№ 143
гр. гр.Н., 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В.В.С.
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от В.В.С. Гражданско дело № 20212150100773
по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „В.иК.” ЕАД срещу М. Н. П. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на сумата от 67,41 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, както и на сумата от 14,44 лв. – лихва върху главницата за периода 25.06.2018г. –
12.05.2021г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и
пречистена вода през отчетен период 02.09.2017г. – 23.08.2019г. до имот, находящ се в к. к. „С.б.-
з.“, ул. „Н.“, в. с. „С.с.*“, бл.*, вх.*, ап.**, с идентификатор *******, аб. № ****. Изложено е, че
ищецът и ответницата са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на
което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите цени,
одобрени от КЕВР, възлизат на 67,41 лв., като за тези суми от ищеца са издавани фактури –
фактура № ******* от *****г. за сумата от 4,99 лв., фактура № ******* от *****г. за сумата от
35,47 лв. и фактура № ****** от ******г. за сумата от 26,95 лв. Наведено е, че дължимите по
фактурите суми не са заплатени в предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане
да уважи претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответниците е депозиран отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и размер. Отправя се възражение за
изтекла давност на вземанията по фактура № ******* от *****г. и частично по фактура № *******
от *****г. – по отношение на задълженията преди 15.06.2018г. Сочи се, че ищецът не е извършил
реално отчитане. Обръща се внимание, че фактури не са издавани ежемесечно – в нарушение на
ЗДДС и общите условия. Навежда се, че не е доказано доставяне, отвеждане и пречистване на вода
през отчетния период до процесния обект. Твърди се, че липсват доказателства за правилно
отчитане. Оспорват се представените към исковата молба доказателства. От съда се иска да
отхвърли претенциите.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества.
Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
От нотариален акт (на л. 44 – л. 45 от делото) се установява, че ответницата придобила на
05.04.2007г. собствеността върху имот, находящ се в к. к. „С.б.-з.“, ул. „Н.“, в. с. „С.с.*“, бл.*, вх.*,
ап.**, с идентификатор *******.
Видно от фактура № ******* от *****г., фактура № ******* от *****г. и фактура №
****** от ******г. за посочения апартамент била открита обща партида с аб. № **** към „В.иК.”
ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер е видно, че на
монтирания в обекта водомер (1578/110) са правени отчитания на 02.09.2017г., 27.04.2018г.,
14.09.2018г., 23.04.2019г., 23.08.2019г., 22.05.2020г., 01.09.2020г. и 22.01.2021г. При всички
отчитания е вписано, че водомерът е „видян“, като от показанията на св. Ербамакова (отчетник за
този обект) се установява, че тя имала достъп до водомера, тъй като същият бил извън
апартамента и осъществявала отчитане при спазване на правилата за отчитане 2 пъти в годината,
тъй като обектът бил сезон – през зимния сезон в него не пребивавал никой. За периода
02.09.2017г. – 27.04.2018г. били начислени 2 куб. м. (старо показание 118 куб. м., ново показание –
120 куб. м.), за периода 28.04.2018г. – 14.09.2018г. – 13 куб. м. (старо показание 120 куб. м. – ново
показание 133 куб. м.) и за периода 24.04.2019г. – 23.08.2019г. – 9 куб. м. (старо показание 133 куб.
м., ново показание – 142 куб. м.). Впоследствие (до 22.01.2021г.) не били отчитани показания на
водомера. От фактурата се установява, че посочените количества били остойностени за посочените
периоди.
С Решение № БП-Ц-20 от 30.11.2017г. от 01.12.2017г. на КЕВР били определени цени,
както следва: 1,287 лв., 0,286 лв. и 0,557 лв. Видно от Решение № Ц-34 от 15.12.2017г. на КЕВР
цената за услугата доставяне вода на потребителите към 2018г. била в размер на 1,335 лв., 0,380
лв. – за отвеждане и 0,559 лв. за пречистване. Според Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР
цената за услугата доставяне вода на потребителите към 2019г. била без ДДС: 1,399 лева на куб.
м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м.
В цитираните фактури, касаещи периодите 2017г., 2018г. и 2019г. били начислени суми според
посочените цени.
Налага се извод, че до имот, находящ се в к. к. „С.б.-з.“, ул. „Н.“, в. с. „С.с.*“, бл.*, вх.*,
ап.**, с идентификатор *******, с аб. № ****, за процесния период (02.09.2017г. – 23.08.2019г.), е
доставено фактурираното количество вода. По делото не се спори, че между страните е действал
договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е открита партида с посочения
клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала
облигационна връзка, по силата на която ответникът е бил потребител на вода. Съдържанието на
фактурите не е оспорено по делото, поради което съдът приема за доказано, че ответникът е бил
потребител за доставената до цитирания адрес вода. Наред с това общите условия на оператора не
са оспорени, поради което съдът приема, че същите са обвързали (по силата на облигационна
2
връзка) ищеца и ответника. Нещо повече – реалното отчитане се установява от показанията на
разпитания по делото свидетел, който е имал достъп до водомера на ответницата и е виждал
показанията на същия при всяко от отчитанията.
Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общи условия на ВИК, при обекти, имащи
сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Процесните суми са
фактурирани по отчитане, извършено при спазване на тези правила, като от показанията на св.
Ербакамова се установява, че обектът бил сезонен и през зимния сезон не се ползвал, поради което
е било допустимо да се извършва отчитане по този ред. Ето защо възраженията на особения
представител на ответника за липса на реално извършено отчитане, се опровергават от събраните
по делото доказателства. Т.е. фактурите са издавани при спазване на отчитането според общите
условия, а възраженията за нарушения на ЗДДС не следва да бъдат коментирани, тъй като нямат
отношение към потребеното от ответницата количество вода. Налага се извод, че процесното
отчитане е извършено при спазване чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия. Непосредствено след
извършване на отчетите са издадени и съответните фактури – на *****г., *****г. и ******г. (в
рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия сумите са
станали изискуеми на 24.06.2018г., 25.10.2018г. и 25.10.2019г. Не се споделят доводите на
особения представител на ответника, че сумите следвало да се начислят в по-кратки срокове. С
оглед специфичните правила в Общите условия няма как да е изискуемо вземане за количество
потребена вода, което още не е отчетено. Очевидно за процесния апартаменти е въведено т. нар.
електронно отчитане (видно и от показанията на отчетника), при което подпис от съответния
клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3
се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път. Отразеното в справките и фактурите следва да се кредитира от съда.
Както се установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който е видял
показанията лично. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.
С оглед констатираното, че сумите по първата от фактурите са станали изискуеми на
24.06.2018г., то и възражението за погасяване на претенцията по давност е неоснователно, тъй като
исковата молба е подадена на 10.05.2021г. (преди изтичане на тригодишния давностен срок).
Ето защо се събраха достатъчно доказателства в насока, че количествата вода са потребени
от ответника. Отчитането е извършено лично инспектор (който е отразил в карнета, че данните са
видяни), като е бил наличен достъп до водомера.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на ответника
са определени и съответните дължими суми за отчетния период, като размерът на задълженията
възлиза общо на 67,41 лв. (този размер съответства на приетите цени от водния регулатор). С оглед
изложеното може да се направи извод, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответницата в
забава за посочения период – 25.06.2018г. – 12.05.2021г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените
3
фактури са с краен срок за плащане до 24.06.2018г., 25.10.2018г. и 25.10.2019г., поради което
ответникът действително е изпаднал в забава още към 25.06.2018г. За посочения в исковата молба
период размерът на дължимата лихва е от 14,44 лв., който е съобразен с действалите редакции на
чл. 6 от действалия за този период Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и обстоятелството, че за
периода 13.03.2020г. – 08.04.2020г. не следва да се начислява лихва за забава.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 150 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответниците. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 350 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Н. П., родена на ****г., гражданка на И., с постоянен адрес в гр. Н., ул.Н. №
*, бл.*, секция * ет.*, п.**, БУЛСТАТ: *****, да заплати на „В.иК.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление гр. Б., кв. „Победа”, ул. „Г.В.В.” № 3, сграда „М.п. и к.”, ет.*,
представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата
от 67,41 лв., представляваща незаплатена стойност по фактура № ******* от *****г., фактура №
******* от *****г. и фактура № ****** от ******г., за доставена, отведена и пречистена вода до
имот, находящ се в к. к. „С.б.-з.“, ул. „Н.“, в. с. „С.с.*“, бл.*, вх.*, ап.**, с идентификатор *******,
аб. № ****, с отчетен период 02.09.2017г. – 23.08.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.05.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 14,44 лв. – лихва върху
главницата за периода 25.06.2018г. – 12.05.2021г., а на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 350
лв., представляваща разноски в настоящото производство, от които 100 лева държавна такса, 150
лв. – внесен депозит за особен представител на ответника и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
ЦКБ – клона Б., IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, BIC: CECBBGSF
4
Решението може да бъде обжалвано пред Б.ки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5