Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………./31.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 641 / 2019
г. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.107, във вр. чл.144 и
чл.156 от ДОПК, във вр. чл.4, ал.1 от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на С.А.В. с ЕГН ********** ***, срещу
акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗ-107-266-1/15.10.2014г.,
издаден от главен експерт ДТ в отдел „Местни данъци и такси“ при община Добричка,
потвърден с решение по чл.155 от ДОПК № Ж-65≠1/29.12.2014г. на началника на
отдел “Местни данъци и такси” при община Добричка, В ЧАСТТА, в която в тежест на
жалбоподателя са установени задължения за данък върху превозните средства за
лек автомобил марка “Фолксваген” с рег. № XXXXXXXX за периодите 01.10.2011г. –
31.12.2011г., 01.01.2012г. – 31.12.2012г., 01.01.2013г. – 31.12.2013г.,
01.01.2014г. – 30.06.2014г. общо в размер на 145, 20 лева и лихви за просрочие
върху тези задължения общо в размер на 22, 05 лева, изчислени към 15.10.2014г.,
както и задължения за данък върху превозните средства за товарен автомобил
марка „Рено“ с рег. № XXXXXXXX за периодите 01.08.2009г. – 31.12.2009г., 01.01.2010г.
- 31.12.2010г., 01.01.2011г. – 31.12.2011г., 01.01.2012г. – 31.12.2012г.,
01.01.2013г. – 31.12.2013г., 01.01.2014г. – 30.06.2014г. общо в размер на 2133,
83 лева и лихви за просрочие върху тези задължения общо в размер на 588, 45
лева, изчислени към 15.10.2014г.
Жалбоподателят твърди, че оспореният акт и частично потвърждаващото
го решение на решаващия орган са неправилни и незаконосъобразни поради допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на установените с акта публични
вземания на основание чл.171 от ДОПК. Счита, че не дължи данък за товарен
автомобил марка “Рено” с рег. № XXXXXXXX, тъй като превозното средство е спряно
от движение от 01.05.2010г. до настоящия момент и не е в негово владение. Твърди,
че не е бил надлежно уведомен за решението по чл.155 от ДОПК, с което е
нарушено правото му на защита. Иска отмяна на акта в оспорената му част и
присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът – началникът на отдел “МДТ” при община Добричка,
чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Твърди,
че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на
материалния закон, които да водят до отмяна на обжалвания АУЗ. Счита за
неоснователно възражението за изтекла погасителна давност по съображения, че
давността е прекъсната с издаването на АУЗ по смисъла на чл.172, ал.2 от ДОПК и
от този момент е започнала да тече нова давност. Иска отхвърляне на жалбата и
присъждане на сторените разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и съобрази становищата на страните, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок
съгласно приложената по делото разписка за връчване на решението по чл.155 от ДОПК (по делото липсват данни за по-ранното му връчване по пощата или по друг
начин), от легитимирано лице, срещу годен за обжалване акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е частично основателна.
Административното производство по чл.107, ал.3 от ДОПК
е започнало служебно поради неплащане в срок на данъчно задължение. След
извършена проверка по персоналните партиди съгласно подадени данъчни декларации
по чл.54 от ЗМДТ е установено, че С.А.В. притежава 4 броя леки автомобили и 1
брой товарен автомобил, за които не е плащал пътен данък и данък върху
превозните средства (ДПС), в резултат на което е издаден процесният акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗ-107-266-1/15.10.2014г.,
с който в тежест на ДЗЛ са определени задължения за данък върху превозните
средства и пътен данък за посочените в акта периоди, ведно със съответстващите
лихви за забава върху тези задължения към 15.10.2014г. в общ размер на 3322,11 лева.
Актът е издаден от главен експерт “Данъци и такси” при
община Добричка - Наталия Стоянова Коева, която съгласно заповед № 51/27.01.2014г.
на кмета на община Добричка, издадена на основание чл.4, ал.4, във вр. чл.4,
ал.1 и ал.3 от ЗМДТ, е оправомощена да изпълнява функциите на орган по
приходите.
Актът е връчен лично на ДЗЛ на 24.10.2014г. съгласно обратна
разписка на л.18 от делото. На 31.10.2014г. В. е подал жалба с вх.№
Ж-65/31.10.2014г. до началника на отдел “МДТ” при община Добричка, с която е направил
възражение за изтекла погасителна давност както по отношение на главното
задължение, така и по отношение на начислената лихва. Посочил е също, че автомобил
с рег. № XXXXXXXX е обявен за издирване като откраднат и е снет от отчет.
Решаващият орган се е произнесъл с решение № Ж - 65≠1
от 29.12.2014 г., с което е отменил АУЗ по отношение на два от автомобилите
(лек автомобил марка “Фолксваген” с рег.№ XXXXXXXX и лек автомобил марка “Опел”
с рег.№ XXXXXXXX) поради плащане на задълженията за тях. По отношение на лек
автомобил марка “Фиат” с рег.№ XXXXXXXX е приел, че дължимите ДПС за
2002-2007г. и пътен данък за 2002-2004г. и лихви за забава върху тях в общ
размер на 357, 07 лева (вписани в акта само като задължения за ДПС за 2007г.) са
погасени по давност. Изложил е съображения, че самото публично вземане не се
погасява, то остава дължимо. Давността погасява правото да се претендират по
принудителен ред публичните вземания, но те си остават дължими и могат да бъдат
платени доброволно или да бъдат прихванати. По отношение на задълженията за
останалите два автомобила (лек автомобил марка “Фолксваген” с рег. № XXXXXXXX и
товарен автомобил марка “Рено” с рег.№ XXXXXXXX) и лихвите за забава върху тях
общо в размер на 2889, 53 лева е приел, че не са погасени по давност на
основание чл.171 от ДОПК, в резултат на което е потвърдил АУЗ в тази му част. От
табличната част на решението е видно, че в установените с акта задължения за
ДПС за 2010г. (за товарния автомобил) са включени задължения за по-стар период,
а именно от 01.08.2009г. (месеца на придобиване на автомобила) до 31.12.2009г.
(в таблицата е изписано 31.12.2000г., което съдът приема за техническа грешка).
Съгласно ред 7 от таблицата дължимият данък за товарния автомобил за 2010г. е в
размер на 434, 00 лева, като към тази сума е прибавен дължимият данък за остатъка
от 2009г. в размер на 180, 83 лева (отразен на ред 6 от таблицата), с оглед на
което общата дължима сума за 2009г. - 2010г. (а не както е посочено в акта само
за 2010г.) възлиза на 614, 83 лева (посочените на ред 11, в колона 6 на
таблицата към оспорения акт), а лихвите върху нея за периода 01.10.2009г. –
15.10.2014г. - на 295, 46 лева (посочените на ред 11, в колона 7 на таблицата
към оспорения акт).
Решението е връчено на процесуалния представител на В.
на 09.10.2019г. съгласно приложената на л.24 от делото разписка.
От представените по делото два броя удостоверения с док.
№ 140851000646/27.10.2014г. от ОД на МВР – Добрич и с
рег. № 190851000646/03.10.2019г. от сектор „ПП“ при ОД на МВР – Добрич се
установява, че автомобил с рег. № XXXXXXXX е бил спрян от движение на
01.05.2010г. поради техническа неизправност на пътя и е бил регистриран на
името на жалбоподателя С.А.В. за периода от 21.08.2009г. до 03.10.2019г.
Въз основа на така установената по делото
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предмет на оспорване в настоящото производство е частично
потвърденият акт по чл.107, ал.3 от ДОПК, с който са установени задължения за данък
върху превозните средства за горепосочените два автомобила за периода 01.10.2011г.
– 30.06.2014г. (за първия автомобил с рег. № XXXXXXXX) и 01.08.2009г. – 30.06.2014г.
(за втория автомобил с рег.№ XXXXXXXX) и лихви за забава върху тях към
15.10.2014г.
Съгласно препращащата разпоредба на чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци
се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК. Ал.3
на същия текст гласи, че в производствата по ал.1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, като в ал.4 е
посочено, че служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината.
В случая се касае
за определяне на задължения за данък върху превозните средства по реда на чл. 107, ал.3
от ДОПК – служебно поради неплатено в срок задължение, както е
посочено и в самия акт. Актът е издаден от оправомощено за това длъжностно
лице, в кръга на правомощията му по закон, съгласно горецитираната заповед на
кмета на община Добричка, в необходимата писмена форма и при липса на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Актът е редовно съобщен на
жалбоподателя, който е упражнил правото си на жалба по административен ред в
законоустановения за това срок. Началникът на отдел “Местни данъци и такси” е
разгледал жалбата по същество и се е произнесъл по нея с процесното решение по
чл.155 от ДОПК. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че са налице
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи
отмяната на акта, тъй като решаващият орган не го е уведомил своевременно за постановеното
решение на декларирания от него адрес за кореспонденция. Съобщаването на акта и
потвърждаващото го решение е техническо действие, последващо издаването им,
което не се отразява на преценката за тяхната законосъобразност. Действително
липсват данни за съобщаване на решението непосредствено след издаването му, но
това не е повлияло на правото на защита на данъчнозадълженото лице, което е
обжалвало частично потвърдения акт пред съда с твърдения за недължимост на
установените с него публични вземания. Не може да се сподели и възражението на
жалбоподателя, че късното съобщаване на решението по чл.155 от ДОПК е довело до
неоснователно начисляване на лихви, защото решаващият орган е потвърдил акта до
размер на лихвите, начислени към датата на издаването му.
Обжалваният акт обаче е
частично незаконосъобразен по същество.
Не е спорно, а това се установява и от
приложените по делото декларации по чл.54 от ЗМДТ и удостоверение с рег. №
190851000646/03.10.2019г. на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Добрич, че посочените
в акта две превозни средства са били регистрирани за движение по пътната мрежа
в Република България, както и че жалбоподателят е бил техен собственик през
процесните периоди от време, поради което и на основание чл.53, във вр. чл.52,
т.1 от ЗМДТ се явява носител на задължението за данък върху превозното средство
за тези периоди.
Ирелевантно е възражението на жалбоподателя, че един от автомобилите
(товарен автомобил марка „Рено“) е бил спрян от движение на 01.05.2010г. и
понастоящем не е в негово владение, защото това не обуславя недължимост на
данъка. Съгласно чл.58, ал.4 от ЗМДТ (редакция, бр.95/2009г., в сила от
01.01.2010г.) единственото основание за освобождаване на превозното средство от
данък е прекратяването на регистрацията му за движение по пътищата или
излизането му от употреба (пак след прекратяване на регистрацията му за
движение и представяне на удостоверение за разкомплектоване), което в случая безспорно
не е налице за процесните периоди от време.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е
изтекла погасителна давност за задълженията за данък за 2010г. – 2014г. и за
лихвите върху тях.
Съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.9 от ДОПК общинските
вземания за данъци и лихвите за тези вземания са публични, поради което по
отношение на тях са приложими разпоредбите на ДОПК.
Съгласно чл.171 от ДОПК, в действащата към момента на
възникване на задълженията редакция, публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок,
като в ал.2 на същия член е предвидено, че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват
всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността
освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Правната регламентация на давността предвижда, че тя
може да се спира и да се прекъсва. Относно спирането и прекъсването на
давността ДОПК регламентира в чл. 172, ал.1, че давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на
публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено
вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или
отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се
обжалва; 5. с налагането на обезпечителни
мерки; 6. когато е образувано
наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или
събирането на публичното задължение. В
ал.2 пък е посочено, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване
на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително
изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята
прекъсната, като според ал.3 от прекъсването на
давността започва да тече нова давност.
Член чл.60, ал.1 от ЗМДТ, в приложимите му редакции
към процесните години, определя срокове за внасяне на данъка върху превозните средства
на две равни вноски в рамките на годината, за която е дължим. Поради това
давностният срок по чл.171, ал.1 от ДОПК относно дължимия данък за 2010 г. е
започнал да тече на 01.01.2011г. и е следвало да изтече на 01.01.2016 г. Т.е.
към датата на издаване на оспорения акт този давностен срок, а също така и
давностните срокове по отношение на задълженията за 2011г., 2012г., 2013г. и
2014г. не са били изтекли. С оглед на това и на основание чл.172, ал.2 и ал.3 от ДОПК от тази дата давността е била прекъсната и е започнала да тече нова
давност, която е спряна на основание чл.172, ал.1, т.4 от ДОПК и не е изтекла
към датата на постановяване на настоящото съдебно решение. Абсолютната десетгодишна
погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК също започва да тече от 01 януари
на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение. Следователно по отношение на задължението за 2010г. тази давност е
започнала да тече на 01.01.2011г. и към настоящия момент не е изтекла. Тя не е
изтекла и по отношение на задълженията за следващите години от 2012 г. до 2014
г. С оглед на това задълженията за тези периоди и за лихви върху тях (които
имат същия публичен характер като главното задължение) не са погасени по
давност и правилно и законосъобразно органът по приходите ги е установил с
оспорения акт.
Частично основателно е обаче възражението за изтекла
погасителна давност по отношение на най-старото задължение за ДПС за периода
01.08.2009г. – 31.12.2009г. (за товарния автомобил) и лихвите за това задължение
за периода от 01.10.2009г. до 15.10.2014г. (неправилно причислени към
задълженията за данък за 2010 г. и лихвите за забава върху това задължение).
По аргумент от чл.60, ал.1 от ЗМДТ давностният срок по
чл.171, ал.1 от ДОПК по отношение на дължимия данък за 2009г. е започнал да тече от 01.01.2010г., като към 01.01.2020 г.
(предвид липсата на данни задължението да е разсрочено или отсрочено) е изтекла
абсолютната погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК. Изтичането на
давността до приключване на устните състезания съгласно чл.142, ал.2 от АПК е
факт, който съдът при направено възражение е длъжен да вземе предвид при
решаването на спора за законосъобразността на административния акт. С оглед на
това следва да се приеме, че задължението за ДПС за периода 01.08.2009г. –
31.12.2009г. за товарния автомобил в размер на 180, 83 лева е погасено по
давност в хода на съдебното производство. Задълженията за лихви в размер на 93,
99 лева, които са от публичноправен вид и следват основното задължение, също са
погасени по давност към момента на приключване на устните състезания.
Изтичането на погасителната давност е основание за
погасяване на публичните вземания (арг. чл.168, т.3 от ДОПК), а погасяването на
публичните вземания по давност е пречка за тяхното установяване и принудително
изпълнение. Този извод не се опровергава от декларативния характер на АУЗ, тъй
като в качеството си на изпълнително основание по смисъла на чл.209, ал.2, т.3
от ДОПК той следва да установява не само дължими, но и принудително изпълняеми
публични задължения, аргумент за което е и разпоредбата на чл.109, ал.1 от ДОПК.
Следователно оспореният акт в частта на установеното с
него задължение за ДПС за 2009г. (за товарния автомобил) и съответстващите му
лихви за забава се явява неправилен и незаконосъобразен и следва да бъде
отменен в тази му част поради изтекла абсолютна давност в хода на съдебното
производство и погасяване на вземанията.
Що се отнася до задълженията за ДПС за останалите
периоди от 2010 – 2014г. (и за двата автомобила), те не са погасени по давност
към датата на установяването им, нито към датата на постановяване на настоящото
решение, поради което и предвид на липсата на
възражения относно техния размер оспореният акт в тази му част и в частта на
установените с него лихви върху посочените задължения е издаден в съответствие с
приложимия материален закон и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед на изхода от спора и на
основание чл.161 от ДОПК всяка от страните има право на разноски (в т.ч. и
адвокатско възнаграждение) съразмерно с уважената част, респ. отхвърлената част
от жалбата, равняващи се на 29, 48 лева - за жалбоподателя, и 452, 45 лева – за
ответника.
Водим от горното и на основание чл.160,
ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по оспорване на С.А.В. с ЕГН **********
***, акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗ-107-266-1/15.10.2014г.,
издаден от главен експерт ДТ в отдел „Местни данъци и такси“ при община Добричка,
потвърден с решение по чл.155 от ДОПК № Ж-65≠1/29.12.2014г. на началника на
отдел “Местни данъци и такси” при община Добричка, В ЧАСТТА, в която в тежест на
жалбоподателя е установено задължение за данък върху превозните средства за товарен
автомобил марка „Рено“ с рег. № XXXXXXXX за периода 01.08.2009г. – 31.12.2009г.
в размер на 180, 83 лева и лихви за забава върху това задължение за периода
01.10.2009г. – 15.10.2014г. в размер на 93, 99 лева, съставляващи част от
установените задължения за 2010г. в общ размер на 910, 29 лева (главница и
лихви), като ОТХВЪРЛЯ оспорването в останалата му част.
ОСЪЖДА община Добричка да заплати на С.А.В.
с ЕГН ********** ***, сумата от 29, 48 лева, представляващи сторени разноски по
делото съразмерно с уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА С.А.В. с ЕГН ********** ***, да
заплати на община Добричка сумата от 452, 45 лева, представляващи сторени
разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението до страните.
Административен съдия
: