№ 420
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20231100900159 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 68 ЗБН.
Образувано е по възражение на Д. Г. А. срещу решение на синдиците на „К.Т.Б.“ АД
/в несъстоятелност/, обективирано в писмо с изх. № 10/12.01.2023 г., с което е отказано
включването на процесното вземане за присъдени съдебни разноски в списъка на приетите
вземания на „КТБ“ АД /н/. Възразилият кредитор иска да се включи вземането му в размер
на 14 640 лева, представляващо разноски за всички съдебни инстанции, които „КТБ“ АД /н/
е осъдено да му заплати по издаден на 10.10.2022 г. изпълнителен лист по т.д. № 1551/2017
г. на СГС, VI-4 състав, в списък на приетите вземания с поредност от трети ред. Претендира
разноски.
Синдиците на К.Т.Б. АД /в несъстоятелност/, чрез упълномощения си представител,
оспорват възражението изцяло.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По идентичен казус, но с друг ищец, с определение № 67 от 15.02.2022 г. по ч.т.д. №
1212/2021 г. на ВКС, I Т.О., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, е отменено
определение № 180/30.03.2021 г. по ч.т.д. № 276/2021 г. на САС, ТО, както и потвърденото с
него определение № 260414/19.01.2021 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС и делото е върнато
за разглеждане по реда на чл. 68 ЗБН на подаденото от кредитора възражение срещу отказа
на лицата, упражняващи правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н/ да допълнят списъка по
чл. 67, ал. 2 ЗБН.
При съобразяване постановената практика, подаденото възражение, по което е
образувано настоящото производство следва да се разгледа по реда на чл. 68 ЗБН.
Видно е, че за процесното вземане е издаден изпълнителен лист от 10.10.2022 г. по
1
т.д. № 1551/2017 г. на СГС, по който „КТБ“ АД /н/ е осъдено да заплати на адв. Д. Г. А.
сумата 14 640 лева, представляваща разноски за всички съдебни инстанции. Следователно
вземането на адв. Д. Г. А. е установено с влязло в сила решение, постановено след датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност, в производство, в което
участие е взел синдикът и не може да се оспорва, както изрично е предвидено в чл. 70 ЗБН.
Спорен е въпросът дали е налице правна възможност за предявяване на вземане в
производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД, възникнало след откриване на
производството по несъстоятелност, респективно след изтичане на сроковете по чл. 63, ал. 1
ЗБН и чл. 66, ал. 1 ЗБН, извън случаите, които са изрично посочени в закона.
Отговор на въпроса е даден в цитираното по-горе определение № 67 от 15.02.2022 г.
по ч.т.д. № 1212/2021 г. на ВКС, I Т.О., в което е прието, че: „Страните в производствата по
исковете за попълване на масата на несъстоятелността, за които са присъдени разноски, не
следва да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от страните в останалите
производства, обусловени от образуваното производство по банкова несъстоятелност.
Забрана за включване в списъка на приетите вземания на разноските, присъдени в
производствата по исковете за попълване на масата на несъстоятелността, не може да се
изведе и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗБН. Разпоредбата установява общия принцип, че
масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката по
търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност за банката, както и на кредиторите по вземания, свързани
с направени при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността. С ал. 2
на същия текст е предвидено и изключение от него за вземанията, произтичащи от законна
или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност за банката, като е посочено, че те се
удовлетворяват само след пълно удовлетворяване на кредиторите по чл. 94, ал. 1, т. 1 - т. 8
от ЗБН. Същевременно обаче с чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН в кръга на подлежащите на
удовлетворяване вземания се включват и други вземания, възникнали след датата на
решението възникнали до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност за банката, а именно текущи публичноправни вземания на държавата и
общините, като данъци, мита, такси и други. Разпоредбата на чл. 102 ЗБН предвижда, че и
вземанията под отлагателно условие се включват в сметката за разпределение и се
удовлетворяват по реда на чл. 725 от ТЗ. Следователно в чл. 4 ЗБН не са уредени
изчерпателно всички изключения от общото правило, че масата на несъстоятелността е
предназначена за удовлетворяване на вземания, възникнали до датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност за банката. Възможността да бъдат
удовлетволявани вземания, свързани с развитието на производството - разноските по
несъстоятелност и текущите, публичноправни вземания на държавата и общините, които
могат да бъдат и спорни по размер, налага по аргумент от по -силното основание, че
безспорните по размер вземания за разноски, присъдени в съдебните производства,
обусловени от производството по несъстоятелност, също подлежат на удовлетворяване от
масата на несъстоятелността. От друга страна случаите, при които страните по делата не
заплащат предварително или не дължат държавна такса за участие в делото, както и в които
са освободени от заплащане на разноски, се уреждат изрично в закона. След като липсва
изрична разпоредба, освобождаваща банката - длъжник в производство по банкова
несъстоятелност от заплащане на разноски в производствата по отменителните и
преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността, недопустимо е този
правен резултат да се постигне чрез забрана за ответниците по посочените искове, в чиято
полза са присъдени разноски, да ги предявят в производството по несъстоятелност“.
Прието е също така, че чл. 71, ал. 1 ЗБН задължава синдикът да допълни списъка по
чл. 67, ал. 2 ЗБН с вземанията, установени с решение по чл. 65, ал. 2 или по чл. 68, ал. 3 ЗБН,
както и с вземанията, които са предмет на решение по чл. 20, ал. 4 ЗБН, ако с решението се
2
признава претендираното от кредитора вземане към банката. Отговорността за разноски е
последица от разрешаването на материалноправния спор, поради което присъдените в тези
производства разноски се подчиняват на режима на главното вземане и също подлежат на
удовлетворяване от масата на несъстоятелността по реда на ЗБН.
При съобразяване постановеното определение от ВКС, съдът намира, че на основание
чл. 71, ал. 1 ЗБН списъкът с приети вземания следва да се допълни с процесното вземане на
адв. Д. Г. А. за съдебни разноски, чието съществуване е установено с влязло в сила решение,
за което е издаден изпълнителен лист от 10.10.2022 г. по т.д. № 1551/2017 г. на СГС и в
размер на 14 640 лева, с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането на възразилия
кредитор вземането да е с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН. В този ред се
изплащат направените разноските по несъстоятелност, като в чл. 54 ЗБН изрично е изброено
кои са те, като процесното вземане за съдебни разноски, направени в производство, заведено
от синдиците на „КТБ“ АД /н/ за попълване на масата на несъстоятелността, не е сред тях.
В допълнение следва да се посочи, че при извършена служебна проверка по
партидата на „КТБ“ АД /н/ съдът констатира, че е налице вписано прието вземане от
синдиците на „КТБ“ АД /н/ на „В&ВГД О.П.“ ООД, с основание: присъдени разноски по чл.
78 ГПК в размер на 3 600 лева, под № 19 в списък по чл. 64, ал. 2 от ЗБНН, обявен в
търговския регистър на 07.05.2020 г., по което не е направено възражение пред съда. От
това следва, че е налице различно третиране при еднаква фактическа обстановка от страна
на синдиците на „КТБ“ АД /н/, което е в подкрепа на изложеното по-горе, че списъкът
трябва да се допълни с процесното вземане.
По разноските: С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, който
претендира такива на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Представени са доказателства за
уговорено възнаграждение в посочената хипотеза, поради което в полза на адв. М.З. следва
да се присъдят разноски в размер на 1 000 лева за адвокатски хонорар. Ответникът следва да
заплати и дължимата държавна такса за разглеждане на иска по сметка на СГС, която е в
размер на 585,60 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 71, ал. 1 ЗБН списъка на приети вземания на
кредиторите на „КТБ“ АД /н/ с вземането на адв. Д. Г. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Хасково, ул. „*******, за сумата в размер на 14 640 лева /четиринадесет хиляди
шестстотин и четиридесет лева/, представляваща съдебни разноски, присъдени по т.д. №
1551/2017 г. на СГС, за които е издаден изпълнителен лист и е с поредност на
удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН /доп. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019
г./.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „К.Т.Б.“ АД /в
несъстоятелност/, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул. *******, да заплати на адв. М.
А.З., с адрес: гр. София, ул. „******* сумата 1 000 лева /хиляда лева/, представляваща
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК:
*******, с адрес: гр. София, ул. *******, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с
адрес: гр. София, Съдебна палата, бул. „Витоша“ № 2, сума в размер на 585,60 лева
/петстотин осемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/, представляваща дължима по
делото държавна такса за разглеждане на предявения иск, от чието заплащане ищецът е
предварително освободен.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4