ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /27.11.2019 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІ
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЕЛЕНА СТОИЛОВА
като разгледа
докладваното от съдията г. д. № 879/2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Подадена е
искова молба от Е.А.И. против „Електроразпределение
Север“ АД, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване
недължимостта на сумата от 1235,07 лева, представляваща стойност на начислена
под формата на корекция ел. енергия за обект, находящ се в гр. Провадия,
кв.“Север“, по Фактура № **********/31.05.2019г., на стойност 1
095.91лв., за периода от 21.02.2019г. до 21.05.2019 г. в размер на 5544 кВтч. и по Фактура № **********/04.06.2019г., на стойност
139.16лв., за периода от 22.05.2019г. до 31.05.2019 г. в размер на
704 кВтч.. за клиентски № 1100314299.
Ищецът твърди, че електроенергията посочена във фактурите не му е
доставена и не е потребена от него.
В срока за
отговор ответникът „Електроразпределение Север“ АД, оспорва иска. Релевира
възражение за неподведомственост на спора на гражданския съд и отнасянето му
пред Арбитражен съд – Варна при Сдружение „ППМ“ /“Правна помощ и медиация“/.
Твърди се, че ищеца макар и физическо лице няма качеството на потребител по
пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като доставяната до него електроенергия се ползва
с търговска цел, защото обекта, до който се доставя е „Бирария“. Ищецът чрез
пълномощник се е съгласил в чл.5 от Договор за достъп и пренос на ел.енергия от
26.08.2015г., сключен между него и „Енерго-Про Мрежи“ АД възникнали спорове
между страните да се отнасят за решаване пред Арбитражен съд гр.Варна.
Препис от
отговора е изпратен на ищеца за становище. В становището си той заявява, че
договорът с „Енерго-Про Мрежи“ АД е сключен в качеството му на потребител на
енергийни услуги по смисъла на пар.1, т.41б от ДР на ЗЕ и на основание чл.19 ГПК настоящия спор не може да се решава от арбитражен съд.
Съдът намира искането за прекратяване на
делото за основателно.
Разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 от ГПК предвижда, че страните по имуществен спор могат да
уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет
вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово
правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на Закона за
защита на потребителите. Параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП предвижда, че
"потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Легалната
дефиниция урежда две хипотези, в които едно лице има качеството потребител - в
единият случай визира само физическо лице, което придобива стоки и ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. Във втория случай се предвижда, че това лице може да е търговец по
смисъла на чл. 56 и сл. от ТЗ, но което макар и да е страна по договор, действа
извън рамките на своята търговска дейност. По аргумент от противното
следва да се направи извод, че нямат качеството потребител лицата, независимо
от обстоятелството дали същите са физически или юридически, ако те придобиват
стоката или ползват услугата именно с оглед реализиране на търговска или
професионална дейност. Последното се отнася и за физическо лице, което макар и
да е сключило договора като такова, използва стоката или услугата с оглед
осъществяване на търговска дейност, то също няма качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП. Следователно в тези случаи изключението,
предвидено в чл.19, ал. 1 от ГПК, не намира приложение и арбитражната клауза е
допустима.
От
материалите по делото се установява следното:
От Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 99, том 4, per. № 4312, дело № 661 на Нотариус Илко Кънев с район на
действие PC Провадия, вписан под № 225 в НК и Нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот № 15, том 1, peг. № 266, дело №14/2014 на пом. нотариус при Нотариус Илко
Кънев с район на действие PC Провадия, вписан под № 225 в НК, е видно че, ищецът
придобива идеални части от дворното място в гр.Провадия и изградения в него
Търговски обект, състоящ се от търговски помещения, складови и сервизно
помещение.
От Заявление № 3882961/06.08.2015г. са
снабдяване с електрическа енергия е видно, че ищеца е заявил желанието си да
бъде снабдяван с електрическа енергия за обект - Бирария, с адрес гр. Провадия,
кв. Север, до бл.1. Заявлението е депозирано от Златка Иванова Калчева
упълномощена с нотариално заверено пълномощно peг. № 4289/05.08.2015г. на Нотариус Илко Кънев с район на
действие PC Провадия, вписан под № 225 в НК.
Във заявлението изрично упълномощеното лице е
заявило съгласието всички спорове възникнали в отношенията между страните да се
отнасят за решаване пред Арбитражен съд гр. Варна при сдружение „ППМ"
съобразно неговия правилник,
Ищецът е сключил Договор за достъп и пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго Про
Мрежи" АД („Електроразпределение Север” АД) при публично-оповестени Общи
условия от 26.08.2015г.. В чл.5 от Договора страните са се споразумели всички
спорове възникнали в отношенията между страните да се отнасят за решаване пред
Арбитражен съд гр. Варна при Сдружение „ППМ" съобразно неговия правилник.
В чл.1 от договора страните са уговорили ел. енергия да се доставя на ищеца за
снабдяване на търговски обект извършващ стопанска дейност.
В самото си становище на отговора на исковата
молба ищецът чрез процесуалния си представител не оспорва твърдението, че
ползва предоставената му електроенергия за осъществяване на търговска дейност.
От гореизложеното се установява, че ищецът
няма качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП.
Обстоятелството, че ищецът е потребител на енергийна услуга по смисъла на
параграф 41 б, б.“а“ ЗЕ, не го прави потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП,
съответно той не може да се ползва от закрилата, давана в ГПК на потребителя.
Съобразно с това в случая намира приложение разпоредбата на чл.19, ал.1 от ГПК
и уговорената между страните арбитражна клауза е действителна. Поради
гореизложеното и на основание чл. 8, ал.
1 от ЗМТА, съдът следва да прекрати делото.
Мотивиран от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА поради неподведомственост
производството по г.д. № 879/2019г. по описа на РС - Провадия, образувано по
предявен от Е.А.И. с ЕГН ********** против „Електроразпределение
Север“ АД с ЕИК *********, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване недължимостта
на сумата от 1235,07 лева, представляваща стойност на начислена под формата на
корекция ел. енергия за обект, находящ се в гр. Провадия, кв.“Север“ до бл.1, по Фактура №
**********/31.05.2019г., на стойност 1 095.91лв., за периода от 21.02.2019г. до
21.05.2019 г. в размер на 5544 кВтч. и по Фактура № **********/04.06.2019г., на стойност 139.16лв., за периода от 22.05.2019г. до 31.05.2019 г. в размер на
704 кВтч. за клиентски № 1100314299, на основание чл. 8 от ЗМТА.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца с частна
жалба пред Окръжен съд - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: