№ ……….
Гр. В., ………………... 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. В., Трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕ.
при секретаря Калинка КовачЕ. и с участието на прокурора от
ВОП , като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 3535 по описа на Административен съд – гр. В. за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс,
вр. чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето.
Образувано е по жалба от В.Д.И. ***, ЕГН **********,
срещу Експертно решение № 0362 от 21.11.2018 г. на Националната експертна
лекарска комисия, Специализиран състав по психични и вътрешни болести, с което
е потвърдено Експертно решение № 2474/01.10.2018 г. на Втори състав на ТЕЛК
„Общи заболявания“ към МБАЛ „Св. Анна“ – гр. В..
В жалбата се
твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателката счита
новия си процент на трайна неработоспособност за неправилно определен в
по-малък размер от предходното експертно решение. Намира, че
промените в нормативната уредба на експертизата на трайната неработоспособност
не могат да бъдат прилагани в противоречие с целта на закона, тъй като
състоянието й не е променено и не подлежи на подобрение. Позовава се на решение
от 07.07.2020 г. на ВАС, с което е отменена методиката по приложение № 2 към
действащата наредба за медицинската експертиза, поради което оспореното
експертно решение подлежи на отмяна, тъй като не отчита в пълна и обективна
степен неработоспособността на жалбоподателката.
Ответникът в
производството, Национална лекарска експертна комисия оспорва жалбата и моли
същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Заинтересованите страни
ТЕЛК „Общи заболявания“ към МБАЛ „Св. Анна“ – гр. В., ТП на НОИ – гр. В., РУ
„Социално осигуряване“ – гр. В., Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. В. и Агенция
за хората с увреждания не изразяват становище по съществото на спора.
Съдът, след
като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Според
представените доказателства за датата на получаване на обжалваното решение на
НЕЛК, И. е получила решението на 06.12.2018 г. Жалбата е подадена от нея, като
адресат на решението, по пощата на 19.12.2018 г., поради което е редовна.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От доказателствата
в медицинското експертно досие на И. се установява, че Експертно решение № 0362
от 21.11.2018 г. на Националната експертна лекарска комисия, Специализиран
състав по психични и вътрешни болести, е издадено по жалба на И. срещу Експертно
решение № 2474/01.10.2018 г. на Втори състав на ТЕЛК „Общи заболявания“ към
МБАЛ „Св. Анна“ – гр. В..
С това решение,
при преосвидетелстване на И. и след преглед, извършен на 01.10.2018 г., й е
определена оценка 50 % трайно намалена работоспособност за срок до 01.10.2021
г. при състояние до експертизата 60 % трайна неработоспособност. Инвалидността
е обоснована от общо заболяване с диагноза „лека умствена недостатъчност, чести
възбудно-агресивни прояви“, а изложените в решението мотиви са, че
интелектуално-паметовият дефицит е на ниво лека умствена изостаналост, чести
възбудно-агресивни прояви, с нарушена социална адаптация, обуславяща 50 % т.н.р
по ч. ІІ, Р. ІІ, т. 1.2 от Наредбата за експертизата на работоспособността от
26.07.2018 г. Съгласно снетата анамнеза, от ранна детска възраст И. изостанала
в НПР, учила в помощно училище, не успяла да усвои базисни знания – не можела
да чете и пише, не можела да събира и изважда с числа в рамките на втора-трета
десетица. Омъжила се, има две деца на 10 г. и на 4 г., грижела се за тях, не е
работила. Съобщава, че била лесно дразнима и избухлива. Не посещава психиатър,
не приема медикаменти.
Решението на НЕЛК,
с което е потвърдено решението на ТЕЛК, е издадено по документи, като в него е
описана етапна епикриза от 28.09.2018 г., според която няма нарушение или е
налице минимално нарушение на поведението – състояние, което се обхваща от т.
1.2, р. ІІ, ч. ІІ от Наредбата за медицинската експертида от 2018 г. и обуславя
50 % трайно намалена работоспособност. В заключение експертното решение на ТЕЛК
е потвърдено по всички показатели и е определена 50 % трайно намалена
работоспособност в съответствие с т. ІІІ от Методиката за прилагане на
отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и
степента на увреждане) в проценти от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ.
Във връзка с
твърденията за неправилно определен процент на неработоспособността е назначена
съдебно-медицинска експертиза със задача, вещото лице психиатър, след като се
запознае с материалите по делото и медицинското досие на жалбоподателката и при
възможност извърши освидетелстване на същата, да даде заключение за процента на
работоспособност с оглед на нейното състояние както по отменената Наредба за
експертизата на работоспособността, действаща до 2017 г., така и по наредбата,
която е в сила към настоящия момент.
Според заключението
на съдебно-психиатричната експертиза, извършена след запознаване с документите
в МЕД и след интервю с И., касае се за жена на 37 години, несемейна, с две
деца, учила в помощно училище, не успяла да усвои базисни знания – не можела да
чете и пише, не можела да събира и изважда с числата в рамките на втора-трета
десетица; не е работила и към момента не работи – пенсионер поради психичното
си заболяване; от малка изоставала в нервно-психичното и физическото си
развитие. Уточнена е с диагноза „лека умствена изостаналост“, като състоянието
й е преценено като вродено, от медицинската документация има данни за
тревожност, раздразнителност, конфликтност, импулсивна агресия спрямо близки. Вещото
лице дава подробни обяснения относно естеството на състоянието на И., като
посочва, че първото освидетелстване от ТЕЛК е от 2002 г. с диагноза „лека
олигофрения“ и 50 % неработоспособност с мотиви „интелектуална паметова
недостатъчност до степен на средна дебилност в нейния торпиден вариант. През
2006 г. е определена 60 % т.н.р. с мотиви за лека умствена изостаналост в
еретичен вариант, която уврежда значително личностното й функциониране,
продължена при преосвидетелстване през 2015 г. поради чести възбудно-агресивни
прояви, с нарушено социално функциониране.
Вещото лице
посочва, че през 2018 г. след влизане в сила на новата наредба за експертиза на
работоспособността, И. е преосвидетелствана със същата диагноза и същите
мотиви, но с 50 % т.н.р., обусловени от липса или минимално нарушение в
поведението, без описани епизоди на възбуда и агресия. При сравнение на
критериите за оценка на работоспособността в Наредбата за медицинската
експертиза, отменена от 26.07.2017 г. и действащата след тази дата, вещото лице
посочва, че при действащата до 27.06.2017 г. наредба състоянието на И. е
квалифицирано по т. 3.1 от раздел ІІ към глава ІІ на Приложение № 1 към чл. 63,
а именно: ограничения в умствените възможности, позволяващи обучение само в
специални училища, професионално вграждане само в елементарни, т.нар. незаучаеми
дейности, леки смущения в развитието на говора, изоставане в интелигентността,
отговарящо на интелектуален квотиент на около 10-12 годишна възраст, отговаряща
на лека-средна дебилност (ИК 60-70 при възрастни), намален контрол на
влеченията и подтиците. При действието на тази наредба, оценката на намалената
работоспособност е определяна в широк диапазон от 30 – 70 % в зависимост от
афективното и емоционалното развитие на личността и от нарушенията в областта
на подтиците, паметта и вниманието, способността за интегриране на нови знания
и възможността за социално вграждане.
За разлика от
по-ранната наредба, по наредбата, влязла в сила от 27.06.2017 г., състоянието
на И. е квалифицирано по т. 1.2 от раздел ІІ, глава ІІ от Приложение № 1 към
чл. 63, а именно: с влошена социална адаптация – 50 % (частична загуба на
умения за търсене, намиране и извършване на елементарна работа). Според вещото
лице, състоянието на И. към момента на издаване на обжалваното експертно
решение със сигурност покрива изискванията на т. 1.2, но за да бъдат покрити
критериите по т. 1.3, която определя по-висок процент трайно намалена
работоспособност, е необходимо влошената социална адаптация да се изразява със
загуба на умения за търсене и намиране на елементарна работа, при съхранени
възможности за извършването й под контрол, както и да е налице намален контрол
на влеченията и подтиците. Вещото лице
посочва, че медицинската документация, описваща състоянието на И., е оскъдна,
тя не е посещавала редовно психиатър, не е била хоспитализирана. Има данни в
етапна епикриза от 2015 г. за намален контрол на импулсите и подтиците, под
въпрос е способността на И. за търсене, намиране и извършване на елементарна
работа, тя практически няма трудов стаж, което е възможно да се дължи на
влошената социална адаптация и невъзможността да намира и извършва работа. В
заключение вещото лице посочва, че за да покрие актуалните критерии по т. 1.3,
определяща 75 % трайно намалена работоспособност, е необходимо уточняване на
степента на нарушение в социалното функциониране и прецизиране на способността
за контрол върху подтиците и влеченията.
В съдебното
заседание вещото лице уточнява, че в този етап на развитие не се очаква промяна
в състоянието на И. по отношение на умствената изостаналост, а основният мотив
за промяна на оценката е, че до м. 09.2018 г. няма регистрирани прояви на
възбуда и агресия.
Въз основа на гореизложените фактически
констатации, съдът достигна до следните правни изводи:
Обжалваното решение представлява индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което в обхвата на съдебната
проверка са включени всички изисквания на законосъобразност по кодекса – дали
актът е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и
процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с
целта на закона.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган – състав на
Националната експертна лекарска комисия, действащ в хипотезата на чл. 43 от Правилника за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на
медицинските експертизи (ПУОРОМЕ), по жалба на В.Д.И. срещу Експертно решение №
2474/01.10.2018 г. на Втори състав на ТЕЛК „Общи заболявания“ към МБАЛ „Св.
Анна“ – гр. В.. Специализираният състав е определен в съответствие с
изискванията по чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕ във връзка с водещата диагноза на И..
Спазени са законовите изисквания за
писмена форма, решението съдържа в достатъчна степен описание на фактическите и
правните основания за издаването си, позволяваща осъществяването на съдебен
контрол за законосъобразността му. Не се установяват съществени нарушения на
административно-производствените норми при издаване на акта.
Решението обаче е издадено при неправилно
приложение на материалния закон.
Съгласно т. І от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно
намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти, дадена в
приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза, действаща
към момента на оценката, при ползването на отправните точки трябва да се има
предвид, че водеща при определяне степента на трайно намалената
работоспособност/вид и степен на увреждане е експертната оценка на функционалния дефицит, обусловен от
заболяването, преценяван на основание т. 1.2 и 1.3 от раздел ІІ, глава ІІ от
Приложение № 1 към чл. 63 от наредбата въз основа на степента на социална адаптация, състоянието на уменията за търсене и
намиране на елементарна работа и контрола на влеченията и подтиците. Следователно при оценката въз основа на
обективните данни за състоянието на освидетелстваното лице е необходимо да
бъдат обсъдени посочените три критерия и да бъдат формулирани изводи,
позволяващи определяне на степента на засягане на работоспособността в рамките
на трите отправни точки по раздел ІІ, глава ІІ.
Съдържащите в разгледаното от
Специализирания състав на НЕЛК експертно решение данни от извършения преглед се
отнасят до обективното психическо състояние на И. на съответната дата. Тя е
описана като глуповато усмихната, формално критична, груба ориентация,
емоционално нестабилна, лесно избухлива, волЕ. неустойчива, хипобулична,
импулсивна агресия, конкретно-образно мислене, елементарен мисловен процес, ПИ
на ниво лека умствена изостаналост. Изрично е формулиран извод за нарушена
социална адаптация и от описанието на състоянието (нестабилна, лесно
избухлива, импулсивна) може да бъде изведено
заключение за намален контрол на влеченията и подтиците. Липсват обаче
изрично формулирани изводи за уменията на освидетелстваната
за търсене и намиране на елементарна работа и възможностите й да извършва
такава под контрол, което означава, че не е бил изследван и обсъден един от
критериите за оценката на работоспособността съгласно
действащата към датата на освидетелстването НМЕ.
Съгласно чл. 39, ал. 2 от ПУОРОМЕ в
редакцията, действаща към датата на ЕР, който съдържа процесуални правила
относно провеждането на експертизата на работоспособността, лекарите в ТЕЛК
извършват преглед на представената медицинска документация и при необходимост извършват клиничен преглед и/или назначават
изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК когато необходимите за
нуждите на експертизата резултати от изследвания и консултации не са налични в
медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар и когато
наличните в медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар
резултати от изследвания и консултации не са актуални (не са извършени в
рамките на последните дванадесет месеца) или не са достатъчни за диагностичното
и функционално изясняване на състоянието.
Чл. 62 от НМЕ гласи, че видът и степента
на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз
основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на
увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при
необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен
клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания.
За състоянието на В.И. в периода между
предходното освидетелстване – 08.09.2015 г. – и датата на обжалваното пред НЕЛК
експертно решение – 01.10.2018 г. – са налични единствено амбулаторен лист от
медицински преглед на 28.09.2018 г. във връзка с подадената молба за
преосвидетелстване, и етапна епикриза към него. По данни от самия амбулаторен
лист, прегледът е първи контакт на специалиста с пациентката, а тя не разполага
с документация. Описана е снетата по нейни данни анамнеза и обективното й
състояние, без оценка на социалната й адаптация и на степента на съхранение на уменията
й за търсене, намиране и извършване на елементарна работа съгласно критериите,
предвидени в раздел ІІ от глава ІІ към Приложение № 1 към чл. 63 от действащата
НМЕ. Тази оценка на социалната адаптация и на уменията за търсене, намиране и
извършване на елементарна работа е била задължителна с цел правилното
съотнасяне на установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения
функционален дефицит към съответната отправна точка по приложение № 1, както изисква
чл. 63 от НМЕ.
При това положение, предвид липсата на
достатъчна медицинска и друга документация за изясняване на релЕ.нтния за
оценката на намалената работоспособност при умствена ограниченост критерий –
социалната адаптация – в хода на освидетелстването и особено като се има предвид
естеството на заболяването на лицето (умствена изостаналост) – е било
необходимо да бъдат събрани допълнителни данни с оглед функционалното
изясняване на състоянието на И. по начините, предвидени в чл. 39, ал. 2 от
ПУОРОМЕ и чл. 62 от НМЕ.
Такива данни в производството пред ТЕЛК не
са били събрани, при което е допуснато както нарушение на специалните правила
на чл. 39, ал. 2от ПУОРОМЕ и чл. 62 от НМЕ, така и на общите изисквания по чл.
35 и 36 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за
случая и за служебно събиране на доказателства. В резултат от допуснатите
процесуални нарушения, Втори състав на ТЕЛК „Общи заболявания“ към МБАЛ „Св.
Анна“ – гр. В. е издал необосновано експертно решение, в което неправилно е
приложил материалната норма, с която е въведена отправната точка и е определен
процентът на трайно намалена работоспособност на И..
При произнасянето си в хода на
административния контрол на експертното решение, Специализираният състав на
НЕЛК по психични и вътрешни болести не е допуснал процесуални нарушения,
доколкото съгласно чл. 50 от ПУОРОМЕ разглежда само наличната в преписката
медицинска документация.
Видно от правомощията на специализираните
състави на НЕЛК по чл. 51, вр. чл. 50 от ПУОРОМЕ, при изяснена фактическа
обстановка те могат да отменят решението на ТЕЛК и да издадат ново решение, но
при допуснати грешки и пропуски в решението следва да го отменят и да върнат за
ново освидетелстване на лицето, доколкото се произнасят само по медицинската и
друга документация в МЕД. Следователно в тежест на специализирания състав на
НЕЛК е да следи за спазване от страна на ТЕЛК на процесуалните изисквания при
извършване на оценката на трайно намалената работоспособност.
Както посочва в заключението си вещото
лице, от медицинската документация
се установяват данни за намален контрол на импулсите и подтиците, които
отговарят на един от критериите по т. 1.3 от раздел ІІ, глава ІІ от Приложение
№ 1 към чл. 63, а анамнестичните данни поставят под въпрос способността на И.
за търсене, намиране и извършване на елементарна работа, което вещото лице
допуска, че може да се дължи на влошена социална адаптация и невъзможност да
намира и извършва работа. При това положение и предвид описаната по-горе липса
на събрани доказателства и направени изводи относно социалната адаптация на И.,
Специализираният състав на НЕЛК е следвало да отмени решението на ТЕЛК и да го
върне за ново освидетелстване на лицето с указания за извършване на
необходимите клинични прегледи, назначаване на изследвания и консултации със
специалисти извън ТЕЛК, в резултат от които да бъде попълнена преписката с
необходимите медицински и други документи, обосноваващи извод за степента на функционалния
й дефицит – способността й за социално вграждане и за търсене, намиране и
извършване на съответна на състоянието й работа.
Като е потвърдил обжалваното пред него
необосновано и издадено при неспазване на процесуалните норми и при неправилно
приложение на материалния закон експертно решение, Специализираният състав на
НЕЛК е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Доколкото
в настоящото производство предмет на обжалване в съответствие с чл. 112, ал. 1,
т. 4 от Закона за здравето и чл. 63, ал. 1, т. 4 от ПУОРОМЕ е решението на
НЕЛК, постановено в хода на административен контрол, и съдът няма правомощие да
реши по същество спора относно законосъобразността на експертното решение на
ТЕЛК, преписката по жалбата срещу това решение с приложеното МЕД на В.И. следва
да бъдат върнати на специализиран състав на НЕЛК за ново произнасяне по жалбата
на И. срещу експертното решение на ТЕЛК при съобразяване на дадените в мотивите
на това решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на производството и предвид
уважените искания за жалбоподателката за предоставяне на правна помощ и за
освобождаване от такси и разноски за производството, НЕЛК следва да бъде
осъдена да заплати в полза на Административен съд – В. на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК всички такси и разноски по делото, в общ размер
266,20 (Двеста шестдесет и шест цяло и двадесет ст.) лЕ., от които 10 лЕ. д.т.
и 256,20 лЕ. възнаграждение за в.л. НЕЛК следва да бъде осъдена също така на
основание чл. 78, ал. 7 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК да заплати в полза на
Националното бюро за правна помощ адвокатско възнаграждение в размера по чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ за ползваната правна помощ под
формата на процесуално представителство в максимален размер предвид
продължителността на производството и броя на проведените съдебни заседания,
или 200 лЕ..
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба от В.Д.И. ***, ЕГН **********,
Експертно решение № 0362 от 21.11.2018 г. на Националната експертна лекарска
комисия, Специализиран състав по психични и вътрешни болести, с което е
потвърдено Експертно решение № 2474/01.10.2018 г. на Втори състав на ТЕЛК „Общи
заболявания“ към МБАЛ „Св. Анна“ – гр. В..
ВРЪЩА на специализиран състав на Националната експертна лекарска комисия МЕД и преписката по жалбата на В.Д.И. ***, ЕГН **********, срещу Експертно решение № 2474/01.10.2018 г. на Втори състав на ТЕЛК „Общи заболявания“ към МБАЛ „Св. Анна“ – гр. В. за ново произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия да заплати в полза на Административен съд – В. сумата 266,20 (Двеста шестдесет и шест цяло и двадесет ст.) лЕ. такси и разноски по делото.
ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ сумата 200 (Двеста) лЕ. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: