№ 1175
гр. Русе, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520102687 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 144 СК от В. А. А. срещу А. Н.
А..
Ищцата твърди, че с решение №***/10.05.2023г. по гр.д.№***/2023г.
по описа на РС – Русе ответникът, като нейн баща, е осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 230лв. месечно, считано от 08.03.2023г.
Ищцата навършила пълнолетие и ответникът преустановил да заплаща
определената от съда издръжка. Предвид на това се моли да бъде постановено
съдебно решение, с което ответникът бъде осъден да заплаща издръжка в
размер на 250лв. месечно, считано от датата, на която е навършила
пълнолетие – 01.04.2023г., а в условията на евентуалност от датата, на която е
образувано настоящото производство, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът признава исковата
претенция до размера от 200лв. Оспорва, че по-висок размер на издръжка
представлява за него „особено затруднение“, с оглед реализирания от него
доход и обстоятелството, че има задължение за издръжката на друго свое
малолетно дете.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
1
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Ищцата В. А. А. е родена на 01.04.2005г. от родители Таня Борисова А.
и А. Н. А..
С Решение №***/10.05.2023г. по гр.д.№***/2023г. по описа на РС –
Русе е изменен размера на дължимата от ответника на ищцата издръжка
определена с предходно съдебно решение, като е увеличена от 90лв. месечно
на 230лв. месечно, считано от 08.03.2023г.
На 01.04.2023г. ищцата е навършила пълнолетие и е отпаднало
задължението на ответника да заплаща определената със съдебното решение
издръжка.
Според представената по делото служебна бележка, ищцата през
учебната 2023/2024г. предстои да бъде в ХІІ клас, дневна форма на обучение
в **** гр. Русе.
Според представеното по делото удостоверение от „***“ ЕООД,
ответникът от началото на 2023г. получава трудово възнаграждение в брутен
размер от 840,84лв.
Ответникът е баща и на още едно дете – малолетната Г. А. А., род. на
21.11.2011г. Представено е по делото споразумение между него и майката на
детето, с което той е поел задължение за заплащане на месечна издръжка на
малолетната Г. в размер на 180лв. считано от 01.04.2023г.
Майката на ищцата Т.Б.К. според представената по делото служебна
бележка от „***“ ООД за периода от м. април 2022г. до месец март 2023г. е
получила брутен трудов доход в размер на 12393,24лв. или 1032,77лв. средно
месечно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Задължението за заплащане на издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца съгласно чл. 143, ал.2 СК е безусловно и се определя
съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи.
След навършване на пълнолетие от детето, съгласно чл. 144 СК, родителите
продължават да дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно
в средни или висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесет годишна възраст при обучение в средно и двадесет и
пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, ако те не
2
могат да се издържат от доходите си или от използване на имущество и
родителите могат да я дават без особени затруднения. Законодателят е
предвидил различни критерии за правото на издръжка на пълнолетните и
непълнолетните деца. Първите имат право на издръжка само ако родителят
може, без „особени затруднения“ да заплаща такава, т.е. това задължение не е
безусловно за разлика от задължението по отношение на непълнолетните
деца.
В конкретния случай съобразявайки размера на установения по делото
доход на ответника и безусловното му задължение да издържа друго свое
дете ненавършило пълнолетие, следва да се приеме, че претендирания от него
размер на издръжка от ищцата представлява „особено затруднение“ по
смисъла на чл. 144 СК, тъй като остатъка от дохода му не би му позволил да
задоволи основните си житейски потребности. Доколкото обаче същият е
признал възможност и изразил готовност да заплаща по 200лв. месечно, то
исковата претенция следва да бъде уважена до този размер и отхвърлена до
пълния предявен размер от 250лв. Действително нуждата от издръжка на
ищцата би могла значително да надвишава така определения размер на
издръжка, но това обстоятелство в случая не би могло да бъде съобразено,
след като не се установяват доходи на ответника, с които без особено
затруднение да покрие тези по-големи нужди на учащото се пълнолетно дете.
Определената в настоящото производство издръжка на ищцата е на
самостоятелно основание и не представлява промяна на вече определена с
предходно съдебно решение нейна издръжка, която й е била дължима до
навършване на пълнолетие. Поради това обстоятелство и новата издръжка на
вече пълнолетната ищца се дължи от датата на образуване на настоящото
производство – 22.05.2023г. С исковата молба не формулирана самостоятелна
искова претенция за минало време, която да предполага и събиране на
доказателства за нейната основателност.
На основание чл. 242, ал.1 ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на задължението за издръжка.
Предвид изхода на спора следва да се определят и дължимите от
страните разноски. Както ищцата така и ответникът са представлявани по
делото от адвокати, оказали им безплатна правна помощ и претендиращи на
основание чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение. Съобразявайки размера
на адвокатското възнаграждение предвиден в чл. 7, ал.1 т.6 НМАВ при дело
3
за издръжка – 500лв., както и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК в полза
на процесуалният представител на ищцата следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв., а на процесуалният представител на
ответника в размер на 100лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Русе
сумата от 288лв. държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Н. А. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ********* да
заплаща на пълнолетното си дете В. А. А. ЕГН********** със съдебен адрес
гр. Русе, ул. „Духовно Възраждане“ №22А месечна издръжка в размер на
200лв., считано от 22.05.2023г., до настъпване на обстоятелства водещи до
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за издръжка над сумата от 200лв. до
пълния предявен размер от 250лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА А. Н. А. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ********* да
заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на адвокат И. Д. от АК – Русе с адрес гр.
Русе, ул. „Духовно Възраждане“ №22А адвокатско възнаграждение в размер
на 400лв.
ОСЪЖДА А. Н. А. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ********* да
заплати по сметка на Районен съд - Русе сумата от 288лв. държавна такса
върху определената издръжката.
ОСЪЖДА В. А. А. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, ул.
„Духовно Възраждане“ №22А да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на
адвокат С. К. от АК – Русе с адрес гр. Русе, ул. „Борисова“ №8, ет.3
адвокатско възнаграждение в размер на 100лв.
ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение в частта
за присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок считано от 28.07.2023г.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4