Р Е
Ш Е Н
И Е
№50
гр. Габрово, 11.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, наказателно отделение, в публично
съдебно заседание на деветнадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН
ПОПОВ
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Боряна Михова и прокурор Милчо
Генжов, като разгледа докладваното от съдия Попов ВНОХД № 43 по описа за 2019 година,
въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното
производството е образувано по жалба на подсъдимия Т.Б.Т. *** и жалба на
гражданския ищец и частен обвинител П.Н.Н. ***, против Присъда № 165 от 22.03.2019
година, постановена по НОХД № 1539/2018 г. на Районен съд – Габрово.
С обжалваната присъда
първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия Т.Б.Т., роден на *** ***,
български гражданин, със средно образование, осъждан, работи, с ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че на 01.05.2018 г., до магазин „Нивен” на ул. „Брянска” № **
в гр. Габрово, чрез удар с юмрук в лицето, умишлено причинил на П.Н.Н. по повод
изпълнението на службата му на полицай в РУ - Габрово, лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НПК, а именно – контузия на лявата част на лицето с изразен оток на меките тъкани
на лявата скула и буза и по хода на долната челюст вляво, болка в долната част на
лявата буза и под лявото ухо, зачервяване на лигавицата от вътрешната
страна на лявата буза с малка раничка на същата срещу задните зъби на долната
зъбна редица вляво, довели
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.
131, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание
чл. 54, ал.1 от НК го е ОСЪДИЛ на „Три години лишаване от свобода”, което
наказание, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален "строг"
режим.
На основание чл. 45 от ЗЗД е ОСЪДИЛ
подсъдимия Т.Б.Т. да заплати на П.Н.Н. сумата от 800 лв. /осемстотин лева/,
представляващи обезщетение за нанесените му от деянието неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.05.2018 г., до
окончателното им изплащане, като над този размер до пълно претендираните 7000
лева е ОТХВЪРЛИЛ така предявения граждански иск, като неоснователен и
недоказан.
На основание чл. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е осъдил подсъдимия Т.Б.Т.
да заплати по сметка на РС-Габрово държавна такса върху уважения граждански иск
в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
Постановил е след влизане в сила на
присъдата приложените веществени доказателства – 2 бр. дискове, да останат на
съхранение в кориците на делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
е осъдил подсъдимия Т.Б.Т. да заплати на държавата по сметка на Окръжна
прокуратура - Габрово направените по делото разноски на досъдебната му фаза в
размер на 711,** лв., както и сумата от 5 лева по
сметка на РС – Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
е осъдил подсъдимия Т.Б.Т. да заплати на държавата по сметка на РС - Габрово
направените по делото на съдебната му фаза разноски в размер на 40 лева, както
и сумата от 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
Въззивните жалби са подадени от процесуално
легитимирани лица и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя
процесуалната им допустимост.
С въззивната жалба на подсъдимия Т.Б.Т. се твърди, че присъдата,
както в наказателната, така и в гражданската част била незаконосъобразна,
необоснована и неправилна, поради което следвало да бъде отменена. В хода на
досъдебното производство и в съдебно заседание се събрали противоречиви
доказателства, които не изяснявали приетата от съда фактическа обстановка. Показанията
на гражданския ищец и частен обвинител били в противоречие с показанията на свидетелите
П.М., И.В. и М.П.. Гражданският ищец и частен обвинител твърдял, че Т. го
ударил с юмрук в лицето, докато в съдебно - медицинската експертиза се сочело,
че има леко подуване в лявата страна, като по негови обяснения от вътрешната
страна имал афти. Във връзка с това заключение следвало съдът да обсъди
направените от вещото лице снимки по време на прегледа му. На тези снимки се
виждало единствено зачервяване на меката част на ушната мида, но никакви белези
от наранявания по лицето на пострадалия. Тук следвало да се направи анализ и на
действията на пострадалия, който след словесните пререкания, ако е считал, че има
нанесена травма, следвало да потърси съдействие от колегите си, а той отишъл
при свид. В.за да отправи поредните си закани, обикалял до обед с лекия си
автомобил и въпреки почивния ден, съдебният лекар бил извикан за да му издаде
съдебно - медицинското удостоверение. При обсъждане на фактическата обстановка
следвало да се съпоставят обясненията на частния обвинител и граждански ищец с
представения по делото не само снимков материал, но и извършената комплексна
видиотехническа и лицево индентификационна експертиза. Тук категорично се
установявало, че обясненията на Н. и свид. М.не отразявали истината. Двамата
твърдели, че подсъдимият ударил Н. с юмрук в лицето, при което той паднал на
земята и бил зашеметен. Видно от видиоматериала, когато подс. Т. преминавал
покрай Н. и други две лица не той, а Н. започнал да му говори, да го
предизвиква като на няколко пъти, когато Т. тръгвал поради отправените му
обидни думи и закани от негова страна, които се премълчавали от него и
свидетеля, Т. връщал назад. При последното му завръщане Н. посегнал да го удари
и Т. отблъснал ръката му, но след като
изплашен от заканите му побягнал, Н. непосредствено след това започнал да го
преследва с останалите от компанията му. Затова подсъдимият не счита, че е
причинил на Н. лека телесна повреда. Основното възражение по повдигнатото
обвинение и постановената присъда било това, че не са налице основанията на чл.
131, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК. Не бил осъществил състава на
престъплението както от обективна, така и от субективна страна. За да е
осъществен фактическия състав на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1 от НК
било необходимо да са налице всички елементи от обективна и субективна страна
на деянието. В конкретният случай не можело да се направи обоснован и безсъмнен
извод, че пострадалият действал именно в качеството си на длъжностно лице
поради това, че видно от представеното удостоверение от ОД на МВР се установявало,
че на този ден той не е бил на работа. От показанията на свидетелите и видеоматериала
било видно, че той е бил цивилен и, че е употребил и алкохол. Нямало осъществяване
на състава на деянието и от субективна страна. За да се установи наличието на
приетата от съда квалификация било необходимо да се изследва обективната и
субективна страна на това квалифициращо обстоятелство и относимостта на
събраните доказателства към него, доколко те потвърждавали или отричали
наличието му в процесния случай. От обективна
страна се предполагало наличието на основните съставомерни
елементи на квалификацията по чл. 131, ал. 1, т. 1 от НК. На първо
място следвало да се установи качеството "длъжностно лице" на
пострадалия. В конкретния случай Н. нямал качеството на длъжностното лице,
действията му не били при и по повод изпълнение на служебните му задължения.
Това обуславяло от своя страна втория съществен елемент от обективната страна
на квалификацията - непосредствено преди и при извършване на деянието
длъжностното лице да е изпълнявало служебните си задължения. Събраните по
делото доказателства сочели, че той в този ден не е изпълнявал каквито и да
било служебни задължения. От
субективна
страна, определящ елемент от състава на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1 от НК било знанието на извършителя, че
обектът на престъпление е длъжностно лице, което в момента изпълнява служебните
си задължения. Вярно било, че Т.Т. знаел, че Н. е полицай, но начинът по който
бил спрян с отправени към него заплахи от различно естество доказвали, че в
момента на словесното пререкание, когато Н. е цивилен, не изпълнява служебни
задължения. При липсата на тези признаци, обуславящи обективната и субективна
страна да деянието по чл. 131, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК,
съдът следвало да признае Т. за невинен в извършване на деянието и да го
освободи от наказателна отговорност. Какви били намеренията на Н. проличало и
от размера на предявения срещу подсъдимия граждански иск, т.е.
облагодетелстване въз основа на отправеното към Т. нееднократно
предизвикателство.
Претендира се Окръжният съд да отмени
изцяло присъдата постановена по НОХД №
1539/2018 година по описа на Габровски районен съд и да постанови нова, с която
да признае Т. невинен по предявеното
обвинение, както и да отхвърли изцяло и предявения граждански иск.
С въззивната жалба на гражданския ищец
и частен обвинител П.Н. се твърди, че присъденото обезщетение по гражданския
иск е със занижен размер. Съдът не отчел правилно вида и размера на претърпените
болки и страдания. Н. бил нападнат на публично място, което било унизително за
него. Размерът на обезщетението не бил съобразен дори с обичайните обезщетения
в такива случаи. Гражданският ищец бил обезобразен за продължително време и по
този начин трябвало да изпълнява служебните си задължения, като полицай - с
белези от побой, нанесени от престъпник по повод на службата му. Затруднено
било дъвченето и говоренето му. Съдът не отчел последиците от психическата
травма. Така нарушил принципа за съразмерност и справедливост при обезщетяване
на вредите.
Претендира се Окръжният съд да измени
първоинстанционната присъда, като уважи гражданския иск в пълен размер.
С двете въззивни жалби не са направени
доказателствени искания.
От въззивните жалби и изявленията в
съдебно заседание е видно, че страните поддържат твърдения за допуснати
нарушения на материалния закон. Не се сочат допуснати нарушения на
процесуалните правила.
В съдебно заседание, проведено на 19.06.2019
г. подсъдимият Т.Т. и неговият защитник адв. И.Б. *** поддържат въззивната
жалба и оспорват тази на гражданския ищец и частен обвинител.
В съдебно заседание, проведено на
19.06.2019 г. гражданския ищец и частен обвинител П.Н. поддържа своята въззивна
жалба и оспорват тази на подсъдимия.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен
акт. Счита, че присъдата в наказателната част е мотивирана и постановена след
подробен анализ на събраните по делото доказателства. Заявява също, че не
оспорва жалбата на гражданския ищец и частен обвинител, като намира
обезщетението за занижено.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Гражданският ищец и частен
обвинител П.Н.Н. работи като полицай в РУ – Габрово, като във връзка с
изпълнение на служебните си задължения е работил по разкриване извършени от
подсъдимия Т. престъпления, като веднъж е участвал и в задържането му. На
01.05.2018 г. около 09,30 ч. П.Н. заедно със свидетеля П.М. и И.И.се намирали
пред букмейкърски пункт на „Еврофутбол”, в непосредствена близост до хранителен
магазин „Нивен” на ул. „Брянска” № ** в гр. Габрово, когато покрай тях преминал
подс. Т.Т.. Същият първоначално се отдалечил в посока ж.п. гара, но
впоследствие се върнал и започнал да отправя обиди и заплахи за физическо
посегателство и увреждане на имущество спрямо гражданския ищец, свързани с
предишни насочени срещу него служебни действия като полицай, на което
свидетелят П.М. му направил забележка, че така не е редно да се говори.
Подсъдимият обаче го ударил в ръката и скочил върху падналия на земята негов
мобилен телефон. Непосредствено след това Т.Т. нанесъл удар с юмрук в лявата
част на лицето на П.Н., след което веднага избягал от мястото на инцидента. От
своя страна Н., след първоначално залитане от удара, неуспешно се опитал да го
догони, след което се върнал в букмейкърския пункт на „Еврофутбол” и провел
разговор със свидетеля М.П., преминал наблизо малко преди инцидента, който
частично бил възприет и от свидетеля Д.П.. По-късно П.Н. потърсил подсъдимия и
на работното място на неговата приятелка – свидетелката И.В., но не го открил.
Около 11,00 ч. на същия ден П.Н. посетил и съдебен лекар, който след преглед
обективирал в издаденото съдебно-медицинско удостоверение № 199/01.05.2018 г.
следните травми - контузия на лявата част на лицето с изразен оток на меките
тъкани на лявата скула и буза и по хода на долната челюст вляво, болка в
долната част на лявата буза и под лявото ухо, зачервяване на лигавицата от
вътрешната страна на лявата буза с малка раничка на същата срещу задните зъби
на долната зъбна редица вляво, довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Впоследствие е
образувано настоящото наказателно производство, в хода на което е изготвена
съдебно – медицинска експертиза, потвърдила горепосочените увреждания на П.Н.,
като експертът изрично е посочил и, че същите съответстват да са получени по
изложения от пострадалия начин – чрез силен удар с юмрук в лявата част на
лицето.
Комплексна видео-техническа и Лицево-идентификационна
експертиза сочи с много висока степен на вероятност, че на записите ясно се
вижда как именно Т.Б.Т. разговаря на мястото на инцидента с три лица, като удря
едно от тях през ръцете и стъпква падналия на земята негов мобилен телефон.
Вещото лице сочи с висока степен на вероятност, че непосредствено след това
отново подсъдимият нанася удар с ръка в лицето на П.Н., след което бързо се
отдалечава.
След анализ на събраните по делото
доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият въззивен състав установи
фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт. В подкрепа на нейната достоверност се явяват събраните
по делото писмени и гласни доказателства.
Доводите на жалбоподателя Т.Т. за
недоказаност на обвинението са неоснователни. На първо място, по делото е
безспорно установено, че на 01.05.2018 г. пострадалият П.Н.Н. е получил
увреждания, представляващи лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НПК, а именно – контузия на
лявата част на лицето с изразен оток на меките тъкани на лявата скула и
буза и по хода на
долната челюст вляво, болка в долната част на лявата буза и под
лявото ухо, зачервяване на лигавицата от вътрешната страна на лявата буза с
малка раничка на същата срещу задните зъби на долната зъбна редица вляво, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Горните констатации са отразени в Съдебно
медицинска експертиза по писмени данни /л. 68 - 71 от ДП/. Заключението на
вещото лице д-р Янко Колев не е оспорено от страните. Експертът разяснява, че
по механизъм на получаване установените травми съответстват да са получени от
силен удар с юмрук в лявата част на лицето - лява скула и буза. При тези данни
в експертното заключение, неоснователни са възраженията, че по делото имало
свидетели, които видели П.Н. същия ден и не забелязали да има увреждания по
лицето.
В обвинителния акт не се поддържа
твърдение, че П.Н. е бил на работа в деня на инцидента и действията срещу него
са осъществени "при изпълнение" на службата му. В обвинителния акт
ясно се сочи, че ударът с юмрук е нанесен по повод изпълнение на службата, а не
при изпълнение на такава. Самият конфликт е възникнал заради недоволството на Т.Т.
от предишните служебни действия на П.Н., който се е наложило да задържи
подсъдимия, а след това е последвала и осъдителна присъда за извършено
престъпление. На л. 39 от НОХД свид. П.Н. разказва за отправените заплахи
относно личността и автомобила му от страна на Т.Т.. Последният казал, че е
лежал затвора заради него, а жена му пометнала. Свид. Н. описва и действията по
предишните задържания на Т., които са станали повод за агресията на 01.05.2018
г. На л. 40 от НОХД свидетелят П.М. недвусмислено разяснява, че нападението на Т.
над Н. се е случило заради минали служебни действия, които полицейският
служител се е налагало да извършва спрямо подсъдимия. Той също е чул
твърденията на Т., че жена му пометнала заради това, че бил задържан от Н., и
впоследствие бил и осъден. Свид. М.поддържа и своите показания, дадени по време
на ДП, в които детайлно описва отправените заплахи от Т. към Н.. Подсъдимият е
заплашил полицейския служител, че "ще го махне от служба", което е
още една индикация за връзката между миналите служебни действия на П.Н. като
полицай и осъщественото нападение срещу него на 01.05.2019 г. Съдът намира за
безспорно доказано, че Т.Т. е нанесъл удар с юмрук в лицето на П.Н. по повод
изпълнение на службата му като полицейски служител.
Подс. Т.Т. отрича да е нанасял удар
на П.Н., а при възпроизвеждането на четирите видео файла, фиксирани на DVD диск "Sky Pro" - 4,7 GB заявява, че лицето, нанасящо удар
на Н. не е той, а е друг човек. Тези твърдения се опровергават от събраните по
делото доказателства. Пред съдебния състав на РС Габрово свид. П.Н. описва
детайлно и непротиворечиво извършеното спрямо него нападение. Посоченото място
на удара и възникналите телесни увреждания кореспондират с установеното от
Съдебно медицинската експертиза по писмени данни. Изяснява се и мотива на
нападателя Т.Т. - желание за отмъщение заради предходно задържане на Т. от
полицейския служител Н., станало повод за осъдителна присъда. Показанията на
пострадалия се потвърждават от тези на свид. П.К. М.. Той също обяснява как Т.
първоначално подминал лицата до магазин Невен, но после се върнал, ударил
ръката на М., стъпкал телефона му, а после ударил с ръка П.Н. в лицето и
последният залитнал. По същият начин се описват заплахите на подсъдимия, от
които става ясно, че изпитва ненавист към Н. заради предишното му задържане,
което счита и като повод "съпругата му да пометне". Твърденията на свид.
П.Н. намират най - убедителна подкрепа в представените по делото четири видео
файла, фиксирани на DVD диск "Sky Pro" - 4,7 GB, с които настоящият състав на ГОС
също се запозна. На четвъртият, последен файл /4/4/, който е с най-голяма
продължителност се вижда, че пред магазин "Невен" първоначално Т.Т.
подминава компанията на П.Н. и продължава по пътя си. Когато решава да се върне
обратно, пострадалият Н. е с гръб към него и на значително разстояние, което
изключва възможността да го е провокирал с думи. Видно е, че обясненията на
подсъдимия в тази част също не отговарят на истината. След това Т. се връща до
входа на магазина и започва пререкания с присъстващите, като активно
жестикулира. В един момент удря ръката на свид. М., и след падането на телефона
на земята го стъпква с крак. Непосредствено след това посяга с ръка и нанася
удар в лицето на П.Н.. Последният залита назад, Т. бяга, а Н. тръгва след него,
като се държи за лицето. Записът е достатъчно ясен, за да бъдат разпознати
фигурите и лицата на П.Н. и подс. Т.Т.. На записи 1/4 и 3/4 също ясно се вижда
лицето на подс. Т., като няма съмнение, че той преминава покрай магазин
"Невен". На запис 1/4 е последван от пострадалия Н.. Неоснователни са
възраженията на подсъдимия, че нападателят, заснет на записите не е той, а е
друго лице. Въпреки, че визията му е достатъчно добре разпознаваема дори от
неспециалист, по делото е допусната и изслушана
Комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза. Вещото
лице инж. Н.Н. дава заключение, че най-вероятно Т.Т. е този, който нанася удар
в лицето на П.Н., а преди това удря през ръцете свид. М., облечен с жълта
тениска. Пред районния съд експертът Н.Н. е обяснил, че степента на съвпадение
на наблюдаваните лица е трета т.е. "най-вероятно", като по-високата
степен е единствено "категорично". Заключението на вещото лице,
съпоставено с възпроизведените записи и показанията на свидетелите П.Н. и П.М.
водят до категоричен извод, че именно Т.Т. е нанесъл удар в лицето на П.Н. ***,
до магазин "Невен". Съдебно медицинската експертиза по писмени данни
не оставя съмнение за вида и характера на нанесените травми. Показанията на
свидетелите Н. и М.изясняват, че нападението е по повод изпълнение на службата
на първия. Като съжителка на подс. Т., свидетелката И.В. е заинтересована от
изхода на делото и районният съд правилно не е кредитирал показанията й с
доверие. Опровергават се твърденията й, че подсъдимият е имал пререкание с
"мургави мъже", както и, че разговорите са се водили на
"развален български". От изявленията на В.става ясно, че тя не е
наблюдавала събитията в цялост, а се старае да даде показания в подкрепа на
защитната версия на подсъдимия. Свидетелят М.П. сам заявява, че не е наблюдавал
цялата среща между подсъдимия и свид. Н., а е влязъл в заведението към
"Еврофутбол" преди тя да приключи. От записите е видно, че
пререканията между Т. и Н. продължават относително дълго, а ударът е в самия
край, преди подсъдимият да побегне. При това положение, действително няма как
Приводанов да забележи престъпното деяние, след като по това време се е намирал
в заведението на "Еврофутбол". Показанията на свид. Д.П., дадени по
време на ДП, са приобщени от съдебния състав на основание чл. 281, ал. 5 от НПК.
На л. 61 и 62 той казва, че на 01.05.2018 г. видял Т.Т. да се кара с двама
"мургави" мъже. Единият "мургав" мъж подгонил Т.. Удари не
е виждал. Показанията този свидетел се опровергават от представените по делото
видео файлове, фиксирани на DVD диск "Sky Pro" - 4,7 GB и заключението на Комплексната
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза. Освен това, мъжът подгонил подс. Т. е свид. П.Н., който не може
да се определи като "мургав". Свид. Д.П. е познат на подс. Т.Т. и е
видно, че дава неверни показания, стараейки се да подкрепи защитната му теза.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно
установено, че на 01.05.2018 г., до магазин „Нивен” на ул. „Брянска” № ** в гр.
Габрово, подс. Т.Т. е нанесъл удар с юмрук в лицето на П.Н.Н., като му е
причинил описаните в ОА и Съдебно - медицинската експертиза увреждания.
В заключение, може да се направи
извод за правилност, мотивираност и законосъобразност на атакуваната присъда,
което от своя страна обуславя цялостното й потвърждаване. Изведеният в нея
извод почива на извършения съвкупен анализ на приобщените по делото
доказателства.
По отношение на наложеното от съда
наказание:
За престъплението по чл. 131, ал. 2,
т. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК е предвидено наказание – лишаване
от свобода от една до пет години. Индивидуализацията
на наказанието за конкретното престъпление е извършена след анализ и съпоставка
между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а именно – обремененото съдебно минало,
включващо и предишно посегателство срещу служител на реда, и смекчаващото
такова – относително ниския интензитет на причиненото увреждане. Съдът е счел, че не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК. При съвкупната преценка на изложените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, съобразявайки и размера на налаганите до момента наказания за
престъпления от общ характер, съдът е определи на
подсъдимия Т.Т. наказание лишаване от свобода, съответно на средния размер,
предвиден в текста, а именно - три години лишаване от свобода. Видно е, че
наложеното наказание
лишаване от свобода е определено при баланс между смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Същото е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК.
Правилни
са изводите на районния съд, че не са налице обстоятелства, които да обосноват
приложение на чл. 55 от НК. В жалбата също не се сочат такива. Изключително обстоятелство по
смисъла на чл. 55 от НК е факт, който не е обичаен за масовите случаи, и при
оценка на личността на дееца и деянието води до извод, че дори и най-лекото,
предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно тежко. Приложението на
чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Случаят не е такъв. От анализа на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства е видно, че липсват такива,
които да се определят като изключителни или многобройни. Действително,
причиненото увреждане е с относително
нисък интензитет. На това смекчаващо вината обстоятелство противостои факта, че
подс. Т. е осъждан многократно за тежки умишлени престъпления - предимно кражби
при условията на опасен рецидив и престъпления по транспорта. Има осъждане и за
друго извършено престъпление по чл. 131, ал. 2 от НК. С последната присъда по
НОХД № 1038/2012 г. на ГРС, влязла в сила на 19.07.2013 г. е наложено наказание
- две години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Изтърпените да
момента наказания не са изпълнили своята превантивна и възпираща роля. Поради
изложеното, не може да има очаквания, че наказание по-малко от наложеното от
ГРС би могло да мотивира подсъдимия да
спазва установените в страната правила за поведение.
Правилно на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС съдът е постановил наказанието от „Три години
лишаване от свобода” да се изтърпи от подсъдимия Т.Т. при първоначален
"строг" режим. Предходните осъждания на Т.Т. са пречка да се обсъжда
приложение на чл. 66 от НК.
По предявения граждански иск:
В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане
граждански иск от пострадалия П.Н.Н. против подсъдимия Т.Б.Т. за сума в размер
на 7000 лв., представляващи обезщетение за нанесените му от деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
01.05.2018 г. до окончателното им изплащане, с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че в резултат на виновното и противоправно поведение на
подсъдимия Т.Т., пострадалият П.Н. е получил увреждания – контузия на лявата
част на лицето с изразен оток на меките тъкани на лявата скула и
буза и по хода на
долната челюст вляво, болка в долната част на лявата буза и под
лявото ухо, зачервяване на лигавицата от вътрешната страна на лявата буза с
малка раничка на същата срещу задните зъби на долната зъбна редица вляво, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Установени са и субективни оплаквания от
главоболие, световъртеж и зашеметяване. С оглед на това, правилно
районният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е
основателен.
При определяне размера на
обезщетението, което съдът е присъдил за претърпените от пострадалия П.Н.Н. неимуществени
вреди, правилно и съобразно чл. 52 от ЗЗД са преценени болките и страданията на
пострадалото лице, продължителността на оздравителния процес, несгодите,
съпътстващи същия и здравословните последици от тези наранявания. Присъденото
обезщетение в размер на 800 лева е съразмерно на тези неимуществени вреди. В
производството не се доказа виновно поведение от страна на пострадалия, с което
да е допринесъл за настъпване на вредните последици. Коректно е обсъждането на районния
съд, че оплакванията на пострадалия П.Н. са отшумели в кратък период от време
след инцидента. Не се е наложило Н. да ползва отпуск или да провежда някакво
специфично, предписано от медицинско лице лечение. В жалбата се твърди, че
пострадалият е изпитал унижение от това, че е следвало да изпълнява служебните
си задължения като полицай, с белези от нараняването, причинено от Т.Т.. За
това твърдение по делото няма представени доказателства. Твърдението на
гражданския ищец, че след инцидента е бил "обезобразен" е не отговаря
на истината, видно и от фотоалбума към делото. Поради изложеното, правилно
районният съд е отхвърлил предявения граждански иск над уважения размер от 800
лева, до пълния предявен такъв от 7000 лв., като неоснователен и недоказан. Законната
лихва е присъдена, считано от 01.05.2018 г. /датата на деянието/, съобразно
претенцията на гражданския ищец.
Правилно е определена дължимата от
подсъдимия държавна такса, както и разноските, които следва да заплати на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Разпореждането с веществените
доказателства е в съответствие с чл. 109 и сл. от НПК.
При извършената служебна проверка въззивният
съд не констатира основания за изменение на атакувания съдебен акт и в
останалите му части, както и да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл.
338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 165 от 22.03.2019 година, постановена по НОХД № 1539/2018 г. по описа
на Районен съд – Габрово.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба
или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: