Определение по дело №37/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260072
Дата: 23 февруари 2021 г. (в сила от 23 февруари 2021 г.)
Съдия: Павлина Георгиева Димитрова
Дело: 20213000600037
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ 260072/23.02.2021г.

 

гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на осемнадесети фенруари, две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ 

СВЕТЛА ДАСКАЛОВА 

 

 

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВЧНД № 37 описа за 2021г. на АС-Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

 

Образувано е по частен протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Варна срещу постановено от Окръжен съд-Варна определение № 742 от 04.12.2020г. по ЧНД № 20203100201265/2020год. по описа на ВОС, с което по реда на чл. 243 от НПК е било отменено постановление на прокурор при ВОП от 19.10.2020г. за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 125/19г. по описа на  ОД на МВР  – Варна, водено за престъпление по чл. 255 ал. 1 т. 1 и т. 5 от НК. В същия се излагат подробни доводи за неправилност на съдебния акт - развиват се съображения в насока на това, че поради установената липса на счетоводна документация на дружеството „„Есеншъл Фрагранс Къмпани" ЕООД е обективно невъзможно да се установи, дали закупените от дружеството парфюми са били продадени, евентуално кога и от кое физическо лице. Прави искане за отмяна на определението на ВОС и потвърждаване на постановлението на ВОП като правилно и обосновано.

Срещу частния протест е постъпило възражение от Министъра на Финансите, представляващ Държавата чрез ст. юрисконсулт Р. Г., в което се оспорват доводите на прокурора и се развиват съображения в насока на правилност на първостепенния съдебен акт.

 

 

Варненският Апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото намира, че протестът е допустим за разглеждане, като по същество същият се явяват основателен по следните съображения:

 

Досъдебно произовдство 125/19г. по описа на  ОД на МВР Варна  съдебното производство е било образувано за това, че в периода 01.01.2015 г. - 30.06.2016 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление се е избегнало установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери, като не е подадена годишна данъчна декларация и е осъществявано счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство - престъпление по чл.255, ал.1, т.1 и т.5, вр. чл.26, ал.1 от НК. В резултат на проведеното разследване, наблюдаващият прокурор е прие, че не са събрани доказателства, които да доказват по безспорен и категоричен начин наличието на обективна и субективна съставомерност на престъплението, т.к. ЕООД не е водило счетоводна отчетност и не е декларирало получените приходи пред приходната администрация. Поради това и на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратил наказателното производство.

Пред ОС-Варна производството по чл.243 от НПК е било инициирано по жалба на Министъра на финансите на РБ. С определение по ЧНД №20203100201265/2020год. по описа на ВОС първоинстанционният съд по реда на чл.243 от НПК е отменил цитираното по-горе постановление, приемайки че същото е необосновано.

 

Принципно, това становище на първоинст. съд – ВОС не може да бъде споделено: в хода на проведеното досъд. производство е установено, че „ЕСЕНШЪЛ ФРАГРАНС КЪМПАНИ” ЕООД ЕИК *********, било регистрирано и вписано в Търговския регистър през месец август 2014 г. Съгласно търговския регистър едноличен собственик на капитала и управител бил Й.Д.А., адресът на управление бил гр. Варна, р-н Младост, ул. „Свобода” № 23, а като предмет на дейност били вписани всички разрешени по закон търговски дейности. Дружеството нямало регистрирани ЕКАПФ, нямало декларирани обекти пред ТД на НАП - Варна и не било регистрирано по ЗЗД.

Още с регистрирането си, дружеството започнало да се занимава с онлайн търговия с парфюми. Дейността се развивала основно чрез куриерските дружества „Спиди“ АД, „Еконт Експрес“ ООД и „Рапидо Експрес енд лоджистикс“ ЕООД. Парфюмите се рекламирали по интернет, там се правели и заявките на клиентите, след което се обработвали, опаковали и изпращали, чрез куриерските фирми, а заплащането ставало чрез наложен платеж. Доставки на дружеството били извършвани до физически лица както в Р. България, така и в Румъния и Гърция. В хода на разследването управителят на дружеството не е бил установен. Видно от ревизионният акт той не е бил установен и в хода на данъчната ревизия. Нито по време на данъчната ревизия, нито по време на воденото разследване е установено кой е водил счетоводството на дружеството, не са установени счетоводни документи, относно направените разходи от стрина на дружеството, свързани с осъществяваната от него дейност.

От заключението по назначената съдебно-графологична експертиза /л.28-44, том. 1/ се установява, че при сключване на договор № 50727/07.01.2015 г. между „Есеншъл Фрагранс Къмпани“ ЕООД, като възложител и „Рага до Експрес енд лоджистикс“ ЕООД, като изпълнител, подписът на позиция  „ВЪЗЛОЖИТЕЛ“, вероятно е изпълнен от св. Ж.Н.Н.. От същото заключение е видно, че подписите на повечето разписки за доставки на паричен превод и на повечето разходни касови ордери за изплащане на наложен платеж с издател „Еконт Експрес“ ООД са били изпълнени също от св. Ж.Н.Н..

В показанията си като свидетел Ж.Н.Н.заявява, че притежавал два офиса на Еконт в гр. Варна, единият на ул. „Поп Димитьр“ № 12, а другия в ж.к. „Младост 1“, бл. 100. Честа практика било управителите на дружества да го упълномощават да им взема пратките и парите. Той имал полза от това пратките да минават през неговите офиси и това била причината да се съгласи да върши подобни услуги. Специално за „Есеншьл Фрагранс Къмпани“ ЕООД св. С.заявява, че първоначално е бил упълномощен от управителя Йордан Атанасов, а в последствие предавал сумите на лица, които познавал само по малки имена - П..и С..

При предаване на паричните суми и пратките не били оформяни никакви документи.

Заключението по назначената ССчЕ /л.47-53, том 1/ установява, че сделките били реално извършени от проверяваното лице, съгласно договорите, сключени между „Есеншъл Фрагранс Къмпани“ Е ОС Д /възложител/ и “Спиди“ АД, „Еконт Експрес“ ООД и „Рапидо Експрес енд лоджистикс“ ЕООД, като изпълнители. „Есеншъл Фрагранс Къмпани“ ЕООД не било водило счетоводна отчетност и не било декларирало получените приходи пред приходната администрация. Към 31.03.2015г. дружеството било достигнало задължителния оборот за регистрация го ЗДДС и следователно било задължено да извърши такава регистрация, след което да начислява и внася дължимия ДДС в републиканския бюджег. Проверяваното дружество не било ползвало данъчен кредит, тъй като нямало регистрация по ЗДДС и е нямало това право. Поради неустановени в хода на разследването разходни фактури и съответно не представени на вещото лице, в експертизата е посочено, че няма как да се изчислят разходите, които „Есеншъл Фрагранс Къмпани“ ЕООД е направило през периода 01.01.2015 г. - 30.06.2016 г.

 

Като цяло, в хода на наказателното производство не е била установена каквато й да било счетоводна документация, вкл. и данни от касов апарат. Поради това не е възможно да се установи по безспорен и категоричен начин, дали парфюмите, чиито покупки не са декларирани, са били продадени, кога, на кого, на каква цена - по видове и количества. Затова и данъчните органи са прибягнали до методиката по чл.122 от ДОПК, за да установят съответно реализирания приход и дължимия данък, т.е. въз основата на предположение. В наказателния процес за разлика от административния, в частност от данъчния, е недопустимо обвиняемият да оборва фактите и обстоятелствата, залегнали в обвинението чрез задължаването му да представя съответни оправдаващи го доказателства, т.е. доказателствената тежест в процеса да бъде прехвърлена на обвиняемия. В наказателния процес основната гаранция за правото на защита на обвиняемия/подсъдимия е презумпцията за невиновност. Тежестта на доказване е за представителя на обвинението, като прокурорът следва да докаже обвинението при това по несъмнен начин. Обвиняемият не е задължен да дава каквито и да било обяснения, още повече да доказва твърденията си и на тази основа не могат да се правят, каквито и да било изводи в негова вреда. Разместването на тежестта на доказване, съобразно разпоредбата на чл.123 от ДОПК при установяването на недекларирани печалби или доходи, се отнася само за нуждите на данъчното производство. По делото липсват каквито и да било доказателства, от които да се установи, още повече по несъмнен начин, размера на дължимия от дружеството данък, респективно установяването на елемент от инкриминирания престъпен състав. В този смисъл констатациите от влезлия в сила РА не намират подкрепа от доказателствата по настоящото наказателно производство. В тази насока е налице практика на ВКС - Решение № 403 от 19.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1188/2015 г., I н. о., НК, Решение № 360 от 23.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 977/2015 г., I н. о., Решение № 27 от 20.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 95/2019 г., I н. о., НК и  Решение № 58 от 29.10.2019 г. по НД № 104/2019 г., III н.о. Ето защо не може да се приеме, че прокурорът необосновано или преждевременно е заключил, че по делото не са и не могат да бъдат събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление против данъчната система, каквото виждане е застъпил ВОС в ревизирания съдебен акт.

Поради това и съображенията на прокурора, за липсата на категорични доказателства за дължимите от „Есеншъл Фрагранс Къмпани“ ЕООД данъчни задължения, както и за лицето, което следва да носи отговорност за това, респ. за това, че не са събрани доказателства, които да доказват по безспорен и категоричен начин наличието на обективните и субективни елементи на престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1 и 5 от НК са правилни, а постановлението се явява обосновано и законосъобразно.

 

Изложеното по-горе обосновава извода за неправилност на постановеното от ВОС определение, поради което същото следва да бъде отменено, а постановлението на прокурор при Окръжна прокуратура - Варна за прекратяване на наказателното производство като правилно и обосновано бъде потвърдено, с оглед на което и на основание чл. 243 ал. 8 от НПК, въззивният съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

        

ОТМЕНЯ определение № 742 от 04.12.2020г. на Окръжен съд-Варна, постановено ЧНД № 20203100201265/2020 год. по описа на същия съд.

ПОТВЪРЖДАВА постановление на ВОП от 19.10.2020 г., с което на основание чл. 243, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 125/2019 г. по описа на ОД на МВР-Варна.

 

Определението  е окончателно и не подлежи на контрол.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.