№ 314
гр. Шумен, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500213 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ЗАД „ Далл Богг: ЖИ.т и Здраве „ АД,
представлявано от изпълнителните директори Б. И. и Ж.К., чрез пълномощника адв. И. Ц. от
САК, срещу решение № 128/24.02.2022 г. по гр.д. № 2161/2021 г. по описа на ШРС,
поправено с решение № 330/27.04.2022 г. по същото дело, с което дружеството е осъдено да
заплати на Ц. И. Ц. сумата от 18 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху нея.
Жалбоподателят намира решението за неправилно, поради допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон и превратно тълкуване на събраните по делото
доказателства, по съображения, подробно изложени в жалбата му, поради което моли
въззивният съд да го отмени и отхвърли предявения главен иск като неоснователен и
недоказан, ведно с произтичащите от това последици по отношение на акцесорния иск за
лихва и деловодните разноски, евентуално – да намали размера на присъденото
застрахователно обезщетение и му присъди извършените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Ц. И. Ц. не е депозирал отговор на
жалбата. В съдебно заседание, пълномощникът му адв. К. П. от САК оспорва жалбата като
изцяло неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както да му бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказана на доверителя ум правна помощ по чл.38 от ЗАдв.
1
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното: Грд. №
2161/2021 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия срещу
жалбоподателя, с претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000
лева като част от иск в размер на 25 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 30.06.2020 г., между л.а. „ Пежо 607 „, рег. № Н ... АР,
управляван от Ц. И. Ц. и „ Фолксваген Голф „, рег. № Н .... ВК, управляван от В.С.Г., за
който е имало сключена застраховка „ Гражданска отговорност „ по застрахователна полица
№ BG/30/120000943386, със срок на покритие 12.04.2020 г. – 11.04.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 07.04.2021 г. до окончателното й плащане.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск като изцяло
неоснователен, като е предявил и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, поради неспазване изискванията на чл.137а от ЗДвП, за поставяне на
обезопасителен колан.
С протоколно определение от 28.01.2022 г. е допуснато изменение размера на
предявения частичен иск като същият е увеличен от 10 000 лева на 18 000 лева.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.498,
ал.3 от КЗ, като с решението си е осъдил ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве” с ЕИК *********
да заплати на Ц. И. Ц. с ЕГН ********** сумата в размер на 18 000 лева, представляваща
частичен иск, целият за 25 000 лева, за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП от 30.06.2020 г., причинено от л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № Н .... ВК,
управляван от В.С.Г., за който имало сключен с ответника договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица №
BG/30/120000943386 със срок на покритие от 12.04.2020 г. до 11.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от 07.04.2021 г. до окончателното заплащане на
сумата. Със същото решение е осъдил ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве” с ЕИК ********* да
заплати на адв. К. А. П. от АК - София, сумата от 1 070 лева, адвокатско възнаграждение за
защита по делото, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., съобразно уважената част от иска,
както и да заплати по сметка на Районен съд – Шумен, сумата от 720 лева – държавна такса
по делото и 1 077 лева – разноски, от заплащането на които ищецът е бил освободен на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Решението се обжалва изцяло от ответника.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По съществото на спора, от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
На 30.06.2020 г., след 16.30 ч. ищецът управлявал л.а. „Пежо 607“ с рег. № Н ... АР.
Същият излязъл от бензиностанция до „Хиподрума“, на изхода на гр. Шумен и след няколко
2
метра се пристроил в лявата лента на пътното платно и намалил скоростта до минимум, за да
направи обратен завой и да се върне в града. В този момент бил ударен отзад от л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № Н .... ВК, управляван от В.С.Г..
За ПТП бил изготвен протокол за ПТП № 1743306/30.06.2020 г. от младши
автоконтрольор при Сектор ПП на ОД на МВР – Шумен, в който е отразено, че вследствие
на същото са били причинени имуществени вреди на двата автомобила.
По повод описаното ПТП, на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № Н .... ВК
В.С.Г. бил издаден акт за установяване на административно нарушение № 237890/30.06.2020
г., за извършено нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП – водачът не се е движил на такова
разстояние от движещия се пред него лек автомобил „Пежо 607“ с рег. № Н ... АР, за да
може да избегне удряне в него, когато той е спрял, вследствие на което го блъска в задната
дясна част.
За описаното в ППТП нарушение, на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № Н ....
ВК било издадено наказателно постановление № 20-0869-002192/30.07.2020 г. на началника
на Сектор ПП при ОД на МВР – Шумен, с което, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179,
ал.2, пр.2 от ЗДвП, му било наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева.
Във връзка с процесното ПТП, на водача на л.а. „Пежо 607“ с рег. № Н ... АР Ц. И.
Ц. бил издаден акт за установяване на административно нарушение № 237891/30.06.2020 г.,
за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от ЗДвП – лицето, което не е собственик управлява
МПС във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите „.
По повод описаното в ПТПП нарушение, на водача на л.а. „Пежо 607“ с рег. № Н ...
АР било издадено наказателно постановление № 20-0869-002199/30.07.2020 г. на началника
на Сектор ПП при ОД на МВР – Шумен, с което му било наложено административно
наказание по чл.638, ал.3 от КЗ глоба в размер на 400 лева.
От приложената застрахователна преписка се установява и не се спори между
страните, че към датата на ПТП за л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № Н .... ВК, собственост на
В.С.Г. е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по застрахователна полица № BG/30/120000943386, със застраховател
ответното дружество, валидна за срок от 12.04.2020 г. до 11.04.2021 г..
Ищецът отправил искане до ответника за заплащане на обезщетение за причинените
при ПТП на управлявания от него л.а. имуществени вреди, по повод на което била
образувана щета № 0801-002987/2020-01, по която му било изплатено обезщетение за
тотална щета.
На 07.01.2021 г. ищецът отправил до същия застраховател искане за заплащане на
обезщетение за причинените му в резултат на ПТП неимуществени вреди, по повод на което
била образувана щета № 0801-002987/2020-02-03. По нея ответникът отказал изплащане на
обезщетение, с мотив, че липсва протИ.правно поведение на водача на застрахования при
3
тях лек автомобил, както и поради липса на данни за точния размер на имуществените
вреди.
От заключението по допуснатата в първоинстанционното производство САТЕ,
възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се изяснява, че
причините за процесното ПТП се дължат на факта, че водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ с
рег. № Н .... ВК не е съобразил скоростта си на движение (която в момента на удара била 64
км.ч.) и дистанцията с движещия се пред него автомобил, поради което не е успял навреме
да възприеме намаляването на скоростта от водача на л.а. „Пежо 607“ с рег. № Н ... АР.
Когато вече възприел предприетата от движещия се пред него автомобил маневра, Г..
предприел завой на дясно с цел избягване на удара, но маневрата била неуспешна и той
ударил л.а. „Пежо 607“ в задната дясна част. От удара същият се завъртял в посока обратна
на часовниковата стрелка и навлязъл в насрещната лента за движение. Управлявания от Г..
л.а. „Фолксваген Голф“ излязъл от пътното платно в дясно на пътя. ПТП е било осъществено
в рамките на града, точно преди изхода на гр. Шумен, на прав, сух участък от пътя, в
светлата част на деня и при добра видимост, като условията са позволявали на двамата
шофьори да възприемат другия на 100 м. един от друг. Л.а. „Пежо 607“ с рег. № Н ... АР е
фабрично оборудван с триточкови предпазни колани за всички места и с въздушни
възглавници за предните седалки, задействащи се при удар в предната част на автомобила.
Според вещото лице, ПТП е било предотвратимо, ако Г.. беше управлявал със съобразена
скорост и с необходимата дистанция, за да възприеме навреме предприетата от Ц. маневра
по намаляване на скоростта и спиране с цел извършване на обратен завой. Опасната зона за
спиране на л.а. „Фолксваген Голф“ е била 46.1 м..
На л.8 от първоинстанционното дело е приложен амбулаторен лист №
1891/02.07.2020 г., издаден от д-р Б. М., в който е отразено, че ищецът е бил прегледан по
повод оплакване, че на 30.06.2020 г. вечерта бил повишил кръвно налягане и повърнал
двукратно с облекчение. На следващия ден усетил болка в областта на горни трокални
прешлени, появила се при движение и забелязал лек тремор на пръстите на ръцете. След
прегледа, му е поставена диагноза травма на гръдния кош, неуточнена. Придружаващи
заболявания и усложнения: вътречерепна травма, неуточнена, без открита вътречерепна
травма и хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност.
На л.12 са приложени резултати от рентгенография на гръбначни прешлени на
ищеца, с дата 02.07.2020 г., в които е отразено заключение, че не се намират травматични
изменения на видимите повърхности на телата и израстъците на прешлените в шиен отдел.
Касае се за деформираща шийна спондилоза. Спондилартроза. Спондилолистеза.
Стенохондроза.
На л.13 е приложен протокол за извършена компютърна аксиална томография на
ищеца, с дата 08.03.2021 г., в който е отразено, че са налице данни да корова атрофия, кисти
след лакунарни съдови инциденти в дясно с давност.
На л.10 от делото е приложена етапна епикриза от 10.05.2021 г., издадена от д-р Б.
М., в която като водеща диагноза на ищеца е посочено разстройство на адаптацията, както и
4
вътречерепна травма, неуточнена, без открита вътречерепна травма, хипертонично сърце
без /застойна/ сърдечна недостатъчност и мозъчна болест, неуточнена.
Назначената по делото комплексна СМПЕ дава заключение, че, въпреки, че в
медицинските документи не са регистрирани никакви видими травми, а проведените
прегледи и изследвания не са показали увреждания с травматичен произход, предвид
конкретния механизъм на ПТП е възможно политане на тялото на ищеца назад и
съприкосновение между главата, шията и гърба на ищеца с облегалката на шофьорската
седалка и предпазната облегалка зад тила, поради което по механизъм причинна връзка
между претърпяното ПТП и оплакванията на лицето не може да бъде изключена. В резултат
от ПТП на ищеца е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та. В
невропатологичен план оплакванията са преминали за около месец, без усложнения.
Ищецът е изпитвал мускулни и невропатни болки с лек към умерен в началото интензитет,
преминали за около един месец. Налице са данни за дегенеративни промени в шийния отдел
на гръбначния стълб, които, без провокация от неудачни движения, голямо физическо
натоварване или от травма, могат да не дават значими оплаквания. Слабостта и
изтръпването в лявата ръка на ищеца, получени след ПТП се дължат на леко травматично
засягане на шийните нервни коренчета, а наличните дегенеративни промени в гръбначния
стълб само са удължили периода на възстановяване. При ищеца се установяват клинични
данни и органно засягане / главен мозък / за артериална хипертония, вероятно несистемно
контролирана, като е трудно да се прецени давността й. Пристъпното покачване на кръвното
налягане е възможно и при различни стресогенни ситуации. Рентгенологично доказаните
промени в шийния отдел на гръбначния стълб на ищеца са с голяма давност и се дължат на
дегенеративен процес. При прегледа на ищеца, вещото лице невролог е установило, че в
невропатологичен план същият е автономен, адекватен и спокоен. Липсват спонтанни
невропатни болки или неприятни сетивни усещания. Към момента на освидетелстването
лицето е поддържало лечение с Беталок, Кавинтон форте и Акард. В психологически план,
към датата на освидетелстването емоционалното състояние на ищеца е все още нестабилно
и зависимо от появата на чести ретроспекции за преживяното от негативните мисли по
време на стреса след ПТП. Това поддържа страховете му и го прави все още личностово
небалансиран да се справя със социалното си функциониране. Дистанциран е от контакти и
му липсва мотивация за активна дейност. Актуални са страховете за връщане на
преживяното по натрапливия механизъм, като това му създава безпокойство, тревожност и
страх. Фиксиран е в мисленето си към пътния инцидент. Израз на тези фиксации е все още
слабостта на вегетативната нервна система, проявявана със сърцебиене, лесно изпотяване,
главоболие и разстройство на съня. При Ц.в липсва психичен капацитет за справяне и пълно
компенсиране негативните изживявания към ситуацията на ПТП. В медицинските
документи не са регистрирани външни или вътрешни травматични увреждания, които с
категоричност да могат да се свържат с употребата на предпазен колан от ищеца при
настъпване на ПТП.
От показанията на свидетелите Валентин Г.., който е управлявал л.а. „Фолксваген
5
Голф“ с рег. № Н .... ВК и Лазар Стоянов, който е съставил протокола за ПТП се установява,
че непосредствено след настъпване на инцидента, ищецът е бил адекватен и без видими
наранявания.
От показанията на свидетелката М.Г., съжителстваща на съпружески начала с ищеца,
се установява, че, когато отишла на мястото на инцидента заварила ищеца объркан,
дезориентиран и притеснен. Заявил, че го боли врата, но отказал да бъде прегледан от лекар.
Същия ден вечерта му станало лошо и повърнал, имал и болки във врата и изтръпване на
лявата ръка, а през нощта се потял и спал неспокойно. На следващия ден свидетелката го
подканила да отидат на лекар, но той отново отказал. На по-следващия ден отишъл при
личния си лекар. След това последвали посещения при клиничен психолог, психиатър,
невролог. В края на м. февруари 2021 г. бил и на скенер, поради опасения за инсулт. След
катастрофата ищецът започнал да изпитва изтръпване на лявата ръка и периодични болки
във врата при извършване на определени движения. Страдал от изпотяване, безсъние и
главоболие. Бил демотивиран да упражнява творческата си дейност на поет. Престанал да
спортува. Започнал да изпитва страх от шофиране и отказвал да управлява лек автомобил,
което станало причина и да преустановят честите си посещения при дъщеря им, която била
студентка в учебно заведение в гр. София. Изолирал се и предпочитал да се занимава със
земеделска работа в уединение, като не се предпазвал от физическо натоварване.
При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:
Съгласно чл. 429 от КЗ, с договора за застраховка „ Гражданска отговорност “
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ Гражданска
отговорност „ при спазване на изискванията на чл.380.
Съгласно чл.477 от КЗ, обект на застраховане по задължителната застраховка „
Гражданска отговорност „ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. По
задължителната застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите застраховани
са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на
законно основание. За трети лица се смятат всички увредени лица с изключение на лицето,
което отговаря за причинените вреди, както и всички правоимащи лица в резултат на
неговата смърт. Правоимащите лица имат право на обезщетение за вредите, които
6
произтичат само от качеството им на пострадали лица.
Съгласно чл.478 от КЗ, пострадало е лице, на което е причинена смърт или което е
претърпяло телесно увреждане от моторно превозно средство. Увредено е лицето,
включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от
моторно превозно средство.
Съгласно чл.493 и чл.439а от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка „
Гражданска отговорност „ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
неимуществените и имуществени вреди, причинени на трети лица от телесно увреждане или
смърт, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по
време на движение или престой, както и лихвите по чл.429, ал. 2, т.2.
Съгласно чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията по
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Съгласно чл.498, ал.1 от КЗ, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380, освен в случаите, когато застрахователят по
имуществена застраховка на увреденото лице е встъпил в неговите права и той предявява
претенция на основание на чл. 411. Увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само, ако застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
Правно релевантните факти при иск по чл.432 от КЗ на увреденото лице срещу
застрахователя на деликвента са установяване на договорно правоотношение по договор за
застраховка, покриващ риска „ Гражданска отговорност „, сключен между деликвента и
ответното дружество, протИ.правно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни
последици за ищеца, причинно-следствена връзка между деянието и претърпените от ищеца
вреди и техният вид и размер. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест тези факти подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори
законоустановената презумпция за виновност на извършителя на непозволеното увреждане,
залегнала в нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, респ. да докаже съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалото лице.
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за претърпени от пострадалия от
непозволено увреждане неимуществени вреди се определя по справедлИ.ст.
Според трайната и непротИ.речива съдебна практика, справедлИ.стта, като критерии
за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено увреждане
не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства,
при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
7
увредения. Като база за определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи
още икономическият растеж, стандартът на жИ.т и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, без размерът
му да бъде източник за обогатяване на пострадалия.
В случая, между страните не се спори относно настъпването на процесното ПТП на
30.06.2020 г., с участието на л.а. „Пежо 607“ с рег. № Н ... АР, управляван от ищеца и л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № Н .... ВК, управляван от В.С.Г., за който към датата на
инцидента е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по застрахователна полица № BG/30/120000943386, със застраховател
ответното дружество, валидна за срок от 12.04.2020 г. до 11.04.2021 г., както и, че ищецът е
предявил претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение на причинени му в
резултат от ПТП неимуществени вреди, която е била оставена без уважение.
Спорът между страните е относно причината за настъпване на ПТП и вината на
всеки от двамата водачи, наличието на причинно следствена връзка между ПТП и
претендираните от ищеца неимуществени вреди и за размера на дължимото от
застрахователя обезщетение.
По спорните въпроси, въз основа на удостовереното в Протокола за ПТП, ползващ се
с доказателствената сила на официален свидетелстващ документ, издадените на
участниците в ПТП актове за установяване на административно нарушение и наказателни
постановления и заключението на вещото лице по САТЕ, съдът приема за безспорно
установено, че единствена причина за настъпване на процесното ПТП е нарушаване на
правилата по чл.23, ал.1 от ЗДвП от страна на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № Н
.... ВК, който, поради несъобразена скорост и неспазване на необходимата дистанция не е
могъл да избегне удар с намиращия се пред него л.а. „Пежо 607“ с рег. № Н ... АР, който към
момента на инцидента е намалил скоростта до почти спряно състояние, с цел осъществяване
на маневра обратен завой.
В тази връзка, съдът отказва да кредитира показанията на свид. Валентин Г.. относно
механизма на настъпване на ПТП, тъй като, доколкото, той е управлявал увреждащия
автомобил към момента на инцидента, следва да се счита за заинтересован от изхода на
правния спор, а освен това твърденията му, че е бил заслепен от слънцето и не е могъл да
възприеме движещия се пред него автомобил не се подкрепят от останалите доказателства
по делото.
На следващо място, въз основа на представените медицински документи,
заключението на вещите лица по комбинираната СМПЕ и показанията на разпитаните
свидетели, приема за доказано, че като пряка и непосредствена последица от ПТП ищецът е
претърпял мекотъканни травми в областта на врата, гръдния кош и раменния пояс, в
резултат на които е изпитвал мускулни и невропатни болки с лек към умерен в началото
интензитет, преминали за около месец, вследствие на които му е била причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за жИ.та. И към момента ищецът има оплаквания от
болки във врата при неподходящи движения и натоварвания, както и изтръпване на лявата
8
ръка, който са предизвикани от травматичното засягане на шийните нервни коренчета, но не
са отзвучали нормално във времето поради наличните преди инцидента дегенеративни
промени в гръбначния стълб на пострадалия. В резултат от ПТП на ищеца са били
причинени и психични страдания, изразяващи се в първоначален силен стрес, уплаха и
дезориентираност, безсъние, безпокойство, страх от шофиране, загуба на творческа и
социална активност, отчуждение и невъзможност за справяне със спомена от случилото се
на емоционално и психо-физично нИ..
В съответствие с изложеното, настоящата инстанция приема, за безспорно доказано
наличието на визираните в чл.432, вр. чл.498 от КЗ предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника за заплащане обезщетение на ищеца за причинените му при
процесното ПТП неимуществени вреди, а именно настъпило ПТП с участието на
застраховано лице по договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на
автомобилистите „, със застраховател ответника, вина на застрахования за ПТП,
причиняване в резултат от същото телесни увреждания и психични страдания на ищеца,
намиращи се в пряка причинно - следствена връзка с ПТП, предявяване от ищеца на
претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпените при ПТП
неимуществени вреди и отказ на застрахователя за заплащане на такова.
Досежно конкретния размер на дължимото обезщетение, съдът съобрази, че на
ищеца са били причинени леки телесни повреди, в резултат на които е изпитал физически
болки с лек към умерен интензитет, които са преминали за около месец, без усложнения,
като изпитвания от него към момента дискомфорт, изравящ се в периодични болки във врата
и изтръпване на лявата ръка при неподходящи движения и натоварвания, макар и
предизвикан вследствие получените при ПТП травми, не е могъл да бъде туширан
единствено поради наличните у лицето на дегенеративни промени в гръбначния стълб, с
давност от преди инцидента. От друга страна, продължаващите неразположения нямат
характер на невропатологични увреждания и очевидно не препятстват физическата
активност на ищеца, след като, въпреки тях, предпочита и се занимава преимуществено със
земеделска дейност и не избягва, свързаните с нея натоварвания. От психологична гледна
точка, предвид възрастта му, професионалната му, семейна и социална реализация и
очевидно по-високата му емоционална чувствителност, ПТП е предизвикало у ищеца силен
стрес и негативна личностнова промяна, изразяваща се в невъзможност да се справя със
социалното си функциониране и фиксиране на мисленето към пътния инцидент, което е
довело и до негативни прояви на вегитативната нервна система, а именно сърцебиене,
изпотяване, главоболие и разстройство на съня. Тези психични състояния обаче не са
необратими, а физическите прояви не могат да се приемат за произтичащи единствено от
психичното състояние на лицето, предвид установените клинични данни за органно засягане
на главен мозък и артериална хипертония с неустановена давност у същото. С оглед на
изложеното и икономическото състояние в страната към датата на увреждането, намира, че
справедлИ.то обезщетение, което жалбоподателят дължи на въззиваемия за причинените му
неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 2 500.00 лева, за която сума
9
предявеният иск се явява основателен.
Що се отнася до възражението на жалбоподателя за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, съдът съобрази следното:
Според трайната съдебна практика, изводът за наличие на съпричиняване по смисъла
на чл.51, ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 от
ЗЗД е допустимо само, ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем. Съдът следва да прецени доколко действията на
пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му
принос. Намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на
комплексна преценка на степента на каузалност на действията на деликвента и на
пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като самото намаляване следва
да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на общата вреда.
Нарушението на правилата за движение по пътищата не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като е необходимо
нарушението да е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е протИ.правно и да води до настъпване на вредоносния резултат,
като го обуславя в някаква степен. В този случай следва да бъде направено разграничение
между допринасяне на пострадалия за настъпване на самото ПТП и приноса му за
настъпване на вредата спрямо самия него. Дали поведението на пострадалия е допринесло за
увреждането подлежи на установяване във всеки конкретен случай като тежестта на
доказване е на позоваващата се на съпричиняване страна.
В случая, от доказателствата по делото не се установява по категоричен начин дали
по време на ПТП ищецът е бил с предпазен колан или не, като от заключенията по САТЕ и
СМЕ се изяснява, че с оглед механизма на настъпване на същото, дали лицето е било или не
с обезопасителен колан е без значение по отношение настъпване на причинените му телесни
увреждания, тъй като коланът би бил ефективен при челен или страничен удар, а в
конкретната хипотеза управляваното от пострадалия МПС е било ударено в задната част.
Предвид това, приема, че възражението на ответната страна за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца е неоснователно и следва да се отхвърли.
В съответствие с изложеното, намира, че предявеният частичен иск е основателен и
доказан по размер за сумата от 2 500.00 лева, за която следва да се уважи.
Относно претенцията за лихва за забава върху присъденото обезщетение, съдът взе
предвид следното:
Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите
10
на чл. 380, ал. 3, т.е. когато лицето не е представило данни за банкова сметка.
Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1 – 3 или 5, т.е. в конкретния случай – до 15
работни дни до представяне на всички доказателства по чл.106 от КЗ, а когато не са
представени всички доказателства – до 3 месеца от предявяване на претенцията по реда на
чл.380 от КЗ.
В случая, от доказателствата по делото се установи, че ищецът е предявил
претенцията си за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП с
уведомление вх. № 76/07.01.2021 г., към което е приложил удостоверение за банкова сметка,
свидетелство за регистрация на МПС и опис –заключение по застрахователната полица. С
писмо изх. № 418/25.01.2021 г. застрахователят е поискал от ищеца да представи
допълнителни доказателства във връзка с претенцията за неимуществени вреди, като с
писмо изх. № 1864/09.04.2021 г. е отказал заплащането на обезщетение не по причина
непредставяне на изисканите доказателства, а поради това, че водачът на л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег. № Н .... ВК не е причинил въпросното ПТП. Като съобрази горното, съдът
намира, че застрахователят е в забава от 07.04.2021 г., от която дата дължи законна лихва за
забава върху главницата от 2 500.00 лева, с оглед на което акцесорната претенция относно
нея е основателна и следва да се уважи.
В съответствие с изложените фактически и правни доводи, съдът намери, че в частта,
в която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди по
предявения от него частичен иск в размер над 2 500.00 лева до 18 000.00 лева, или за
разликата от 15 500.00 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от 07.04.2021 г. до окончателното й плащане, в частта, в която ответникът е осъден да
заплати на адв. К. А. П. от САК адвокатско възнаграждение в размер над 148.61 лева, както
и в частта, в която ответникът е осъден да заплати по сметка на ШРС държавна такса в
размер над 100.00 лева и деловодни разноски в размер над 149.58 лева, обжалваното
решение е неправилно и следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с
което предявеният от ищеца частичен иск бъде отхвърлен за разликата над 2 500.00 лева до
18 000.00 лева, или за сумата от 15 500.00 лева, ведно със законната лихва за забава от
07.04.2021 г., като неоснователен и ищецът бъде осъден да заплати на ответника деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 516.67 лева.
В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемият следва да заплати на жалбоподателя
деловодни разноски във въззивното производство в размер на 290.00 лева – платена
държавна такса.
На основание чл.87, ал.3 от ГПК, вр. чл.38 от ЗАдв. жалбоподателят следва да
заплати на адв. К. А. П. от САК адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемия в настоящото производство в размер на 405.00 лева,
11
определено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. от преди изменението й в
ДВ, бр. 88/2022 г., предвид факта, че упълномощаването на адвоката е извършено на
28.09.2022 г..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 128/24.02.2022 г. по гр.д. № 2161/2021 г. по описа на Районен
съд – Шумен, поправено с решение № 330/27.04.2022 г. по същото дело в ЧАСТТА, в която
ЗАД „ ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве ”, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С..., представлявано от Б. И. и Ж.К. е осъдено да заплати на Ц. И. Ц.,
ЕГН ********** от гр. Ш...., сума в размер над 2 500.00 лева, представляваща частичен иск,
целият за 25 000 лева - за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП от 30.06.2020 г., причинено от л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № Н .... ВК, управляван от
В.С.Г., за който е имало сключен с ответника договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица №
BG/30/120000943386 със срок на покритие от 12.04.2020 г. до 11.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от 07.04.2021 г. до окончателното заплащане на
сумата, в ЧАСТТА, в която ЗАД „ ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве ”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от Б. И. и Ж.К. е осъдено да
заплати на адв. К. А. П. от АК - София сумата над 148.61 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за защита по делото, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. и в ЧАСТТА, в която
ЗАД „ ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве ”, ЕИК ********* е осъдено да заплати по
сметка на Районен съд – Шумен сумата над 100.00 лева – държавна такса по делото и сумата
над 149.58 лева – разноски, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Ц. И. Ц., ЕГН ********** от гр.
Ш...., срещу ЗАД „ ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С..., представлявано от Б. И. и Ж.К., частичен иск, от иск в общ размер на
25 000.00 лева, за сумата над 2 500.00 лева до 18 000.00 лева, или за разликата от 15 500.00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 30.06.2020 г. по
застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ № BG/30/120000943386, със застраховател ЗАД „ ДаллБогг: ЖИ.т и
Здраве ”, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 07.04.2021 г. до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Ц. И. Ц., ЕГН ********** от гр. Ш.... да заплати на ЗАД „ ДаллБогг: ЖИ.т
и Здраве ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от
Б. И. и Ж.К. деловодни разноски за първа инстанция, съобразно отхвърлената част от
исковете, в размер на 516.67 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 128/24.02.2022 г. по гр.д. № 2161/2021 г. по описа на
12
Районен съд – Шумен, поправено с решение № 330/27.04.2022 г. по същото дело в
останалата част.
ОСЪЖДА Ц. И. Ц., ЕГН ********** от гр. Ш.... да заплати на ЗАД „ ДаллБогг: ЖИ.т
и Здраве ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от
Б. И. и Ж.К. деловодни разноски за въззивна инстанция, съобразно уважената част от
жалбата, в размер на 290.00 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве ”, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С..., представлявано от Б. И. и Ж.К. да заплати на адв. К. А. П. от АК –
София, с адрес: гр. С..., „Интерпред – СТЦ „, АС „ Костова и П. „, сумата от 405.00 лева –
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемия по в.гр.д. №
213/2022 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13