№ 540
гр. Враца, 10.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на десети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора К. Мл. Т.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20221400200599 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от
П. И. К., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с
искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от
наложеното му наказание лишаване от свобода. В молбата се навеждат
доводи, че молителят е придобил право на УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от
Началника на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди
по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на
осъдения и актуална справка за остатъка от наложеното наказание "Лишаване
от свобода".
В съдебно заседание, осъденият участва чрез видеоконферентна
връзка, като поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
С. М. – инспектор "Режимна дейност" в Затвора Враца, упълномощен
от Началника на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на
молбата с доводи, че осъденият не е осъзнал напълно тежестта на
извършеното деяние и не е склонен да спазва нормите и правилата в
общество. Поддържа, че лишения от свобода К. търпи наказание в размер на 6
месеца "лишаване от свобода", при първоначален "общ" режим. На основание
чл.68, ал.1 НК с помощта на 296 работни дни и прекъсване от 2 дни е
1
изтърпял наказание "лишаване от свобода" в размер на 2 години "лишаване от
свобода". Същият е изтърпял законно определеният минимум, който в случая
е 1/2 от наложеното му наказание. Риска от вреди и рецидив е среден. К. няма
критично отношение към извършеното престъпление и омаловажава вината
си. Въпреки включването му в трудов процес първоначално на основание
чл.80 ЗИНЗС, а след това и извеждането му на външен работен обект без
охрана, не е направил индикация за трайна положителна личностна промяна.
Награждаван е три пъти за положително отношение към труда, но е наказван
за употреба на алкохол. С оглед на криминалното минало и осъжданията по
чл.343б НК, също и факта, че има дисциплинарно наказание става ясно, че К.
не осъзнава вредата от употребата на алкохол, както за самия него, така и за
останалите членове в обществото. Плана на присъдата не е изпълнен в пълен
обем и цялост. Шансовете за ресоциализация са минимални, затова
индивидуално-корекционната работа с него трябва да продължи. Счита, че не
отговаря на чл.439а НПК, поради което предлага съда да не уважава молбата
му.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без
уважение. Посочва, че от приложените справки и доказателства по делото,
същият е осъждан няколкократно за един и същи тип престъпления, а именно
шофиране в пияно състояние. Към настоящият момент формалните
изисквания на закона касаещи по-голямата част от наказанието като
изтърпяно е факт. Що се касае преценката на затворническата
администрация, досежно до колко са налице доказателства за поправяне на
осъденото лице, следва да се оцени, че независимо от положителната
тенденция към настоящият момент, тя не е укрепнала в достатъчна степен,
тъй като осъденият не проявява критично отношение към проблема с
употребата на алкохол и последващите рискови фактори, които тя може да
създаде в обществото. Ето защо и стойностите на вреди и рецидив и към
настоящият момент се запазват като средни, което би било пречка за бързата
и безпроблемна ресоциализация на осъденото лице. По тези причини счита,
че молбата му не следва да бъде удовлетворена.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за
процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:
2
С протоколно определение от 10.11.2020г., постановено по НОХД №
302/2020г., състав на РС Берковица е одобрил споразумение за прекратяване
на наказателното производство и е признал П. И. К. за виновен за извършено
от него престъпление по чл.343б, ал.2 НК, като му е наложено наказание от 6
месеца "лишаване от свобода", при първоначален "общ" режим на
изтърпяване. В производство по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.3
НПК на основание чл.68, ал.1 съда е привел в изпълнение наказание,
постановено по НОХД №2469/2016г. по описа на РС – Благоевград,
"лишаване от свобода" в размер на 2 години, което да бъде изтърпяно отделно
при първоначален "общ" режим. Същото е изтърпяно за времето от
16.12.2020г. до 20.07.2022г.
Осъденият е започнал да търпи определеното му наказание по НОХД №
302/2020г. по описа на РС Берковица на 20.07.2022г., като до момента
фактически е изтърпял 3 месеца и 20 дни, от работа са зачетени 6 дни или
общо до момента е изтърпял 3 месеца и 26 дни.
Остатъкът към настоящия момент е 2 месеца и 4 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2
от определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл.
70, ал. 1, т. 1 НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия
се стреми да спазва режимните ограничения, но въпреки това поведенческите
му нагласи за промяна не са устойчиви.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е с ниски стойности - 42 т.
В изготвената оценка на риска от рецидив се регистрират проблемни
зони, които повишават вероятността от извършване на нови престъпления,
които са: "Отношение към правонарушението", "Умения за мислене" и
"Злоупотреба с алкохол". При междинно изготвената оценка на риск от
рецидив, се променят първоначалните стойностите до ниските 38 т. След
последната изготвената оценка числовите стойности се променят до 44 т.
Причините и детерминиращите фактори за извършване на
престъплението са ниско правно съзнание и некритично отношение към
предишните си криминални си действия. Л.св.К. не счита употребата на
алкохол и шофирането в пияно състояние за проблем. Не е наясно с
3
негативното влияние на алкохола върху концентрацията при шофиране на
автомобил, не разбира, че това представлява опасност за живота както на
самия шофьор, така и за пътниците и останалите участници в движението.
Рискът от вреди е отчетен в средни стойности спрямо обществото, с
оглед криминалната история на л. св. К. и характера на правонарушенията,
които носят риск от вреди за членовете на обществото. Рискът от вреди е
нисък за служителите и за останалите лишените от свобода по време на
изтърпяване на присъдата. Не показва враждебни нагласи и не е склонен да
употребява сила при конфликтни ситуации.
След преминаване на адаптационния период, л./св. К. е назначен на
работа на външен работен обект без охрана, във фирма "Кънстръкшън", като
са му възложени строителни дейности. Отчетено е в социалния доклад, че
л.св. К. се справя много добре с поставените му трудови задачи, за което е
награждаван 3 пъти от Началника на ЗООТ "Враца": 1)Заповед № Л -
1040/11.05.2021 г. на основание чл. 98 т. 1 от ЗИНЗС;2)Заповед № Л -
2467/01.10.2021 г. на основание чл. 98 т. 3 от ЗИНЗС; 3) Заповед № Л -
3385/20.12.2021 г. на основание чл. 98 т. 7 от ЗИНЗС.
Посочено е, че на 08.08.2022г. след връщане на л.св. К. от работа на
външен обект е тестван за употреба на алкохол с дрегер №48161, който е
отчел 0.12 промила алкохол, което се явява дисциплинарно нарушение и е
наказан със заповед №Л-2358/23.08.2022г. на Началника на ЗООТ "Враца" на
основание чл.101, т.1 ЗИНЗС. Л. св. К. първоначално показва примерно
поведение, докато служителите от НОС не констатират, че е употребил
алкохол. Това красноречиво говори, че въпреки претърпените ограничения и
контролираната среда, в която се намира, л./св. К. не осъзнава вредите от
алкохола и последиците от употребата му. Претърпените ограничения не са
изиграли своя поправителен ефект.
Според ИСДВР, въпреки справянето на осъденото лице с възложените
трудови задачи, не може да се твърди, че се наблюдава трайна положителна
тенденция в нагласите за водене на законосъобразен начин на живот след
освобождаване. Необходимо е време за изграждане на изцяло критично
отношение към извършеното от него деяние и представяне на достатъчно
доказателства за поправянето на осъдения. Демонстрираното добро
поведение в затвора не елиминира констатацията, че рискът от сериозни
вреди е среден към обществото. Не са налице доказателства за
действителното поправяне на осъдения, поради което е посочено в доклада,
че възпитателното въздействие следва да бъде продължено, в посока
изграждане на устойчива мотивация за законосъобразно поведение и
формиране на гъвкав модел на мислене и поведение. Посочва се, че е
необходимо продължаване на поправителната работа с л. св. К., която да
доведе към затвърждаване на постигане положителните промени. Не са
изпълнени целите, заложени в плана на присъдата и фактически той не е
реализиран. Не се наблюдава трайна положителна тенденция в нагласите за
водене на законосъобразен начин на живот след освобождаване, в следствие
преживените ограничения в затворническото общежитие. Не са налице
4
убедителни доказателства за неговото реално поправяне и превъзпитание,
поради което индивидуалната и възпитателна работа с него трябва да
продължи в посока на трайно и устойчиво поправяне.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи: За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е
необходимо кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е
изтърпял фактически в настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието
си и да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. К. първата предпоставка формално е налице. Не е
налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК –
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а
НПК доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за
положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Както е видно, преценката дали има поправяне на осъдения следва да се
формира от поведението му по време на цялостния му престой в
пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото
доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от
мнението на затворническата администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от
които са описани в горното изложение, поведението на л. св. по време на
изтърпяване на наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в
плана за преодоляването им и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да
се приеме наличие на достатъчно доказателства за поправянето му по смисъла
на чл. 70, ал. 1 НК. В случая са налице източници на информация за
поведението на осъденото лице, от които е видно, че не се е поправил
напълно. Приложените мерки за корекция не са дали нужните резултати за
ефективна промяна на мисленето и действията му в контролирана среда.
Констатираните частични положителни промени по отношение участието му
в трудовия процес, съдът намира, че все още не са налице достатъчно
доказателства за поправянето на осъдения.
В случая, корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за
постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно
поведение. Явно е, че за осъдения институтът на условно предсрочно
освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за
преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които
осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в местата за
лишаване от свобода имат най-пряко наблюдение върху осъдените лица,
съдът не намира основание да не възприеме мотивираното становище на
затворническата администрация, че процесът на поправяне при лишения от
свобода К. не е завършен към момента.
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за
условно предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК -
5
изтърпяване на не по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице
обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си осъденото лице не е
дало достатъчно убедителни доказателства за своето трайно поправяне и
превъзпитание. Необходимо продължаване на поправителното въздействие
спрямо молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание,
дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на
молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната
част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения П. И. К., роден на *** в
гр.Кресна, област Благоевград, понастоящем в Затвора - Враца, българин,
български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване
от свобода, с остатък 2/два/ месеца и 4/четири/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от
днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора
гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6