Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 142 от
21.05.2021 г., гр. Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 549 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 8, ал. 5 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010 г. за реда за извършване на проверка по чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда (Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г.).
Делото е образувано по жалба от И.В.А., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Решение с изх. №20078997/25.11.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” (ИАГИТ). С посоченото решение е потвърдено Разпореждане №22-451/06.11.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) София, с което е постановен отказ за прекратяване на основание чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) на трудов договор от 06.08.2008 г. между И.А. и „Р. **” ЕООД, с ЕИК *********. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК. Претендира се отмяна на решението.
Процесуалният представител по пълномощие на жалбоподателя – адвокат В.П., поддържа жалбата и претендира направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – изпълнителният директор на ИАГИТ, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт М.Г., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Административното производство е образувано по заявление с вх. №20089959/13.10.2020 г. по описа на ДИТ София от И.А. с искане за прекратяване на основание чл. 327, ал. 2 от КТ на трудовия договор, сключен на 06.08.2008 г. между него и „Р**.” ЕООД, поради обстоятелството, че работодателят не може да бъде намерен на адреса на управление, посочен в трудовия договор. В заявлението е посочено, че А. е постъпил на работа в „Р. **” ЕООД на 06.08.2008 г., на длъжност „финансов директор”, с продължителност на работното време 8 часа и трудово възнаграждение в размер на 1500,00 лева, като трудовият договор е сключен за неопределено време, както и че трудовата му книжка е изгубена от работодателя. В съответствие в чл. 3 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г. ДИТ София е уведомила Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град и Териториална дирекция на Националната агенция по приходите (ТД на НАП) София за постъпилото заявление. От ТД на НАП София е представено писмо с изх. № ЕО-78-25-1326, в което е посочено, че трудовият договор на И.А. с „Р. **” ЕООД е сключен на 06.08.2008 г. и след извършена проверка в ИС на НАП е установено, че няма данни за подадени декларации образец № 1 „Данни за осигуреното лице” от „Р. **” ЕООД за И.А., както и данни за деклариран от дружеството електронен адрес за кореспонденция. От ТП на НОИ София-град е представено писмо с изх. № Ц1030-21-1119#1/19.10.2020 г., в което е посочено, че към 16.10.2020 г. в териториалното поделение не са представени документи за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност на И.А. чрез осигурител „Р. **” ЕООД. На основание чл. 4 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г. служители в ДИТ София са извършили две проверки на адреса на управление на дружеството – на 14.10.2020 г. и на 30.10.2020 г., резултатите от които са отразени в констативни протоколи от същите дати. И в двата протокола е отразено, че при посещения на посочените в Търговския регистър седалище и адрес на управление на „Р. **” ЕООД: гр. София, район „Витоша”, бул. „България” 110, корпус А, офис 5, не е установен контакт с работодателя, лице, което го представлява или лицето, определено да получава кореспонденцията му. Констатирано е, че по отношение на посочените в Търговския регистър седалище и адрес на управление на „Р.**7” ЕООД дружеството работодател е преустановило дейността си без да е обявен престой или спиране на работата поради технологични причини или производствена необходимост. Към преписката е приложена разпечатка от регистъра за уведомления за трудови договори, в който е регистрирано уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ относно сключен на 06.08.2008 г. безсрочен трудов договор между И.А. и „Р. 87” ЕООД, с ЕИК *********. Приложена е и справка от НАП за актуално състояние на трудовите договори на И.А. към 17.11.2020 г., в която е отразено, че след сключването на 06.08.2008 г. на трудов договор с „Р. **” ЕООД, на 13.01.2010 г. той е сключил на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ трудов договор с „В” ООД, който е прекратен на 01.02.2010 г., а след това е сключвал на същото основание трудови договори с други работодатели – „К**” ООД, гр. П, „С-М” – клон Д и „П-” ООД, гр. С З. С Разпореждане №22-451/06.11.2020 г. на директора на ДИТ София е отказано прекратяване на основание чл. 327, ал. 2 от КТ на трудовия договор от 06.08.2008 г. между И.А. и „Р. **” ЕООД, с ЕИК *********, поради липса на доказателства за съществуването на трудово правоотношение. Разпореждането е обжалвано от А. в срока по чл. 8, ал. 1 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г. и е потвърдено с Решение с изх. №20078997/25.11.2020 г. на изпълнителния директор на ИАГИТ. В решението е посочено, че не е установено наличието на сключен трудов договор между И.А. и „Р. **” ЕООД и при липсата на безспорни данни за възникване на трудовото правоотношение след постъпване на работа от страна на служителя по смисъла на чл. 63, ал. 3 от КТ, не съществуват материалноправните предпоставки за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 2 от КТ. Посочено е, че с оглед разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 11 от КТ, която дава право на контролните органи на инспекцията по труда да дават задължителни предписания на работодателите или на упълномощените от тях лица за изпращане на уведомление за заличаване на изпратено преди това уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ за сключен трудов договор, ако установят, че няма доказателства за съществуване на трудово правоотношение, законодателят не придава обвързваща сила както на сключения трудов договор, така и на изпратеното уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ по отношение на обстоятелството за съществуване на трудовото правоотношение.
От издадената от НАП на 17.02.2021 г. справка за всички подадени уведомления от „Р. 87” ЕООД по чл. 62 от КТ е видно, че същото е подало на 17.03.2009 г., на хартиен носител, уведомление с вх. № 22390090462450 относно трудовия договор, сключен на 06.08.2008 г. с И.А.. Видно от справката от НАП за актуално състояние на трудовите договори на И.А. към 04.12.2020 г., на 30.11.2020 г. той е сключил трудов договор на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ с „Б ЛК” АД, гр. В, който не е прекратен към датата на издаването ѝ.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 8, ал. 5 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г., срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 2 от КТ в случаите по ал. 1, т. 10, когато работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, НОИ и НАП, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Редът за извършване на проверката по чл. 327, ал. 2 от КТ е регламентиран в Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г. Въз основа на резултатите от проверките по чл. 4 и чл. 5, ал. 4 от посочената наредба и получената информация по чл. 5, ал. 2 и 3 от същата в ДИТ се изготвя доклад за установените факти и обстоятелства (чл. 6 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г.), а въз основа на доклада директорът на ДИТ издава мотивирано разпореждане за прекратяване на трудовия договор или за отказ за прекратяването. В последната хипотеза постановеното разпореждане може да се оспори пред изпълнителния директор на ИАГИТ, който може да приеме възражението за основателно или да го отхвърли.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г. – изпълнителният директор на ИАГИТ, в предписаната от закона форма. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазена е процедурата по Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г. В изпълнение на чл. 4 от същата контролните органи са извършили две проверки по седалището и адреса на управление на работодателя за установяване на факта на преустановяване на дейността му. Изискана е информацията по чл. 5, ал. 2 и 3 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г. от компетентните органи – ТД на НАП София и ТП на НОИ София-град. Изготвен е доклад по чл. 6 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г. Административният орган е обсъдил фактите и обстоятелствата от значение за случая, събраните доказателства, както и възраженията на жалбоподателя.
Решението
е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона.
Съгласно чл.
1 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г. със същата се
определя редът за извършване на проверка за преустановяване дейността на
работодателя с оглед прекратяване на трудовото правоотношение от работника или
служителя на основание чл.
327, ал. 1, т. 10 от КТ при условията на чл. 327,
ал. 2 от КТ. За да бъде прекратен трудов договор по реда на посочената норма,
следва да е налице съществуващо трудово правоотношение между страните. Или,
провеждането на това производство цели упражняване на правото на работника за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с отправено писмено
изявление, с оглед последващото упражняване на трудови и здравноосигурителни
права, възникващи след прекратяване на правоотношението. В това производство административният
орган следва да прецени дали е налице трудово правоотношение, дали
работодателят е преустановил дейността си и дали работодателят, лицето, което
го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на
работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в
трудовия договор, или на адреса по седалището.
В конкретния случай, видно от писмото от ТД на НАП София с изх. № ЕО-78-25-1326 и писмото от ТП на НОИ София-град с изх. № Ц1030-21-1119#1/19.10.2020 г., съответно няма данни за подадени декларации образец № 1 „Данни за осигуреното лице” от „Р. **” ЕООД за И.А. и не са представени документи за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност на И.А. чрез осигурител „Р. 87” ЕООД. Приетите като доказателства по делото заверено копие от трудов договор, сключен на 06.08.2008 г. между И.А. и „Р. **” ЕООД и разпечатка от регистъра за уведомления за трудови договори, в който е регистрирано уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ относно сключен от И.А. на 06.08.2008 г. безсрочен трудов договор, не установяват по безспорен начин съществуването на трудовото правоотношение. Сключването на трудов договор и подаването на уведомление по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ до съответната ТД на НАП за регистриране на трудов договор не установяват по несъмнен начин съществуването на трудово правоотношение между страните по договора. Следва да са налице доказателства за реалното изпълнение на трудовия договор, респ. за престирането на труд от страна на работника/служителя в полза на работодателя, за което не се представят конкретни доказателства по делото, а и не се твърди съществуването на такива. В самата жалба е посочено, че след сключване на трудовия договор с „Р. **” ЕООД А. е сключил трудови договори с други работодатели, поради което договорът с „Р.**” ЕООД следва да се приеме за прекратен. Видно от справките от НАП за актуално състояние на трудовите договори на И.А. към 17.11.2020 г. и към 04.12.2020 г., след сключването на 06.08.2008 г. на трудов договор с „Р. 87” ЕООД, на 13.01.2010 г. той е сключил трудов договор на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ с работодател „Винастил” ООД, гр. София, за длъжността „финансов директор”, който е прекратен на 01.02.2010 г., поради което следва да се приеме, че дори и да е имало изпълнение по трудовия договор от 06.08.2008 г., то след 13.01.2010 г. между А. и „Р. 87” ЕООД не е съществувало трудово правоотношение. Трудовият договор с „В” ООД, а и трудовите договори, сключени след това с други работодатели – „К**” ООД, гр. П, „С-М” – клон Д, „П-Г” ООД, гр. С З и „Б Л К” АД, гр. Варна, са сключени на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, а не на основание чл. 111 от КТ. Целта на производството по чл. 327, ал. 2 от КТ е прекратяването на съществуващо към датата на подаване на заявлението трудово правоотношение. Именно затова и в чл. 327, ал. 2, изр. 3 от КТ е посочено, че трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. В случая, доколкото след 13.01.2010 г. между И.А. и „Р. 87” ЕООД не е съществувало трудово правоотношение, е невъзможно трудовият договор с „Р. **” ЕООД да се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в ДИТ София – 13.10.2020 г. Предвид изложеното съдът намира, че в настоящия случай се цели установяването на трудово правоотношение между жалбоподателя и „Р. **” ЕООД, и то за определен период от време, като е безспорно, че между тях не е съществувало такова към датата на подаване на заявлението за прекратяване на трудов договор по реда на чл. 327, ал. 2 от КТ. Инцидентното установяване на съществувало трудово правоотношение в хода на настоящия процес е недопустимо. Налице е възможност това да бъде реализирано по реда по чл. 357 от КТ (вж. в т. см. Решение № 15940/22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. №14021/2016 г., VI о.).
По изложените съображения съдът намира, че от обжалваното решение е законосъобразно и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото е дължимо на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и следва да бъде определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът намира, че в случая дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100,00 лева, като същото следва да бъде заплатено на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от И.В.А., с ЕГН ********** и
постоянен адрес:***, срещу Решение с изх. №20078997/25.11.2020 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
ОСЪЖДА И.В.А., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с адрес: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 3, сумата в размер на 100,00 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: