Р Е Ш Е Н И Е
№64 22.03.2019г. гр.Н.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и втори октомври две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария
Берберова-Георгиева
секретар: Красимира Любенова
като разгледа
докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско дело №1082/2017г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба от "Д.Л.2.” ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано пълномощника Г.И.И.,
подадена чрез процесуалния им представител – адв.М. *** против „Ю.” ДП – гр.С., ТП „Д. – Н.” с
ЕИК **********, с адрес: гр.Н., обл.Бургас,
ул.”Д.” № **. Сочи се, че между страните по делото
са сключвани Договор с № Д - 41/18.11.2015г за възлагане на услугата дърводобив
и Договор с № Д- 42 от 25.11.2015г. за покупко-продажба на прогнозни количества
дървесина от временен склад на територията на ТП „Д. Н.".
Срокът и по двата договора е изтекъл на 30.12.2016г., но договорните отношения
помежду им не са уредени окончателно. Иска се от съда да постанови решение, с
което да осъди ответното предприятие да заплати на ищеца, сумата общо в
размер на 19 420,73 лева (деветнадесет хиляди четиристотин и двадесет лева
и седемдесет и три стотинки), от която сума: 18 583,92
лева
(осемнадесет хиляди петстотин осемдесет и три лева и деветдесет и две
стотинки), представляваща гаранция по изпълнение на договор № Д -
41/18.11.2015г и договор №42/25.11.2015, както и 836,81
лева (осемстотин тридесет и шест лева и осемдесет и една стотинки) -законната
лихва за забава върху главницата, считано от 19.05.2017г. до 01.11.2017г.
Представят писмени доказателства. Правят искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на
постановените в исковата молба въпроси.
С
разпореждане № 3548 от 27.11.2017г., съдът остави без движение исковата молба,
като указа на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването им: 1.Да представи
надлежни доказателства за представителната власт на сочената за пълномощник – Г.И.И.
да предяви настоящата искова молба, включая и да упълномощава процесуален
представител по делото в лицето на адв.М.Б. ***. 2. Да изложи всички
обстоятелствата, на които се основава иска им
- основанието за възстановяване
на претендираната гаранция, как е формиран нейния размер, внесена ли е
гаранцията и кога, както и всички факти обосноваващи нейната изискуемост и
ликвидност. При неизпълнение указанията на съда в посочения срок, на ищеца е
указано, че производството по делото ще бъде прекратено.
В
изпълнение указанията на съда по делото постъпи молба-уточнение на исковата молба с вх.№ 10492 от 15.12.2017г., с
последващо уточнение с вх.№ 10582 от 18.12.2017г., с приложени към същата
нови писмени доказателства, ведно с пълномощно за представителя на ищцовото
дружество – Галя Иванова. С последната уточнителна молба се сочи, че между „Ю."
ДП гр.С., Териториално поделение „Д.Л.С.Н." и „Д.Л.2." ЕООД с ЕИК *********,
са сключени Договор № Д – 41 от
18.11.2015г. за възлагане на услугата дърводобив и Договор № Д- 42 от 25.11.2015г. за покупко-продажба на прогнозни
количества дървесина от временен склад на територията на ТП „Д. Н.".
Срокът и по двата договора бил изтекъл на 30.12.2016г., но договорните
отношения помежду им не били уредени окончателно. В тази връзка се сочи, че с Договор № Д – 41/18.11.2015г. за
възлагане на услугата дърводобив, „Ю." ДП гр.С., Териториално поделение „Д.Л.С.Н."
възложило на „Д.Л.2." ЕООД да извърши дърводобив -сеч, извоз, сортиране и
рампиране на маркирана дървесина до временен склад ОБЕКТ № 1601, група № 1/ЛФ
2016, в териториалния обхват на Т. „Д.Л.С.” срещу договорена помежду им цена в
размер на 97 603,02 лв. (деветдесет
и седем хиляди шестстотин и три лева и две стотинки) без вкл. ДДС при изсечена
дървесина. Дървесината съгласно условията на договора била с прогнозен обем от
4979 пл.куб.м. маса и качество, съгласно сортиментните таблици по договора.
Преди подписване на договора изпълнителят „Д.Л.2." ЕООД внесъл по сметка
на възложителя ТП „Д.-Н." гаранция за изпълнение в размер на 5 % от
достигнатата стойност за обекта в размер на 4880 лв. (четири хиляди осемстотин и осемдесет лева), която
следвало да бъде възстановена от възложителя на изпълнителя при условие, че
договора е изпълнен. Твърди се, че срокът на договора бил изтекъл на
30.12.2016г., но гаранционната сума не била възстановена от страна на
възложителя. С Договор № Д- 42 от
25.11.2015г. за покупко-продажба на прогнозни количества дървесина от
временен склад на територията на ТП „Д. Н.",
„Ю." ДП гр.С., Териториално поделение „Д.-Н."
се е задължило да прехвърли на дружеството-купувач „Д.Л.2." ЕООД с ЕИК *********
собствеността върху прогнозни количества дървесина, определена съгласно
сортиментната ведомост и опис на маркираните и сортиментирани насаждения от
временен склад. Дружеството-купувач „Д.Л.2." ЕООД се е задължило да
заплати дървесината по договорената цена и да я транспортира. Общо прогнозното
количество е било 4979 пл.куб.м. за сумата в размер на 317 500 лв.
(триста и седемнадесет хиляди и петстотин лева). Гаранцията за изпълнение на
договора била в размер на 15 850 лв. (петнадесет хиляди осемстотин и
петдесет лева), която сума била платена предварително от ищеца и щяла да бъде
възстановена от ответника при услувие, че договорът приключи успешно. На
01.12.2015г. с фактура № **********/01.12.2015г. ищцовото дружество са платили
авансово на ответната страна сумата в размер на 45 000 лв. (четиридесет
и пет хиляди лева) с вкл. ДДС за закупуване на дървесина. На 21.01.2016г.,
видно от фактура № ********** от 21.01.2016г., ищецът закупил дървесина на обща
стойност от 13 291,10 лева без ДДС,
която била приспадната ТП „Д. Н.” от авансовото
плащане по фактура № **********/01.12.2015г. На 10.02.2016г., ищецът закупил
дървесина за сумата общо в размер на 13079,60
лева. От заплатената сума за закупената дървесина ТП „Д. Н.” приспаднали
сумата в размер на 7549,62 лв. (седем хиляди петстотин четиридесет и
девет лева и шестдесет и две стотинки) без ДДС от авансовото плащане с фактура
№ **********/01.12.2015г. Така общо приспаднатата сума от ответника била в
размер на 20 840,72 лв. (двадесет хиляди осемстотин и четиридесет
лева и седемдесет и две стотинки) без ДДС. Останалият остатък за връщане от
ответника на ищеца от авансовото плащане по фактура № **********/01.12.2015г.
бил в размер на 16629,28 лева.
С
кредитно известие № ********** от 29.03.2017г., ТП „Д. Н.” възстановили на
ищцовото дружество сумата в размер на 8687,80
лева без ДДС за дървесина. След извършените приспадания на платени авансово
и прихванати суми, ТП „Д. Н.” оставало да върне на ищеца сумата от 7941,48 лева
без ДДС или 9529,78 лева с ДДС, по Договор № Д-42 от 25.11.2015г.
Предвид
гореизложеното, общата сума, която ответникът следвало да заплати на ищеца била
общо в размер на 14409,48 лева, от които: 4880 лева, представляваща гаранция за
изпълнение по Договор № Д-41 от 18.11.2015г. и 9529,78 лева с ДДС – остатък от
сума за плащане на дървесина, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 19.05.2017г. до 01.11.2017г.
С
разпореждане от 20.12.2017г., съдът отново остави без движение исковата молба с
указания до ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да посочи размера на
претендираната лихва за забава, както и да посочи прави ли намаление на иска от
първоначално предявената сума общо в размер на 18 583,92 лева главница на
претендираната с уточнението сума общо в размер на 14 409,48 лева. При
неизпълнение в срок, на ищеца е указано, че следва прекратяване на делото.
В
изпълнение указанията на съда, по делото постъпи молба с вх.№ 446 от 17.01.2018г.,
подадена от процесуалния представител на ищцовото дружество, с която се сочи
размера на претендираната мораторна лихва по всеки един от договорите, както
следва: сумата от 226,83 лева,
мораторна лихва върху главницата от 4880 лева по Договор № Д – 41/18.11.2015г. за периода от 19.05.2017г. до
01.11.2017г. и сумата от 442,96 лева,
мораторна лихва върху главницата от 9529,78 лева с ДДС по Договор № Д – 41/18.11.2015г. за периода от 19.05.2017г. до
01.11.2017г. Наред с това сочат, че правят
изменение на първоначално предявения иск, като намаляват претендираната сума от
18 583,92 лева –
главница на 14 409,48
лева – главница.
След
окончателното уточнение на исковата молба, с разпореждане от 15.02.2018г.,
съдът разпореди да се връчи препис от същата, ведно с приложените доказателства
на ответната страна с указания за подаване на писмен отговор в едномесечен срок
от уведомяването им.
Предявени
са искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД и чл.86 вр.
чл.84, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
В
срока по чл.131 от ГПК по делото постъпи писмен отговор от ответника, с който
оспорват твърденията на ищеца за „липси на основни ГАП”, „лошо състояние и
нарушена инфраструктура”. На първо място сочат, че при отдаване на обект за дърводобив се изготвя документация,
която включва карнети - карти с технологични пътища, местонахождение на обекта,
какво включва като дървесина и т.н. На второ място сочат, че кандидатът подписва
декларация за оглед, тоест той е запознат какво представлява обекта като
местонахождение, терен, достъп и тн. В конкретния случай - в Заявление за
участие за Обект № 1601( приложено към доказателствата ), изречение последно,
„Запознат съм с условията за провеждане на процедурата и нямам
възражение". На трето място заявяват,
че лицензираната фирма за дърводобив - „Д.Л.2." ЕООД, има
лицензиран лесовъд - Х.П.Ц., които е отговорен за обекта на фирмата. Той приема
обекта с приемо-предавателен протокол ( от 24.11.15 г., приложен като
доказателство ) без възражения -т. 3.1 от договор № 41 за възлагане услугата
дърводобив. Сочат, че в т. 4.4.3, и т. 4.4.4 /4 стр./ от същия договор пише:
„Да изгражда пътищата...". Твърдят, че след като договора за дърводобив е
прекратен по т. 6.1 - „С изтичане на срока, за който е сключен", претенции
на ищеца са изцяло неоснователни. На
четвърто място сочат, че дървесината изобщо не е отсечена, за да бъде
евентуално усвоена. На последно място заявяват, че в периода от месец май 2016 г. до края на месец
декември на 2016 г. не е валял дъжд, за да има най-малко основание за каквито и
да е претенции от страна на изпълнителя.
Ответникът
сочи, че на 19.12.2016 г. получили писмо с изх. № МОД - 01 - 2743,
относно ползване на дървесина през 2017 г. от Директора на Югоизточно държавно
предприятие - С. / на което били териториално поделение /. В точка три имало
указание за удължаване на договори за добив на дървесина само в краен случай
при наличие на форсмажорни обстоятелства. Заявлението с вх. СГ - 00 - 18 /
18.01.2017 г. от ищеца за „липсата на основни ГАП" било подадено
след изтичане на договор № Д - 41 / 18.11.2015 г., и договор № Д - 42 /
25.11.2015 г. ( 30.12.16 г. ), което водело до липса на каквото и да е
основание от тяхна страна за предприемане на действия. Това било евентуално
възможно по време на договора, със съставяне на комисия и сезиране на техния
контролен орган - Регионална дирекция по горите - Бургас. Наред с горното
ответната страна сочи, че с тяхно писмо, с вх. № СГ - 00 - 18/18.01.2017г. (
след изтичане на договора на 30.12.16г.) ищецът „Д.л.2." ЕООД ги
уведомил за намалено търсене на дървесина, което показвало липса на
икономическа мотивация за изпълнението на договор № Д-41 /18.11.2015 г. за
добив на дървесина.
Относно
претендираните от ищеца суми за възстановяване, ответникът заявява следното: Първата
сума от 4 880 лева (четири
хиляди, осемстотин и осемдесет лв.), представляваща гаранция за изпълнение,
била задържана на основание т.7.6 във вр. с т.7.3 от договора, тъй като Договор
№ 41/18.11.2015 г. бил изтекъл на 30.12.2016 г., и не бил изпълнен. Втората
сума от 9 529 лева ( девет
хиляди, петстотин двадесет и девет лв.) с ДДС, ответникът сочи, че представлява
санкция в размер на 10% върху услугата за обезличен плътен кубически
метър дървесина оставаща в сечището, съгласно т.7.3 от договор №
41/18.11.2015г. Съгласно Констативен протокол № 1 към договор № Д-41/18.11.2015
г., оставаща дървесина в сечището била 3 948,60 пл.куб.м.
(три хиляди, деветстотин четиридесет и осем, и шестдесет стотни), умножена по
19,603 лв. ( усреднена цена за добив по т. 2.1 от договор № 41/18.11.2015 г. ),
е равно на 77 404.41 лева без ДДС. Сочи, че от тази сума 10% е 7740,44 лв. без
ДДС. Предвид гореизложеното, ответникът сочи, че е налице задържаните от тях суми
на гаранцията за изпълнение ( 4 880 лв ), и санкцията от 10% за оставащ
обезличен пл. куб.м. в сечището са на договорно основание. С оглед на това
оспорват иска, като неоснователен и молят съда да го отхвърли изцяло.
Представят писмени доказателства. Правят искане за допускане до разпит на двама
свидетели при режим на довеждане – гл.счетоводител на ответното предприятие
Данаил Петров и Началник участък Марин Щерев. Претендират присъждане на
заплатените по делото разноски, както и юрисконсулско възнаграждение на
процесуалния представител на ТП „Д. - Н.", съгласно Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Наред
с писмения отговор, ответното предприятие предявяват и насрещен иск за пропуснати ползи вследствие неизпълнение на Договор
№ 41/18.11.2015г. за добив на дървесина за Обект № 1601. В тази връзка твърдят,
че ищецът не е изпълнил задълженията си по Договор № 41 / 18.11.2015 г. за
добив на дървесина за Обект № 1601. Виновното неизпълнение на договора за
добив/недобиване на дървесината, е довело до нереализаране/продажба на същата,
от където произлизало искането на ответника за възмездяване на пропуснатитие
ползи. Сочат, че видно от Констативен протокол № 1 към Договор № Д-41 /
18.11.2015 г., оставащата ( не добита ) дървесина в сечището била 3 948,60
пл.куб.м. (три хиляди, деветстотин четиридесет и осем, и шестдесет стотни).
Същата тази недобита дървесина посочена по-горе не била продадена на купувача
по Договор № Д - 42 / 25.11.2015 г. за покупко-продажба на дървесина от Обект №
1601. Сочи се, че в т.1.4 от Договора за покупко-продажба били посочени цените
за пл.куб.м. за сортиментите/видовете дървесина, а като средна цена за покупка
била посочена цена 63,77 лв. ( шестдесет и три лв, и седемдесет и седем
стотинки ). Предвид на това, ответникът твърди, че пропуснатите ползи за
Териториално поделение „Държавно ловно стопанство - Н." били в размер на
174 371,30 ( сто седемдесет и четири хиляди, триста седемдесет и един лв., и
тридесет стотинки). Сочат,
че пропуснатите ползи били изчислени по следния начин: недобитата
дървесина в сечището била 3948,60 пл.куб.м., умножена по разликата от средна
цена за покупка (63,77лв), извадена от цена за добив на обезличен кубик (19,603
), равно на 44,167лв.
Гореизложеното
е мотивирало ответното ТП „Д. - Н." да предяви насрещен иск срещу ищцовото
дружество, с който моли съда да осъди „Д.Л.2." ЕООД да плати на ТП „Д. - Н."
пропуснати ползи в размер на 17 437 лв. (седемнадесет хиляди, четиристотин
тридесет и седем лв.), вследствие неизпълнение на Договор № 41/18.11.2015 г. за
добив на дървесина за Обект № 1601, довело до пропуснати ползи за неизпълнение
на Договор № Д - 42 - 25.11.2015 г. за покупко-продажба на дървесина от Обект №
1601. Представят писмени доказателства. Претендират присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Предявеният
от ответника насрещен иск е с правно основание чл.82 от ЗЗД.
В
срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на предявения от
ответната страна насрещен иск, с който оспорват претенцията, като неоснователна
по основание и размер. В тази връзка ищецът-ответник по насрещния иск твърди,
че не е налице виновно неизпълнение на Договор № 41 от 18.11.2015 год. за добив
на дървесина за Обект № 1601. Наред с това оспорвам Констативен протокол № 1
към Договор № Д-41/18.11.2015 год., като неверен. Счита, че същият е съставен
за целите на настоящото производство, като „Д.Л.2." ЕООД не е било
уведомено за съставянето му. Заявява, че причината за неизпълнение на така
сключения договор е липсата на обективни условия за изпълнението му, а именно
лошо състояние на горските автомобилни пътища, гравитиращи към обектите на
договора. Поради лошата инфраструктура, продължаване изпълнението на договора
било невъзможно. За това обстоятелство ТП Д. Н. било уведомено с нарочно
писмено заявление с вх.№ СГ-00-18/18.01.2017 год. Твърди, че „Д. Н.” не оказали
каквото и да било съдействие с оглед отстраняване на така възникналите
обективни пречки. Наред с това твърди, че „Д. Н.” са в неизпълнение на
Договора, тъй като не са изпълнили задълженията си по чл.4.1.1. и чл.4.1.2. от
Договора, а именно да изготвят технологичен план за усвояване на дървесината в
насажденията, както и да представя приемо-предавателен протокол за предаване на
сечището. Твърдят, че изпълнителят по договора е следвало да изгражда пътища,
съгласно предоставения от възложителя технологичен план, какъвто план липсвал.
Сочи, че видно от приложения към насрещната искова молба Констативен протокол,
не били издавани позволителни за сеч, съответно протоколи за освидетелстване на
сечище за повече от половината от описаните в договора подотдели, а именно: №№
360 „а", „ж", „и", 361 „а", „б", „в"; 362
„а", „б"; 363 „г", „д"; 364 „б", 367 „б". Поради
липсата на позволителни за сеч, изпълнителят „Д.Л.2." ЕООД бил в обективна
невъзможност да извършва сеч в тези подотдели. Съгласно чл.3.1. от договора
предаването на обекта се извършвало от Директора на ТП Д. - Н. или упълномощено
от него лице с издаване на позволително за сеч и изготвяне на
приемо-предавателен протокол. Липсвали изготвени приемо-предавателни протоколи.
Твърди, че за по-голямата част от изброените в чл.1.1. от договора подотдели, в
които е следвало да бъде извършена сеч, възложителят не е предоставил
разрешително за сеч, което е поставило възложителят в невъзможност да изпълни
договора в тази му част. Заявява, че настоящият случай не попадал в хипотезата
на чл.7.6., в който са описани изрично случаите, в които платената по договора
гаранция остава в полза на възложителя. Следователно така платената гаранция, в
размер на 4880лв., следвало да бъде изцяло възстановена. На следващо място,
ищецът-ответник по насрещния иск твърди, че не била налице предвидимост на
претендираните пропуснати ползи към момента на сключване на Договора с № Д -
41/18.11.2015г за възлагане на услугата дърводобив. Сочи, че на обезщетяване
подлежали не всички пропуснати ползи, а само тези които били предвидими за
страните по сделката към момента на пораждане на задължението и са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението му. В настоящия случай се
претендирало неизпълнение на Договор № Д - 41/18.11.2015г. за възлагане на
услугата дърводобив, което било довело до неизпълнение на Договор с № Д- 42 от
25.11.2015г. за покупко-продажба на прогнозни количества дървесина от временен
склад на територията на ТП „Д. Н." и нереализиране на печалба от така
сключения договор. Според ищеца-ответник по насрещния иск безспорно било, че
към момента на възникване на задължението -18.11.2015 год., не е бил сключен
договора за покупко-продажба на дървесина, поради което и така претендираните
пропуснати ползи не са били предвидими към този момент, поради което и
претенцията на ТП „Д. Н.” се явявала неоснователна. В подкрепа на твърденията
си молят съда да допусне до разпит при условията на довеждане, един свидетел,
който да установи лошото състояние на горските пътища, довели до обективното
неизпълнение на Договора от 11.18.2015 год. за възлагане на услугата
дърводобив.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищцовото дружество
поддържа исковата молба от името на доверителя си и оспорва подадения писмен
отговор, както и предявеният насрещен иск, като неоснователни. Представя
писмени и ангажира гласни доказателства, както и съдебно-счетоводна и
съдебно-графологична експертизи.
Процесуалният представител на ответното предприятие оспорва исковата молба
и поддържа подадения отговор на същата. Наред с отговора предявява насрещен
иск, който поддържа и в съдебно заседание Представят писмени и ангажират гласни
доказателства.
Съдът
намира, че депозираната искова молба и предявения насрещен иск са процесуално
допустими – подадени са от лица с правен интерес, пред надлежния орган и
съдържат изискуемите по закон реквизити.
По предявения от "Д.Л.2.” ЕООД с
ЕИК ********* против „Ю.” ДП – гр.С., ТП „Д. – Н.” с ЕИК **********, ГЛАВЕН ИСК
с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, съдът, като взе предвид исканията на страните,
събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че с Договор № Д-41 от 18.11.2015г. за възлагане на
услугата дърводобив, Възложителят „Ю.“ ДП гр.С., Териториално поделение
„Държавно ловно стопанство - Н.“ с ЕИК ********** е възложило на Изпълнителя „Д.Л.2.“
ЕООД с ЕИК ********* да извърши дърводобив – сеч, извоз, сортиране и рампиране
на маркирана дървесина до временен склад от Обект № 1601, група № 1/ЛФ 2016г.,
в териториалния обхват на ТП „Дължавно ловно стопанство-Н.“, срещу договорена
между страните цена – 97 603,02 лева без ДДС за изсечена дървесина. Съгласно
чл.1.2. от Договора, преди подписването му, Изпълнителят внася по сметка на
Възложителя гаранция за изпълнението на същия в размер на 5% от достигнатата
стойност на обекта, възлизаща в случая на 4880 лева /вж.Договор № Д-41 – л.6-8
вкл./. С преводно нареждане от 13.11.2015г., гаранцията в размер на 4880 лева е
била внесена от ищеца по сметка на Възложителя /л.26/. Страните са се
договорили, че гаранцията се освобождава при условие, че договорът е изпълнен.
Договорът е изтекъл на 30.12.2016г., но внесената гаранция не е била върната на
Изпълнителя „Д.Л.2.“ ЕООД, обстоятелство, което не се оспорва от ответната
страна. Според последните, причина за невръщането на гаранцията било виновно
неизпълнението на Договора от страна на Изпълнителя, поради което и на
основание чл.7.6 във връзка с чл.7.3 от Договора същата останала в полза на
Възложителя. Ищцовото дружество считат, че заплатената от тях гаранция е била
неправомерно задържана от ответника, поради което молят да бъдат осъдени
последните да им я заплатят, ведно с лихва за забава в размер на 226,83 лева за
периода от 19.05.2017г. /датата на изтичане на двудневния срок за доброволно
плащане след получаване на нотариалната покана/ до 01.11.2017г.
Наред с горното, между страните по делото не се спори, че на 25.11.2015г.
са сключили и Договор № Д-42 от 25.11.2015г. за покупко-продажба на прогнозни
количества дървесина от временен склад на територията на ТП „Д. Н.“, съгласно
който Продавачът „Ю.“ ДП гр.С., Териториално поделение „Д.Л.С.Н.“ с ЕИК **********
се е задължил да прехвърли на Купувача „Д.Л.2.“ ЕООД с ЕИК *********,
собствеността върху прогнозни количества дървесина, съгласно сортиментната
ведомост и опис на маркираните и сортиментни насаждения, от временен склад. От
своя страна, дружеството-купувач се е задължило да заплати дървесината по
договорената цена и да я транспортира /вж.Договор № Д-42 – л.4-5 вкл./.
Съгласно чл.1.3. от Договора, е била определена гаранция за неговото изпълнение
в размер на 15 850 лева, внесена от ищеца по сметка на ТП „Д. Н.“ на
13.11.2015г. /л.26/, преди подписването му. Страните са се договорили, че
гаранцията се освобождава при условие, че договорът бъде приключен успешно.
В изпълнение на Договор № Д-42, с фактура № ********** от 01.12.2015г., „Д.Л.2.“
ЕООД са заплатили авансово на „Ю.“ ДП гр.С., ТП „Д.-Н.“ сумата в размер на 45
000 лева /четиридесет и пет хиляди/ с ДДС или 37 500 лева без ДДС за закупуване
на дървесина. От така заплатения аванс, на ищецът били възстановени суми за
закупена дървесина, както следва: на 21.01.2016г. – сумата в размер на 13
291,10 лева без ДДС; на 10.02.2016г. – сумата в размер на 7579,62 лева без ДДС
и на 29.03.2017г. – сумата в размер на 8687,80 лева без ДДС, или общо
възстановената на ищеца сума възлиза в размер на 29 558,52 лева. С платежно
нареждане от 31.03.2017г. ответното предприятие е възстановило на ищеца
внесената гаранция в размер на 15 850 лева, обстоятелство което не се оспорва
от страните и се потвърждава от изготвената по делото ССчЕ – л.172-гръб. В
подкрепа на гореизложеното е и представеното от ищеца извлечение от
разплащателната му сметка за периода 01.12.2015г. – 30.12.2015г. /л.40-42
вкл./. По Договор № Д-42 е останал неприспаднат от Възложителя и невъзстановен
на ищеца аванс в размер на 7941,48 лева без ДДС или 9529,78 лева с ДДС, предмет
на ищцовата претенция, ведно със лихва за забава върху главницата в размер на
442,96 лева за периода от 19.05.2017г. /датата на изтичане на двудневния срок
за доброволно плащане след получаване на нотариалната покана/ до 01.11.2017г.
Общо претендираната от ищцовото дружество главница възлиза общо в размер на
14 409,78 лева, включваща:
сумата от 4880 лева, представляваща невъзстановена гаранция по Договор № Д-41
от 18.11.2015г. и сумата от 9529,78 лева с ДДС, представляваща остатък от заплатен
от ищеца и невъзстановен от ответника аванс за закупуване на дървесина.
Претендира се и лихва за забава върху всяка една от главниците в горепосочените
размери за периода от 19.05.2017г. до 01.11.2017г.
Твърди
се от страна на ищеца, че е изпълнявал добросъвестно задълженията си и по двата
договора. Причина за неизпълнение на същите били лошото състояние и нарушената
инфраструктура на горската пътна настилка, липсата на основни горски
автомобилни пътища, които са възпрепятствали изграждането на временни извозни
пътни отсечки, необходими за усвояването на дървесината в насажденията и които
са довели до неизпълнение на договорите в цялост. Наред с това, в писмените
бележки, подадени от процесуалния представител на ищеца се твърди, че ответната
страна не е изпълнила задължението си по чл.4.1.1 и чл.4.1.2 от Договор № д-41
– да изготви технологичен план за усвояване на дървесината в насажденията,
както и да представи приемо-предавателен протокол за предаване на сечището.
Твърди, че Изпълнителят по договора е следвало да изгражда пътища съгласно
представения от Възложителя технологичен план, какъвто план липсвал. Заявява,
че представените от ответната страна технологични планове и протоколи за
освидетелстване не следва да се кредитират от съда, тъй като са били оспорени
като неистински, обстоятелство което се потвърдило от изготвената по делото
съдебно-графологична експертиза. Наред с това се твърди, че не били издадени
позволителни за сеч, съответно протоколи за освидетелстване на сечища за
повечето от половината от описаните в договора подотдели, което поставило в
обективна невъзможност Изпълнителят да извърши сеч във всички подотдели.
Липсвали и приемо-предавателни протоколи. Представените такива не били
подписани от представител на ищеца, поради което не следвали да се кредитират.
Твърди се, че представеният Констативен протокол № 1 от 07.03.2017г. към
Договор № Д-41 от 18.11.2015г. бил съставен в отсъствието на ищеца, за което
последният не бил уведомен своевременно. На последно място твърдят, че настоящият
случай не попада в хипотезата на чл.7.6 от Договор № Д-41, поради което
платената гаранция в размер на 4880 лева следвало да бъде изцяло възстановена.
Ответникът
от своя страна твърди, че са изпълнили всички изисквания по горепосочените
договори. В тази връзка представя Заявление от Атанас Христов, в качеството му
на управител на „Добрич Лес 201“ ЕООД за участие в процедура – пряко договаряне
за възлагане изпълнението на дейности по ползване на дървесина в горски
територии – държавна собственост, чрез извършване на услуга с предмет:
„Извеждане на сеч в горски насаждения, разкройване на асортименти по БДС, извоз
до временен склад и рампиране от КЛФ-2016г., в териториалния обхват на дейност
на ТП „Д.-Н.“ за обект № 1601, с посочени осемнадесет подотдела /л.55/. Наред с
това се представят и приемо-предавателен протокол от 24.11.2015г., съгласно
който Ползвателят „Добрич Лес 201“ ЕООД е бил запознат на терена с границите,
таксационните характеристики и сортиментната структура на насаждението
/сечището/ и ги е приел без забележки /л.56/. Наред с горното, ответникът е
представил и позволителни за сеч на шест броя подотдели, ведно с технологични
планове, неразделн част от всяко едно позволително, както и протоколи за
освидетелстване на сечищата. След изтичане срока на договора, ответникът е
изготвил Констативен протокол № 1 от 07.03.2017г. към Договор № Д-41 от
18.11.2015г. въз основа на изготвените протоколи за освидетелстване на сечища
/л.103-104 вкл./.
Предвид
така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. В настоящият случай, ищецът претендира суми, с
които ответникът неоснователно се е обогатил, поради отпаднало основание –
изтичане срока на горепосочените два договора с № Д-41 и с № Д-42, на
30.12.2016г. Разпределението на доказателствената тежест в процеса
изисква при предявен иск за неоснователно обогатяване, ищецът да докаже основанието,
факта на плащането, а именно, че процесната сума е излязла от неговото
имущество и е преминала в имуществото на ответника, и размера на вземането си. В
тежест на ответника е да установи по безспорен начин с допустимите от ГПК
доказателствени средства, че сумата е получена от него на валидно правно
основание.
Между страните по
делото не се спори, че процесните суми по двата договора са излезли от
имуществото на ищеца и са преминали в имуществото на ответника. В подкрепа на
това са представеното от ищеца извлечение по разплащателната му сметка /л.25-27
вкл./ и приетото по делото заключение по ССчЕ /л.172-173 вкл./.
Неоснователни
останаха твърденията на ищеца за неизпълнение на двата договора по вина на
Възложителя ТП „Д.-Н.“. Видно от представените по делото писмени доказателства
– заявление за участие в процедура /л.55/, приемо-предавателен протокол от
24.11.2015г. /л.56/ и технологични планове от 23.11 2015г. /л.125, л.127,
л.135/ се установява, че ищецът е бил запознат с обекта, като местонахождение,
терен и достъп, и е приел същия без възражения. Действително
приемо-предавателен протокол от 24.11.2015г. /л.56/ и технологични планове от
23.11.2015г. бяха оспорени от ищеца, като неистински и от заключението на
вещото лице по допуснатата и приета по делото съдебно-почеркова експертиза се
установи, че същите не носят подпис на ищеца или негов представител. Независимо
от това обаче, макар и неподписани от ищеца или негов представител, въз основа
на горепосочените документи, ищецът е добивал дървесина в процесните подотдели,
за които са му били издавани позволителни за сеч, за което от внесения от него
аванс по Договор № Д-42 са му приспадани суми за добита дървесина, фактурите за
които суми са били надлежно осчетоводени в счетоводствата на двете страни по
делото, съответно са били включени в дневниците за покупки и продажби на двете
дружества /вж.заключение по ССчЕ – л.173/. Всички тези действия по приемане на фактурите,
осчетоводяването им и включването им в дневниците за покупките, потвърждават
действията на търговеца по смисъла на чл.301 от ТЗ, поради липса на неговопротивопоставяне
до датата на предявяване на исковата молба в настоящия процес. Нещо повече,
както приемо-предавателен протокол от 24.11.2015г. /л.56/, така и технологични
планове от 23.11.2015г. са били съставени преди сключване на Договор № - 42,
т.е. Изпълнителят е бил запознат с тях преди сключването на договора. В
подкрепа на това са и показанията на свид.Димитър Тонков – Зам. Директор на ТП
„Д. Н.“. Същият установява пред съда, че на фирмата-участник, която
кандидатства в процедурата за възлагане изпълнението на дейности по ползване на
дървесина в горски територии – държавна собственост, се предоставя копие от
досието на насаждението, което включва скица на обекта, която е част от карнет
описа и в която се посочват временните складове, извозните пътища, количества
дървесина, дървесните видове и някакви специфични особености, ако се изискват
за извеждане на сечта. След изготвяне на карнет описа, кандидатът се запознава
с документите на обекта и проверява терена. Предвид показанията на свид.Тонков,
неоснователни се явяват твърденията на ищеца, че Възложителят не е изпълнил
задълженията си по Договор № Д-41 за представяне на приемо-предавателен
протокол на сечището и изготвяне на технологичен план за усвояване на дървесина
в насажденията, съдържащ временни извозни пътни отсечки, изградени от
Изпълнителя по договора.
Недоказани
останаха и твърденията на ищеца, че неизпълнението на Договора за добив на
дървесина се дължало на лошото състояние на горските автомобилни пътища. В тази
връзка в противовес на показанията на свид.Петко Бонев – пълномощник на
ищцовото дружество, свид.Михаил Михалев – горски надзирател в Д. Н., установява
пред съда, че преди сключването на договора, от „Д.Л.2.“ ЕООД са огледали
всички осемнадесет броя сечища /подотдели/. Свид.Михалев допълва, че е нямало
случаи по Договора от 2015г. ищцовото дружество да е извършвало чакълиране на
пътищата. Същите били в добро състояние, чакълирани, каквито били и в момента.
Видно от показанията на свид.Тонков, по време на изпълнение на Договора не са
подавани сигнали от „Д.Л.2.“ ЕООД за невъзможност да се минава по горските пътища,
за да се стигне до сечищата, за които са издадени позволителни. Относно
възраженията на ищеца, че първоначално са им издали позволителни за по-трудните
участъци, което затруднило изпълнението на договора в уговорения срок,
свид.Тонков заявява, че в процесния район, целият терен е труден, без значение
от сезона. Относно причината за неизпълнението на Договора за добив на
дървесина, свид.Тонков сочи, че по договора не се е работело с пълния обем
работници, които били обявени в представените документи при сключването му. По
тази причина договорът бил изпълнен на 21%. Според свид.Тонков, проблема с
изпълнението на договора не бил в тежките зимни условия и трудната проходимост,
а в неосигуряването на достатъчно работна ръка. Дори и да се приеме, че зимата на
2015г. не е можело да се работи въобще, както сочи свид.Бонев в показанията си,
остават осем месеца, в които ищцовото дружество е можело да навакса със
забавянето на изпълнението на Договор № Д-41.
Що
се отнася до възраженията на ищеца, че не им били издадени позволителни за сеч
за всички осемнадесет подотдела, което затруднило изпълнението на договора в
уговорения срок, съдът кредитира показанията на свид.Михалев и свид.Тонков.
Така в показанията си свид.Михалев сочи, че практиката им е да се издават до
седем позволителни. Свид.Тонков допълва, че вероятността да се мине по
най-удобните места и да се съберат основните количества дървесина, а за
останалите фирмата-изпълнител да се откаже, е причина да не издават всички
позволителни наведнъж, което обстоятелство е и логически оправдано.
Недоказани
останаха и твърденията на ищеца, че не са били уведомени за съставнето на
Констативен протокол № 1 от 07.03.2017г. към Договор № Д-41 от 18.11.2015г.
Видно от представеното от ответника уведомително писмо /л.137/, същият е
поканил ищеца да се яви на 07.03.2017г. в 10.00 часа в сградата на ТП „Д. Н.“
за съставяне на протокол по т.7.3 от Договора за възлагане на услугата
дърводобив № 41 от 18.11.2015г. и за подписване на протоколи за освидетелстване
на сечища. Писмото е изпратено с обратна разписка и получено от представител на
ищцовото дружество /Иванова/ на 07.03.2017г. /л.136/. Неявяването на
представител на ищеца е станало причина протоколът да бъде изготвен в тяхно
отсъствие. Съгласни чл.7.4.1 от Договор № Д-41 от 18.11.2015г., за
обстоятелствата по чл.7.3, ако Изпълнителят не се яви за съставянето,
протоколът се съставя без негово присъствие, като това обстоятелство се
отбелязва в протокола, както и сторено в настоящият случай.
Изводът, който се
налага е, че Договор № Д-41 от 18.11.2015г. не е бил изпълнен изключително по
вина на Изпълнителя „Д.Л.2.“ ЕООД, поради което заплатената от тях гаранция по
договора в размер на 4880 лева е била основателно оставена в полза на
Възложителя, съгласно чл.7.6 вр. чл.7.3 от Договора. Предвид на това
неоснователна се явява претенцията на ищеца за осъждане на ответника да им
възстанови същата. С оглед неоснователността на предявения иск досежно
претендираната сума в размер на 4880 лева, неоснователна се явява и акцесорната
им претенция за заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на
226,83 лева с ДДС, за периода от 19.05.2017г. до 01.11.2017г.
Неизпълнението на
Договор № Д-41 от 18.11.2015г. безспорно е довело до неизпълнението и на
Договор № Д-42 от 25.11.2015г., тъй като ниският добив на дървесина е станало
причина само част от същата да бъде продадена от ТП „Д. Н.“ на ищеца. С оглед
на това и на основание чл.7.3 от Договор № Д-41 от 18.11.2015г., ТП „Д. Н.“ са
удържали от платеното от ищеца авансово плащане, сумата в размер на 7740,44
лева без ДДС /а според заключението по ССчЕ сумата в размер на 7941,48 лева без
ДДС или 9529,78 лева с ДДС/, представляваща санкция в размер на 10 % върху
услугата за обезличен плътен кубически метър дървесина оставаща в сечището, за
което е издаден Констативен протокол № 1 от 07.03.2017г. по Договор № Д-41 от
18.11.2015г. Съдът намира така наложената на Изпълнителя санкция за
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Заплатеното от „Д.Л.2.“
ЕООД авансово плащане в размер на 37 500 лева без ДДС е направено по Договор №
Д-42 от 25.11.2015г. При изкупуване на дървесина от страна на ищеца са били
приспадани заплатените суми за същата от заплатения аванс. В раздел санкции и
отговорности на Договор № Д-42 от 25.11.2015г. се предвижда, че при виновно
неизпълнение от Купувача на задължнията, произтичащи от настоящия договор,
гаранцията за изпълнение остава в полза на Продавача, като не са предвидени
други санкции за Купувача В настоящият случай, заплатената по Договор № Д-42 от
25.11.2015г. гаранция в размер на 15 850 лева е била възстановена на
Купувача „Д.Л.2.“ ЕООД на 31.03.2017г., като е задържана сумата в размер на
7941,48 лева без ДДС или 9529,78 лева с ДДС, заплатена по Договор № Д-42 от 25.11.2015г., но на основание
чл.7.3 от Договор № Д-41 от
18.11.2015г. Изводът, който се налага е, че за неизпълнение на Договор № Д-42
от 25.11.2015г., ответникът е имал възможност единствено да задържи гаранцията
за изпълнение, но не и да налага санкции, тъй като липсват предвидени такива в
договора. Предвид неоснователното отнемане на сумата в размер на 9529,78 лева с
ДДС, същата подлежи на връщане, поради което иска в тази му част следва да бъде
уважен. Основателността на ищцовата претенция в частта досежно претендираната
от тях сума в размер на 9529,78 лева, обосновава основателността и на
претенцията им за заплащане на лихва за забава върху главницата в размер на
442,96 лева с ДДС, за периода от 19.05.2017г. до 01.11.2017г.
По предявения от ТП „Д. – Н.” с ЕИК **********
НАСРЕЩЕН ИСК против "Д.Л.2.” ЕООД с ЕИК ********* с правно основание чл.82 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, съдът,
като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
В тежест на ищеца по насрещния иск за
обезщетение за вреди, представляващи пропуснати ползи е
да докаже, че е налице доказана възможност за сигурно увеличение на имуществото
му, т.е., че при точно изпълнение със сигурност би се увеличило имуществото
му.
Съгласно Тълкувателно решение № 3
от 12.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК при
предявен иск по чл.82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати
ползи трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на
кредитора, която сигурност не се предполага. Според цитираното тълкувателно
решение на обезщетяване подлежат не всички пропуснати ползи, а само тези, които
са били предвидими за страните по сделката към момента на пораждане на
задължението и са пряка и непосредствена последица от неговото неизпълнение.
Това са ползите, чието пропускане, с оглед специфичните за случая обстоятелства
и при проявена грижа на добрия стопанин/добрия търговец, страните са могли и са
били длъжни да предположат и което е причинено именно от неизпълнението, т. е.
което представлява негов необходим и закономерен резултат. В практиката се
приема, че печалбите биха имали характер на пропуснати ползи, само в случай, че
получаването им е сигурно, предвид установяване на други, осуетени от
забавеното изпълнение на ответника правоотношения /Решение №156 от 29.11.2010г.
на ВКС по т.д.№142/2010г., І т.о., ТК, Определение №19 от 17.01.2012г. на ВКС
по т.д.№312/2011г., ІІ т.о., ТК; Решение №38 от 29.04.2011г. на ВКС по
т.д.№304/2010г., ІІ т.о., ТК/. Съгласно постановената задължителна практика по
чл.290 от ГПК пропуснатите ползи трябва да имат качество на реалност и
сигурност, като те не могат да бъдат хипотетични вреди.
В случая се претендират пропуснати ползи от
невъзможността ищецът да извърши стопанска дейност по продажба на дървесина от
Обект № 1601 и да реализира печалба. Относно предоставените на „Д.Л.2.“ ЕООД
подотдели /сечища/, визирани в издадените позволителни за сеч, съдът счита, че
е налице виновно неизпълнение на поето от ответника задължение да извърши
дърводобив, но не се установява да са налице сочените вреди в размер на пропуснати
ползи, представляващи нереализирана печалба. По делото не бе проведено пълно и
главно доказване на обективни факти, като например – реализирани от ответното
дружество печалби за предходни периоди, доказателства за направени разходи,
надлежно осчетоводени при ответника, касаещи именно дърводобив на дървесина в
процесната горска територия /предвид
наличието на данни по делото за предходни договори за добив и продажба на
дървесина, сключени между същите страни и изпълнени без отклонения от
ответника/ и други факти и обстоятелства, при преценката на които да се направи
извод за сигурност по отношение на претенцията за обезщетение за вреди под
формата на пропуснати ползи. Нещо повече, по делото се установява, че от всички
осемнадесет подотдела /сечища/, на ответника са били предоставени за сеч
по-малко от половината, тъй като както се установи от свидетелите Михйлов и
Тонков, същите са били отдавани поетапно. С оглед на това, налице е единствено
хипотетична възможност за вреди под формата на пропуснати ползи, което обаче
при разпределена на ТП „Д. Н.“ доказателствена тежест за установяването при
пълно и главно доказване, че е налице доказана възможност за сигурно увеличение
на имуществото му т.е., че при точно изпълнение със сигурност би се увеличило
имуществото му със сочената от него сума, представляваща нереализирана печалба,
не е достатъчно за уважаване на предявения иск по чл.82 ЗЗД.
Предвид изложеното предявеният от ТП „Д. Н.“ насрещени иск за
осъждане на „Д.Л.2.“ ЕООД да му заплати сумата от 17 437 лева, предявена
частично от сумата в размер на 174 371,30 лева, представляваща обезщетение
за пропуснати ползи, се явява изцяло неоснователен и недоказан, и следва да се
отхвърли.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
на ищеца следва да бъдат присъдени заплатените по делото разноски, съразмерно с
уважената част от предявените искове. Ищецът е представил доказателства и
претендира разноски по предявеният главен и акцесорен иск в общ размер от 3071
лева, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК. От така претендираната сума,
съдът счита, че претенцията е основателна до размера от 2031 лева. С оглед частичното
отхвърляне на предявения главен и акцесорен иск, на основание чл.78, ал.3 ГПК в
полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част от исковете, следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 231 лева.
Мотивиран от
горното, Н.ският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от "Д.Л.2.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано пълномощника Г.И.И. против
„Ю.” ДП – гр.С., ТП „Д. – Н.” с ЕИК **********, с адрес: гр.Н., обл.Бургас,
ул.”Д.” № 21, искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата
в размер на 4880 лева /четири хиляди
осемстотин и осмдесет лева/, представляваща гаранция за изпълнение по Договор №
Д-41 от 18.11.2015г., ведно с лихва за забава върху главницата в размер на 226,83 лева /двеста двадесет и шест
лева и осемдесет и три стотинки/ с ДДС, за периода от 19.05.2017г. до
01.11.2017г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Ю.”
ДП – гр.С., ТП „Д. – Н.” с ЕИК **********, с адрес: гр.Н., обл.Бургас, ул.”Д.” № 21 да заплати на "Д.Л.2.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано пълномощника Г.И.И., на основание
чл.55, ал.1, предл.3 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата в размер на 9529,78 лева
/девет хиляди петстотин двадесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/ с
ДДС, представляваща остатък от заплатен от ищеца и невъзстановен от ответника
аванс за закупуване на дървесина по Договор № Д-42 от 25.11.2015г., ведно с
лихва за забава върху главницата в размер на 442,96 лева /четиристотин четиридесет и два лева и деветдесет и
шест стотинки/ с ДДС, за периода от 19.05.2017г. до 01.11.2017г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ю.” ДП – гр.С., ТП „Д. – Н.” с ЕИК **********, с адрес: гр.Н.,
обл.Бургас, ул.”Д.” № 21 против
"Д.Л.2.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано пълномощника Г.И.И., насрещен
иск с правно основание чл.82 вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 17 437 лева /седемнадесет хиляди четиристотин тридесет и седем
лева/, предявен частично от сумата в размер на 174 371,30 лева,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи за неизпълнение на Договор №
Д-42 от 25.11.2015г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Ю.”
ДП – гр.С., ТП „Д. – Н.” с ЕИК **********, с адрес: гр.Н., обл.Бургас, ул.”Д.” № 21 да заплати на "Д.Л.2.”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
пълномощника Г.И.И., на основаниечл.78, ал.1 от ГПК, сумата в размер на 2031 лева /две хиляди и тридесет и един лева/, представляващи заплатени по
делото разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА "Д.Л.2.”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано пълномощника
Г.И.И. да заплати
на
„Ю.” ДП – гр.С., ТП „Д. – Н.” с ЕИК **********, с адрес: гр.Н., обл.Бургас,
ул.”Д.” № 21, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата в размр на 231
лева /двеста тридесет и един лева/, представляващи направени по делото разноски
за юрисконсулт, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: