Р Е Ш Е Н И Е
№
…………/06.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд - ХХХІІІ
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесет и първа година в
състав: АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ГАНЕВА
при секретаря като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 811 по описа за 2021 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ вр. чл. 145-178 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на Г.Г.Н., ЕГН: ********** ***, подадена чрез пълномощник – адв. Н.С.
при ВАК , против заповед № 1455/02.04.2021 г. на изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ / ДФЗ/ , с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от
/ЗДСл е прекратено служебното й
правоотношение.
Релевира
се неспазване на материалния закон поради отсъствие на фактическия състав на
законовата хипотеза „съкращаване на длъжността“. Позицията „младши експерт“ не
е премахната и липсват промени в
длъжностното разписание . Няма намаление на общата численост на персонала на ДФ „Земеделие“ след 01.07.2020 г. чрез изменение на устройствения правилник на
Фонда. Според оспорващото лице е допуснато съществено процесуално нарушение на
адм. процедура поради липсата на съставена докладна записка , която да обективира мотивирано
предложение за прекратяване на
служебното правоотношение на служителя . Твърди се превратно упражняване на
власт, тъй като причина за издаване на
заповедта е нейното несъгласие да бъде
командирована за срок по –дълъг от 30 дни.
Отправеното към съда искане е за отмяна
на атакуваната заповед.
В съдебно
заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата на
изложените в нея основания като отправя искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Ответната
страна по жалбата – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез
процесуалния си представител , оспорва жалбата, като я счита за неоснователна.
Поддържа становище за законосъобразност на атакуваното властническо
волеизявление на органа поради неговото постановяване съобразно законовите
изисквания.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал. 1 АПК
събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Г.Н. има
статут на държавен служител , тъй като със заповед № 1593/10.10.2012 г. на изп.
директор на ДФ “Земеделие“ е била
назначена на длъжност „ младши експерт“
към областната дирекция на Фонда в гр. Варна / л. 27 от а.д. №
1540/202г. /
Със
заповед № 03-РД-899 от 01.04.2020 г. ответникът е утвърдил длъжностно разписание на администрацията на Фонда считано от 01.04.2020 г., според което в отдел
„ Прилагане на схеми и мерки на подпомагане“ на областната дирекция- Варна има две бройки „младши експерт “ /л.37-40 от
делото/ , а с последваща заповед № РД-03-РД-1736/30.06.2020 г. е утвърдил промени в цитираното разписание считано
от 01.07.2020 г. , според които в същия отдел на същата дирекция има 1 бройка
„младши експерт“ /л. 41-43/ .
Със
заповед № 1590/30.06.2021 г ответникът е прекратил служебното правоотношение на
Г.Н. на основание чл.106 , ал.4 от ЗДСл- поради
съкращаване на щата , но тази заповед е била отменена от ВАС с решение
№3473/16.03.2021 г. по адм. дело № 1650/21 г. поради допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила- липсва изготвена докладна
записка съобразно глава 3, раздел 1 , т. ХV на утвърдената от ответника
Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване служители в ДФ „Земеделие“.
По
изпълнение на цитираното съдебно решение на 30.03.2021 г. е била утвърдена
промяна на длъжностното разписание считано от 31.03.2021 г. , като бройките за
длъжността „младши експерт “ в посочения отдел на териториалната структура на
Фонда в гр. Варна са били увеличени от една на две / л. 21-23/ и на същата дата
Г.Н. е била възстановена на работа на
длъжността „младши експерт “ към отдел
„Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“
в областна дирекция на ДФЗ-Варна / л. 6/ .
На
01.04.2021г. е било изготвена докладна записка от директора на ОД на ДФ
„Земеделие“ с предложение за прекратяване на служебното правоотношение на Г.Н.
. В този документ се посочва ,че на длъжността
„младши експерт“ към отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“
има назначени двама служители, но един е „ напълно достатъчен „. В тази връзка
поради по-ниската оценка на Г.Н. по
изпълнение на длъжността при
периодичното атестиране и
по-качественото изпълнение на служебните
задължения на другия служител се предлага да бъде съкратена Г.Н. / л.
5-6 от адм. преписка/.
На
02.04.2021 г. изп. директор на ДФ „Земеделие “ е / утвърдил ново длъжностно разписание в сила от 05.04.2021 г.
, според което броят на заеманата от Н. длъжност се намалява от две на една /
л. 12-14 от преписката/ . На същата дата ответникът е издал заповед, с която на
основание чл. 106, ал.1 , т.2 от ЗДСл е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателката
поради съкращаване на длъжността считано от 05.04.2021 г. / л. 7/ .
Годишната
оценка за изпълнението на длъжността от Г.Н.
за календарната 2019г. е следното :
„изпълнението отговаря на изискванията ,
което съответства на оценката по чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на
служителите в държавната администрация / л. 50 / , а към адм. преписка е
приложен формуляр за оценка на служители в отдел ПСМП на ОД на ДФЗ-Варна за периода м. април – м.
юни 2020 г., според който мл. експерт Г.Н. е с най-ниската оценка – 4 .
Вписаният мотив за тази оценка е „неизпълнение на част от възложени задачи в
отдела / л. 30 от преписката/
По инициатива на Н. беше събрана като
писмено доказателство заповед № 55/18.02.2021 г. на ответника за преназначаване от 01.03.2021г. на Д Р Х от областната дирекция на ДФЗ гр.
Разград в отдел „ Регионален технически инспекторат “ към областната дирекция
на Фонда в гр. Варна / л.76/.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Предмет
на съдебния контрол за законосъобразност в настоящото производство е издадена заповед по чл. 106,
ал.1 т. 2 от ЗДСл , с която е прекратено служебното правоотношение на
жалбоподателката . Правилото на чл. 124 от цитирания нормативен акт
допуска обжалване пред съд на такъв адм.
акт. Жалбата изхожда от лице с активна
процесуална легитимация - адресат на атакуваната заповед . Предвид съдържанието
на оспореното разпореждане на ответника за прекратяване на служебното
правоотношение е налице неблагоприятно
засягане на правната сфера на Г.Н. , което обуславя извод за наличие на
нейн пряк, личен и непосредствен правен интерес от провеждане на съдебен
контрол за законосъобразност на заповедта.
Преобразуващото
субективно право на оспорване е упражнено срочно, тъй като заповедта е връчена
на Н. на 05.04.2021 г. / л. 7 от делото/, а жалбата е подадена до териториално
компетентния адм. съд на 15.04.2021г. / 2 / . В обобщение жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните
съображения:
Съгласно
чл. 10 , т. 9 от устройствения правилник на ДФ „Земеделие“ изп. директор
упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните
служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово
правоотношение, в администрацията на фонда.
Според чл. 108 , ал.1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по
назначаването .
Посочените
по–горе доказателствени източници сочат, че орган по назначаването на Г.Н. е
изп. директор на ДФ „Земеделие“ , които е и издател на обжалваната в конкретния
случай заповед за прекратяване на служ. правоотношение. В този контекст се
налага извод, че авторът на този адм. акт разполага с материална, териториална
компетентност и такава по степен.
По повод
оплакването на Н. за допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила поради липса на съставена докладна
записка съдът установи, че няма разписана адм. процедура по прекратяване на
служ. правоотношение в ЗДСл, но ответникът е утвърдил правила за освобождаване на
служители на ДФЗ, наречени Процедура, които са станали част от
административното производство по издаване на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2
от ЗДСл. / арг. чл. 13 от АПК/.
Според
глава 3, раздел 1 на Процедурата
прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по
назначаване се извършва въз основа на докладна записка от
директора/ръководителя на съответната дирекция/структурно звено, адресирана до
изпълнителния директор. Докладната записка трябва да съдържа мотивирано
предложение за прекратяване на служебното правоотношение със служителя, както и
датата, от която това да стане. Когато прекратяването се извършва с
предизвестие от органа по назначаването, е необходимо датата да бъде съобразена
със срока на предизвестието. В противен случай в предложението трябва изрично
да се посочи, че срокът на предизвестие няма да бъде спазен. Докладната записка
се внася за одобрение от изпълнителния директор и след одобрението й се предава
на ДЧР за изготвяне на проект на заповед. Предаването следва да се извърши
най-късно в деня преди датата на прекратяването или връчването на
предизвестието.
Тези
процесуални правила са спазени , тъй като е била съставена докладна записка от
директора на ОД на ДФЗ-Варна, в която има предложение за прекратяване на
служебното правоотношение на Г.Н. и има изложени аргументи в подкрепа на това
предложение. Ответникът е одобрил докладната записка и е последвало издаване на
обжалваната заповед .
В
обобщение съдът не установи основателност на заявеното оплакване на Н..
Според
посочената по-горе разпоредба на чл. 108 от ЗДСл административният акт за
прекратяване на служ. правоотношение се
издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване,
дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Това нормативно
предписание е спазено, тъй като атакуваната заповед е обективирана в
изискуемата писмена форма, има цитирано правно основание ,има данни за придобит
втори ранг от служителя, както и е
посочен дължим размера на обезщетение по чл. 106 , ал.4 от ЗДСл. Освен това
одобрената от ответника докладна
записка- становище по помощен орган към органа по назначаването, обективира
мотивите на взетото решение по прекратяване на
служ. правоотношение . При тези данни съдът приема, че са спазени
изискванията за форма на адм. акт.
При
изследване материалната законосъобразност на атакуваната заповед съдът
съобрази, че ответникът е разпоредил прекратяване
на служебно правоотношение на основание чл. 106, ал.1 , т. 2 от ЗДСл т.е.
поради съкращаване на длъжността. Подобна законова хипотеза е възможна
когато заеманата от служителя като
нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по
смисъла на чл.2, ал.1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите
в администрацията (НПКДА) не съществува или когато длъжността е запазена, но е
намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Събраните
доказателствени източници и по-специално
утвърдените от ответника длъжностни
разписания сочат , че към 05.04.2021 г., когато се прекратява служебното
правоотношение на Н. , се намаляват от две на една бройките на служители , изпълняващи длъжността „младши експерт „
към отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане „ при ОД на ДФЗ-Варна ,
колкото бройки са били с предходното
длъжностно разписание , утвърдено със заповед № РД-03-РД-1736/30.06.2020
г. ,но променено с увеличаване с една на бройките за същата длъжност заради
възстановяването на работа Г.Н. след отмяна от ВАС на предходна заповед за
прекратяване на нейното служ. правоотношение.
Въпрос на управленска целесъобразност е решението на изп. директор на ДФ
„Земеделие“ да съкрати щатна длъжност ,
обусловено видно от докладната записка от преценка, че и една бройка е
достатъчна . Ответникът е носител на правното задължение по организиране
дейността на Фонда предвид чл.20 т.2 от ЗПЗП и поради тази причина той носи и
отговорност за функциониране на
структурните звена на този държавен орган по начин , който да гарантира
изпълнение на всички възложени му от законодателя функции.
Заявената
в жалбата до съда теза на Н. за фиктивно съкращаване на длъжността в съдебното
заседание на 30.06.2021г. нейният пълномощник обоснова с фактическо твърдение ,
че нейните служебни задължения се изпълняват от командировани от други
териториални дирекции на Фонда служители в отдел „ Прилагане на схеми и мерки
за подпомагане „ на ОД на ДФЗ -Варна , но от събраните по почин на
жалбоподателя писмени доказателства не се установи достоверност на това
фактическо твърдение, тъй като приобщената като доказателствен материал заповед
на ответника № 55/18.02.2021 г. няма за предмет командироване, а преназначаване
на Д Р Х от областната дирекция на ДФЗ в гр. Разград в отдел „ Регионален
технически инспекторат “ към областната
дирекция –Варна т.е. преназначаване в различен отдел от този на
оспорващото лице.
При
упражняване на публичното право по прекратяване на служебно правоотношение органът по назначаване не действа при
обвързана компетентност, а при условията на оперативна самостоятелност и поради
тази причина съдът е длъжен да провери дали е бил спазен принципът за
съразмерност при упражняване на това право от страна на ответника. Според предписанието
на чл. 6, ал.4 от АПК от две или повече
законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да
избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна
за държавата и обществото. Данните по настоящия случай сочат, че при правна
възможност за ответника да прекрати служебното правоотношение на един от двама
държавни служители , заемащи длъжността „младши експерт “, той е решил да
преустанови правоотношението с Г.Н.,
чиято последна годишна оценка за изпълнение на длъжността - „изпълнението
отговаря на изискванията , което
съответства на оценката по чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на
служителите в държавната администрация , е по-ниска от тази на другия служител
, а по приложен формуляр за оценка
на служители в отдел ПСМП на ОД на ДФЗ-Варна за периода м. април – м.
юни 2020 г. мл. експерт Г.Н. е с най-ниската оценка – 4 . Истинността на тези
юридически факти не беше оспорена от Н. . В тази връзка решението на ответника
да прекрати нейното правоотношение като остави да изпълнява длъжността другия
служител с по-добри резултати от периодично атестиране гарантира по-високо
качество на държавната служба, което е в интерес не само на държавата, но и на
обществото , включително на лицата, подаващи заявления по схеми и мерки за подпомагане в ОД на ДФЗ-Варна ,обработвани
от отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ на същата дирекция . Този
подход свидетелства и за спазване на предписанието на чл. 6, ал.1 от АПК , тъй
като адм. орган е упражнил своите
правомощията по разумен начин, добросъвестно и
справедливо.
В контекста на
гореизложеното съдът счита, че упражненото публично право по прекратяване на
служебно правоотношение кореспондира с целта на закона и няма превратно
упражняване на власт. В жалбата до съда Н. твърди, че нейното служебно правоотношение е било
прекратено , защото е отказала да бъде командирована за срок по-дълъг от 30
дни, но въпреки даденото й указание по
чл. 171 от АПК /л.19 от делото/ , същата не прояви активност по ангажиране
допустими доказателства. Н. не поиска по реда на чл. 190 от ГПК ответникът да
представи предоставената й за подпис заповед за командироване. Същата не поиска
събиране на гласни доказателства за взето решение от органа по назначаване за
нейно командироване и за доведено до знанието на органа по назначаване несъгласие
на Н. да бъде командирова. Според
правната доктрина недоказаните факти съдът е длъжен да приеме за неосъществени
. В тази връзка след като няма отправено от ответника предложение за
командироване на Н. и няма и нейно несъгласие
, не е налице превратно упражняване на власт по прекратяване на статута
й на държавен служител поради несъгласие за командироване.
В обобщение при
осъществения съдебен контрол за законосъобразност на атакуваната заповед
по критериите на чл. 146 от АПК се установи
неоснователност на оспорването.
При този изход на правния спор съдът не следва присъжда разноски в полза на ответника , тъй като не е сезиран с подобно искане.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.
172 ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.Г.Н., ЕГН: ********** ***, против заповед № 1455/02.04.2021 г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ , с която на основание
чл.106, ал.1, т.2 от /ЗДСл е прекратено
служебното й правоотношение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
датата на уведомяване на страните с препис от съдебното решение.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: