Р
Е Ш Е
Н И Е
№237 01.09.2020год. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На трети август две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав :
Председател: Д. Костова
Секретар : Ани Цветанова
като
разгледа докладваното от съдия Д. Костова
гр.д. № 1401 по
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба от Р.М.С., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител- адв. Данаил Средков- БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Генерал Гурко“№9,ет.4, против Г.Г.В., ЕГН ********** и Д.Н.Т.- В., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 65660 лв., от които- главница по договор за заем в размер на 49000 лв., неустойка в размер на 4900 лв. и мораторна лихва в размер на 11760 лв. Претендират се и направените по делото разноски. С молба от 27.01.2020 год., ищцата е направила искане за допускане на изменение на иска , което след направени многократни уточнения се трансформира в искане за допускане на съвместно разглеждане на предявени при условие на евентуалност претенции, без изменение на първоначалните такива. Съдът не е приел за съвместно разглеждане предявените при условие на евентуалност претенции.
Ищцата твърди, че е сключила договор за заем с ответниците, по силата на който им е предоставила в заем сумата от 49000 лв. Твърди се, че претендираните суми произхождали от неизпълнение на задължение на ответниците по сключен на 22.10.2014 г. договор за паричен заем, по силата на който ищцата превела сумата от 49000 лева по банкова сметка в ,,Уникредит Булбанк“АД, IBAN **************** (с титуляр Д.Н.Т.- В.). Страните са се съгласили сумата да бъде върната след 12 месеца , ведно с 8% възнаградителна лихва.
Посочва се, че ответниците не изпълнили договорните си задължения по т.2 от договора и не върнали заемната сума в срок от 12 месеца, нито платили дължимата възнаградителна лихва в размер от 8%. На основание неизпълнението в срок на задължението за връщане на заемната сума, наред с изпълнението, се претендира заплащане на неустойка в размер на 10% върху главницата, съобразно чл. 3 от договора.
Твърди се, че е налице злоупотреба с доверие от страна на ответницата. Същата съставила собственоръчно договора за заем, като след това завела ищцата в офис на ,,Уникредит Булбанк“ АД, където последната извършила транзакция за превеждане на сумата от 49000 лв. по съответната сметка. След като получила договорената сума, В. променила отношението си, започнала да избягва контакти с ищцата, използвайки различни оправдания. Когато настъпил падежа за връщане на дължимата сума, ответницата неколкократно изразявала готовност и давала обещания, но не изпълнила задължението си, като впоследствие престанала да отговоря и на личния си телефон.
Твърди се също, че след осъществена среща с ответниците, последните демонстрирали арогантно поведение, заявявайки, че ищцата нямала нужда от пари. Отправяли заплахи.
Посочва, че въпреки осъществените многократни опити за разрешаване на случая и търсене на правна помощ от адвокат, ищцата срещала отказ, поради това, че ответницата В. била техен колега.
Посочва, че
въпреки подадената жалба до Съвета на АК
- Бургас, не последвал положителен резултат за ищцата. Твърди, че преживеният
стрес се отразил негативно на здравословното й състояние. Последната живеела
понастоящем в старчески дом, но поради
отправените заплахи, подчертава, че там се чувствала защитена. Предвид
договорното неизпълнение от страна на заемателите, за ищцата възниквал правен
интерес от предявяване на настоящите искови претенции.
Ответниците, редовно уведомени с препис от исковата молба и доказателствата, в определения от съда и закона срок, са подали писмен отговор на исковата молба, в който са направени възражения по допустимостта на същата и основателността на предявените претенции Ответниците навеждат доводи относно неоснователното освобождаване на ищцата от държавна такса. Посочва се, че не ставало ясно как се претендира процесната сума- солидарно или разделно. Горното препятствало правилното организиране процесуалната защита на ответната страна. Не се оспорва съществуването на валидна облигационна връзка между страните. – договор за паричен заем в размер на 49000 лева, сключен за срок от 12 месеца и с посочена възнаградителна лихва от 8% върху главницата.
Твърди се, че след предоставената по банков път горепосочена сума, настъпили обстоятелства, които ищцата умишлено и злонамерено укрила от съда, а именно : Излага се, че главницата била намалена като дълг за заемателите с 2300 лв., платени на 18.12.2014 г. (в брой, срещу разписка, подписана от Р.М.). Предсрочното частично погасяване на главницата довело до намаляването й на 46700 лв- остатък от дълга към 18.12.2014 г. Възнаградителната лихва следвало да се начислява само за периода до изтичането на договорения срок- до 22.10.2015 г., като претенцията за начисляване на такава след посочената дата била неоснователна. Излага се становище, че предвидените 10% неустойка следвало да се начислят върху дължимия остатък в размер на 41800 лв.(след направено прихващане в размер на 4900 лв.).
Посочва се, че с нотариална покана от 21.10.2015 г., ответниците поканили ищцата да преуредят облигационните си отношения чрез спогодба. С изтичането на 22.10.2015 г., договорът за заем (срочен според изричната воля на страните) преустановил своето действие. Остатъкът от дължимата главница (предвид частичното предсрочно погасяване от 2300 лв. и извършеното от заемателите като изправна страна прихващане в размер на 4900 лв).
Иска се, при условията на евентуалност, ако бъдат уважени насрещните искови претенции за осъждане на ищцата, със съответните присъдени суми да бъде извършено прихващане. Претендират се разноски.
Ответниците по първоначалния иск са предявили насрещен такъв, заявявайки, че претендират обезщетение за причинени неимуществени вреди от ищцата. Твърди се, че последната излагала неверни твърдения, оплаквания, обиди и обвинения за оказан психически тормоз. Преповтарят се изявленията, направени в отговора на исковата молба.
Претендира се обезщетение в размер на 3000 лв. за ответницата Д.Т.- В. и 2000 лв. – за ответника Г.В., както и присъждане на направените в хода на производството по делото разноски.
С постъпилия писмен отговор на насрещната искова молба се излага становище за допустимост, но неоснователност.
Подчертава се, че страните не спорели относно основния предмет на делото – претенцията за връщане на заем. Противоречията възниквали по отношение размера на дължимите лихви и неустойки. Заявява се желание за постигане на извънсъдебно споразумение. Оспорва се наведеното твърдение, че Р.М. изпаднала в забава, тъй като можела да предяви претенциите си на по- ранен етап. Навеждате се доводи относно направеното възражение по размера на главницата. Посочва се, че представеният, редовен от външна страна касов ордер № 1/18.12.2014 г. за сумата от 2300 лв. не бил подписан от Р.М.. Възразява се и срещу изложеното в насрещната искова молба твърдение, че в качеството си на заемодател, същата получила сума в размер на 2300 лв. от Д.В.. Развива съображения в тази насока. Намира за неправилни съжденията, че договорната лихва се дължала само за една година. Последната била уговорена като ,,годишна“, от което следвало, че се изчислявала на база годишен лихвен процент върху размера на главницата.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли акцесорната претенция за лихва за забава за съответния период, се предявява иск за заплащане на мораторна лихва (в размер на законната лихва).
Излага се становище и относно възражението за размера на дължимата неустойка. Посочва, че съгласно чл. 3 от процесния договор за заем, при неизпълнение на което и да е от поетите двустранно задължения , неизправната страна дължала неустойка в размер на 10% (4900 лв.-размер на дължимата неустойка). Предвид изложеното, не следвало да се уважава искането на ищците по насрещния иск за нейното намаляване.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че са
налице процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове и
липсват процесуални пречки за разглеждане на същите, счита че предявените искове са
допустими.
Съдът, като взе пред вид становищата на страните и
събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 240 и сл. от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Р.М.С., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител- адв. Данаил Средков - БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ,,Генерал Гурко“ № 9, ет. 4, против Г.Г.В., ЕГН ********** и Д.Н.Т.- В., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 65660 лв., от които - главница по договор за заем в размер на 49000 лв., неустойка по договор за заем в размер на 4900 лв. и договорна мораторна лихва по договор за заем в размер на 11760 лв. Претендират се и направените по делото разноски.
Предявените насрещни искове са с правно основание чл. 45 ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД от Г.Г.В., ЕГН ********** и Д.Н.Т.- В., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, против Р.М.С., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител- адв. Данаил Средков - БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ,,Генерал Гурко“ № 9, ет. 4, за осъждане на ответницата да заплати на първия сумата от 2000 лв., а на втората ищца – сумата от 3000 лв., представляващи обезщетение за обезщетение за причинени неимуществени вреди от ищцата, чрез действията й, състоящи се излагала неверни твърдения, оплаквания, обиди и обвинения за оказан психически тормоз. Претендират се и направените по делото разноски. При условие на евентуалност се прави възражение за прихващане.
Безспорно е по делото, че ответниците са ******* и са били такива към датата на сключване на договора за заем и към датата на образуване на настоящото производство.
Не се спори по делото, а и от събраните по делото доказателства се установява, че страните са сключили договор за заем на 22.10.2014 год. за сумата от 49000 лв. , която ищцата е превела на ответницата по нейна банкова сметка, посочена в собственоръчно написания от ответницата В. договор. Не се спори, и от представените платежни документи се установява, че цялата сума е преведена еднократно в деня на сключване на договора. Не се спори, че страните са уговорили сумата да бъде върната след 12 месеца, като е уговорена възнаградителна лихва в размер на 8%, дължима ведно с главницата в края на дванадесетия месец. В последната клауза на договора, страните са уговорили неустойка на неизпълнение на задълженията по договора в размер на 10% от главницата.
От горното съдът прави извод, че предявеният иск за главницата не се оспорва по основание, а по размер. Съдът намира за доказано твърдението на ответниците , че преди изтичане на срока на договора са върнали част от заетата сума в размер на 2300лв. Този извод следва от представените писмени доказателства – приходен касов ордер /разписка по договор за заем и квитанция към същия – л.180 от делото, от което е видно, че на 18.12.2014 год., ответницата В. е върнала на ищцата част от заемната сума в размер на 2300 лв. Не се оспорва получаването на сумата , но се твърди, че същата е получена на друго основание. Не се представят нито се ангажират доказателства в подкрепа на това твърдение, поради което съдът приема , че отразеното в двете писмени доказателства е действителната воля на страните, респективно , че на 18.12.2014 год. е погасено част от задължението на ответниците по договора за заем в размер на 2300 лв.
По отношение на уговорената възнаградителна лихва , съдът при тълкуване на текста на договора приема, че същата е уговорена като годишна такава и е дължима в размер на 8% върху неиздължената част от главницата за целия период от 12 месеца, а по отношение на предсрочно заплатената част от 2300 лв. се дължи само за периода от 22.10.2014 год. до 18.12.2014 год.
Отношение на уговорената неустойка, съдът намира , че към 23.10.2015 год. ответниците са били в неизпълнение на задължението си да върнат остатъка от заемната сума, представляваща първоначалната такава в размер на 49000 лв. , намалена с 2300 лв. , а именно 46700 лв. Последица от неизпълнението им е възникване на задължението за заплащане на неустойка в размер на 10 % от размера на неплатената главница или 4670 лв. Не се твърди и не се доказва погасяване на задължението по договора над този размер да е извършено от ответниците към датата на падежа на задължението им по договора – 22.10.2015 год., поради което съдът приема , че задължението им за заплащане на неустойка е възникнало към тази дата.
По отношение на насрещните претенции, съдът като взе предвид събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Към датата на сключване на договора за заем страните са били в нормални взаимоотношения , като между тях е имало доверие в достатъчна степен , за да бъдат сключени няколко договора за правна защита и съдействие между ищцата по насрещния иск и ответницата. Страните са влошили отношенията си след като заетата сума не е върната на падежа. Всички представени доказателства относно влошаването на тези отношения , включително подадени жалби, изявления по настоящото и други съдебни производства, разменени реплики, телефонни разговори , обяснения и разкази на случилото се между тях пред трети лица, за които са събрани гласни доказателства по искане на ищците по насрещните искове, са се случили след момента, в който дадените 49 000 лв. е следвало, но не са били върнати. В този смисъл първопричината за влошаването на отношенията на страните и последиците, състоящи се в изписани и изговорени неприятни и засягащи думи, писане на сигнали до институции и контролни органи, са именно действията на ищците, които не са изпълнили свое договорно задължение. В периода на влошаване на отношенията между страните ищцата Р.М. е била на ** години, видимо е от написаното от нея, особено от текста на ръкописната й жалба до Адвокатска колегия – Бургас, че тя няма нито грамотността, нито културата да съобрази последиците от разкриване на личните си разговори с адвоката си пред трети лица, нито може да изложи в писмен вид искането си, нито е наясно към коя институция следва да го насочи. Действително е крайно неприятно подробности от личния живот да се разкриват в жалби пред колегията, но очевидно съставът на адвокатския съвет също е взел решение, след като е преценил от текста на жалбата, че единственото оплакване от ответницата В. е по естеството си гражданско-правен спор и следва да се разреши от съд, а не по реда на дисциплинарната отговорност.
В този смисъл, съдът приема , че действително е имало изречени и написани от ищцата остри думи, но те обективно не са довели до други последици за ответниците, освен неприятното усещане да ги чуят и прочетат. Без съмнение има съществени възрастови, образователни и културни разлики между страните, които са довели и до словесната агресия на ищцата. Поради напредналата си възраст и липса на познания, тя се е почувствала излъгана от действията на ответниците и вместо да предприеме действия пред съд е предпочела да предприеме други действия, които очевидно не са решили проблема й с връщането на заемната сума, но са разпространили информация за съществуването му. Това не би се случило, ако заемът беше върнат на падежа, както са се задължили в договора за заем ответниците и съдът намира, че въпреки неприемливия език на жалбите на ищцата, ответниците не могат да претендират вреди, защото това би значело да получат ползи от собственото си недобросъвестно поведение.
Съдът намира за правно ирелевантни наведените от ищците по насрещния иск доводи относно поведението на процесуалния представител на ищцата, състоящо се в закупуването на имот, собственост на ищцата и на второ място , обстоятелството дали ищцата е представила декларация с невярно съдържание по чл.83, ал.2 от ГПК по настоящото дело. Последните две обстоятелства не могат обективно да увредят ищците и липсата или наличието им води единствено до правни последици за лицата, които са извършили твърдяните действия.
С оглед на всичко, изложено по-горе, съдът намира от правна страна за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 240, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД, по чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
При договор за заем, заемодателят предава на заемателя парична сума или определено количество заместими вещи, като вторият се задължава при прекратяване на договора да върне еквивалентно количество на получените в заем вещи заемът е реален договор и се счита за сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а едва когато въз основа на това съгласие заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя. Валидността на договора за заем не е обусловена от спазване на някаква форма. Простото съгласие, придружено с предаване е достатъчно за действителността на договора, но тя е необходима с оглед доказване съществуването му.
От всички събрани по делото доказателства безспорно се установява, че е сключен договор за заем между страните за сумата от 49000 лв. , която е предадена чрез банков превод. По договора е уговорена възнаградителна лихва в размер на 8% от главницата, платима ведно с връщането на заетата сума в дванадесетмесечен срок.
С изложени по-горе мотиви , съдът приема за установено, че преди датата на падежа , на 18.12.2014 год. е върната част от сумата в размер на 2300лв. Следователно е дължима връщане на главница в размер на 46700лв. , за която сума искът е основателен.
По отношение на претенцията за заплащане на възнаградителна лихва, съдът намира , че същата е основателна за периода от даване на заемната сума до датата на падежа. След тази дата е налице неизпълнение на задължението на заемателите, при наличие на което страните са уговорили да се дължи неустойка в размер на 10% от размера на главница. Следователно претенцията за възнаградителна лихва е основателна върху главницата в размер на 49000лв. за периода от 23.10.2014 год. до 18.12.2014 год. и върху размер от 46700лв. за периода от 19.12.2014 год. до 21.10.2015 год. Това е така, защото заплащането на възнаградителна лихва не представлява обезщетение за виновно неизпълнение на парично задължение, т. е. няма санкционна функция, а цена за ползвания финансов ресурс, уговорката в противния смисъл е нищожна поради противоречие с императивни нормативни правила – по аргумент от нормата на чл. 70, ал. 3 ЗЗД. Следователно е дължима сумата от 3775,47 лв. /622,90+3152,57лв./ за периода от 23.10.2014 год. до 22.10.2015 год. По делото обаче е предявена претенция в размер от 11760 лв. за периода от 11.09.2016 год. до 11.09.2019 год. , за който период съдът счита, че възнаградителна лихва не се дължи, поради което претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на неустойка , с изложени по-горе мотиви съдът приема, че ответниците не са изпълнили задължението си по отношение на част от първоначалния размер на главницата – а именно на част в размер на 46700 лв., поради което дължат обезщетение под формата на предварително уговорена неустойка по т.3 от договора за заем от 22.10.2014 год. в размер на 10% от неиздължената главница 4670 лв. Съдът не е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство претенциите за заплащане на мораторна лихва за забава за периода на неизпълнението от датата на падежа до предявяване на иска /23.10.2015 год. -11.09.2019 год./ поради което ищцата може да предяви правата си в самостоятелно исково производство, в случай, че твърди, че това обезщетение надхвърля по размер присъденото й такова като неустойка.
Поради гореизложеното съдът счита, че са основателни претенциите на ищцата както следва : за сумата от 51370 лв. , от които 46700 лв. представляващи неиздължена главница по договор за заем от 22.10.2014 год. и за 4670 лв. , представляваща неустойка по т.3 от договор за заем от 22.10.2014 год., както и претенцията за законна лихва от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане на главницата, в останалата част претенциите на ищцата Р.М. са неоснователни.
По отношение на предявените насрещни искове по чл. 45, вр. с чл. 52 от ЗЗД , съдът намира от правна страна следното :
За уважаване на иска за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД е необходимо да се налице следните предпоставки: с виновното си противоправно поведение ответникът да е причинил на пострадалия – ищец вреди, да са доказани твърдените неимуществени вреди, с оглед определяне на справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Съдът е изложил аргументи по отношение на липсата на противоправно поведение от страна на ответницата по исковете по-горе. Действително са казани и написани неприятни за ищците думи и са изложени твърдения от личния им живот, твърдения за професионалните качества на ищцата В. и за отношенията й с трети лица, но видно от всички събрани доказателства, поотделно и в съвкупност, е че първопричината за това поведение на ответницата е неизпълнението от страна на ищците на задължението им да върната на падежа получената сума по договора за заем. Тази сума е в значителен за ********годишен пенсионер, живеещ в старчески дом размер и това е отчасти причината на агресивния тон към ищците. Действително написаните до жалби са с дата по-малко от месец след падежа, но видно от обстоятелствата по делото и признанието на ищците, те и досега не са върнали 95% от заетата сума. Поведението на ответницата М. е морално укоримо, но съдът след преценка на всички обстоятелства по делото счита, че то според интензитета си и проявите си не представлява противоправно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
По отношение на ищеца В. няма доказателства да са отправяни жалби, обвинения или други действия, с които да са противоправни и с които да са му причинени вреди.
Поради гореизложеното, предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Поради отхвърляне на насрещните искове, не следва да се присъждат на ищците по тях разноски, а няма доказателства за направени разноски на ответницата по тези искове.
Поради частично уважаване на основните искове , в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в зависимост от размера на уважената част от претенциите , а именно – 1367,40 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, изчислено за уважената част от претенциите и 352,40 лв. – разноски по делото. Не са налице доказателства за направени разноски от ответниците и не е представен списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Г.В., ЕГН ********** и Д.Н.Т.- В., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: ***, да заплатят на Р.М.С., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител- адв. Данаил Средков - БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ,,Генерал Гурко“ № 9, ет. 4, против, за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 51370 лв., от които - главница по договор за заем в размер на 46700 лв., неустойка по договор за заем в размер на 4670 лв. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 11.09.2019 год. до датата на окончателното изплащане на главницата и разноски в размер на 1719,80 лв., като отхвърля претенциите над уважената част , като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените насрещни искове са с правно основание чл. 45 ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД от Г.Г.В., ЕГН ********** и Д.Н.Т.- В., ЕГН **********, двамата гр. *** против Р.М.С., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител- адв. Данаил Средков - БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ,,Генерал Гурко“ № 9, ет. 4 за осъждане на ответницата да заплати на първия сумата от 2000 лв., а на втората ищца – сумата от 3000 лв., представляващи обезщетение за обезщетение за причинени неимуществени вреди от ищцата, чрез действията й, състоящи се излагала неверни твърдения, оплаквания, обиди и обвинения за оказан психически тормоз, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :