№ 88
гр. Враца, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело №
20211400900150 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на К. С. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.***, с която против ЗКПУ „***”, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр*** /според вписаните данни в
ТРРЮЛНЦ правилното наименование на ответника е Кооперация "Трудово
производителна земеделска кооперация "***""/, е предявен иск за
прогласяване нищожността на всички решения, взети от Общото събрание на
член-кооператорите на 02.02.2020 г.
В исковата молба се посочва, че Общото събрание /ОС/ е свикано по
решение на Контролния съвет /КС/ и Управителния съвет /УС/ на ответната
кооперация при следния дневен ред: 1. Приемане на нови член-кооператори;
2. Приемане на отчетен доклад за дейността на кооперацията; 3. Избор на
председател; 4. Промени в управителния съвет и контролния съвет.
Навеждат се доводи, че това решение е нищожно и не е произвело
действие, тъй като:
- нито Законът за кооперациите /ЗК/, нито уставът на ответната
кооперация предвиждат възможност за свикване на ОС въз основа на
съвместно решение на УС и КС, т.е. същото е взето извън компетенциите им;
- липсва изискуемата от закона форма по чл.23, ал.2 ЗК - не е съставен и
подписан протокол от членовете на УС и не е представен такъв в ТРРЮЛНЦ
като приложение към заявлението за вписване на нови обстоятелства;
- е нарушена разпоредбата на чл.22, ал.2 ЗК, възпроизведена в чл.36,
ал.3 от Устава на кооперацията, относно необходимия кворум за провеждане
на редовно заседание на УС с оглед обстоятелството, че към момента на
вземане на предполагаемото решение са били починали трима от членовете
му.
Ищецът счита, че нищожността на решението на УС и КС за свикване
на ОС обуславя нищожност и на взетите от събранието решения.
1
В исковата молба се излагат доводи за нищожност и на всяко едно от
взетите решения от проведеното ОС на 02.02.2020 г..
На първо място се твърди, че е нищожно решението за приемане на 87
нови член-кооператори, тъй като същото е взето извън компетентността на
ОС. Посочва се, че са били подадени молби от 87 лица за приемането им като
член-кооператори, но УС е взел решение за приемане само на 6 от тях, а по
отношение на останалите 81 лица не се е произнесъл с изричен отказ.
Развиват се съображения, че нито в ЗК, нито в устава на кооперацията е
предвидена хипотеза ОС да се произнася по „мълчалив отказ”.Навеждат се
доводи, че дори и да се приеме, че липсата на произнасяне представлява
„мълчалив отказ”, съгласно чл.8, ал.3 ЗК отмяна на отказа на УС за приемане
на нов член може да се иска от ОС, но в случая липсват доказателства
неприетите 81 лица да са искали такава отмяна в законоустановения 14-
дневен срок. Развиват се съображения, че УС не би могъл да вземе валидно
решение за приемане или отказ за приемане на нови член-кооператори, тъй
като не е могъл да проведе редовно заседание с оглед смъртта на половината
от членовете му. Прави се обобщение, че решението за прием на 81 нови
член-кооператори е нищожно, поради липса на компетентност, тъй като е
постановено по въпрос, за който ОС не е било надлежно сезирано и не е бил
съществуващ. Ищецът счита, че решението на ОС е нищожно и в частта
относно останалите 6 лица, тъй като ЗК и уставът на кооперацията не
предвиждат възможност ОС да не утвърди решение на УС за прием на нови
кооператори.
На второ място се твърди, че решението на ОС за приемане на отчетния
доклад за дейността на кооперацията също е нищожно, тъй като при
вземането му са участвали 87 лица, които не са член-кооператори, поради
нищожността на решението за приемането им като такива.
На трето място се твърди, че решението за избор на Г. Ц. Г. за
председател на кооперацията също е нищожно, тъй като към момента на
избора му не е бил член-кооператор, поради нищожността на решението по
първата точка от дневния ред, поради което не е отговарял на изискванията на
чл.26, ал.1 ЗК. Навеждат се доводи, че при вземането на решението са
участвали 58 лица, които не са били член-кооператори, поради нищожността
на решението по първата точка. Ищецът счита, че изобщо липсва взето
решение за избор на председател на кооперацията, тъй като не е избран с
необходимия кворум.
На четвърто място се твърди, че решението за избор на членове на УС
и КС е нищожно, тъй като част от избраните лица към момента на избора им
не са били член-кооператори, поради нищожността на решението по първата
точка от дневния ред, при избора им са участвали лица, които не са били
член-кооператори, и липсва взето решение, тъй като не е бил налице
необходимия кворум.
Допълнително се навеждат доводи за нищожност на всички решения на
ОС и на още едно основание – липса на предвидената в закона форма, тъй
като протоколът е воден от лице, което не е било член-кооператор поради
нищожността на решението по първата точка от дневния ред.
Прави се искане за прогласяване нищожността на всички решения,
взети от ОС на ответната кооперация, проведено на 02.02.2020 г., както и
искане за присъждане на направените деловодни разноски.
2
С молба от 25.10.2021 г. ищецът К. С. А. обосновава правния си интерес
от предявяване на установителния иск за нищожност на решенията на ОС с
нарушените си права на член-кооператор в ТПЗК „***”, гр.***. Посочва, че
въз основа на взетите решения по т.3 и т.4 от дневния ред е извършено
вписване на нов председател и нови членове на УС и КС, във връзка с което
иска да бъде установено несъществуване на вписаните обстоятелства с рег.№
20211014162102.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Трудово
производителна земеделска кооперация „***”, ЕИК ***, представлявана от
председателя Г. Ц. Г., чрез пълномощника адв.Т.Д..
В отговора се изразява становище за недопустимост на предявения иск.
Развиват се съображения, че пътят за защита на ищеца К. С. А. е бил чрез
специалния иск по чл.58 ЗК, но преклузивният срок за предявяването му е
изтекъл, поради което с предявяването на безсрочния иск за прогласяване
нищожност на решенията на ОС се цели да се заобиколи ЗК и да се
злоупотреби с право.
В условията на евентуалност се изразява и становище за
неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че съществува протокол
от заседание на УС, проведено на 14.01.2020 г., на което е взето решение за
свикване на ОС. Признава се обстоятелството, че този протокол не е
представен със заявлението за вписване в ТРРЮЛНЦ, но се изтъква, че такова
законово изискване не е налице и че този факт не означава, че такъв протокол
не съществува. Ответникът счита, че решението на УС е взето с необходимия
кворум, тъй като на заседанието са присъствали всички негови членове към
този момент. Намира за неоснователни твърденията в исковата молба, че
поради настъпилата смърт на трима от членовете на УС, останалите нямат
кворум от 2/3 и не могат да вземат решения. Посочва, че в протокола
членовете на КС са посочени само като присъстващи и са се подписали само
със съвещателен глас. Твърди, че на същата дата е съставен и още един
протокол, който е подписан от членовете на УС и КС под единодушно
решение с идентично съдържание за свикване на ОС, но за редовен следва да
се счита протокола, в който членовете на УС са взели самостоятелно
решение. Ответникът изтъква, че изложените от ищеца съображения във
връзка с взетото решение за свикване на ОС касаят законосъобразността на
същото, но не и неговата нищожност, поради което биха могли да се
разглеждат единствено в производство по чл.58 ЗК. В подкрепа на това
становище се позовава на разграничителните критерии, дадени в ТР № 1 от
06.12.2002 г. по тълк.д.№ 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. В тази връзка заявява, че
правната квалификация на иска следва да бъде дадена не с оглед
декларирането на понятието нищожност от страна на ищеца, а с оглед
заявените от него фактически и правни доводи, поради което правното
основание на иска е по чл.58 ЗК и делото следва да бъде прекратено и
изпратено на районния съд.
Според ответника, решението на ОС за приемане на нови член-
кооператори не е нищожно, тъй като независимо, че в ЗК и в устава не е
предвиден мълчалив отказ, то на практика такъв е налице в случая и
мнозинството от присъстващите на ОС е взело решение да се произнесе по
този отказ. В отговора се навеждат доводи, че съгласно чл.10, ал.3 от Устава
именно ОС е компетентният орган да приеме окончателно нов член на
3
кооперацията, поради което наведените доводи за нищожност на това
решение са неоснователни. Освен това се посочва, че в тази част исковата
молба е процесуално недопустима, тъй като приемането на нови член-
кооператори не подлежи на вписване в ТРРЮЛНЦ, поради което ищецът
няма правен интерес да предявява иск по чл.365, т.3 ГПК за установяване
нищожност на вписването на това обстоятелство.
По отношение на претенцията за прогласяване нищожност на
решенията за избор на нов председател и на нови членове на УС и КС, се
посочва, че твърденията на ищеца касаят единствено нарушения в
процедурата по гласуването, което е свързано със законосъобразното
провеждане на избора и е недопустимо същото да бъде проверявано извън
сроковете и условията на чл.58 ЗК. В подкрепа на това свое становище
ответникът се позовава на практика на ВКС. По същите съображения
ответникът намира, че не е налице и основание за нищожност на решенията
на ОС, поради липса на предвидената форма за протокола.
В обобщение ответникът сочи, че предявеният иск е недопустим,
поради липса на правен интерес и липса на изложени фактически
съображения, които да обосновават нищожност на взетите решения и
вписаните обстоятелства в ТР. Счита, че е налице несъответствие между
петитума на иска и фактическите основания, както и че ищецът очевидно
цели да установи незаконосъобразност на взетите решения, заявявайки
нищожност, след като е пропуснал законоустановения срок и реда по
специалния закон. Моли за прекратяване на производството по делото и
присъждане на деловодните разноски.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е подадена допълнителна искова молба от
ищеца К. С. А., в която поддържа, че предявява искова претенция за
установяване нищожността на взетите на 02.02.2020 г. решения от ОС на
ответната кооперация и установяване несъществуването на членствено
правоотношение между кооперацията и приетите 87 нови член-кооператори и
на мандатното правоотношение между ответника и избраните председател,
членове на УС и членове на КС. Заявява отново, че за него, в качеството му на
член-кооператор, е налице правен интерес от установяване несъществуването
на тези правоотношения. Навежда доводи, че разглеждането на иска следва да
бъде извършено по реда на Глава 32 от ГПК.
Оспорва твърденията на ответника, че е налице злоупотреба с право, и
поддържа, че решенията на ОС са нищожни.
Посочва, че решението за приемането на 87 нови член-кооператори е
нищожно, тъй като е взето от ОС извън неговата компетентност. Отново
навежда доводи, че в ЗК и устава не е уредена хипотеза на мълчалив отказ,
поради което ОС не може да приеме съществуването на такъв и да създава
допълнителни правила извън установения за това ред. Изтъква, че УС не е
могъл да се произнесе по подадените молби за членство, поради липсата на
кворум, че не е формирана воля и е налице липсващо /невзето/ решение, а не
мълчалив отказ. Счита за неправилно становището на ответника, че ОС има
право да приема нови член-кооператори самостоятелно, без да е налице
предходно решение на УС за тяхното приемане или отхвърляне. Позовава се
на ЗК и устава, според които УС приема или отхвърля кандидатите за
членове, а след това ОС утвърждава или отменя взетото решение от УС, като
отмяната може да бъде направена само ако ОС е сезирано надлежно с жалба
4
от отхвърлените кандидати. Счита, че в конкретния случай ОС не е било
сезирано от тези 81 лица, по отношение на които е приело, че е налице
мълчалив отказ, а по отношение на останалите 6 лица не е имало право да ги
приема като член-кооператори, след като преди това е отказало да утвърди
приемането им от УС.
В допълнителната искова молба се поддържат доводите за нищожност и
на решението по т.2 от дневния ред на ОС за приемане на отчетен доклад,
като допълнително се сочи, че липсва валиден отчет, тъй като такъв е
изготвен от УС, който не разполага с кворум за вземане на решения и
формиране на воля, т.е. липсва решение за изготвяне на такъв доклад. Ето
защо ОС на кооперацията не е било надлежно сезирано за приемане на
отчетния доклад, което означава, че е действало самостоятелно и е взело
решение извън пределите на своята компетентност.
По отношение на решенията по т.3 и т.4 от дневния ред отново се
поддържа, че са нищожни, а не незаконосъобразни, тъй като новоизбраните
председател и членове на УС и КС не са били член-кооператори, а
изискването за членство в кооперацията е предпоставка за избор на
ръководни органи. Ищецът сочи, че липсата на формирани мнозинства за
всеки от проведените избори означава, че липсва воля и не са взети решения и
същите са нищожни, а в ТР са вписани несъществуващи обстоятелства.
Поддържат се и доводите, че решенията на ОС са нищожни и на
формално основание – липсата на протокол в изискуемата от закона форма.
Ищецът оспорва изложените от ответника твърдения за провеждане на
заседание на УС на кооперацията, като счита, че съмнение в тази насока
възниква от факта, че такъв протокол не е бил представен със заявлението за
вписване в ТРРЮЛНЦ, съгласно изискванията на чл.30, ал.3, т.1 от Наредба
№ 1/14.02.2017 г., а е представен едва с отговора на исковата молба.
В допълнителната искова молба отново се излагат доводи за липсата на
кворум за провеждане заседание на УС, като се сочи, че след като са
починали трима от шестимата членове на УС, то не би могло да се събере
необходимото мнозинство от 2/3 от неговите членове, поради което ОС може
да бъде свикано от КС или от 1/3 от член-кооператорите.
Ищецът обобщава, че изложените обстоятелства кореспондират със
заявената искова претенция за нищожност на решенията на ОС и е предявен
допустим и основателен иск, който следва да бъде разгледан по същество.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор от
ответника ТПЗК „***”, в който се оспорва допълнителната искова молба и
се поддържат изцяло съображенията за недопустимост и неоснователност на
исковата претенция, тъй като наведените от ищеца твърдения се свеждат до
съображения за незаконосъобразност на процедурата по свикване на ОС,
незаконосъобразност на провеждането му и незаконосъобразност на взетите
решения, а не за нищожност на същите. Ответникът оспорва изцяло
твърденията, че решението на ОС, с което са приети новите член-кооператори
са нищожни. Посочва, че действително в ЗК и устава не е предвидена
хипотеза на мълчалив отказ и е разписан ред за обжалване на решение за
неприемане на кандидатите за член-кооператори, но този ред не е приложен и
липсва решение на УС. Счита обаче, че въпросът за установяване на
възникването на членствено правоотношение с новите член-кооператори,
приети с решение на ОС от 02.02.2020 г., е такъв по законосъобразност, който
5
може да бъде изследван само в производство по чл.58 ЗК, но не и в
настоящето производство. Развива съображения, че от протокола на ОС е
видно, че УС е приел молбите само на 6 от общо 87 кандидати, а по
отношение на останалите 81 няма произнасяне, поради което са възникнали
разногласия как да се процедира и ОС е взело решение, след гласуване, да
отхвърли протокола на УС и да гласува молбите поименно. Изтъква, че
кандидатите са манифестирали изрично несъгласието си с факта, че УС не се
е произнесъл по молбите им. Ответникът твърди, че не може да се приеме, че
ОС не е компетентен орган да приеме решение за възникване на членство,
като аргументира това свое становище с разпоредбите на чл.8, ал.2 ЗК и
изтъква, че без положително решение на ОС под формата на утвърждаване на
приемането, членството се прекратява автоматично от деня на решението на
ОС
Отново се оспорват твърденията на ищеца, че УС изобщо не би могъл
да вземе решение за приемане на молбите, поради смърт на трима от
членовете си, като в тази насока се позовава на практика на ВКС.
По отношение на твърдяната нищожност на решението за приемане на
отчетен доклад за дейността ответникът поддържа изложените доводи в
отговора на исковата молба, като допълва единствено, че това решение не
подлежи на вписване, поради което искът за прогласяване на нищожността му
е недопустим.
По отношение на твърденията за нищожност на избора на председател
на кооперацията и на членове на УС и КС, ответникът отново поддържа
становище, че същите не са нищожни, тъй като след като е валидно
решението на ОС за приемане на член-кооператорите, то е валиден и избора
им в ръководните органи. Счита, че ищецът не прави разграничение между
незаконосъобразност и нищожност на решенията на ОС и че изложените от
него съображения касаят законосъобразността на избора, която не може да
бъде проверявана в рамките на настоящето производство.
По отношение на направеното с допълнителната искова молба
оспорване на протокола от 14.01.2020 г. на УС за свикване на ОС, представен
с отговора на исковата молба, ответникът поддържа становище, че същият не
представлява документ, за който се изисква определена форма, поради което
наличието му е ирелевантно за валидността за свикване на ОС. Навежда и
правни доводи във връзка с оспорването на този протокол по реда на чл.193
ГПК.
Повторно моли производството да бъде прекратено и да му бъдат
присъдени направените деловодни разноски.
С Определение № 282/18.07.2022 г. съдът е конституирал на основание
чл.218 ГПК Л. И. С. като трето лице-помагач на страната на ищеца К. С. А..
Третото лице-помагач изразява становище, че поддържа предявения иск като
допустим и основателен.
По делото са събрани писмени доказателства, които обсъдени
поотделно и в тяхната пълнота, дават основание на съда да приеме за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че ищецът К. С. А. е член-кооператор на
ТПЗК "***", гр.***, като това обстоятелство е обявено за безспорно и с
постановеното по реда на чл.374 ГПК Определение № 282/18.07.2022 г.
Със същия съдебен акт е обявено за безспорно и обстоятелството, че на
6
02.02.2020 г. е проведено извънредно ОС на ТПЗК "***", гр.***. От
представените от страните заверени копия от протоколи от това ОС е видно,
че на същото са приети следните решения: 1. Отхвърлен е протокола за УС на
ТПЗК "***", гр.*** от 31.01.2020 г. за приемане на 6 член-кооператори; 2.
Приети са отхвърлените молби за член-кооператори за мълчалив отказ и
същите са предложени за одобрение от ОС; 3. Приети са подадените 87 бр.
молба за член-кооператори; 4. Приет е отчетния доклад за дейността на
кооперацията за 2019 г.; 5. Избран е нов председател на кооперацията; 6.
Избран е нов УС на кооперацията; 7. Избран е нов КС на кооперацията.
С определението за насрочване на делото съдът е приел за
общоизвестен (след справка в Търговския регистър) фактът, че на 14.10.2021
г. е извършено вписване в ТРРЮЛНЦ на промени във вписани обстоятелства
по партидата на ТПЗК "***", гр.***, съгласно решения от ОС от 01.02.2020 г.,
а именно - нов председател Г. Ц. Г.; нов УС в състав Г. Ц. Г., Д. Ц. Д., К. Х. К.,
Н. А. Н., Д. И. К. и Д. Х. Б.; нов КС в състав Д. С. Д., И. П. И. и П. П. П..
Страните спорят относно начина, по който е било свикано извънредното
ОС. Фактът, че е имало покана от КС и УС за свикване на ОС на
кооператорите не се оспорва от ищеца, който към исковата молба е приложил
заверено копие от същата. Не се спори, а и от приложените по делото препис-
извлечения от акт за смърт се установява, че към момента на поканата са
били починали трима от членовете на УС – М. Е. М., П. Е. Ц. и В. К. И..
Спори се относно това дали е било проведено събрание на членовете на
УС и КС, на което да е взето такова решение. Ответникът е представил 2 бр.
протоколи от заседание на управителния и контролния съвет на ТПЗК "***", в
които е отразено, че същото е проведено на 14.01.2020 г. и са взети решения
да бъде свикано извънредно ОС на кооператорите, което да се проведе от
10:00 часа на 02.02.2020 г. в гр.***, ***, Салона на пенсионерския клуб, при
следния дневен ред: 1. Приемане на нови член-кооператори; 2. Приемане на
отчетен доклад за дейността на кооперацията; 3. Избор на председател; 4.
Промени в управителния и контролния съвет. Протоколите са подписани от
членове на УС и КС. Единствената разлика в съдържанието на тези протоколи
е, че в единия е отразено, че решенията са взети от членовете на УС, а в
другия е отразено, че решенията са взети от членовете на УС и КС.
Ищецът е направил оспорване на достоверността на датата на тези
документи. По своята същност представените протоколи представляват
частни документи, поради което оспорването на отразената в тях дата не
изисква откриване на производство по реда на чл.193 ГПК, тъй като
формалната им доказателствена сила не обхваща други факти, освен
писменото изявление и авторството. Преценката относно достоверността на
отразената дата се извършва по правилото на чл.181 ГПК, предвиждащо, че
частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е
заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност
за подписване от лицето, което го е подписало, или от деня, в който
съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от
деня, в който настъпи друг факт, установяващ по несъмнен начин
предхождащото го съставяне. Във връзка с така направеното оспорване
ответникът е представил извлечение от вестник "Северозапад днес", бр.4 от
17-20.01.2020 г., от което е видно, че е публикувана покана от КС и членовете
на УС за свикване на извънредно ОС на кооператорите на ТПЗК "***", гр.***,
7
което ще се проведе на посочените в протоколите дата и място и при
посочения дневен ред. От тази публикация може да бъде направен единствено
извод, че се свиква ОС на кооператорите от КС и УС, т.е. че е налице покана,
по което обстоятелство не се спори, както вече бе посочено по-горе в
мотивите. В същата обаче не се посочва, че на 14.01.2022 г. е било проведено
заседание на членовете на УС и КС, на което е взето решение на свикването
на извънредното ОС. При това положение и като взема предвид, че при
вписването в ТР не е бил представен протокола за проведено събрание на УС
и КС, настоящият съдебен състав намира, че от страна на ответника не е
проведено успешно доказване на достоверността на датата на представените
протоколи. Това обстоятелство обаче е ирелевантно за настоящия правен спор
по съображенията, които ще бъдат изложени в последващите мотиви на
съдебния акт.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
І. По допустимостта на предявения иск:
В отговора и допълнителния отговор на исковата молба ответникът
навежда доводи за недопустимост на исковата претенция. С Определение №
161/08.04.2022 г. настоящият съдебен състав се е произнесъл по тези доводи,
като е приел, че предявеният иск е недопустим и е прекратил производството
по делото. Този съдебен акт е отменен с Определение № 423/16.06.2022 г. по
в.ч.т.д.№ 473/2022 г. на Апелативен съд-София и делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия. Изразеното в
отменителното определение на САС становище за допустимост на
предявения иск е обвързващо за първоинстанционния съд, поради което с
настоящия съдебен акт не следва да бъдат излагани нови доводи относно
допустимостта на исковата претенция.
ІІ. По основателността на исковата претенция:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
прогласяване нищожност на всички решения, взети от проведеното на
02.02.2020 г. Общо събрание на член-кооператорите на ТПЗК "***".
В ЗК не се съдържат норми, регламентиращи основания за нищожност
на решенията на общото събрание на кооперацията, но съдебната практика
/така Решение № 92 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 733/2009 г., ТК, I т. о./
приема, че по аналогия следва да бъдат приложени разрешенията, дадени в
ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, и нищожност
на решение на ОС на кооперация ще е налице в следните хипотези: 1/ при
липсващо /невзето/ решение, което обаче е отразено като съществуващо в
протокола на ОС и 2/ при взето решение от ОС, но извън пределите на
неговата и на другите органи на кооперацията компетентност. Тези основания
за нищожност не съвпадат с основанията за отмяна на решения на ОС на
кооперацията, които противоречат на закона или на устава и могат да се
релевират чрез иск по чл. 58 ЗК. Нищожността на решения на ОС би могла да
се заяви чрез иск по реда на чл. 124 ГПК безсрочно, включително и в друго
производство чрез насрещен или инцидентен установителен иск. Пороците на
решението на ОС на кооперацията, представляващи основания за отмяна и
предмет на иск по чл. 58 ЗК, не могат да се заявяват инцидентно в друго
производство, както и след изтичане на изтичане на законоустановените
срокове, както и трети лица, ако не са от кръга на легитимираните да искат
8
отмяната им, не могат да се позовават на тези пороци. В този смисъл,
порочните решения на ОС на кооперацията на основанията по чл. 58 ЗК
придобиват стабилитет, ако не са били атакувани по специалния закон и трети
лица – извън тези по чл. 58 ЗК, не могат да релевират незаконосъобразността
им в други производства.
При така изяснената правна същност на исковата претенция за
прогласяване нищожност на решенията на ОС на ТПЗК "***", гр.***, ищецът
носи тежестта да докаже качеството си на член-кооператор, провеждането на
ОС на член-кооператорите на 02.02.2020 г., вземане на решения от ОС извън
пределите на компетентността му или липсата на взети решения.
Ответникът носи тежестта за доказване на противопоставените
възражения с оглед оборване на заведения иск.
В конкретния случай от приложените по делото доказателства не се
установява липсващо /невзето/ решение, което обаче да е отразено като
съществуващо в протокола на ОС. Ищецът използва квалификацията
липсващи решения на ОС, но обосновава същата с липсата на необходимия
кворум за вземането им, което сочи на незаконосъобразност на същите, а това
е основание за отмяна, а не за прогласяване нищожност на решенията.
Ищецът се позовава и на втората хипотеза, а именно - взети решения от
ОС, но извън пределите на неговата и на другите органи на кооперацията
компетентност.
Видно от изложените в исковата молба и в допълнителната искова
молба фактически обстоятелства и петитум, ищецът иска да бъде прогласена
нищожността на всички взети решения на проведеното на 02.02.2020 г. Общо
събрание на член-кооператорите на ЗТПК "***", а именно – за отхвърляне
решение на УС за приемане на 6 член-кооператори; за приемане на 87 член-
кооператори; за приемане на отчетния доклад за дейността на кооперацията за
2019 г.; за избор на нов председател на кооперацията; за избор на нов УС на
кооперацията; за избор на нов КС на кооперацията.
Настоящият съдебен състав намира, че така взетите решения от ОС на
кооперацията не са извън неговата компетентност. Разпоредбите на чл.15,
ал.4, т.2, т.2а, и т.5 ЗК изрично предвиждат правомощия на ОС да взема
решения за избор на членове на УС и КС, за избор на председател на
кооперацията и за одобряване отчета на УС за годишната дейност на
кооперацията. Що се касае до приетите решения относно членството в
кооперацията, следва да се има предвид разпоредбата на чл.8 ЗК, която
урежда процедурата по приемане на нови членове на кооперацията. В ал.2 на
посочената разпоредба е предвидено, че членството в кооперацията възниква
от решение на управителния съвет, което обаче подлежи на утвърждаване от
общото събрание, като при неутвърждаване на решението членството се
прекратява от деня на решението на общото събрание, а според ал.3 може да
се иска от общото събрание отменяне на отказа на управителния съвет за
приемане на нов член и ако отказът бъде отменен, кандидатът се смята за
приет от деня на решението на общото събрание. В разпоредбата на чл.15,
ал.4, т.11 ЗК също е предвидено като изрично правомощие на ОС да
утвърждава решението на УС за приемане на нови членове, а в т.14 е
предвидена възможност да отменя решенията и действията на другите органи
на кооперацията, които противоречат на закона или устава или са
неправилни. Тълкуването на тези разпоредби води до извод, че законът
9
изрично е предвидил компетентност на ОС за вземане на решения относно
членствените правоотношения като има право да утвърди или откаже
утвърждаване на членството, възникнало по решение на УС, както и да
отмени отказ на УС за приемане на нов член. При наличието на такава
компетентност, въпросите дали е осъществен динамичния фактически състав
на чл.8 ЗК, в т.ч. дали е налице валидно взето предхождащо решение на УС за
приемане или отхвърляне на членство, дали ОС е валидно сезирано с жалби
от отхвърлените кандидати и дали може да бъде отменян мълчалив отказ на
УС, са свързани със законосъобразност на взетите решения на ОС, а не с
тяхната нищожност.
Останалите посочени от ищеца основания за твърдяната нищожност
(че ОС не е свикано по предвидения в ЗК и Устава на кооперацията ред, тъй
като решението за свикване е взето от нелегитимен орган – съвместно от УС и
КС, в нарушение на изискванията за форма и при липсата на кворум на УС; че
проведеното заседание на УС е било нередовно поради липсата на изискуемия
кворум; че решението за приемане на отчетния доклад за дейността е взето с
участието на лица, които не са имали право да гласуват, тъй като не са били
член-кооператори; че за председател е избрано лице, което не е било прието
за член-кооператор по надлежния ред, както и че при избора му и при избора
на членове на УС и КС са участвали лица, които не са били член-кооператори
и пр.) са свързани с нарушаване на процедурата по свикването и
провеждането на събранието. Това са нарушения, които могат да обосноват
искане за отмяната на тези решения, но не и за прогласяване на тяхната
нищожност. За решенията на ОС на кооперация са приложими специфични
критерии, въведени в специалната нормативна уредба на ЗК и когато е
опорочена процедурата по свикване на ОС, редът и кворумът за приемане на
решенията или същите противоречат на императивни разпоредби на закона
или устава на кооперацията, тези решения са незаконосъобразни, т. е.
отменяеми, а не нищожни. В този смисъл е и ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВС.
Отмяната им може да бъде поискана само по реда и в сроковете, предвидени в
чл.58 ЗК. Няма спор, че ищецът К. А. е член-кооператор и като такъв е имал
правото да обжалва решенията на ОС по реда на чл.58 ЗК, но няма данни да е
сторил това. Настоящият съдебен състав намира, че в рамките на настоящето
производство, макар ищецът да използва квалификацията на нищожност на
взетите решения от ОС на кооперацията, заявените от него фактически
основания с исковата молба и допълнителната искова молба всъщност сочат
на твърдения за незаконосъобразност. Пропускът му като заинтересовано
лице да предяви иск за отмяна на решенията на ОС в преклузивния срок по
чл.58, ал.3 ЗК санира евентуално опорочените решения и изключва
възможността в настоящия процес да се ревизират инцидентно законовите
предпоставки за приемането на същите. Последваща ревизия извън
производството по чл. 58 ЗК включва и забраната да се твърди
съществуването или несъществуването на членствени правоотношения към
датата на вземане на решенията по чл. 15, ал. 4, т.2, т.2а, т.5, т.11 и т.14 ЗК -
за избиране на членове на УС и КС, за избор на новия председател на
кооперацията, за одобряване на отчета на УС за годишната дейност, за
утвърждаване на решение на УС за приемане на нови членове; за отмяна на
решенията и действията на другите органи на кооперацията, които
противоречат на закона или устава или са неправилни. В случая
10
установяването на несъществуването на членствените правоотношения се
свързва със законосъобразността на взетите решения за избор на нов
председател и на нови членове на УС и КС - липсата на качеството на член-
кооператор на новоизбрания председател и липсата на кворум при
извършването на тези избори.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед
изхода на спора по този иск, съдът не дължи произнасяне по обусловената
претенция за установяване несъществуването на вписаните обстоятелства по
партидата на ТПЗК "***".
По разноските:
При отхвърляне на исковата претенция, съгласно чл.78, ал.3 ГПК,
право на разноски има ответника. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие, от който е видно, че ответната кооперация е направила
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лв., които са
заплатени в брой. В допълнителната искова молба, както и в хода на устните
състезания ищецът е направил възражение за прекомерност на така
договореното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно. Минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение
е 600,00 лв., съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира, че с
оглед обема на извършените процесуални действия от пълномощника на
ответника (изготвяне на подробни отговор и допълнителен отговор, явяване в
съдебно заседание и изготвяне на писмена защита), както и с оглед правната
сложност на спора, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение, които да са в по-нисък размер от договорния и изплатен
такъв, но да надвишават минималния размер с ½, т.е. 900,00 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. С. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.***, против Кооперация "Трудово производителна земеделска
кооперация "***"", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр***, иск
за прогласяване нищожността на решенията, взети от Общото събрание на
член-кооператорите на 02.02.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК К. С. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Кооперация "Трудово
производителна земеделска кооперация "***"", ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: обл.Враца, общ.***, гр.***, ***, представлявана от
председателя Г. Ц. Г., сумата 900,00 лв. /деветстотин лева/, представляваща
намален на основание чл.78, ал.5 ГПК размер на направените разноски за
адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.
Решението е постановено при участието на Л. И. С., ЕГН **********,
като трето лице-помагач на страната на ищеца К. С. А..
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
12