Р
Е Ш Е
Н И Е
№ гр.Царево 20.05.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд, гражданска колегия І-ви
граждански състав, в съдебно заседание на тридесети април през две хиляди и
деветнадесета година в състав :
Председател: Мария Москова
при секретаря Стефка Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Москова
гр. дело № 196/2018г. по
описа на съда, за да се произнесе съобрази:
Производството по делото
е образувано по искова молба, предявена от С.Д.С. с ЕГН ********** *** чрез
адв.Г.С. *** с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявана
от кмета Д.Г., с която се иска ответната община да бъде осъдена да заплати на
ищцата сумата в размер общо на 5838.47 лв., от които
1838.47 лева имуществени вреди и 4
000.00 лева неимуществени вреди, за настъпил на 27.02.2018г. инцидент, при
който ищцата е паднала на непочистен тротоар в ***, както и законна лихва от
датата на увреждането -27.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че на 27.02.2018г.
около 15:00 часа е паднала на тротоар пред хотел Китен Бийч в ***. Излага, че
настилката на тротоара е от плъзгащи се плочки, които са били покрити с
непочистен сняг, който е бил натрупан там и не е бил изчистен от ответника. При
преминаването върху плочките се е подхлъзнала и паднала върху ръката си, в
резултат на което е изпитала силна болка и същата не е могла да се изправи.
Свидетели на падането са отишли при нея и са я изправили и сложили да седне на
бордюра на тротоара. Ръката се е подула, посиняла е и е била болезнена. Един от
свидетелите е повикал спешна помощ, с помощта на която била закарана по
спешност в МБАЛ Бургасмед - гр.Бургас. При извършен преглед лекарите са
установили закрито счупване на диафизата на раменната кост в проксималната
част. В резултат на счупването се е наложило да бъде оперирана, поставен й бил
интрамедуларен хумерален пирон, а след това ръката й била обездвижена с оглед
заздравяването, което продължава и към настоящия момент. Болничният престой бил
за периода 28.02.2018г. - 04.03.2018г., като й било предписано да носи
превръзка за обездвижване на ръката.
Твърди, че е извършила разходи във
връзка с лечението си, в общ размер на 1838,47лв., за което ангажира писмени
доказателства.
Твърди, че в резултат на счупването
е претърпяла и продължава да търпи силен стрес, чувство за безпомощност и
тежест за семейството, раздразнителност и неспокойство, болки, страдания,
дискомфорт. До този момент ищцата е била
в добро здраве, което й е позволявало да се грижи сама за къщата си, за
семейството си и за себе си. След инцидента тя не можела да полага елементарни
грижи дори за домакинството и хигиената си, като е ползвала помощта на близки,
познати, а също така и на трети лица - на последните е заплащала за полаганите
грижи. От болките в ръката не е можела да спи нормално, често се будела, като
трябвало да стои в неудобна за нея поза, а освен това било наложително през
няколко дни да ходи в болница за смяна на превръзката. За период от около два
месеца не можела да се обслужва сама, ползвала чужда помощ при поддържане на
хигиената си, с преобличането си, ходенето до баня и тоалетна е свързано с
дискомфорт, както и обличане и събличане, не може да готви, чисти и пере,
ангажирала близки за всяка помощ. Твърди, че и до настоящия момент е налице
временна неработоспособност, като за този период изпитвала силни болки в
счупената ръка, които ставали особено интензивни по време на раздвижването. В
резултат на изпитваните силни болки и неудобство се е наложило да пие
хранителни добавки, както и лекарства за успокоение. По препоръка на лекарите
избягвала натоварване на ръката, на която останал видим белег от операцията. С
оглед поставянето на чуждото тяло в организма й (пирона) за около две седмици
са провеждани курсове на антибиотично лечение. Тепърва й предстояли нови
прегледи и изпращане при физиотерапевт за раздвижване на ръката, където ще
бъдат провеждани следните процедури: кинезитерапия, електролъчение, терапия със
СЧТ и НЧМП, светолечение и фототерапия.
Твърди, че в резултат на падането си
е ударила леко главата и е получила световъртеж. От инцидента ищцата е
претърпяла и психическа травма с депресивен епизод - от инцидента насам е много
напрегната, раздразнителна, чувства постоянна тревога, страх от пресичане на
улици, избягва да излиза навън когато времето не е добро, всяка крачка я
извършва с голям страх, избягва излизане навън сама и когато е тъмно, като е
ограничила събиранията с други хора само до най-близките си. В резултат от
стреса се появил и проблем със съня, който преди това ищцата не е имала. В
голям период след инцидента почти не е спяла, заради счупването и поставения й
пирон. Трябвало е да спи в неудобна за нея поза и да внимава да не си удари
ръката докато спи.
Отделно от горното, твърди, че е
изпитала допълнително страдания, неудобство и дискомфорт и от факта, че не е
могла да се грижи за тежко болния си съпруг, който бил със 70% трайно намалена
работоспособност, страдал от захарен диабет с екстремно затлъстяване диабетна
полиневропатия, хипертонична болест 3 стадии, със състояние на вероятен инфаркт
на миокарда. В резултат от това съпругът на ищцата бил трайно обездвижен, почти
по цял ден бил на легло, в редки случаи успявал да се изправи и да седне на
стол, тежал над 200 килограма. Преди инцидента ищцата е полагала всички грижи
по обгрижването му - храна, хигиена, почистване, преобличане, пазарувала му е
лекарствата и т.н. След като обаче същата била обездвижена в следствие на
инцидента, била принудена да търси помощ от други хора да се грижат не само за
нея, а и за болният й съпруг, поради което изпитала срам и унижение и се
депресирала допълнително.
Моли съда да осъди ответната община
да й заплати сумата в размер общо на
5838.47 лв., от които 1838.47 лева
имуществени вреди и 4 000.00 лева неимуществени вреди – претърпени болки
и страдания, от настъпил на 27.02.2018г. в гр.Китен, ул.“Странджа“ № 3,
инцидент,в резултат на който е получила увреждане - счупване на диафизата на
раменната кост в проксималната част, както и законна лихва от датата на
увреждането -27.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Ангажира
доказателства. Претендира разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответната община Приморско е депозирала писмен
отговор, с който се взема становище за недопустимост и неоснователност на
предявените искове, оспорва исковете изцяло по основание и по размер, като моли
същите да бъдат отхвърлени.
Твърди, че съгласно чл.40 ал.1 от Наредбата за осигуряване на обществения
ред, спокойствието и сигурността на гражданите, за опазване на общинската
собственост и околната среда, за безопасността на движение на територията на
общината ( приета на основание чл.22 ал.1 ЗМСМА, с решение №087/27.03.2012г. на
Общински съвет Приморско от Протокол № 007/ 27.03.2012г.) на собствениците на
сградите е вменено задължението по поддръжката, своевременно и постоянно
почистване на тротоарите и площадките в района на сградите за осигуряване на
нормален работен процес, безопасно движение и достъп до сградите. Посочва, че
ако на посочените в исковата молба дата и часово време тротоара пред сградата
не е бил почистен и поради това ищцата се подхлъзнала, паднала и е понесла
твърдяната от нея фрактура на ръката, то отговорността за това е на собственика
на сградата хотелски комплекс „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** . Дори и да е бил почистен тротоара, а подхлъзването да е
станало в резултат на качествата на тротоарната настилка пред сградата, то
отговорността пак е на собственика на сградата, тъй като е подменил своеволно,
без разрешение и съгласие на собственика на тротоара, поставените от общината
бетонови плочки от тротоарната настилка, със свои плочки изработени от друг
материал, неподходящ за тротоарна настилка. Поради изложеното счита, че не е
пасивно легитимирана страна по предявените искове, а такава е собственика на
хотелския комплекс „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
който не е изпълнил законово вменените му задължения по поддръжката и
почистване на тротоарните площи пред собствената му сграда, съгласно чл.40 ал.1
от Наредбата за осигуряване на обществения ред, спокойствието и сигурността на
гражданите, за опазване на общинската собственост и околната среда, за
безопасността на движение на територията на общината ( приета на основание
чл.22 ал.1 ЗМСМА, с решение №№***г. на Общински съвет Приморско от Протокол №***г.),
а и е подменил тротоарната настилка пред същата сграда, без съгласието и разрешението
на Община Приморско като собственик и е положил друга неподходяща тротоарна
настилка.
Оспорва изцяло фактическата обстановка описана в исковата молба. Счита, че
нито на посочената дата и час, нито в близките преди тях дни в района на гр. Китен
е имало снеговалеж, довел до образуване на снежна покривка и заледявания .
Поради това, ако ищцата е загубила равновесие и е паднала, то това би могло да
бъде в резултат на други обстоятелства, но не и на посочените в исковата молба.
Посочва, че евентуални други обстоятелства неводещи до ангажирането на
отговорността на Община Приморско, биха могли да бъдат употребата на различни
вещества - хранителни, лекарствени и други, въздействащи върху сетивата и
възприятията на пострадалата, както и до възможността й правилно да преценя
обстановката около нея и да взема решения, съобразени със същата. Възможно е
също така претърпените от ищцата физически увреждания да са настъпили
приблизително по същото време, но на друго място и в резултат на други
въздействия и причини извън тези посочени в исковата молба.
При условия на евентуалност, счита, че е налице съпричиняване на
причинените вреди от страна на пострадалата, тъй като в момента на настъпване
на деликта същата се е движила без да се съобрази с особеностите на
метеорологичната обстановка, настилката, собственото физическо състояние. Имала
е възможност да съобрази обективната пътна обстановка с движението си и да
избегне настъпването на вредоносния резултат, но в резултат на различни
обективни и/или субективни фактори, не го е направила, поради което е
допринесла съществено за настъпването на физическите си увреждания. При
условията на евентуалност, счита, че посочените от ищцата увреждания не биха
били толкова тежки, ако ищцата не е страдала от заболявания, които са
въздействали върху здравината на костната й система и са допринесли до нейната
крехкост и чупливост в степен по - голяма от обичайната за нормално здрав
човек, съответстващ на годините на ищцата. В условията на евентуалност
претендира, че настъпилите физически щети от ищцата са изцяло по нейна вина,
поради несъобразяването й с метеорологичната и пътна обстановки, неправилното
възприемане, при липса на обективна пречка, на препятствието и вида на
тротоарната настилка и предприемане на своевременни адекватни действия по
предотвратяване настъпването на инцидента и последващите физически травми.
Ответникът оспорва и размера на имуществените и неимуществените вреди.
Прави искане за привличането и конституирането като трето лице помагач на
страната на ответника собственика на сградата хотелски комплекс „***“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
: ***, като едновременно с искането за привличане на третото лице- помагач на
страната на ответника, община Приморско предявява срещу същото обратен иск за
съвместно разглеждане. Прави доказателствени искания. Моли исковете да бъдат
отхвърлени, като претендира разноските по делото.
С Разпореждане № ***г. съдът е оставил без движение предявения от община Приморско срещу „***“
ООД обратен иск, като е дал задължителни указания за отстраняване на
нередовностите, а именно: да представи доказателства за платена по сметка на
съда държавна такса в размер на 233.54 лева. Същите не са били отстранени от
община Приморско в указания от съда срок, поради което с Разпореждане № ***г.
съдът е върнал на община Приморско предявения от нея против „***“ ООД обратен
иск и е прекратил производството в тази му част. Разпореждането за връщането на
обратния иск е било връчено на община Приморско на 28.09.2018г., не е било
обжалвано от същата и е влязло в законна сила на 09.10.2018г.
С Определение № ***г. съдът на основание чл.219 ал.1 от ГПК по искане на
ответната страна е конституирал „***“
ООД с ЕИК*** със седалище и адрес на
управление : ***, като трето лице – помагач на страната на ответната Община
Приморско и е разпоредил препис от исковата молба и доказателствата към нея
ведно с писмения отговор на ответната община да бъдат връчени на третото
лице-помагач за отговор по чл.131 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК, третото лице- помагач на страната на ответната
община - „***“ ООД, конституирано от съда по искане на ответната община
Приморско, е депозирано писмен отговор, с който взема становище, че предявения
иск спрямо него е неоснователен, че тротоарът е елемент от пътната
инфраструктура на Община Приморско, която е длъжна да го поддържа, че ремонта,
обезопасяването и поддръжката на тротоара са задължения по закон на общината,
поради което дружеството не се явява материално легитимирано да отговаря по
предявения иск, оспорва представения от ответната община констативен протокол
от 03.08.2018г., тъй като същия не му е връчен по надлежния ред. Ангажира
доказателства.
В с.з. ищцата, редовно призована, се явява лично и ведно с надлежно
упълномощен процесуален представител – адв.Г.С., чрез когото поддържа исковата
молба и моли същата да бъде изцяло уважена като основателна и доказана.
В с.з. ответната Община Приморско,
редовно призована, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител
- адв.К., чрез когото поддържа писмения отговор и моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В с.з за третото лице –помагач на страната на ответника - „***“ ООД, редовно призовано, представител
не се явява. Същото е депозирало нарочна молба, с която заявява, че желае
делото да се разгледа в негово отсъствие и че поддържа писмения отговор.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
и правна страна следното:
От
представената по делото справка от Хидрометеорологичната обсерватория –Бургас
/л.78/ по делото безспорно се установи, че на 27.02.2018 год., времето в гр.Китен
е било доста студено с минусови температури и валеж от сняг – температурата е била минус 3.7 градуса, имало
е заледявания и натрупана в 07:00 часа снежна покривка с дебелина около
Междувременно, на 03.08.2018г. служители на община Приморско извършили
проверка по документи и на място, при която установили, че част от тротоарната настилка с размери 2.65м. на 23.17м. с обща площ от
61.40 кв.м. пред хотелски комплекс „***“ на ***, е била подменена, като новоположената
тротоарна настилка съответства на
настилката, положена в поземления имот, в който е изграден хотела, и е от плочи
с гланцирана повърхност, изработени от гранитогрес с преобладаващ червен цвят.
При овлажняване на повърхността се намалявало триенето, което от своя страна
създавало предпоставки за подхлъзване, падане и увреждане на преминаващите по
нея, което я прави неподходяща за обществено ползване. Новата настилка се
различавала от сивата на цвят настилка с бетонови плочи, положена от община
Приморско. При проверката по документи проверяващите общински служители
установили, че хотелския комплекс „***“, находящ се на ***, е собственост и се
стопанисва от „***“ ООД / трето лице –помагач на страната на ответника по
настоящето дело/, като за извършената подмяна на тротоарната настилка няма
издадено разрешение за прокопаване и не е поискано съгласието на община
Приморско. Констатациите на проверяващите са обективирани в Протокол от
03.08.2018г., като към него са приложени нотариален акт за покупко-продажба и
удостоверение за въвеждане в експлоатация,
удостоверяващи собствеността на„***“
ООД върху процесния хотел и въвеждането му в експлоатация /л.59-61/.
Според
показанията на свидетеля Ж. Т., на 27.02.2018г. следобяд същият бил спрял с
автомобила си на ул.“С.“ до един магазин за да си купи цигари и видял, че
малко по-нагоре по улицата ищцата С.
била паднала на тротоара пред входа на хотел „***“. Свидетелят се притекъл на
помощ, заварил ищцата да лежи по гръб на земята, а ръката й била подвита зад
гърба и ридаела от болка. Свидетелят е категоричен, че е имало много натрупан
сняг и ищцата е била обута с ботуши. Опитал се да вдигне ищцата от земята, но
същата се оплаквала от силни болки, затова само я сложил да седне на бордюра на
тротоара и й помогнал да извади мобилния си телефон. Ищцата успяла да позвъни
по мобилния си телефон за помощ на снаха си св.Кр.Д., която живеела съвсем на
близо до хотела. От показанията на св.Д./снаха на ищцата/ и св.Ст.Т.
/братовчедка на св.Д./ се установява, че в този момент Т. била на гости в дома на Д., и след като
ищцата позвънила за помощ, двете свидетелки незабавно се отзовали и след
няколко минути били през хотела, където заварили ищцата да седи върху снега на
тротоара пред входа на хотела и да ридае. Тримата свидетели повдигнали леко
ищцата, за да подложат под нея дрехи, за да не седи на студения и заледен
тротоар, а св.Ст.Т. се обадила от мобилния си телефон на спешния телефона
112, откъдето препратили сигнала на ЦСМП-Бургас. На мястото дошла линейка, която откарала ищцата С. по спешност в МБАЛ Бургасмед - гр.Бургас. Междувременно св.Д. се била обадила на свой
познат да дойде с автомобил, за да придружат ищцата до болницата в гр.Бургас.
От показанията на св.Дочева също така се установява, че при извършения
преглед на 27.02.2018Г. лекарите в МБАЛ Бургасмед - гр.Бургас установили
закрито счупване на диафизата на раменната кост в проксималната част, което налагало
ищцата да бъде оперирана. Тъй като в момента никой от тях не носил пари в себе
си, се наложило ищцата да бъде върната в гр.Китен и на следващия ден на 28.02.2018г.
да бъде откарана отново в МБАЛ Бургасмед - гр.Бургас за да бъде оперирана.
От показанията на св.Дочева се установява, че преди инцидента с ищцата С.,
е имало много други случаи на паднали хора на това място, както и че самата тя
с внучето си е падала през лятно време на процесните плочки пред хотела –„има
едни 4 големи лъскави плочи, там само да е мокро и се подхлъзваш веднага“.
Според свидетелката Дочева община Приморско е била наясно с тези обстоятелства,
тъй като след инцидента с ищцата в същия ден мястото с тези плочки на тротоара пред хотела, било оградено с
жълти ленти.
От показанията на св.Ж.Д. се установява, че самият той на обяд същия ден на
27.02.2018г. се подхлъзнал и паднал на същото място на тротоара пред хотел „***“,
като се е разминал без контузии и оттогава заобикалял процесното място. Разбрал
за инцидента същия ден, тъй като са роднини с ищцата, която е съпруга на брата
на жена му –св.Д.. От показанията на св.Д. се установява, че на 28.02.2018г. той е откарал ищцата с
автомобила си до МБАЛ „Бургасмед“ - гр.Бургас, където била оперирана, след
което всеки ден със съпругата си св.Кр.Дочева са ходили на свиждания на ищцата
в болницата. След изписването на ищцата от болницата, св.Д. е върнал същата от
гр.Бургас до дома й в гр.Китен. Свидетелят посочва, че всяка седмица след това
е карал ищцата с автомобила си до гр.Бургас за смяна на превръзките, а два
месеца след това е карал с автомобила си ищцата на физиотерапия.
От приложените по делото фактури и фискални бонове /л.8-12/ се установява,
че ищцата е извършила разходи във връзка с лечението си за извършването на
рентгенография, закупуване на интрамедуларен хумерален пирон, закупуване на
медикаменти и заплащане на такса за леглоден и извършване на манипулации в размер
общо на 1838.47 лева .
От приложеното по делото експертно решение №***г. на МБАЛ-Бургас/л.13/, се
установява, че съпругът на ищцата –Т. Т. С. е
с 70% трайно намалена работоспособност, страда от захарен диабет с екстремно затлъстяване /тегло от
От показанията на св.Кр.Д. и съпруга
й св.Ж.Д. се установява, че след изписването на ищцата от болницата, двамата
ходили в продължение на почти два месеца всеки ден в дома на ищцата да й
помагат в домакинството – да нацепят дърва и да запалят печката, да сготвят, да
изперат, да почистят, да помагат на ищцата и съпруга за поддържане на личната
хигиена – ходене до тоалетна, къпане, преобличане и др., тъй като ищцата не
можела сама да се обслужва, както и да обслужва болния си съпруг, което карало
ищцата да се срамува и да изпитва неудобство. През това време ищцата изпитвала
силни болки в счупената ръка, особено през периода на раздвижването, до края на
зимния период не излизала от дома си и се страхувала от всякакво подхлъзване, а
след това - и при лошо време, като ограничила контактите си с хората. Станала
напрегната, раздразнителна, започнала да изпитва тревога, появил се и проблем
със съня, тъй като трябвало да спи в неудобна поза и да пази да не си удари
ръката докато спи. Според свидетелите и
сега ищцата се оплаква от болки при определени движения с ръката и се старае да
не я натоварва.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинската
експертиза /л.160-163/ се установява, че при извършения преглед на ищцата, на 20.03.2019
год., една година след инцидента, вещото лице е установило, че фрактурата на лявата ръка е възстановена,
движенията в лакетната и в раменната става са в пълен обем и функцията на
ръката й е раменната става е с непълни, болезнени в крайната си фаза движения,
които болки продължават и ще продължат до възстановяването движенията на
ставата в пълен обем. Закритото счупване на раменната кост в проксималната част
на ищцата е станало на 27.02.2018г. , като на 28.02.2018г. ищцата е постъпила в
болница, където е извършена операция и поставена метална остеосинтеза с
остеопластика, последвало от имобилизация за срок от 35 дни, и същото причинило
на пострадалата трайно затрудняване движенията на лявата ръка за срок около 2.5
-3 месеца. Все още не е отстранен металния имплант. Препоръчва се оперативно
отстраняване на същия. Предстои още една оперативна интервенция за отстраняване
на металния имплант в близко бъдеще. Механизмът на причиняване на увреждането
отговаря да е получен при падане от собствен ръст върху лявата си ръка /върху
лакет или при изправена ръка/ Увреждането,
получено от ищцата С. е в пряка причинна връзка с падането на тротоара. Липсват
заболявания, както и прием на медикаменти, които биха въздействали върху
ориентацията и възможността за оценка на рисковете, както и да са допринесли за
настъпването на травмата.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите на ищцовата страна, тъй
като те са непротиворечиви, взаимодопълващи се и последователни. Освен това
кореспондират на събраните по делото писмени доказателства – медицински
документи, справки от учреждения, както и на заключението на вещото лице.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Предявените искови претенции в
случая следва да бъде разгледани на плоскостта на чл. 50 вр. чл.49 от ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а съгласно разпоредбата на
чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа.
Трайната съдебна практика приема, че
отговорността по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна и е за вреди, произтичащи от
обективно присъщи свойства, качества или дефекти на една вещ. Такъв е и
настоящият случай, тъй като увреждането на ищцата е настъпило в резултат на
падане, причинено от образуваното върху тротоарната площ заледяване и покриване
на същата със сняг, т.е. произтича от самата вещ.
Собственик на вещта в случая е Община
Приморско. Това е така, тъй като
съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за общинската собственост, респективно чл. 3 и
чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/, общинските пътища са публична общинска
собственост. Собствеността на пътищата се разпростира върху всички основани
елементи на пътя, т.е. върху обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните
принадлежности. В чл.5, ал. 2 от ЗП е определено понятието „обхват на пътя”,
като в него е включено „земното платно”, част от което, съгласно легалната
дефиниция, дадена с § 1, т. 2 от ДР на ЗП, е „тротоарът“.
По силата на чл. 31 от ЗП
поддържането на общинските пътища е задължение на общината, като нейно право е
да реши дали да осъществява тази поддръжка чрез свои служители или наети други
лица. Поддръжката на тротоарните пространства като част от общинската улична
инфраструктура включва привеждането им в подходящо и безопасно състояние с
оглед на обичайното им предназначение. През зимния сезон, когато се образуват
натрупвания от сняг и заледени участъци в резултат на валежите и ниските
температури, грижа на собственика е да ги отстранява и обезопасява пътищата своевременно, каквато
грижа в случая не е положена.
Ето защо, след като инцидентът, причинил
увреждането на ищцата, е настъпил на място, за чието поддържане и надзор
отговаря Община Приморско, последната е легитимирана на основание чл. 50 от ЗЗД
да отговаря по предявените искове за вреди.
По делото не са налице данни, даващи еднозначен отговор на въпроса дали
заледяването на тротоара и натрупването на снежна покривка е настъпило само и
единствено в резултат на гланцираната повърхност на плочите от гранитогрес с
преобладаващ червен цвят, с които е била подменена част от тротоарната настилка
пред хотелския комплекс без надлежно разрешително и без съгласието на общината.
Напротив, налице са достатъчно данни, въз основа на които да се приеме, че
същите са резултат на обичайни за зимния сезон климатични прояви. Така
например, всички разпитани по делото четирима свидетели са категорични, че е
било студено зимно време и по тротоара е имало снежна покривка с дебелина над
На следващо място, неоснователни са и възраженията на общината, че не носи
отговорност за уврежданията на ищцата, а такава следва да се търси от
собственика на хотела, който не е изпълнил законово вменените му задължения по
поддръжката и почистване на тротоарните площи пред собствената му сграда,
съгласно чл.40 ал.1 от Наредбата за осигуряване на обществения ред,
спокойствието и сигурността на гражданите, за опазване на общинската собственост
и околната среда, за безопасността на движение на територията на общината (
приета на основание чл.22 ал.1 ЗМСМА, с решение №***г. на Общински съвет
Приморско от Протокол № ***г.),като съображенията за това са следните:
С горепосочената разпоредба от Наредбата
за осигуряване на обществения ред, спокойствието и сигурността на гражданите,
за опазване на общинската собственост и околната среда, за безопасността на
движение на територията на община Приморско, се уреждат отношенията между
местната администрация, юридическите и физическите лица, свързани с
поддържането на чистотата и опазването на околната среда, което от своя страна
включва и отстраняването на сняг, ледени образувания и заледявания по улиците,
като са вменени задължения на гражданите, фирмите и др. организации по
почистване на конкретно посочени места и терени. Неизпълнението на тези
задължения е основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност
въз основа на самата Наредба. Неизпълнението на тези задължения обаче не е
основание за ангажиране имуществената отговорност на тези лица по реда на ЗЗД,
тъй като надзорът върху онези части от тротоарите, представляващи прилежащи на
сградите терени по смисъла на Наредбата, местата за обществено ползване и пр.,
продължава да се упражнява от техния собственик – общината. Собственикът
отговаря за поддръжката и надзора на общинската улична инфраструктура, без
значение дали осъществява тези функции
пряко чрез свои служители или чрез наети лица, или е вменил тези задължения на
граждани, фирми и др. лица.
Независимо от вменените с
наредбата задължения, чието неизпълнение е основание общината да ангажира единствено
административнонаказателната отговорност на съответните лица, след като
поддръжката и надзорът върху тротоарните площи се упражняват от собственика, то
ответната община се явява надлежният ответник и предявените срещу нея искове се
явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Съгласно чл. 51 от ЗЗД обезщетението
обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
т.е. както имуществените, така и неимуществените вреди.
В случая искът за обезщетение за имуществени
вреди срещу Община Приморско в размер на 1838.47 лева е доказан както по своето основание, така и по
отношение на претендирания размер, с оглед събраните по делото писмени
доказателства.
Обезщетението за неимуществени вреди
следва да се определи по справедливост от съда на основание чл. 52 от ЗЗД.
Понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица установени по делото
обстоятелства, като вида и характера на увреждането, претърпените болки и
страдания, техния интензитет и продължителност, негативни изживявания, стрес и
невъзможност да се води пълноценен живот за определен период от време.
По делото от съдебно-медицинската
експертиза и свидетелските показания се
установи, че в резултат на счупването на лява раменна кост в проксималната част
ищцата е претърпяла значителни болки и страдания, като увреждането е причинило
трайно затруднение на движението на лявата ръка за срок от 2.5 - 3 месеца. До
този момент ищцата е била в добро
здраве, което й е позволявало да се грижи сама за къщата си, за себе си и за
съпруга си. След инцидента тя не можела да полага елементарни грижи дори за
домакинството и хигиената си, като е ползвала помощта на близки, познати, а
също така и на трети лица - на последните е заплащала за полаганите грижи. От болките в ръката не е можела да спи
нормално, често се будела, като трябвало да стои в неудобна за нея поза, а
освен това било наложително през няколко дни да ходи в болница за смяна на
превръзката, а след това за физиотерапевтични процедури. За период от около два
месеца не можела да се обслужва сама, ползвала чужда помощ при поддържане на
хигиената си, с преобличането си, ходенето до баня и тоалетна е било свързано с
дискомфорт, както и обличане и събличане, не можела да готви, чисти и пере,
ангажирала близки за всяка помощ. В резултат на изпитваните силни болки и неудобство
се е наложило да пие хранителни добавки, както и лекарства за успокоение. По
препоръка на лекарите избягвала натоварване на ръката, на която останал видим
белег от операцията. С оглед поставянето на чуждото тяло в организма й (пирона)
за около две седмици са били провеждани курсове на антибиотично лечение. Доказа
се, че в резултат увреждането ищцата е претърпяла и продължава да търпи силен
стрес, чувство за безпомощност и тежест за семейството, раздразнителност и
неспокойство, болки, страдания, и душевен дискомфорт. Тепърва й предстои нова
операция за отстраняване на импланта и провеждане на физиотерапевтични
процедури за пълното възстановяване на движението на ръката.
Отделно от горното, ищцата е изпитала допълнително страдания, неудобство и
дискомфорт и от факта, че не е могла да се грижи както преди за тежко болния си
съпруг, който бил със 70% трайно намалена работоспособност, страдал от захарен
диабет с екстремно затлъстяване диабетна полиневропатия, хипертонична болест 3
стадии, със състояние на вероятен инфаркт на миокарда, в резултат на което съпругът
на ищцата бил трайно обездвижен, почти по цял ден бил на легло, в редки случаи
успявал да се изправи и да седне на стол, тежал над 200 килограма. Преди
инцидента ищцата е полагала всички грижи по обгрижването му - храна, хигиена,
почистване, преобличане, пазарувала му е лекарствата и т.н. След като обаче самата
тя била обездвижена в следствие на инцидента, същата била принудена да търси
помощ от други хора да се грижат както за нея, така и за болният й съпруг,
поради което изпитвала срам и унижение и се депресирала допълнително.
С оглед изложеното, съдът намира, че размерът на претендираната сума за
репариране на претърпените от ищцата
неимуществени вреди - 4 000 лв. се явява
справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Предвид гореизложените съображения,
предявените искове с правно основание чл. 50 вр.чл.49 от ЗЗД срещу *** са
основателни и подлежат на уважаване, като бъдат присъдени обезщетения за
претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди в претендираните
размери.
В конкретния случай, с оглед данните по делото, подробно изложени по-горе,
съдът приема, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД и
определеното обезщетение не следва да се намалява. Не се доказа от страна на
ответника, в чиято тежест бе това, да е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата по делото. Напротив, установи се по делото, че
ищцата е била обута с подходящи за сезона зимни ботуши и се е движела съвсем
нормално, но въпреки това и поради непочистването на тротоара от сняг и лед, е
паднала и си е счупила ръката. Липсват заболявания, както и прием на
медикаменти, които биха въздействали върху ориентацията и възможността на
ищцата за оценка на рисковете, както и да са допринесли за настъпването на травмата.
Затова, съдът счита, че не са налице законовите предпоставки за намаляване на
обезщетението.
Основателна е претенцията на ищцата за присъждане на законната лихва върху
главницата от 5838.47 лева, считано от датата на увреждането – 27.02.2018 год.
до окончателното изплащане на сумата.
При
този изход на делото, ответната страна ще следва да заплати на ищцата
направените от нея разноски по воденето на делото, съгласно представения списък
на разноските по чл.80 от ГПК и предвид уважените искове, в общ размер на 1437.47
лева.
Така мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА *** с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: ***, представлявана от кмета Д.Г., ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.С. с ЕГН ********** ***, обезщетение в размер общо на 5838.47 лева, от които сумата в размер
на 1838.47 лева - за претърпени от ищцата имуществени вреди и сумата от 4
000.00 лева - за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие настъпил
на 27.02.2018г. инцидент, при който ищцата е паднала на непочистен тротоар в ***,
както и законна лихва от датата на увреждането - 27.02.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК *** с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление: ***, представлявана от кмета Д.Г., ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.С. с ЕГН ********** ***, сумата 1437,47 лв., представляваща разноски по делото пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението е постановено при
участието на „***” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, -
третото лице-помагач на страната на ***.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд –Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: