невъзможността неотчетената част от
потребената енергия да бъде точно измерена, е приложена корекционна процедура за
фикционно изчисление на доставеното количество енергия за 90 дни по одобрената от
ДКЕВР методика в изпълнение на чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ“. Според приложената Справка №
56256_137F за корекция при неизмерена, неправилно и/или неточно измерване на
електрическата енергия, издадена от „Електроразпространие Север“ АД, количеството
енергия за корекция в размер на 12848,59 кВтч е изчислено като функция на отчетената
електроенергия с неизправен електромер и констатираната грешка при лабораторните
замервания в БИМ. Съгласно изслушаното в съдебно заседание заключение на вещото лице
по изготвената пред първа инстанция СТЕ, не може да се установи точният период на
неправомерното вмешателство, като периодът от 90 дни, за който е начислена корекцията, е
максималният срок по методиката на ПИКЕЕ. Видно от материалите по делото,
количеството електроенергия за процесната корекция е определено от ответното/въззивното
дружество по правилата на ОУ и ПИКЕЕ, чиято правна неприложимост към процесния
период съдът вече изложи в мотивите си. Предвид доказаното фикционно изчисление на
това количество, няма как да бъде прието, че то е действително доставеното от продавача и
потребено от купувача, съответно, че стойността му е дължима от последния на основание
чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ищецът В. К. В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на ответника „Енерго- Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Таурс – Г“, сумата от 2539,93 лева, начислена като корекция на сметка за
електроенергия за обект, находящ се в ***, за периода от 26.12.2018 г. до 25.03.2019 г. по
фактура № **********/20.11.2019 г. за клиентски № ********** и абонатен № **********.
Предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен, а решението на
първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 410,00 лева, представляващи
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК
и договор за правна защита и съдействие.
5
По възражението за прекомерност на възнаграждението:
Направеното от процесуалния предствител на въззивника възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на насрещната страна е неоснователно, тъй като претендираният
размер от 410,00 лева е съобразен с Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3612 от 31.07.2020 г., постановено по гр. д. № 19870 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, XLII състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
10353369, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Таурс – Г“, ДА ЗАПЛАТИ на В. К. В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в
размер на 410,00 лева, представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни
разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6