РЕШЕНИЕ
№ 423
гр. Монтана 17 септември
2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ в публично заседание на 11.09.2020 г. в
състав:
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря А.ЛАЗАРОВА в присъствието на ПРОКУРОР ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАНД № 373 по описа на АдмС Монтана за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
С Решение
от 03.07.2020 г. по АН дело № 37/2020 г. на Районен съд – Берковица е потвърдено
Наказателно Постановление № 32-0000392/27.12.2019 г., издадено от Началник ОО
„АА” в ГД „АИ” Монтана, с което на А.Д. ***, е наложено административно
наказание затова че в качеството си на председател на комисия от технически
специалисти е въвел некоректно в Протокол Приложение № 9 - № 20707056,
категорията на ПС – АВ1, вместо действителната категория М1, отговаряща на В***
53ОД с рег. № В*** .
В
законния срок против решението е подадена касационна жалба от
административнонаказаното лице, в която се твърди, че същото е неправилно, поради нарушение на материалния
закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано. В мотивите към решението, въззивният съд не
е обсъдил изцяло и задълбочено възраженията изложени в депозираната жалба и в
съдебно заседание по същество. При дължимата служебна проверка, решаващият
съдебен състав, на основание чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН на първо място
е следвало да изясни обективната фактическа обстановка за конкретния случай, т.е.
какво е естеството на деянието/действие или бездействие/ и в какво точно се
изразяват действията/бездействията на нарушителя, за да може правилно и
обосновано да прецени въведените в жалбата възражения за неправилно приложена
наказателна норма, респ. наличието или липсата на допуснати съществени
процесуални нарушения. Не са изложени достатъчно мотиви и съображения по
наведените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Подробно в
тази връзка са развити съображения кое деяние е действие и кое бездействие.
Поради безспорно установеното по делото обстоятелство, че в Протокола на
комисията за проведен технически преглед, са въведени технически данни за
категорията на превозното средство, дори сьщите да не отговарят на категорията
на автомобила, то с въвеждането им в протокола е налице изпълнение на
задължението по чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. Дори и да са некоректни данните за категорията
на автомобила, такива все пак са въведени в протокола и не е налице
неизпълнение на задължение по чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 1 от Наредба № Н-32
от 16.12.2011г на МТИТС, съгласно която, председателят на комисията за
технически преглед: въвежда в протокола (приложения № 9, 10 или 11)
техническите данни, идентифициращи превозното средство... Въвеждането на некоректни данни в протокола
също е някакво нарушение, но безспорно не е нарушение по чл. 43. ал. 1, т. 4,
предл. 1 от Наредбата. С оглед изложените по-горе възражения счита, че
решаващият съд е постановил едно неправилно решение, като не е отчел
допуснатите от административния орган съществени процесуални нарушения, които не
могат да бъдат отстранени във фазата на съдебното производство. В мотивите на
решението не са обсъдени и доводите за маловажност на нарушението. Видно от
съдържанието на обжалваното НП, административнонаказващият орган също не е
изложил каквито и да било мотиви относно начина, по който е определено
наказанието, с оглед евентуалното приложение на чл. 28 от ЗАНН. Не е отчетено
обстоятелството, че от представените по делото писмени доказателства, както и
от съдържанието на АУАН и НП се установява по безспорен начин, че в случая
моторното превозно средство, на което е извършен преглед е технически изправно
и напълно годно да се движи по пътищата. Дори да се приеме, че е допуснато
някакво нарушение по извършването на техническия преглед, това нарушение не е
оказало никакво влияние на установяването на техническата годност на
провереното МПС. От представеният по делото Протокол за технически преглед е
видно, че посоченото МПС е технически изправно и напълно годно за движение по
пътищата, каквато е и основната цел на задължителните технически прегледи
регламентирани от закона. Поради липсата на настъпили вредни последици за
сигурността на движението, административнонаказващият орган е следвало да
прецени случая като маловажен и да приложи съответно разпоредбата на чл. 28 от
ЗЛНН. Решаващият съд само повърхностно е посочил формални основания за липсата
на маловажен случай, както и други нарушения в този технически пункт, за което
твърдение не са налице каквито и да са данни в настоящето производство. Разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН е приложима за всички видове административни нарушения -
формални и резултатни, независимо от важността на обществените отношения, които
опазват. От деянието не са настъпили каквито и да било вредни последици с оглед
установената техническа изправност на проверяваното МПС, не са засегнати
конкретно и правата на други лица. Налице са били всички предпоставки за
прилагането на чл. 28 от ЗАНН и тъй като преценката за "маловажност на
случая" подлежи и на съдебен контрол, моли съдът да приеме, че в случая,
както нарушението, така и нарушителят се характеризират с ниска степен на
обществена опасност и да отмени решението и потвърденото с него Наказателно
постановление.
Ответната страна не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното
решение на РС за правилно и законосъобразно. Счита, че издаденото Наказателно
Постановление отговаря на всички изисквания на закона, без да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установена е
изцяло фактическата обстановка, която правилно е описана в издаденото
Наказателно Постановление и която не указва на маловажност на извършеното
нарушение, съгласно чл. 28 от ЗАНН. Правилно
е ангажирана административнонаказателната отговорност. Предлага решението на районния съд да бъде потвърдено като
обосновано и мотивирано.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при Административен съд
Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира
следното:
За да потвърди
издаденото Наказателно Постановление, съставът на Районен съд – Берковица
приема, че фактическа обстановка, описана в АУАН и НП се установява по
безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и
писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло. Показанията на актосъставителя и свидетеля са последователни
и логични и се подкрепят изцяло от приложените по делото справки, от които се
установява, че в действителност категорията на въпросното МПС е различна от
тази въведена от председателя в системата. Също така, след като е издадено НП,
очевидно е прието, че не е налице и проста техническа грешка. Доколкото
последният факт е отрицателен няма как да се очаква да бъдат представени
доказателства в тази насока, като същевременно всички представени доказателства
сочат на липса на такава грешка. В тази връзка информационната
система осигурява възможност автоматично да се провери наличието на платен
данък за превозното средство. Когато се въведат индивидуализиращите данни на
автомобила, в информационната система на ИА „АА" се съдържа информация
дали данъкът е заплатен. В случай, че в системата се въведат грешни данни тя
изписва, че има „неактуални данни ' и разрешава продължаването на прегледа. В
конкретния случай, видно от протокола за извършен периодичен преглед за
техническа изправност на пътно превозно средство, неправилно е отразена
категорията на МПС, което е довело до възможността да се извърши преглед,
въпреки че реално за този автомобил са се дължали местни данъци. Съгласно Част
II, раздел I, т, I, т.2, б. "Б" от Приложение № 5 към Наредбата,
прегледът се извършва само след потвърждение от системата, че не се дължи
данък, а ако не се получи потвърждение, че не се дължи данък, председателят на
комисията отразява несъответствията в протокола и не извършва периодичния
преглед.
В
конкретния случай, жалбоподателят, като председател на комисия за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътното превозно
средство, е допуснал да се извърши периодичен преглед в нарушение на
изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в Наредбата. На
практика, жалбоподателят е заобиколил закона като не е отразил правилната
категория на проверяваното МПС. Именно по този начин е постигнат противоправния
резултат, визиран общо в чл. 178а, ал. 7 ,т. 1 ЗДвП, който се състои в
неизпълнение на задълженията, описани в Наредбата. Чрез своите действия А.Д. е
целял да извърши и е извършил технически преглед на автомобила, като се създаде
представа, че за същия не се дължи данък, респ., че не се изисква потвърждение
от системата, когато такова потвърждение е било изискуемо. Поради изложеното,
съдът намира, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност за нарушение по чл.43, ал.1, т.4, пр. 1 от Наредбата. Този съд,
също така счита, че за извършеното нарушение не са налице условията на чл.28 от ЗАНН. АУАН и НП са съставени при спазване изискванията на чл.40, ал.1, чл.42,
чл.52, ал.4 и чл.57 от ЗДвП без да се установяват допуснати съществени
процесуални нарушения от вида на посочените от жалбоподателя чрез пълномощника си.
След като, съгласно приложимите законови норми председателят на комисията има
задължението да следи за законосъобразното протичане на техническия преглед на
превозното средство, то след като се установява нарушение при извършването на
технически преглед на описаното в НП МПС, то и отговорността на жалбоподателя е
ангажирана законосъобразно.
Предмет
на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния
закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.
При
разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени
процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и съдът правилно е
приложил материалният закон.
Действително
председателят на комисията за извършване на периодични технически прегледи е длъжен
да въведе в протокола правилно, точно и вярно техническите данни,
идентифициращи МПС, което в случая не е сторено, защото е въведена категория, която
не съответства на МПС-то и това обстоятелство, което не и спорно между
страните, обосновава обективната съставомерност, на вмененото на А.Д.Д.,
административно нарушение. В тази връзка развитите в касационната жалба
възражения за неотграничаване на действията от бездействията, както от страна
на административнонаказващия орган, така и на съда са несъстоятелни и изведени
от контекста на правната норма. Законодателят изисква от председателя на
комисията да „въвежда в протокола техническите данни, идентифициращи превозното
средство”, което означава, че въвеждането на други технически данни, касаещи
друго ПС нарушава изискването на Наредбата, в който смисъл е чл. 178а, ал. 7,
т. 1 от ЗДвП.
В случая, за да се
приеме, че е извършено нарушение, по смисъла на чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл.
първо от ЗДвП, следва да се установят следните обстоятелства, а именно: че
касаторът е председател на комисия, че същият е извършил периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на В*** 53ОД с рег. № В*** и този преглед е
в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1, а именно
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства /Наредбата/. Едно такова
изискване е предвидено в чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. първо от тази Наредба,
където е указано, че председателят на комисията въвежда в протокола
техническите данни, идентифициращи превозното средство. За да има нарушение на
последния законов текст, следва да се установи, че отговорното за това лице, т.е.
председателят на комисията, не е въвело техническите данни, които идентифицират
превозното средство В*** 53ОД с рег. № В*** .
Изпълнителното деяние
при така описаната хипотеза може да бъде осъществено единствено чрез
бездействие от страна на нарушителя, т.е. обратно на указаното от законодателя
задължение за въвеждане на техническите данни. В тази връзка, както се отбеляза
по-горе в мотивите на решението, въвеждането на каквито и да било други
технически данни, различни от тези, идентифициращи превозното средство В*** 53ОД
с рег. № В*** , са без правно значение, поради липса на идентификация с така проверяваното
МПС. Въпреки въвеждането на категория „АВ1” вместо вярната „М1”, то тази
категория няма отношение към проверяваното МПС, поради което този технически
параметър остава невъведен за съответно проверяваното МПС и формата на
изпълнителното деяние не се променя от бездействие в действие. След като
председателят на комисията не е въвел валидната категория за проверяваното МПС,
то изискването за въвеждане на техническите данни идентифициращи това МПС, остава
неизпълнено и обосновава извършване на административно нарушение, респ. обуславя
ангажиране на административнонаказателна отговорност, както правилно е възприел
и първоинстанционния съд.
По отношение на въпроса
за маловажността.
Въвеждането на категория
„АВ1” вместо категория „М1” автоматично води до ненадлежна техническа проверка,
която компрометира последната, а от там и крайният извод на технически
компетентните лица за годността и техническата изправност на това МПС.
Въвеждането на категория
различна от меродавната всъщност допуска в Протоколите от извършената проверка
да се отразят некоректни/неотносими за проверяваното МПС технически данни, а от
там съставените документи не удостоверяват надлежно извършения технически
преглед, поради което не може да се приеме твърдението на касатора, че е налице
маловажност, поради това, че МПС е технически изправно, тъй като техническата
изправност не е надлежно установена.
В конкретния случай
отразените данни в Протокола от проверката за МПС В*** 53ОД
с рег. № В*** не са меродавни, поради което не може да се приеме, че на това
МПС е извършен надлежен и годен технически преглед, който да обхваща
комплектността и изправността на това МПС, т.е. този преглед не може да
установи, че това МПС е безопасно да се движи по пътищата за обществено
ползване, в който смисъл е чл. 31 от Наредбата и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и
каквато е основната цел на извършвания задължителен по силата на закона
технически преглед.
Не е без значение, а
буди и сериозни въпроси обстоятелството по въвеждане на категория със символика
„АВ1”, каквато категория е посочена за проверяваното МПС, но същевременно не
съществува в правния мир, т.е. липсва в закона като категория относима към
определено ППС, още повече въвеждането й нееднократно, което логически и правно
води до извод, че тази част от техническите данни на проверяваното МПС са
въведени съзнателно и целенасочено, а не поради неволна грешка.
Въвеждането на
меродавната категория за проверяваните МПС, е предпоставка за извеждане от
софтуера на относимите за това МПС технически параметри, които параметри
подлежат на проверка. Въвеждането на липсваща по закон категория не позволява
на софтуера да извлече от базата данни относимите стойности, с което се допуска
нерегламентирано вмешателство, което компрометира техническият преглед, а от
там и извода за годността на МПС, респ. не може да обоснове маловажност.
На следващо място,
липсата на законово предвидена категория „АВ1” и липсата на технически параметри
за ПС от такава категория са пречка МПС да бъде проверено от надлежен
технически специалист. Този специалист съгласно чл. 14, ал. 8, т. 2, вр. с ал.
7 и чл. 13 от Наредбата, следва да притежава съответно удостоверение, в което
са посочени категориите ПС, за които е оправомощен да извършва прегледи за
проверка на техническата им изправност. Липсата на категория „АВ1” е пречка в
издаденото му удостоверение да е вписана тази категория, а от там неговото
знание или незнание за собствените му правомощия, респ. годността на
техническата проверка.
И на следващо, но не и
на последно място, не случайно законодателят за този вид нарушения предвижда
санкция от 15000 лева, който размер е съответен на високата степен на
обществена опасност на деянието, а този размер сам по себе си не може да
обоснове извод за малозначителност на деянието.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Монтана
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно Решение от 03.07.2020 г. по АН дело № 37/2020 г. на Районен съд –
Берковица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.