Определение по дело №49/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1653
Дата: 2 май 2023 г. (в сила от 2 май 2023 г.)
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20233100500049
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1653
гр. Варна, 02.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Невин Р. Шакирова

Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500049 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба с вх. № 382/09.01.2023г. по регистъра на
ВОС, депозирана от Ж. П. Д., чрез адв. Р. Ш., срещу Решение №
3338/04.11.2022г., постановено по гр. д. № 15148/2021г. по описа на ВРС, VII
с-в, с което е прието за установено в отношенията между страните по
предявения от М. П. Д., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ж. к. „******“, ул.
11-та иск срещу Ж. П. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ул. „*********“
№ 26, бл. 8, ет. 14, ап. 66, че ищецът е собственик въз основа на договор за
доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 18.08.1996г. на реална
част от ПИ № *************.3980 по КККР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, посл.
изм. 12.09.2017г. при граници на реалната част: ПИ № *************.4960,
ПИ № *************.3980, ПИ № *************.1663 и ПИ №
*************.3979 заключена между точки А-Б-В-Г, където линията между
точки А и Б е означена със зелена пунктирана линия, а линията между точки Б
и В, В и Г, и Г и А е означена с лилав цвят на скица № 8 към заключението на
в. л. на л. 150 от делото приподписана от съда и представляваща неразделна
част от решението, която реална част погрешно е отразена в кадастралната
карта, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК като принадлежаща част към ПИ № *************.3980,
на осн. чл. 54 ЗКИР.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно поради
нарушения на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че съдът е допуснал
1
нарушения при изготвянето на доклада по делото, като отказал да включи в
задачата на в. л. поставените с отговора на исковата молба и с последваща
молба въпроси относно построената в имота на ищеца жилищна сграда, както
и като не е отразил противоречивите твърдения на ищеца в доклада. Счита за
невярно твърдението на ищеца, че при първоначалното одобряване на КК
през 2008г. е допусната грешка при заснемане на имота му, изразяваща се в
това, че западната граница е заснета неправилно. Границата между ищеца и
ответницата Д., установена с първото изменение на КККР не е била
променена с последващото изменение на КК, а намаляването на площта на
имота на ищеца се дължи само и единствено на неговото поведение. Излага,
че показанията на свидетелите съдът коментирал едностранчиво, като е
изтълкувал тенденциозно както липсата на материализирана граница, така и
ползването на кладенеца от страна на Д.. По делото не са събрани
доказателства, които да установяват както местене на ограда, каквато никога
не е имало между страните, така и конкретен спор за правилното
местонахождение на границата между двата имота. Първоначалната граница
между поделените през 1996г. имоти е установена там, където е отразена в
КККР и където се намира понастоящем. Излага още, че границата по КК не
съвпада с границата по ПУП от 2005г., но това несъвпадане не установява
твърдяната от ищеца грешка, тъй като границата по ПУП не е критерий за
установяване на точната кадастрална граница между процесните имоти,
доколкото КП/1973г., на база на който е изработен ПУП, не е бил одобрен.
Твърди, че съдът е следвало да обсъди и какво е значението на
обстоятелството, че всички кадастрални планове до 2008г. не са одобрени,
както и въпроса кои данни са меродавни при преценката за правилното
отразяване на границите на един имот в КК. Счита за необосновано
становището на съда, че одобрения през 2005г. ПУП е такъв по чл. 16 от ЗУТ.
По отношение на направеното възражение за придобивна давност на спорната
ивица земя излага, че съдът е следвало да обсъди дали Ж. Д. е добросъвестен
владелец. Иска събиране на доказателства посредством назначаване на нова
СТЕ, която да отговори на следните въпроси: има ли в имота на ищеца
неотразена в КК сграда; каква е тази сграда по вид, площ и етажност и на
какво разстояние от настоящата кадастрална граница между имотите на
страните е разположена тя; както и извършено ли е/извършва ли се от ищеца,
на западната му граница, ново строителство на площадка/тераса/веранда, без
отстояние от границата между процесните имоти. Моли за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде
отхвърлена.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна М. П. Д., чрез адв. Б. С., в който изразява становище за
нейната неоснователност. Оспорва искането на въззивницата за допускане на
нова СТЕ. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението –
потвърдено. Претендира разноски за двете инстанции.
С определение от 20.01.2023г. настоящият състав констатирал
2
нередовност на исковата молба, изразяваща се в следното: Ищецът се е
позовал на възникнало в негова полза право на собственост на основание
договор за доброволна делба, като с исковата молба е представено и копие от
този догово, в който е посочено как се разделя съсобствения имот и е описан
дела на ищеца и на ответницата Д.. Описанието на имотите в договора за
доброволна делба препраща към експертиза и скица, изготвена от вещото
лице. Скицата не е представена ведно с договора, въпреки че представлява
неразделна част от него, доколкото границите са съгласно скицата. Не се
спори, че договорът за доброволна делба не е отразен по кадастрален план,
нито че разделянето на имотите не е нанесено в който и да е план преди
изготвянето на КК. Неизяснено остава твърдението на ищеца, че е допусната
грешка в границата между имотите при изготвяне на КК, тъй като не става
ясно в сравнение с кой план е допусната грешката. Или се твърди, че това е
първоначалното нанасяне на имотите. Ако е последното, то ищецът следва да
посочи ясно върху скицата по договора за доброволна делба къде е минавала
границата между двата имота. Поради изложеното и исковата молба е
оставена без движение, като на ищеца е указано да наведе твърдения дали
договорът за доброволна делба е отразен в предходен КК КП, както и
грешката в границите на имота по КП с кой план се твърди. Ако се твърди, че
имотът е нанесен неправилно и е допусната грешка при нанасяне на
границите такива, каквито са определени с договора за доброволна делба, то
следва да се представи описаната в договора скица рег. №24 857/22.07.1996г.,
която е неразделна част от договора. С уточняваща молба е посочено, че
първото урегулиране на имота на ищеца става с ПУП-ПРЗ от 2005г., който е
изготвен върху основаната от КП от 1973г. Твърди се, че при изработване на
КК от 2008г. имотите на ищеца и на ответницата са нанесени отново като общ
имот, а впоследствие с две заповеди от 2016г. са обособени два имота. В
резултат на второто изменение от 26.08.2016г. имотът е нанесен неправилно.
Твърди се, че грешката в КК се изразява в несъответствие между
действителното местонахождение на вътрешната регулационна линия между
двата парцела така, както е изчертана към датата на скицата към договора за
доброволна делба от 08.08.1996г., стъпвайки на единствения действащ тогава
КП от 1973г., който се твърди, че е първи регулационен план. Приложена е
скица, изх.№3970/04.07.1996г. в заверено за вярност копие.
Ответникът Ж. Д. е оспорила изложените в уточняващата молба твърдения,
като е посочила, че представената скица не е изисканата от въззивния съд.
Моли да бъде представена в оригинал.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, съдържа
изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е
надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Подадена
е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт. Същата следва
да бъде приета за разглеждане и разгледана по същество.
3
Направеното доказателствено искане от въззивницата за допускане на
нова СТЕ с поставените във въззивната жалба въпроси следва да бъде
оставено без уважение като неотносимо. Ирелевантно е по спора мотивите и
причините ищецът да инициира настоящото производство. Затова и
доколкото неотносимо е към предмета на предявения иск по чл.54 ал.2 ЗКИР
за установяване на правото на собственост върху реално определена част от
имота установяване наличие на новоизградена постройка, искането за
експертиза следва да бъде оставено без уважение.
Следва да бъде съобразено обаче направеното уточнение от ищеца във връзка
с твърденията му, че придобития от него по договора за доброволна делба
имот с описаните в скицата към договора граници не е отразен правилно в КК
с измененията й от 2016г. Приложена е скицата, описана в договора за
доброволна делба. Същата е в заверен вид, но предвид изразеното от
ответницата становище, съдът намира, че следва ищецът да бъде задължен да
я представи и в оригинал. Следва да бъде поставена допълнителна задача към
вещото лице, което след запознаване с новопредставената скица да отговори
на въпросите: Налице ли е съответствие между границата между процесните
имоти ПИ № *************.3979 и ПИ № *************.3980, която
граница определената със скица изх.№3970/04.07.1996г., издадена от Община
Варна, неразделна част от договор за доброволна делба от от 08.08.1996г.,
вписан в книгите за вписване вх. Регистър №7089 и нанесените в КК имоти
съобразно изменението от 26.08.2016г. Може ли да се определи границата,
обективирана в скица изх.№3970/04.07.1996г., издадена от Община Варна,
неразделна част от договор за доброволна делба от 08.08.1996г., съобразно
кой КП е изчертана и ако да, налице ли е съответствие на границата по този
КП с КК съобразно изменението й със Заповед от 26.08.2016г.
Доказателствената тежест за установяване на горните обстоятелства е на
ищеца, поради което и същият следва да понесе разноските за събиране на
това доказателство.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
382/09.01.2023г. по регистъра на ВОС, депозирана от Ж. П. Д., чрез адв. Р.
Ш., срещу Решение № 3338/04.11.2022г., постановено по гр. д.
№ 15148/2021г. по описа на ВРС, VII с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата за допускане на
нова СТЕ с поставените във въззивната жалба въпроси, а именно: 1.) „Има ли
в имота на ищеца неотразена в КК сграда?“ 2.) „Каква е тази сграда по вид,
площ и етажност и на какво разстояние от настоящата кадастрална граница
между имотите на страните е разположена тя?“ 3.) „Извършено ли е/извършва
4
ли се от ищеца, на западната му граница, ново строителство на
площадка/тераса/веранда, без отстояние от границата между процесните
имоти?“
ЗАДЪЛЖАВА М. П. Д., ЕГН **********, в едноседмичен срок от
връчване на настоящото определение да представи в оригинал скица изх.
№3970/04.07.1996г., издадена от Община Варна, неразделна част от договор
за доброволна делба от 08.08.1996г.
ДОПУСКА допълнителна задача към СТЕ, като вещото лице, след
запознаване с новопредставената скица, да отговори на въпросите: Налице ли
е съответствие между границата между процесните имоти ПИ №
*************.3979 и ПИ № *************.3980, която граница
определената със скица изх.№3970/04.07.1996г., издадена от Община Варна,
неразделна част от договор за доброволна делба от от 08.08.1996г., вписан в
книгите за вписване вх. Регистър №7089 и нанесените в КК имоти съобразно
изменението от 26.08.2016г. Може ли да се определи границата, обективирана
в скица изх.№3970/04.07.1996г., издадена от Община Варна, неразделна част
от договор за доброволна делба от 08.08.1996г., съобразно кой КП е изчертана
и ако да, налице ли е съответствие на границата по този КП с КК съобразно
изменението й със Заповед от 26.08.2016г.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на допълнителната
експертиза в размер на 200 /двеста/ лева.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца М. П. Д. в едноседмичен срок от връчване на
препис от настоящото определение да представи доказателства за внесен по
сметка на ОС-Варна депозит за изготвяне на експертизата.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 49/2023 г. на ОС-Варна за
06.06.2023г. от 10,30ч., за която дата и час да се призоват страните с препис
от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5