О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№
гр. Русе, 20 май 2021 год.
Административен съд Русе,
ІІІ-и състав, в закрито съдебно заседание на 20 май през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Съдия:
Диан Василев
След като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 326 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал.4 от АПК
(Административно-процесуален кодекс).
Основното производство по делото е
образувано след постъпила жалба от В.М.А., чрез адв. Ю. Д. срещу заповед № 21-1085-000340
от 26.04.2021г., издадена от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Русе. Със заповедта на жалбоподателя е наложена ПАМ(принудителна
административна мярка) по реда на чл.171, т.2а, б. „б“ от Закон за движение по
пътищата(ЗДвП)- прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство : „с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози”.
В случая хипотезата е – отказ на
водача на проверявания автомобил да му бъде извършена проверка/тест с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози и неизпълнение предписанието за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване употреба на наркотични вещества или
техни аналози, а срокът на мярката - 6 месеца.
В жалбата е направено и особено
искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на
заповедта.
Съображенията, които излага адвоката
на оспорващия, подкрепящи направеното особено искане и доказващи пред съда, че
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение би могло да причини на
оспорващия значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на
публичният интерес, в защита на който законодателят го е допуснал са
необходимостта от автомобила за лични нужди – возенето на дете до училище и
здравословни проблеми, касаещи самият жалбоподател.
С искането се представят
доказателства в насока на доводите, подкрепящи искането за спиране, но не се
сочат нови факти и обстоятелства, които да обосноват настъпването на тези значителни
или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение- изискване, заложено в
чл.166, ал.4, вр. с ал.2 от АПК.
Русенският административен съд, след преценка на събраните по делото
писмени доказателства, прие че искането за спиране на допуснатото предварително
изпълнение по закон на заповед
№ 21-1085-000340 от 26.04.2021г. се явява процесуално допустимо, каквото е и основното такова,
досежно датата на подаване на жалбата и искането, отправено от надлежна страна,
имаща право и интерес от това, като пряко засегната от оспорения от нея акт.
Със заповед № 21-1085-000340 от 26.04.2021г. началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе е наложил принудителна административна мярка
на В.М.А., в качеството
му на водач и собственик на МПС, изразяваща се във прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство за срок от 6 месеца, представляващо лек автомобил
Лексус ГС 450 Х, с рег. № Р 8108 ВВ. Правното основание за издаването й,
административният орган намерил в разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „б“ от Закон
за движение по пътищата.
За да стигне до налагането на тази мярка, решаващият
орган е съобразил от фактическа страна следното:
На 23.04.2021г., около 15.25 часа, в гр. Русе, на ул. „Изола
планина“ – до блок №6, посока бул. „Гоце Делчев“, водачът и собственик на лек
автомобил Лексус ГС 450 Х, с рег. № Р ***** ВВ - В.М.А., би спрян за проверка от
служители на Първо РУ при ОД на МВР Русе. Те констатирали, че водачът се държи
неадекватно и затова потърсили съдействие от служители на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Русе за допълнителна проверка. При тяхната проверка,
водачът А. отказва да му бъде извършена
проверка/тест с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Не изпълнил и предписанието за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употреба на
наркотични вещества или техни аналози, въпреки издадения му талон за такава
проверка.
Контролните органи съставили и АУАН
под №АА 21-1085-0037 от същата дата и час, тъй като според тях деянието на
водача на МПС нарушава разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Горното дало основание и за издаване
на оспорената пред настоящата инстанция заповед № 21-1085-000340 от 26.04.2021г., с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по реда на чл.171,
т.2а, б. „б“ от Закон за движение по пътищата.
При така установеното от фактическа страна, съдът с
оглед на релевираните с жалбата възражения, и като прецени доводите досежно искането
за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ, съобразно текстовете на
чл.166, ал.2 и чл.60, ал.1 от АПК, приема, че искането за спиране на
допуснатото по закон предварително изпълнение е неоснователно.
Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП
обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно
чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на
приложената административна мярка.
Сред заповедите по ал. 1 е и тази, с
която са налага принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП - прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство : „с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози”. В случая хипотезата е – отказ на водача на проверявания
автомобил да му бъде извършена проверка/тест с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение
предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
употреба на наркотични вещества или техни аналози, а срокът на мярката - 6
месеца.
Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК
допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може
по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2(При всяко положение на делото до влизането в
сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното
изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.
60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови
обстоятелства). Анализът на текста на изречение първо от нормата на чл.166,
ал.2 от АПК предпоставя обоснования извод, че в тежест на лицето, поискало
спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване
на оспорващия на значителна или труднопоправима вреда. От друга страна е налице
и следващото, изр. 2-ро, което позволява да се спре изпълнението, ако са налице
нови обстоятелства, които обаче следва да докажат причинена на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда.
Мотивите на АО за налагане на ПАМ са отказ
на водача на проверявания автомобил да му бъде извършена проверка/тест с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози и неизпълнение предписанието за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване употреба на наркотични вещества или
техни аналози.
В случая А. се защитава срещу предварителното
изпълнение на заповедта, като иска нейното спиране и сочи причини, действително
свързани с трудности и неудобства, спрямо него и/или семейството му. Тези
причини обаче, следва по своя характер да са такива, че да са противопоставими на
защитените от законодателя цели, дадени с това предварително изпълнение - да се
защитят животът и здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни
или обществени интереси.
В жалбата не се сочат нови обстоятелства,
от които биха произлезли такива вреди, както изисква чл.166, ал.2, изр. 2-ро от АПК.
Допускането на предварително
изпълнение на индивидуален административен акт по силата на закона, е една
изключителна мярка, която законодателят, с оглед на обществените отношения,
които регулира и на ценностите, които защитава чрез тази регулация, е създал.
Тази директна, пряка намеса на държавната власт в правата и законните интереси
на лицата, която постига целеният от органа на държавната власт правен резултат
преди и независимо от преценката на съда, може в някои случаи по правните последици,
до които води, не само да накърни непропорционално права и законни интереси на
правните субекти, но и да лиши съдебната защита от смисъл и ефективност. Именно
поради това законодателят е предвидил, в чл. 166, ал. 4 АПК възможност съдът да
прецени дали допуснатото по силата на закона предварително изпълнение няма да
причини значителна или трудно поправима вреда на адресата на акта.
Поначало искане за спиране
изпълнението на административния акт в хипотезата на чл. 166, ал. 4, вр. с ал.
2 АПК се прави само въз основа на нови обстоятелства. Т. е. процедурата е
приложима, когато при висящо съдебно производство възникнат нови обстоятелства,
които биха могли да послужат като основание за спиране на предварителното
изпълнение. Точното приложение на чл. 166, ал. 2, предл. 1-во АПК води до
извода, че искането за спиране ще бъде основателно, когато молителят докаже
настъпването на вредоносни за него последици от предварителното изпълнение на
административния акт. В материалноправен аспект, вредата за молителя трябва да
е имуществена, в степен значителна или да има такова отражение за молителя, че
той трудно да може да я поправи. Тези изисквания са в съотношение на
алтернативност, а не в кумулативност и при наличието на всяко от основанията
съдът следва да преценява дали защитата на частния интерес на молителя може да
бъде противопоставена на обществения интерес и да го преодолява.
Когато законът разпорежда
предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването
на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 АПК. Същевременно
презумпцията по чл. 172, ал. 6 ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи
предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният
закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172,
ал. 6 ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради
което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 ЗДвП се прилага
нормата на чл. 60 АПК, уреждаща общите основания за допускане на
предварителното изпълнение.
Във всеки конкретен случай съдът,
разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК на актове по чл. 172, ал.
1 ЗДвП, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини значителна или
трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на
презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК. Следователно, за да бъде
спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже
липсата на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, както и вида и вероятността за
настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали
са значителни като основание за спирането му (Арг.: чл. 172, ал. 6 ЗДвП). Респективно
- следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще
последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено
важен негов интерес.
Доказателства по делото са представени
досежно искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, но те и
доводите в тази насока не доказват по безспорен и категоричен начин необходимостта
от спиране на предварителното изпълнение на заповед № 21-1085-000340 от
26.04.2021г.
Напротив, с оглед на така
установеното от контролните органи поведение на водача на лек автомобил Лексус
ГС 450 Х, с рег. № Р ****ВВ,
незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не
е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост.
Твърденията на жалбоподателя, че
изпълнението на заповедта би го лишило от възможността да изпълни ангажимента
си - возенето на дете до училище и здравословни проблеми, касаещи лично него и че
с това биха настъпили значителни затруднения и трудно поправими вреди не са онези
обстоятелства, които да са противопоставими на допуснатото по чл. 172, ал. 6 ЗДвП
предварително изпълнение и причините, мотивирали законодателя да приеме тази
разпоредба. Гореизложеното води до извод за недоказаност и неоснователност на
твърденията, че незабавното изпълнение на акта би причинило на жалбоподателя
значителна или трудно поправима вреда.
Още повече, че разпоредбата на чл.
166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК изисква съдът да установи дали поради настъпили
нови факти или обстоятелства предварителното изпълнение не се е оказало
прекомерно, дали не е преминало рамките на основни, гарантирани и защитими в
правовата държава права и интереси на оспорващия, дали не въздейства по
недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси. Законодателят е
ограничил правомощието на съда единствено до въздействието върху предварителното
изпълнение на нови обстоятелства, а не до въздействието на самото предварително
изпълнение.
При липсата и на сочени от В.М.А. нови
обстоятелства, изводът е, че искането за спиране на допуснатото по закон
предварително изпълнение на заповед № 21-1085-000340 от 26.04.2021г., издадена
от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, се явява неоснователно.
Ето защо съдебният
състав на Русенски административен съд счита, че не са налице основания за спирането
на допуснато по силата на закона предварително изпълнение.
Мотивиран така, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
ИСКАНЕТО ЗА СПИРАНЕ на предварителното изпълнението на заповед
№ 21-1085-000340 от 26.04.2021г., издадена от началник Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР Русе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия :