Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. Карлово, 23.05.2019 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в
публично съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова
с
участието на секретаря Петя Василева, като разгледа НАХД № 20 по описа на
Карловски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № ***/20.12.2018
година на Началника н.Р.н.М.К.н.М.С.П., ЕГН ********** ***, на основание чл. 183
ал. 3 т. 5 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
30 лв. за нарушение на чл. 6 т. 1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното
постановление е останал жалбоподателят П. и е депозирал жалба срещу него пред съда
в законоустановения 7-дневен срок. Оспорва извършване на нарушението. Моли съда
да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител, жалбоподателят поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – Р.н.М.К. редовно призована, не изпраща представител.
Карловски районен съд, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намери следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита като свидетели на актосъставителя
М.Х., свидетеля по акта Г.М., свидетелите Г.Г. и С.Г.П.и
приложените и приети писмени такива – докладна записка № 281р-14315/26.11.2018г., Заповед № 8121з- 515/14.05.2018г.,
заповед № 317з-3300/13.09.2016г., справка
от Р.н.М.К. от 15.03.2019г., АУАН бл. № ****/26.11.2018г., декларация за
предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, съдът
намира за установено следното:
На 20.11.2018г., свидетелите М. и Г., служители н.Р.н.М.К.
били дежурни по контрол безопасност на движението. Били изпратени да
осъществяват пътен контрол на път II- 64,
на изхода на гр. К. за гр. П.. Били застанали на уширение,
находящо се срещу изхода на бензиностанция К.към път II-
64, делял ги само пътя. По това време в гр. К. се провеждало автомобилно
шествие срещу цените на горивата, като участващите превозни средства
преминавали през бензиностанции на територията на гр. С. и гр. К.. На изхода на
бензиностанция К.към път II- 64 имало поставен знак Г- 2 със задължително
предписание „Движение само надясно след знака“. Около 20.35ч. през бензиностанцията
преминала колоната протестиращи. Тъй като автомобилите, въпреки наличието на
знака, извършвали движение наляво след него, с цел навлизане в бензиностанция
от другата страна на пътя, свидетелите М. и Г. започнали на записват регистрационните
номера на нарушителите. Служителите на полицията били застанали по такъв начин,
че не разполагали с възможност да възприемат номерата на автомобилите,
извършващи движение надясно, докато тези нарушаващи знака, минавали в
непосредствена близост до тях, регистрационните им номера били ясно видими, а и
свидетелите ги сверявали. Един от автомобилите, чийто номер бил възприет и
записан, бил лек автомобил БМВ 330 Д с рег. № *****. За констатираните
нарушения и записаните регистрационни номера бил сезиран с докладна записка от
26.11.2018г. Началникът н.Р.н.М.К. С оглед реализиране на
административно-наказателна отговорност, служители н.Р.н.М.К. оправомощени да съставят АУАН по ЗДвП, били натоварени с
тази дейност.
На 26.11.2018г. от актосъставител М.Х. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН
бл. № **** за това, че на 20.11.2018г. около 20.35ч. в гр. К., обл. Пловдив на изхода на бензиностанция К.към път II-64, управлява лек автомобил БМВ 330Д с рег. № *****,
негова собственост, като при излизане от бензиностанцията извършва маневра завой на ляво, при наличието
на пътен знак със задължително
предписание Г-2- движение само на дясно след знака, квалифицирано като
нарушение на чл. 6 т. 1 от ЗДвП.
Актът бил съставен, след като от страна на
жалбоподателя била подписана декларация за предоставяне на информация във
връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП. Декларираните обстоятелства били
вписани от актосъставителя под диктовката на
жалбоподателя. В същата жалбоподателят декларирал, че на процесната
дата и час автомобилът е бил управляван лично от него.
В АУАН
жалбоподателят вписал, че има възражения, но не ги е конкретизирал, вкл. и в
3дневния срок за това.
На 20.12.2018г. компетентният орган, Началника н.Р.н.М.К.
е издал атакуваното наказателно постановление, като обстоятелствата по
извършване на нарушението са описани по сходен начин с тези в АУАН.
Като въззивна инстанция,
настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление
по отношение на неговата законосъобразност.
Издаденият АУАН
съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, съставен е в
присъствието на свидетел на нарушението, посочен в него и е връчен на нарушителя с разяснени
му права на възражения 3 –дневен срок,
издаден е от оправомощено длъжностно лице.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, съдържа всички реквизити,
изискуеми от чл. 57 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При така установените факти, от правна страна съдът
прие следното:
Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДП, редовно съставените
актове по ЗДвП имат доказателствена сила за вписаното
в тях, до оборване на същото. Доколкото актът е редовно съставен, то съобразно
тази законова презумпция, установеното в него се ползва с доказателствена
сила. В случая фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а се
подкрепят от гласните доказателства по делото. От показанията на свидетелите М.
и Г. се установява, че непосредствено са възприели извършването на нарушението,
както и са записвали само регистрационните номера на автомобилите, нарушаващи
знак Г - 2. Тези, спазващи го, не са били в зоната им на видимост. Свидетелят Х.
не е очевидец, съставил е АУАН на база възприетото на свидетеля М., изготвената
докладна записка и декларацията, подписана от жалбоподателя, че водач на
автомобила към момента на нарушението е бил той самият. Съдът кредитира
показанията на М., Г. и Х.. Същите са пълни, последователни, вътрешно
непротиворечиви, кореспондиращи едни на други и взаимно допълващи се. В
показанията на посочените свидетелите не съществуват съществени противоречия
относно обстоятелствата, предмет на доказване по делото. Същите са и свидетели,
които са незаинтересовани от изхода на делото. Показанията им са в унисон и с
писмените доказателства по делото. Ангажираният от жалбоподателя свидетел Г.-П.твърди,
че на процесната дата автомобилът е бил управляван от
нея, а не от съпруга й, както и че е спазила знака, като завила на дясно, а не
на ляво. Съдът не ползва показанията й.
Същите се опровергават от кредитираните от съда гласни доказателства, от които
се установява, че номерата на завиващите на дясно не са били видими за
полицейските служители. Свидетелката сочи и различно разположение на
полицейските служители от установеното по делото, в рамките на бензиностнация К., а не от другата страна на пътя, при
което или прави опит да оневини жалбоподателя, като негова съпруга, или
показанията й са относими към друга дата, предвид
обстоятелството, че процесното шествие не е
единственото, в което са участвали със съпруга й, а и от момента на нарушението
до депозиране на показанията е изминал немалък период от време.
При установените факти, съдът счита, че правилно от
контролния и административно- наказващия орган е било прието, че извършеното от
жалбоподателя представлява нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП, тъй като същият е извършил
маневра завой на ляво, при наличие на пътен знак със задължително предписание,
Г-2 движение само на дясно след знака, при което навлизането на ляво след знака
и движението му в тази посока, се явява забранено. По този начин не е съобразил
поведението си с пътните знаци. Относимата санкционна
разпоредба за това нарушение се регламентира от правилно посочената в НП
разпоредба на чл. 183 ал. 3 т. 5 пр. 1 от ЗДвП, предвиждаща санкция за водач, който навлиза
след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство. Навлизайки
в забранената за него посока наляво, жалбоподателят безспорно е реализирал състава на това
нарушение. Поради което правилно е ангажирана административно-наказателната му
отговорността и му е наложено предвиденото в посочената разпоредба
административно наказание глоба от 30 лева, което е във фиксиран размер.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, касая
липсата спиране на автомобила за проверка. Това обстоятелство не лишава
деянието му от съставомерност, нито опровергава
авторството му в извършване на нарушението, след като е декларирал, че на процесните дата и час той самият е лицето, управлявало
превозното средство. Обстоятелството на коя дата е съставена докладната от
свидетеля М. също не лишава наказателното постановление от законосъобразност,
предвид, че с оглед естеството на работа на свидетелите е разбираемо и да не
помнят точно кога са сезирали Началника н.Р.н.М.К. с надлежна докладна записка.
С оглед гореизложеното, обжалваното наказателно
постановление, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***/20.12.2018
година на Началника н.Р.н.М.К. с което на М.С.П., ЕГН ********** ***, на
основание чл. 183 ал. 3 т. 5 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 30 лв. за нарушение на чл. 6 т. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПВ