Решение по дело №472/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионална дирекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Стара Загора, подадена чрез редовно упълномощения адвокат Д. Д., против Решение № 18 от 25.03.2024г., постановено по АНД № 191/ 2021г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление № 16/ 01.10.2021 год., с наложена на „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово имуществена санкция в размер на 11 000.00 лв. за нарушение на чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Наведени са доводи за незаконосъобразност на решението, като твърденията са за постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Оспорва се направения от въззивния съд извод, че по време на проверката, извършена на 26.04.2021г. е бил налице анормален режим на работа на горивната инсталация поради възникнала аварийна ситуация /не е работила една шахтова мелница/, следствие на което котелът не е можел да се експлоатира за продължителен период от време и се е преминавало към погасяване, отстраняване на нередности и разпалване от горещо състояние. Според касатора неправилно въззивният съд е кредитирал заключението на вещото лице, изготвило назначената по делото инженерно-техническа експертиза, тъй като експертът е извлякъл данни единствено от Инструкция за експлоатация на барабанни котли тип БКЗ 210-140 ФБ, която обаче не било ясно на какво основание е изготвена или дали е действала към момента на установяване на административното нарушение. Поддържа се, че в Комплексно разрешително /КР/ № 40-Н1/2011г., актуализирано с Решение № 40-Н1-ИО-А2/ 2018г., е посочено кои са „анормалните режими на работа“ на инсталацията – Условие 6.17, в което КР обаче инструкцията не била инкорпорирана. От друга страна при проверката на място контролните органи не са установили както наличието на погасяване, така и на разпалване на инсталацията, а и самият нарушител не е заявил такива обстоятелства, както и не е съобщил за авария. В тази връзка счита за съмнителни и антидатирани записванията в „тетрадка“, намираща се в т.нар. зала „Щит“, поради което представените извадки от същата не представлявали годно доказателствено средство. По изложените в жалбата съображения е направено искане за отмяна решението на районния съд и за постановяване на друго по същество, с което да бъде потвърдено издаденото НП № 16 от 01.10.2021г. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово, чрез процесуалния си представител – адв. Д., оспорва жалбата като неоснователна. В представена писмена защита обосновава, че съдът правилно е констатирал недоказаността на твърдяното нарушение, което е наложило и отмяната на издаденото НП. Поддържа, че от представените по делото доказателства, в т.ч. и заключението на изпълнената съдебно инженерно-техническа експертиза, неоспорено от АНО, се установява по несъмнен начин, че законосъобразно и в съответствие с условията на КР № 40-Н1/2011г /актуализирано с Решение №40-Н1-ИО-А2/2018г/ през Комин 2 е изпускан поток от отпадъчни газове към момента на проверката – 26.04.2021г., с оглед на което е било спазено условие 9.2.1.4 – в горивната инсталация при разпалване /независимо дали от горещо или студено състояние/ се използва гориво мазут и докато се достигне необходимата мощност за да се премине на друго гориво /въглища/ димните газове се насочват през байпасния Комин 2 с височина 150 метра. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е основателна и моли решението да бъде отменено, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Гълъбово се е развило по жалбата на „Брикел“ ЕАД срещу Наказателно постановление № 16 от 01.10.2021г., издадено от директора на РИОСВ - Стара Загора, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16/ 10.05.2021г., с което на „Брикел“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 11 000лв. на основание чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, за извършена нарушение на чл.123в, т.2 от същия закон. От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на това, че при извършена на 26.04.2021г. извънредна проверка на „Брикел“ ЕАД относно изпълнение на условията от Комплексно разрешително № 40-Н1/ 2011г./актуализирано с Решение № 40-Н1-ИО-А2/2018г/, отразена в констативен протокол № 008797/ 26.04.2021г., е било установено, че не е изпълнено Условие 9.2.1.4 от КР, което разрешава експлоатацията на съществуващ Комин 2 с височина 150 метра единствено при анормален режим на работа – разпалване на котлите или аварийни спирания на СОИ № 1, при спазване на Условия 9.2.1.6, 9.2.1.7 и 9.2.1.8. При проверката на място е констатирано, че Комин 2 с височина 150 метра е бил в експлоатация, както и Енергиен котел/ЕК/ № 1 с товар 170 тона пара на час, ЕК № 2 с товар 200 тона пара на час и ЕК № 3 с товар 200 тона пара на час. Съгласно записите в журнала в командна зала /зала щит/, разпалване на Енергийни котли към момента на проверката не е имало. Аварийни ситуации на пречиствателното съоръжение сероочистваща инсталация /СОИ/ не е имало. Концентрацията на серен диоксид на вход на СОИ е 18189.46 mg/Nm3, на изход 485 mg/Nm3. Сероочистващата инсталация работи с 97.3% степен на десулфуризация. Към момента на проверката пречиствателните съоръжения електрофилтри към ЕК № 1, ЕК № 2 и Ек № 3 работят.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, Районен съд - Гълъбово е приел, че от заключението на изпълнената по делото съдебна инженерно-техническа експертиза, неоспорено от страните, е установен анормален режим на работа на горивната инсталация на 26.04.2021г., поради изключване на повече от една шахтова мелница. Именно във връзка с възникналото аварийно положение са предприети действия, съобразени с инструкцията за работа на котел тип БЗК 210-140ФБ, по погасяване на съответните котли и последващо разпалване на същите от горещо състояние след отстраняване на нередностите. По тези съображения за недоказаност на твърдяното нарушение е обоснована незаконосъобразност на обжалваното НП и то е отменено.

Решението на Гълъбовския районен съд е правилно.

Разпоредбата на чл.123в, т.2 от ЗООС, за нарушение на която е санкциониран ответникът по касация, въвежда задължение за Оператора /по см. на §1, т.43 от ДР на ЗООС/ да изпълнява условията на комплексното разрешително.

В случая административнонаказателното обвинение срещу „Брикел“ ЕАД е за неизпълнение на Условие 9.2.1.4 от Комплексно разрешително № 40-Н1/ 2011г /актуализирано с Решение № 40-Н1-ИО-А2/ 2018г/, съгласно което на притежателя на КР се разрешава експлоатацията на съществуващ Комин № 2 с височина 150 метра при анормални режими на работа – разпалване на котлите или аварийни спирания на СОИ № 1 или ИОДГ – СОИ № 2, при спазване на Условия 9.2.1.6, 9.2.1.7 и 9.2.1.8. Условие 9.2.1.6 касае случаите на възникнала авария или спиране на пречиствателните съоръжения, вследствие на което е налице превишаване на НДЕ; условие 9.2.1.7 въвежда задължение за уведомяване на РИОСВ при авария или спиране на пречиствателните съоръжения в случаите по условие 9.2.1.6, а условие 9.2.1.8 въвежда забрана горивната инсталация по Условие № 2 да се експлоатира без пречиствателни съоръжения повече от 120 часа в рамките на всеки произволно избран период от 12 месеца годишно.

В хода на проведеното от въззивния съд съдебно дирене, при обезпечено участие на страните, с допустимите доказателствени средства не е установено по несъмнен и безспорен начин вмененото на „Брикел“ ЕАД административно нарушение.

Обвинението за експлоатация на Комин № 2 в разрез с изискванията на Условие 9.2.1.4 от КР се базира на липса на предпоставките за анормален режим на работа /разпалване на котлите или аварийни спирания на СОИ № 1 или ИОДГ-СОИ № 2/, при които само е допустимо функционирането му. От ответното дружество още в момента на извършваната проверка са били направени възражения, вписани и в съставения Констативен протокол № 008797/ 26.04.2021г., за работа в анормален режим поради повреда в две мелнични системи, наложила разпалване на ЕК-2 от горещо състояние. Това обстоятелство, както и твърдението, че установеният газов поток, изпускан през Комин 2, произтича именно от разпалването на ЕК с мазут от горещо състояние, не е бил изследван в хода на производството. Изводът на наказващият орган за неоснователност на изложените възражения се базира единствено на констатацията за неуведомяването на РИОСВ – Стара Загора за анормален режим на работа на ЕК-2 на 26.04.2021г., както и на липсата на запис в журнала в командната зала /зала щит/ за разпалване на енергийни котли към момента на проверката. Действително в условие 9.2.1.7, спазването на което е се изисква при експлоатацията на Комин № 2 при анормален режим на работа /арг.Условие 9.2.1.4/, е въведено задължение за оператора в срок не по-дълъг от 48 часа да уведоми Директора на РИОСВ, но само за възникнала авария или спиране на пречиствателните съоръжения, вследствие на което е налице превишаване на НДЕ. В конкретния случай обаче не се твърди, а и в съдържанието на съставения КП № 008797/ 26.04.2021г. не са обективирани констатации за установено превишение на нормите за допустими емисии. В Комплексното разрешително от 2011г., актуализирано през 2018г. /л.80-93 по въззивното дело/, не съществува изискване във всеки един случай по условие 9.2.1.4 да се уведомява РИОСВ – Стара Загора, а изрично са указани хипотезите, в които операторът на инсталацията има такова задължение – условие 9.2.1.4.2 и условие 9.2.1.7 вр. с 9.2.1.6, които обаче не са налице в процесния случай. Относно следващия довод на АНО за липса на отбелязано разпалване на ЕК в представения по делото журнал, воден в командна зала /зала „щит“/ за дата 26.04.2021г., следва да се отбележи, че въпреки липсата на изрично отразяване със соченото от АНО съдържание, в журнала съществуват вписвания на дата 26.04.2021г. за извършени оперативни и аварийни превключвания, индивидуализирани по време и вид, в т.ч. и включвания и изключвания на мелнични системи /МС2Б, МС2А, МС1А, МС1Б/. Действително като частен документ представеният журнал за зала „щит“ не се ползва с обвързваща съда материална доказателствен сила, но верността на удостоверените в този документ факти за извършвани аварийни дейности към 26.04.2021г. се потвърждава от дадените още в хода на проверката обяснения от представител на санкционираното дружество, а освен това по делото не са ангажирани никакви доказателства, установяващи, че отразеното в него не отговаря на действителното положение. В тази връзка и доколкото контролните органи не са извършили никакво обследване на твърдяната аварийна ситуация и съотв. не са приобщили към материалите по преписката копие от водения журнал за зала „щит“, оплакването в касационната жалба, че същият е антидатиран, се явява несъстоятелно.

Напълно логично и обосновано за изясняване на спорния по делото въпрос: необходимо ли е разпалване на ЕК от горещо състояние при аварирали шахтови мелници и съотв. представлява ли това анормален режим на работа на горивната инсталация, за който се изискват специфични познания, каквито съдът не притежава, във въззивното производство е била назначена експертиза, особено, че в досъдебната фаза разследване на тези спорни обстоятелства не е проведено. Вещото лице е изготвило експертизата след извършено посещение на място на площадката на Електропроизводство и в котелен цех в „Брикел“ ЕАД, и запознаване с Инструкция за експлоатация на барабанни котли тип БЗК 210-140 ФБ, като дава заключение, че при изключване на повече от една шахтова мелница, представляващо аварийно положение съгласно Инструкцията за експлоатация на барабанни котли тип БЗК 210-140 ФБ, котелът не може да се експлоатира за продължителен период от време и се преминава към погасяване, отстраняване на нередностите и разпалване от горещо състояние. Експертът е категоричен, че на 26.04.2021г., видно от журнал зала „щит“, става въпрос точно за такъв вид аварийни положения и съответно са били предприети действия по погасяване на съответните котли и последващо разпалване на същите от горещо състояние след отстраняване на нередностите, поради което на тази дата е имало анормален режим на работа.

Несъгласието на касатора със заключението, при неосъществени своевременно процесуални действия по оспорването му и заявени искания за назначаване на допълнителна или повторна експертиза, не може да дискредитира неговата доказателствена стойност. Възражението, че същото е било изготвено единствено въз основа на документи, създадени и представени от санкционираното дружество, не е достатъчно да обуслови неправилност но изводите на експерта, а доколкото не са налице индикации за заинтересованост и/или необективност на вещото лице, правилно заключението е възприето от въззивния съд.

Въз основа тези фактически установявания и при липсата на потвърждаващи поротивоправното поведение доказателства, съдът е направил обоснован правен извод за несъставомерност на санкционираното деяние от обективна страна. Наказващия орган е длъжен да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, което в случая не е направено. Недоказаността на вмененото на санкционираното лице нарушение обуславя извод за материална незаконосъобразност на издаденото НП № 16 от 01.10.2021г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора.

С оглед изложените съображения касационният състав намира, че решението на Районен съд Гълъбово е постановено при правилно приложение на закона. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр.1, Старозагорският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18 от 25.03.2024г., постановено по АНД № 191/ 2021г. по описа на Районен съд Гълъбово.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.