Решение по адм. дело №1125/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на Д. Г. Н. от [населено място], [улица]против Заповед № РД-06-1565/17.10.2024г. на Kмет на Община Димитровград, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Стопанска постройка“, находяща се в [ПИ] по КККР на [населено място], с адрес на имота [улица], със собственик Д. Г. Н..

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон и се иска нейната отмяна. С допълнителна молба се навеждат доводи за търпимостта на строежа, като се иска допускане изготвянето на СТЕ за установяване на това обстоятелство. Претендира се и липсата на ясно описание относно параметрите, характеристиките и местонахождението на строежа. Жалбоподателката сочи, че описаните в оспорения акт параметри на строежа се различават от тези по констативния акт и съответно е налице неяснота какво следва да се премахне. Претендират се разноски.

Ответникът – Kмет на Община Димитровград, не взема становище по жалбата и иска отхвърляне на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим [имот номер], том I I I, рег. № 3641, дело № 444 от 2013г. (л.22), Д. Г. Н. купува от Ж. Г. Н. поземлен имот с идентификатор 21052.1008.41 по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], с площ от 617кв.м. при съседи за него 21052.1008.299, 21052.1008.62, 21052.1008.42 и 21052.1006.234, ведно с построената в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 110 кв.м., с идентификатор 21052.1008.41.1, сграда на един етаж с предназначение: хангар, депо, гараж, със застроена площ от 22 кв.м., с идентификатор 21052.1008.41.2, селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ от 22 кв.м., с идентификатор 21052.1008.41.3 и селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ от 47 кв.м., с идентификатор 21052.1008.41.4 .

На 20.03.2024г. зам.кметът на община Димитровград издава Заповед №РД-06-413 (л.21), с която разпорежда да се извърши проверка във връзка с жалба с рег. индекс ОК-01-57#15/18.03.2024г. Със заповедта е определена поименно тричленна комисия, която на 26.03.2024г. да се събере и да започне извършването на проверката.

Под рег.индекс ОК-01-57#9/15.12.2023г. (л.18) в О. Д. е заведено Предписание с адресат Д. Г. Н.. В същото е посочено, че след извършена проверка на място по повод жалба ОК-01-57/2023г. на адрес [улица] [населено място] се установило, че [ПИ] по КК на [населено място] е собственост на Д. Г. Н., като в имота са изградени: двуетажна жилищна сграда, гараж, лятна кухня с надстройка и стопанска сграда. Гаража и жилищната сграда отговарят на представените разрешения за строеж. Разрешението за строеж на лятна кухня е за такава на един етаж. На основание чл. 195, ал.1 от ЗУТ на Д. Г. Н. е предписано да премахне надстройка на лятна кухня с идентификатор 21052.1008.41.3 по КК на [населено място] и на стопанска постройка с идентификатор 21052.1008.41.4 по КК на [населено място], като същата остане на отстояние 3 .00м. от имот с идентификатор 21052.1008.299 по КК на града. Даден е срок за изпълнение до 15.03.2024г. Н. е предупредена, че при неизпълнение на предписанието, ще бъде издадена заповед от кмета на О. Д. във връзка с чл.195, ал.4 от ЗУТ. Предписанието е връчено лично на Д. Н. на 19.12.2023г..

С молба – жалба рег.индекс ОК-01-57#14/29.02.2024г. Н. е възразила срещу връченото й предписание, като на първо място е посочила, че по отношение надстройката на лятната кухня същото е неясно, доколкото при изпълнението му би се засегнал имот, който не е в нейно владение и ще се нанесе вреда на собствениците на съседния имот. Същата е поискала да й бъдат дадени конкретни указания онагледени със скица относно предписанието да се премахне тази надстройка. По отношение сградата представляваща стопанска постройка, Н. е посочила, че същата е строена заедно с основната сграда в имота още през 1967г. и няма пречка да е на регулационната граница с [ПИ], а освен това една от стените на тази постройка е оградата между двата имота. Поискала е да бъдат дадени нови конкретни указания относно дължимото премахване, онагледени със скица и предоставен по – дълъг срок за това.

В отговор на молбата, до Н. е изпратено писмо с рег. индекс ОК- 01-57#16/04.04.2024г. от Кмет на О. Д. /л.13/, с което на същата се съобщава, че срокът за изпълнение на предписанието е удължен до 15.05.2024г.

На 20.05.2024г. служители от отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация“ (УТКР) при О. Д. извършват проверка на място на ПИ 21052.1008.41 по КК на [населено място], резултатите от която са отразени в Констативен протокол (л.12). В констативния протокол е отразено, че е премахната надстройката на лятна кухня с идентификатор 21052.1008.41.3 по КК на [населено място]. Не е премахната стопанската постройка. По преписката липсват доказателства за връчване на този констативен протокол на жалбоподателката.

На 15.07.2024г. работна група от отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация“ (УТКР) при Община Димитровград извършват проверка на строеж: стопанска постройка намираща се в ПИ 21052.1008.41 по КККР на [населено място], като за проверката съставят Констативен акт № 1/15.07.2024г. /л.9-10/. В констативния акт е отразено, че имотът е собственост на Д. Г. Н., както и че за същият липсва разрешение за строеж и одобрени строителни книжа. Посочено е, че постройката е разположена на югозападната граница на имота и е с размери 13,50/3,5м., височина 2,3м. в западната част и 2,10м. в предната си част. Постройката е описана като тухлена с едноскатен покрив, без врати и дограма. Постройката е посочена като изпълнена на границата с ПИ 21052.1008.299 и 21052.1008.62 по ККР на Димитровград, без съгласие на съседа за строеж на границата на имота. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 148, ал.1 от ЗУТ. Констативния акт е връчен на Н. на 16.07.2024г. На 31.07.2024г. е съставен констативен протокол /л.8/ за липсата на постъпило в законния срок възражение по съставения Констативен акт.

На 17.10.2024г. Кметът на О. Д. издава обжалваната Заповед № РД-06-1565/17.10.2024г., с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.223, ал.1, т.8, нарежда да се премахне незаконен строеж „Стопанска постройка“ намиращ се в имот с ИД 21052.1008.41 по КК на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], със собственик Д. Г. Н.. В заповедта е описано, че съгласно данните от Констативен акт №1/15.07.2024г., строежът е незаконен, тъй като е извършен без разрешение за строеж и одобрени строителни книжа. Посочено е, че незаконният строеж „Стопанска постройка“ представлява полумасивна сграда с правоъгълна форма, с едноскатен покрив като от запад и юг стените са тухлени, а от север от дървени летви и ламарини. Строежът е посочен с площ около 32 кв.м. Сочи се, че строежът е разположен в дъното на имот с идентификатор 21052.1008.41 по КККР на [населено място]. Южната и западната стени на постройката са разположени съответно по южната и западната регулационни граници на имота съответно с имоти с ид. 21052.1008.62 и 21052.1008.299 по ККР на Димитровград. Посочено е че строежа е реализиран от предишен собственик на имота около 1970г. Строежът е определен като VI /шеста/ категория. Описано е, че констативният акт е бил съставен в отсъствието на Д. Г. Н. и срещу него не е подадено възражение. Върху заповедта е направено отбелязване за нейното връчване на адресата й на 22.10.2024г.

Жалбата срещу Заповед № РД-06-1565/17.10.2024г. е подадена чрез кмета на О. Д. до Административен съд - Хасково на 01.11.2024г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира, като обективна и компетентна. Видно от заключението на вещото лице по данни от КККР на [населено място], ПИ 21052.1008.41 е с площ 609 кв.м., стар номер 157, [жк], парцел VII, със застроени в имота сграда 21052.1008.41.1 – жилищна сграда на западната граница, сграда 21052.1008.41.2 – гараж, сграда 21052.1008.41.3 – селскостопанска сграда на източната граница и сграда 21052.1008.41.4 – селскостопанска сграда със застроена площ от 47 кв. на южната граница.

Вещото лице сочи, че сградата предмет на Заповед № РД 06-1565/17.10.2024г. на Кмета на Община Димитровград, с оглед нейното разположение - в дъното на имот с ид. 21052.1008.41, отговаря на стопанска постройка с ид. 21052.1008.41.4 по КККР на [населено място], както е щрихована в окомерната скица в Констативен акт №1/15.07.2024г. Съгласно разпоредбата на чл. 137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи същата представлява „строеж“ от VI категория.

Експертизата обаче установява, че стопанската постройка с ид. 21052.1008.41.4 по КККР на [населено място] е с площ 47 кв.м., а описаната в процесната заповед сграда е дадена с площ 32кв.м., което обстоятелство не съответства на посочените в констативния акт размери за подлежащата на премахване сграда. Последното е отчетено от експертизата като несъответствие между описанието на незаконния строеж по разположение и технически характеристики съгласно Заповед № РД-06-1565/17.10.2024г. и тези в Констативен акт №1/15.07.2024г., поради което сградата предмет на заповедта, не може да се идентифицира еднозначно.

Също така заключението посочва, че сградата с ид. 21052.1008.41.4 по КККР на [населено място] към момента е разположена в УПИ XXVI-158, на северната граница с УПИ VII- 157 и е във владение на друго лице, без достъп от имота с административен адрес: [улица].

Към експертизата се прилага Комбинирана скица № 622/19.05.2025г. /Приложение 2/, видно от която ПИ 21052.1008.41 е идентичен с УПИ VII- 157 в кв.22 по ПУП – ПР на [жк], одобрен със заповеди: № 3408/1966г., № 102/2002г., № РД – 06-2110/2012г., № РД- 06-214/2013г. и № РД-06-103/2014г. Видно от скицата в УПИ VII- 157 в кв.22 попадат три сгради, а именно сграда 21052.1008.41.1, сграда 21052.1008.41.2 и сграда 21052.1008.41.3. Вещото лице сочи, че владението на имота се осъществява съобразно дворищно регулационните линии, така както е посочено на Комбинираната скица № 622/19.05.2025г. /Приложение 2 към експертизата/.

Установява се от извършения от експертизата оглед, че щрихованата и посочена с номер 4 сграда, на скицата към Констативен акт №1/15.07.2024г., в действителност се владее от собствениците на съседния имот и стената на същата постройка представлява реалната граница между имотите, като достъп до тази постройка няма през имота на жалбоподателката. Наред с това вещото лице е установило, че пред тази постройка, с лице към имота на жалбоподателката има изградена стопанска сграда, която на скица приложение 3 към експертизата е очертана с червено. Сочи се, че съобразно същата тази скица, сградата показана на схемата към констативния акт, е описана под № 3 към УПИ XXVI-158. За тази постройка ВЛ е установило наличие на издадена виза и разрешение за строеж, но на друго лице, а не на праводателя на жалбоподателката.

ВЛ отбелязва, че за постройките в ПИ 21052.1008.41, разположени на границата между УПИ VII-157 и УПИ XXVI-158 във вида им към настоящия момент не са налице строителни книжа. Също така, с оглед вложените в тях материали, експертизата дава заключение за построяване на същите преди 2001г., предвид което същите са подлежащи на изследване за търпимост. Към тази година се отнася и строителството на сграда с идентификатор 21052.1008.41.4, попадаща според НА в имота на жалбоподателката, а според ПУП – ПЗ в съседния на него УПИ XXVI-158.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт и е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. В чл.223, ал.1 от ЗУТ е предвидено, че за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице: т. 8 - издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. Доколкото от представените по делото доказателства се установи, че коментираният строеж е VI категория, с оглед цитираните разпоредби, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.

Заповедта е обективирана в писмена форма, но само формално съдържа необходимите по чл.59, ал.2 от АПК реквизити.

Решаващият съдебен състав намира процесния акт за издаден при липса на ясно и точно описание на подлежащата за премахване сграда, предвид което е налице неяснота във волята на административния орган. Установява се в хода на производството, че всички налични в процесния ПИ сгради имат идентификационни номера по КККР на [населено място], но подлежащата на премахване сграда не е посочена с такъв. В оспореният акт сградата обект на премахване е посочена с размери и площ, като последната се различава от площта на описаната в констативен акт към заповедта сграда. В нарушение на процесуалните правила и материалния закон, административния орган е допуснал издаване на процесния акт при липса на тъждество между дадените с акта характеристики за имота и параметрите отразени в скицата към приложения по преписката констативен акт. Наред с това от заключението на допуснатата по делото експертиза се установява, че сградата описана в обстоятелствената част на оспорената заповед, съответства на сграда с ид. 21052.1008.41.4, но не би могло да се стигне до еднозначен и категоричен извод, че волята на административния орган е насочена към премахване именно на тази сграда. За последната се установява, че в действителност съществува в документите за собственост на жалбоподателката, но реално не се владее от нея, а с действащия ПУП- ПР е придадена към съседния имот и същата е в реално владение на собствениците на УПИ XXVI-158, като за същата сграда ВЛ установява наличие на издадено разрешение за строеж но на лице различно от праводателя на жалбоподателката. В същото време при извършения от ВЛ оглед на имота собственост на жалбоподателката се установява наличие на постройка, изпълняваща функции на стопанска сграда, граничеща със сграда с ид. 21052.1008.41.4 и използваща северната й стена /последната служеща и като ограда между УПИ VII-157 и УПИ XXVI-158/, по отношение на която липсват строителни книжа. За тази сграда ВЛ сочи, че е с едноскатен покрив, така както е описана сградата в оспорения акт, за разлика от сграда с ид. 21052.1008.41.4, за която се установява наличие на двускатен покрив. Всички тези обстоятелства водят до неяснота относно действителната воля на административния орган относно разпоредения за премахване строеж, който от една страна в скицата към КА е изчертан като сградата с ид. 21052.1008.41.4, която по своята площ отговаря на 47 кв.м., а в обстоятелствената част на оспорения акт е описана като сграда от 32 кв.м. с едноскатен покрив, което по описание отговаря на постройката намираща се в реално владение на жалбоподателката и изградена на северната стена на сграда с ид. 21052.1008.41.4.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че административния орган е постановил своя акт при неизясняване на фактическите обстоятелства относими към неговата законосъобразност. Същият е постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, което нарушение е довело до неяснота в направеното с акта разпоредително волеизявление.

Подлежащият на премахване строеж следва да бъде ясно и конкретно индивидуализиран, с оглед премахването му без, това да доведе до накърняване правата на други лица.

Съгласно чл. 225а ал. 2 ЗУТ „Заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2.“ Целта на констативния акт е установяване на фактическите обстоятелства по съществуване на незаконен строеж, съответно индивидуализация на незаконния строеж, като размери, вид, местонахождение, с оглед последващата възможност за точно изпълнение на заповедта, както и възможността на адресата на акта да разбере кой или какъв точно строеж е нареден за премахване, съответно да ангажира защитата си и да наведе съответните си възражения. Предвид целта на констативния акт и изискването на чл. 225а ал. 2 ЗУТ заповедта за премахване на незаконен строеж да бъде издадена въз основа на констативен акт, то следва да е налице тъждество на описанието на наредения за премахване строеж в констативния акт и заповедта, а липсата на такова тъждество представлява съществено нарушение, отразяващо се на правото на защита.

Видно от приетото по делото заключение на съдебно техническата екаспертиза, без оспорване от страните, процесният строеж е некоректно посочен като такъв с площ от 32 кв.м, спрямо сградата от 47 кв.м посочена като местоположение и с описани параметри на изготвената към Констативен акт №1/15.07.2024г. скица на обекта. В случая дадените от органа параметри на строежа в оспорената заповед са несъответни на направената в констативния акт към нея скица. Тази липса на тъждественост между посочените размери и графичното изображение на наредения за премахване строеж, съставлява съществено нарушение и е основание за отмяна на оспорения акт в неговата цялост.

В допълнение следва да се посочи, че жалбоподателката, освен че оспорва ясната индивидуализация на строежа, с оглед възможността за неговото премахване, претендира и търпимост на същия, като от заключението на изготвената по делото СТЕ се установява, че както строежът с ид. 21052.1008.41.4, така и този находящ се в имота на жалбоподателката и използващ една от стените на последния, са реализирани преди 2001г. и подлежат на обследване за търпимост.

Законосъобразното издаване на заповед за премахване на незаконен строеж в хипотезата на изпълнен незаконен строеж по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, каквото е правното основание за издаване на процесния акт, е обусловено от наличието на още едно нормативно регламентирано условие, а именно строежът да не е търпим по смисъла на §16, ал.1-3 от ПР на ЗУТ или по §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Съгласно §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.

Доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване и забрана за ползване, „търпимостта“ на строежа се явява правоизключващо обстоятелство за упражняване на административното правомощие по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконния строеж.

В случая оспорената заповед е постановена, без да са установени относими към търпимостта на строежа факти и обстоятелства. Търпимостта на строежа, като предвидено в закона обстоятелство, изключващо премахването на изграден без строителни книжа строеж, е от съществено значение за законосъобразното упражняване на правомощието по чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Събраните по делото доказателства са индиция за непълнота на установената в хода на проведеното административно производство фактическа обстановка, довела до неправилност на обоснования правен извод и на възприетото административно решение.

Настоящият съдебен състав намира, че допуснатите нарушения на административно-производствените правила са се отразили върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в обжалваната заповед, предвид което същите следва да бъдат квалифицирани като съществени такива, представляващи основание по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен.

С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна, а оспорената заповед, като постановена при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и липса на мотиви следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото и направеното искане, на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 790 лв., от които 10 лв. държавна такса и 780 лв. внесено възнаграждение за вещо лице, платими от бюджета на ответника.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № РД-06-1565/17.10.2024г. на Kмет на Община Димитровград, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Стопанска постройка“, находяща се в ПИ 21052.1008.41 по КККР на [населено място], с адрес на имота [улица], със собственик Д. Г. Н..

ОСЪЖДА О. Д. да заплати Д. Г. Н. от [населено място], разноски по делото в размер на 790 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.