Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 10.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 6271 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 17.09.2018 г.
на ищеца „Т.С.“ ЕАД против решението от 27.08.2018 г. по гр. дело № 58846/2015
г. на Софийския районен съд, 73 състав в частта, която са отхвърлени предявените
от жалбоподателя срещу П.В.В. установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата над 2690,53 лв. до пълния предявен размер
от 4701,17 лв.-главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от м.03.2012 до 30.04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, ж.к. „***********, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението-19.03.2015 г. до окончателното изплащане и за сумата над 459,52
лв.до пълния предявен размер от 872,58 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 30.04.2012 г. до 05.03.2015 г.С решението
жалбоподателят е осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК
разноски за исковото производство в размер на 438,50 лв.
Жалбоподателят поддържа, че в обжалваната
част решението е неправилно, като не са изложени конкретни доводи. В жалбата са
възпроизведени разпоредбите на чл.153 и чл.155 ЗЕ, както и разпоредбите на чл.31,
ал.2 и чл.32, ал.3 от Общите условия, които са действали през процесния период
и според които когато при изравнителната сметка се установи, че начислената на
купувача прогнозна сума е по-голяма от реално потребената от него енергия, със
сумата в повече, в случай, че са налице просрочени задължения от клиента, се
погасяват най-старите. Въззивникът моли решението на СРС в атакуваната част да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат
уважен до пълните предявени размери.
Въззиваемата страна – ответник не е
депозирала отговор на въззивната жалба на ищеца.В открито съдебно заседание
процесуалният представител на въззиваемия взема становище, че въззивната жалба
е неоснователна. Претендира разноски за въззивното производство.
Решението на СРС в частта, с която исковете по
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД са уважени, не е
обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивната жалба на ответника има бланкетен
характер, тъй като в нея не е посочено защо жалбоподателят счита, че решението
е неправилно. Ето защо въззивната проверка следва да се ограничи до въпросите,
за които въззивният съд следва да следи служебно. С оглед изложеното по-горе
настоящият състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като не са нарушени императивни материалноправни норми,
поради което въззивният състав препраща към мотивите на СРС на осн. чл. 272 ГПК,
като излага и следните допълнителни съображения:
Спорът
между страните е по въпроса колко точно количество топлинна енергия е доставено
в сградата и конкретно в жилището на ответника. Това обстоятелство е от
значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл.
162 ГПК. Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на комплексната съдебна
експертиза относно размера на главницата – 3 583,30 лв., като видно от констативно
съобразителната му част, същата е образувана от сбора на прогнозно начислените
суми по фактурите /3 189,32 лв./, издадени от ищеца и сумата за доплащане
от абоната за отчетните периоди /393,98 лв./. Съдът е отчел и факта, че доставената
до имота топлинна енергия за БГВ е начислена служебно на база 140 л. ежедневно
потребление за четири лица поради неосигурен достъп до имота. Във връзка с
оспорването на ответника, че неправилно ищецът е начислявал служебно енергия за
БГВ на база потребление на 4 бр. лица, вместо на 1 лице през процесния период,
съдът е приел, че по делото са налични данни, че в имота е имало трима
обитатели, като този извод е основал на приетия по делото списък на етажните
собственици на вх.***********“ към протокол от ОС, проведено на 23.07.2002 г. Срещу
така приетия от съда факт в жалбата не са наведени доводи за неправилност или
необоснованост. Съобразявайки броя на обитателите на имота, първоинстанционният
съд е редуцирал дължимата от ответника сума за доставена топлинна енергия до
2 690,53 лв..Наведените от въззивника доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната част, са свързани с неправилно
приложение на разпоредбите на чл.31, ал.2 и чл.32, ал.3 от Общите условия,
които са действали през процесния период, в които е предвидена възможност за
извършване на прихващане на задължения на потребителя, предхождащи процесния
период, със сумите за възстановяване от изравнителните сметки. По принцип подобно
счетоводно приспадане няма нормативна опора. Ищецът може единствено да прихваща по реда на чл. 103 ЗЗД свои
вземания срещу насрещни вземания на ответника, но в случая такива насрещни
вземания на ответника не съществуват. Това е така доколкото потребителят
притежава вземане за получаване на сумата по изравнителните сметки само ако реално е платил прогнозните суми, за
които при годишните отчети е установено, че надвишават реално доставената
топлинна енергия, т. е. при надплащане. При липса на такива надплатени суми
спрямо потребителя не възниква и вземане за връщане на същите, поради което е
правноневъзможно с несъществуващо вземане да се извърши прихващане с вземания
на ищеца. В конкретния случай няма подобно надплащане, тъй като въобще липсва и
плащане от страна на ответника, на която и да е месечна сметка от процесния
период /за това именно е и предявен иска/. Отделно от това и при двата отчета е
установено, че са налице суми за доплащане от абоната, а не такива, които
следва да му се възстановяват, поради което посочените във въззивната жалба
разпоредби са ирелевантни за конкретния случай. Ето защо, при определяне
размера на вземанията за реално доставена топлинна енергия на абоната, СРС
правилно е кредитирал заключението на комплексната експертиза, като е отчел
факта, че в имота живеят три, а не четири лица.
Поради
изложеното, решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
С оглед неоснователността на въззивната жалба,
на въззиваемата страна, която претендира разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, следва да й бъдат присъдени такива в
размер на 450,00 лв.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 27.08.2018
г. по гр. дело № 58846/2015 г. на Софийския районен съд, 73 състав 08.08.2016
г. по гр. дело № 27912/2015 г. на Софийския районен съд, 36 състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*******
да заплати на П.В.В., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, партер-адв. М. Х.,
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 450,00 лв.-разноски за производството
пред СГС.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач на ищеца – „М.Е.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.