Определение по дело №466/2023 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 425
Дата: 28 февруари 2024 г.
Съдия: Димитрина Василева Павлова
Дело: 20237130700466
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 21 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Ловеч, 28.02.2024 година

       

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

                                             Членове: Г. ХРИСТОВ

                                                                 ИВАЙЛО ЙОСИФОВ /командирован

                                                                 със заповед № РД-08-100/21.02.2024г.

                                                             на председателя на ВАС/

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА, к.а.д. 466 по описа за 2024 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

             Производството е по реда на чл. 229-236 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр.  чл. 95, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 144 от АПК.

             Производството по делото е образувано по касационна жалба с  вх. № 3656/21.12.2023г. подадена от Г.В.В., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.*** против Решение № 114 от 11.10.2023г., постановено по адм. дело № 131/2023г. по описа на Административен съд гр. Ловеч и Частна жалба, подадена от Г.В.В., против Определение № 1028/11.10.2023 г. постановено по адм. дело № 131/2023 г. на Административен съд Ловеч, по която съдът се е произнесъл.  

              По наведените в частната жалба доводи, че не разполага с доходи да упълномощи адвокат както и че е правно неграмотен се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно, несправедливо, преграждащо хода на делото от към право на професионална защита и назначаване на правна помощ.

              Частната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения по чл.230 АПК срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:  

               С обжалваното  определение,  съдът  е оставил без уважение молба с рег.№ 2764 от 06.10.2023г., с която жалбоподателят Г.В.В. иска да му бъде предоставена правна помощ, която да се изразява в това процесуален представител да изготви писмени бележки, като неоснователна.

               За да постанови този резултат е приел, че не са налице предпоставките на чл.23 от ЗПП и предоставянето на правна помощ не е оправдано, тъй като участието на жалбоподателя до момента сам в производството – изготвянето на жалбата, множеството молби, искания и лично участие в процеса опровергават твърденията му за това, че е правно неграмотен. Приел е, че от всички негови действия до момента се налага извод, че същият е с необходимата правна култура, че много добре знае правата си като страна в процеса, включително и до степен да злоупотребява с тях. Посочил е, че  изготвянето и представянето на писмени бележки след обявяване делото за решаване не е задължително, а в настоящия случай е безпредметно, тъй като решението по делото вече е изготвено и обявено. Приел е, че не са налице изискванията за задължителна защита, безплатна правна помощ съгласно чл.24, т.1 и 2 от ЗПП, в това число и за процесуално представителство, освен че изготвянето и представянето на писмени бележки след обявяване делото за решаване не е задължително.

    Определението е правилно.

    Административното дело е образувано по жалба на Г.В.В.,***, против Заповед № Л-953 от 11.04.2022 г. на началника на Затвора Плевен, с която на осн. чл. 104, ал.1, чл. 102и чл. 101, т.7 от  Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ му е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 14денонощия“. Жалбоподателят претендира прогласяване нищожност на заповедта, тъй като същата е в противоречие с материалноправните разпоредби.

    След разглеждане на делото и в срока по чл. 172, ал.1  от АПК за постановяване на решението е постъпила молба с рег.№ 2764 от 06.11.2023г., с която жалбоподателят Г.В. иска да му бъде предоставена правна помощ , която да се изразява в това процесуален представител да изготви писмени бележки, които да бъдат представени по делото, тъй като жалбоподателят не бил юридически подготвен. Приложена е молба за осигуряване на безплатна правна помощ и  и декларация за имуществено състояние.

   Съобразно чл. 23, ал. 1 от Закона за правната помощ ЗПП/ правна помощ под формата на процесуално представителство се предоставя в случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. Характерът на производството пред административния съд е такова, че по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита и не са налице и предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда.

   Съгласно чл. 23, ал 2 от Закона за правната помощ /ЗПП/, правна помощ се предоставя на посочените лица, в това число и страни по административни дела, когато същите нямат средства за заплащане на адвокат, желаят да имат такъв и интересите на правосъдието налагат това, като преценката е предоставена на съда.

   В случая не е налице третата кумулативна предпоставка на посочената разпоредба, а именно - интересите на правосъдието да изискват предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП - за процесуално представителство. Това е така, тъй като е налице служебно начало в производството по делото, като по силата на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК съдът е длъжен служебно (по своя инициатива) да провери дали са налице правните основания по АПК за отмяна на обжалваната заповед, респ. за  прогласяване нищожност на заповедта.

    Като се направи необходимото разграничение със случаите на задължително участие на защитник, следва да се посочи, че интересите на правосъдието изискват участие на защитник - адвокат, в случаите когато предмета на спора и свързаните с него процесуални действия, са от естество което може да затрудни защитата на страната или правилното разглеждане на делото. Настоящият случай не е такъв.

    Видно от процесуалното поведение на жалбоподателя по делото същото показва очевидни правни знания и способности при упражняване на процесуалните си права в защита на материалните такива. Нещо повече, тези способности са засвидетелствани и по други дела с участието на жалбоподателя.

               Съгласно чл. 24 т.1 и т.2 от ЗПП, правната помощ по чл. 21 т. 3 не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. При преценката следва да се съобразят процесуалните действия, за които се иска, евентуалните ползи от благоприятен резултат по делото и разходите за адвокатска защита.

    В случая съдът е съобразил, че характера на производството пред административният съд е такова, че по закон не предвижда задължителна адвокатска защита и след като е преценил възможностите на жалбоподателя да осъществи сам защитата си, като се съобразява процесуалното му поведение по делото въз основа на съдържанието на жалбата, становищата в хода на производството, използваните правни квалификации, направените доказателствени искания, наред със засиленото служебно начало, налагащо даване на подробни и ясни указания. Въз основа на тези обстоятелства е обоснована и правилна преценката на съда, че предоставянето на правна помощ се явява неоправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла за жалбоподателя.

    Видно от данните по делото е безспорно, че правна помощ се иска след разглеждане на делото, кагото тече срока по чл. 172, ал.1  от АПК за постановяване на решението, която да се изразява в това процесуален представител да изготви писмени бележки, които да бъдат представени по делото, тъй като жалбоподателят не бил юридически подготвен.

    Следва да се съобрази, че в проведеното производство и без помощта на адвокат жалбоподателят е дефинирал действията, бездействията или актовете на администрацията, които смята за неоснователни и незаконосъобразни. Същият е формулирал редовна жалба, подадена в писмена форма, с означение на обжалвания административен акт, посочено е в какво се състои искането му и е подписана, като правна помощ само във връзка с постановяване на решението не е необходима. В процесният  случай предоставянето й в посочения обхват е и безпредметно, доколкото решението по делото вече е било изготвено и обявено.

   Противно на поддържаното от частния жалбоподател, че той е „правно неграмотен“, съдът намира, че В. разполага с отлична правна грамотност и способност да се защитава сам, демонстрирана от съдържанието на множество негови изявления и предприемани други процесуални действия както по настоящото дело, така и по много други дела. Следователно предоставянето на правна помощ под формата на процесуално представителство за изготвяне на писмени бележки, при постановено и обявено вече решение, би довело до разходването на обществени средства без това да доведе до съществена полза за жалбоподателя, което обстоятелство представлява основание за отказ от предоставянето й.

            Като е оставил без уважение искането на Г.В. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в изготвяне на писмени бележки по делото при вече постановено и обявено решение като неоснователно, АдмС Ловеч е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила.    

            Мотивиран така и на основание чл. 236 от АПК във вр. с чл.221 от с.к., съдът

           ОПРЕДЕЛИ:

           ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1028 от 11.10.2023 година, постановено по адм. д. № 131/2023 г. по описа на Административен съд - Ловеч.

            Определението е окончателно.  

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.