№ 653
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
М. Малчев
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20231000500599 по описа за 2023 година
при участието на секретар Ирена Милкова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по гр. дело 599/2023 г. по описа на Апелативен съд - София,
Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на ищеца М. М. Н. чрез адв. К.
Д. срещу решение 265967 от 04.10.2021 г. на Софийски градски съд, ГО - 5 състав по гр.д.
11918/2016 г. в частта, в която са отхвърлени исковете му срещу Гаранционен фонд за
обезщетение вреди, причинени от неидентифицирано МПС при ПТП на 08.11.2015 г.: за
неимуществени вреди от присъдените 17100 лева до претендираните 60 000 лева и за
имуществени вреди изцяло, както и в частта за законната лихва от 20.04.2016 г. до
04.09.2016 г.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост.
Твърди се, че обезщетение от 19 000 лева е занижено предвид установените увреждания и
възстановителен период. Поддържа се, че направените разходи за 133 лева са във връзка с
ПТП. Твърди се също, че не е налице принос на пострадалия, тъй като поради ремонтно-
възстановителните работи на пешеходната пътека, пострадалият не е могъл да пресече на
нея и е пресякъл на необозначено място. Искането от въззивната инстанция е да присъди
пълното претендирано обезщетение със законната лихва от 20.04.2016 г.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ГФ, в който се излага, че съдът правилно е
преценил факторите от значение за определяне на обезщетението, недоказаността на
връзката между търсените разходи и ПТП, приноса на пешеходеца и началната дата на
лихвата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Страните не са направили доказателствени
искания и въззивната инстанция не е събирала доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни с правно основание чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ (отм.)
1
Пред въззивната инстанция не е спорно, че са налице елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане: противоправно поведение на водач, управлявал
неидентифицирано моторно превозно средство на територията на Република България,
презумптивна вина, причинени травми, причинната връзка между деянието на делинквента
и травмите на пострадалия, поради което отговорност носи ответникът до размер от 17100
лева обезщетение за неимуществени вреди.
Спорно пред въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца между определения от първата инстанция размер от 19 000
лева и търсения от него размер от 60 000 лева, претендираните разходи в причинна връзка
ли са с травмите от пътния инцидент и налице ли е принос на пешеходеца за настъпване на
вредите заради пресичане на необозначено място и несъобразяване с разстоянието и
скоростта на движение на превозните средства.
За установяване на вредите от инцидента и определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав взе предвид изслушаните
заключение на СМЕ, представените медицински документи и събраните свидетелски
показания.
Заключението на СМЕ, изготвено от в.л. д-р К. С., съдът кредитира като обективно и
компетентно. От него се установява, че вследствие на ПТП ищецът е получил контузия на
гърдите и корема; счупване на 7, 8 и 9-то ребра вдясно. Телесните повреди се намират в
пряка причинно-следствена връзка с катастрофата. По време на лечението ищецът е търпял
болки и страдания, като през първите 20 дни болките са били с по-голям интензитет. Според
вещото лице е възможно в бъдеще, при промяна на времето, пострадалият да търпи болки в
местата на счупванията. Спрямо ищеца е проведено консервативно лечение, изразяващо се
във вливане на инфузионни разтвори, бронхолитици, аналгетици, ЛФК и диетична храна.
Възстановителният период на контузията на гърдите и корема е продължил около 20-25 дни.
Срокът на възстановяване от счупването на ребрата е продължил около 3 месеца.
Според показанията на св. Н. – син на ищеца, който видял баща си непосредствено
след катастрофата в „Пирогов“, той бил в много лошо общо състояние – със счупени пет
ребра, на легло. След изписването не можел да се обслужва сам около три месеца и
продължил да спазва постелен режим, не можел да ходи нормално шест месеца. Променил
се, изпитвал страх да пресича, не можел да ходи нормално, вече не бил така деен и активен,
както преди произшествието. Преди ходел на работа всеки ден, сега ходел един път
седмично.
От значение за справедливия размер на обезщетение са възрастта на ищеца към
момента на увреждането – 68 год., вида и характера на травмите - контузия на гърдите и
корема; счупване на три ребра, интензивни болки и страдания за 20 дни, възстановителен
период от три месеца, промяната в стереотипа. Съдът не кредитира показанията на св.Н. –
син на ищеца, според които баща му не можел да ходи нормално шест месеца, тъй като не се
подкрепят от изводите на СМЕ.
При съобразяване на деня на ПТП – 08.11.2015 г., отнесен към застрахователните
лимити, съдът намира, че обезщетение от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева е справедливо.
Частично основателни са оплакванията на ищеца за занижен размер на обезщетението,
предвид факта, че ищецът е имал три счупени ребра, които са му причинявали болка дълго
време, както че за три месеца не е можел да се обслужва сам. Несправедливо би било
определяне на обезщетение над този размер обаче предвид краткия възстановителен период,
липсата на медицински интервенции и липсата на трайни последици, както и предвид факта,
че психологическите последици от инцидента не се различават съществено от обичайните за
този род изпитания в живота на човека. Съдът кредитира св. показания, че ищецът изпитва
страх да пресича, но това състояние е нормална човешка реакция и не представлява
патологична промяна, която следва да бъде обезщетявана с по-висок от определения от
настоящия състав размер.
По повод иска за имуществени вреди въззивният съд излага следните съображения.
2
Няма доказателства, чрез които да се установи, че претендираните разходи са във връзка с
лечението на травмите от пътно-транспортното произшествие. Ищецът е бил в УМБАЛСМ
“Пирогов“ ЕАД непосредствено след инцидента от 08.11.2015 г. до 10.11.2015 г. /епикриза
от 10.11.2015 г/. Пътно-транспортното произшествие е настъпило на 08.11.2015 г., а общият
възстановителен период, според медицинската експертиза, е продължил три месеца, т.е
до 08.02.2016 г., като по делото нито се твърди, нито се доказва да са настъпили
усложнения. Разходите са направени на 18.04.2016 г. Представена е и втора епикриза от
23.11.2015 г., издадена от Медицински институт – МВР, Отделение по ендокринология, от
която се установява, че през периода 19.11.2015 г. - 23.11.2015 г. ищецът е постъпил за
лечение на неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения, като са
посочени придружаващи заболявания – артериална хипертония и дислипидемия, които не са
в причинно-следствена връзка с катастрофата, а имат хроничен характер. Не се доказва
връзка между счупването на ребрата и контузията на гърдите и корема и разходите,
направени на 18.04.2016 г., т.е. след приключване на възстановителния период. Във връзка с
ПТП е единствено проведеното консервативно лечение по вливане на инфузионни разтвори,
бронхолитици, аналгетици и диетична храна в рамките на три дни след пътния инцидент.
След като няма и доказани усложнения във връзка с травмите и нито СМЕ, нито свидетелят
са отговаряли на въпроси, свързани с разходите, искът е неоснователен и в тази част
решението следва да бъде потвърдено.
По повод възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
поради пресичане на необозначено място и несъобразяване с разстоянието и скоростта на
движение на превозните средства. В константната си практика по приложението на чл. 51
ал. 2 ЗЗД Върховният касационен съд последователно застъпва становището, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите за него вреди. За да е налице съпричиняване по отношение на настъпилите
вреди според смисъла на законовата разпоредба е необходимо обективно да е налице
поведение на пострадалия, с което същият да е допринесъл за вредоносния резултат, като е
създал условия или е улеснил настъпване на конкретното увреждане, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването съответно за прилагане
от съда на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на делинквента/ до увреждането
като неблагоприятен резултат.
Неоснователни са оплакванията срещу приетия принос от СГС. Съгласно чл. 113,
ал.1 от ЗДвП, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1.преди да навлязат
на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; 2.
да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение; 3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на
регулировчика; 4. да не преминават през ограждения от парапети или вериги. Според
чл.113, ал.2 от ЗДвП, извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в
населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да
пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват
правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.
От показанията на св. Г. И. И., очевидец на пътния инцидент, разпитан в .з. от
14.10.2020 г. и допълнителното заключение на автотехническата експертиза се установява,
че пешеходецът е пресичал на оживен булевард - бул.“Царица Йоанна“ на
нерегламентирано за това място – между две пешеходни пътеки. Вярно е, че свидетелят
разказва, че имало боядисване на едната пешеходна пътека, но пострадалият е пресякъл
между двете, а е можел да пресече по другата пешеходна пътека. Според разказа на
свидетеля пострадалият е излязъл от пряката от блоковете на булеварда и направо тръгнал
да пресича. Определеното обезщетение за неимуществени вреди от 25 000 лева следва да
бъде намалено с приноса, приет от СГС – 10 %.
3
Основателни са оплакванията относно началната дата на законната лихва –
претенцията до ГФ е от 20.01.2016 г. и лихвата се дължи, както е поискана от 20.04.2016 г.
Решението следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен искът за законна лихва върху
присъдените 17100 лева обезщетение от 20.04.2016 г. до 04.09.2016 г. и да се присъди
законната лихва за този период. Допълнителното обезщетение от 5400 (пет хиляди и
четиристотин) лева следва да се присъди от същата дата – 20.04.2016 г.
Решението следва да бъде отменено в отхвърлителната част за разликата от 17 100
(седемнадесет хиляди и сто) лева до 22 500 лева (двадесет и две хиляди и петстотин) лева
обезщетение и потвърдено в останалата част. На ищеца следва да се присъди допълнително
обезщетение от 5 400 (пет хиляди и четиристотин) лева със законната лихва съобразно
изложеното – от 20.04.2016 г.
Разноските за първата инстанция следва да се променят, като на адв. Д. се дължат
873,32 лева, т.е. следва да й бъдат присъдени допълнително 209,60 лева. Гаранционен фонд
следва да заплати още 216 лева държавна такса в полза на бюджета на СГС.
За въззивната инстанция в полза на адв. Д. се дължат разноски за адвокатски хонорар
от 587 лева (5400/37500х4082). Гаранционен фонд следва да заплати 108 лева държавна
такса в полза на бюджета на САС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
В полза на ответника по жалбата се дължат 200 лева за юрисконсултско
възнаграждение според отхвърлената част от жалбата.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 265967 от 04.10.2021 г. на Софийски градски съд, ГО - 5 състав по
гр.д. 11918/2016 г. в частта, в която е отхвърлен искът на М. М. Н., ЕГН ********** срещу
Гаранционен фонд за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
неидентифицирано МПС при ПТП на 08.11.2015 г. за разликата от 17 100 (седемнадесет
хиляди и сто) лева до дължимите 22 500 лева (двадесет и две хиляди и петстотин) лева,
както и в частта за законната лихва върху главница от 17 000 (седемнадесет хиляди и сто)
лева обезщетение за неимуществени вреди от 20.04.2016 г. до 04.09.2016 г.
и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление „Граф Игнатиев“ 2
да заплати на М. М. Н., ЕГН ********** на основание чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ (отм.)
допълнително обезщетение от 5 400 (пет хиляди и четиристотин) лева за неимуществени
вреди, причинени от неидентифицирано МПС при ПТП на 08.11.2015 г. със законната лихва
от 20.04.2016 г. до плащането.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на М. М. Н., ЕГН ********** законна лихва
върху главница от 17 000 (седемнадесет хиляди и сто) лева от 20.04.2016 г. до 04.09.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на адв. К. Д. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв
адвокатски хонорар за представителство на М. М. Н. за първата инстанция в размер на
209,60 лева и за въззивната инстанция в размер на 587 лева.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна
такса от 216 лева в полза на СГС и държавна такса от 108 лева в полза на САС.
ОСЪЖДА М. М. Н. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Гаранционен фонд
разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция от 200 лева.
4
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5