и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК. С Определение № 36/31.03.2008 год. по ч.н.дело № 275/2008 год., в производство по чл. 243, ал.3 и сл. от НПК,Кърджалийският районен съд е потвърдил Постановление от 14.02.2008 год. на прокурор от Районна прокуратура – Кърджали за частично прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 121/2008 год. на ОДП-Кърджали, водено срещу Данаил Симеонов Беров и Христо Вълчев Христов, и двамата от гр.Кърджали, за извършено от тях престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.І-во, т.5 и т.6, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, като законосъобразно и обосновано. С определението съдът е потвърдил постановлението в останалата му част. Срещу определението на съда е подадена жалба от представляващите „ЕС енд би индастриъл минералс” АД, в която се твърди, че същото е незаконосъобразно и необосновано по следните съображения: Мотивите на Кърджалийския районен съд били неубедителни, житейски нелогични и неправдоподобни, съдържали вътрешни противоречия и не съответствали на фактите по делото и на практика възпроизвеждали възприетото от прокуратурата. Последната от своя страна последователно и упорито полагала усилия да бъдат оставени без съответните последствия деянията на обвиняемите Данаил Симеонов Беров и Христо Вълчев Христов като за четвърти пореден път се прекратявало наказателното производство. Обстоятелствата, изложени в потвърденото постановление на прокуратурата и възпроизведени в определението на съда, закономерно водели до извода за осъществен състав на престъпление. Основният аргумент за прекратяването на производството се състоял в това, че не можело да се установи от къде конкретно е отнето инкриминираното гориво - дали от мотокарите, двете цистерни или парната централа. Същевременно прокуратурата нямала съмнение, че отнемането е извършено именно от владението на дружеството. Фактите също сочат без съмнение на това. Прокуратурата нямала съмнение и по отношение на това, че е извършено престъпление, тъй като прекратила частично наказателното производство и го спряла срещу неизвестен извършител. Липсата на установеност за точното място, откъдето е извършено отнемането дало повод за частично прекратяване на производството. Същевременно изцяло без обсъждане били оставени разпитите на свидетелите - очевидци, които видели обвиняемите да носят тубите, да ги товарят, да се крият, когато били забелязани от охраната, както и да прикрият извършеното. Без обсъждане били оставени обясненията, дадени от самия обвиняем Данаил Беров, който директно заявявал: „...на 09. 10. 2006 г. бях хванат с 70 л. нафта от охраната" и по-нататък: „...нафтата съм източвал в продължение на 20- 25 дни, когато съм бил следобед и нощно време на работа от мотокарите пред дежурната стая..." Макар тези обяснения да били дадени не пред разследващия орган, а по повод на дисциплинарно производство, те били индиция в посока на механизма на извършване на деянието и неговия предмет, в която насока разследващия орган не бил положил усилия. Цялостната фактическа обстановка сочела за наличие на неправомерно поведение. На 09. 10. 2006 г., около 18 часа /в тъмната част от деня/ обвиняемите Христов и Беров били забелязани да носят с черни найлонови торби туби от минерална вода с вместимост 10 л., които натоварили в лек автомобил марка „Ауди", рег. № К, 2537. След като видели, че са наблюдавани побягнали. По-късно, когато били помолени да отворят багажника на колата се опитали да избегнал това и да се „разберат" с охраната да пренебрегне изпълнението на служебните си задължения, да си „затвори очите" и да прикрие случилото се от ръководството. Цялостното поведение на обвиняемите, факта, че товареното гориво не било тяхна собственост, стремежа им да останат незабелязани, опита им да се „договорят" с охраната на завода, за да се потули случая, несъмнено водело до заключение за неправомерно деяние. Обстоятелството, че от събраните гласни доказателства не можело да бъде установено от къде конкретно е отнето горивото - от цистерната за зареждане на парната централа, от цистерните за зареждане на мотокарите или от самите мотокари, не можело да промени факта, че горивото е отнето от територията на завода - т.е. от фактическата власт на дружеството. Безспорно е, че обвиняемите са изнасяли тубите с горивото от помещения на дружеството; нямало данни горивото да е тяхна собственост, а подобно предположение при цялата фактическа обстановка било и житейски абсурдно. Тази поредица от обстоятелства недвусмислено налагала извода за наличие на неправомерно отÝемане. Неправилен бил и възприетият извод за пълнота на разследването. Извършената физико-химична експертиза не била отговорила на въпроса за химическата идентичност между иззетите проби гориво и горивото, намиращо се на обектите във фабриката. Химико-физичните качества на иззетото гориво не били сравнени със спецификациите на закупуваното от дружеството. Твърди се, предвид изложеното, че разследването не е проведено обективно, пълно и всестранно, че направените правни изводи противоречат на приетата за установена фактическа обстановка и на правилата на житейската логика, поради което с жалбата се моли да бъде отменено атакуваното определение и делото да се върне на прокурора с указание за продължаване на процесуално -следствените действия. Моли се да бъдат дадени указания за извършване на допълнителна физикохимична експертиза, която да отговори на въпроса за химическата идентичност между иззетите проби гориво и горивото, намиращо се на обектите във фабриката, както да сравни химико-физичните качества на иззетото гориво с тези от спецификациите на закупеното в дружеството през съответния период. Моли се също така да се има предвид и това, че атакуваното определение било постановено и при наличие на процесуална пречка - от съдия, пред когото били извършвани разпити по реда на чл. 222 и 223 от НПК, което било допълнително основание за отмяната му. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243, ал.7 от НПК, съобрази следното: Досъдебно производство № 121/2006 г. по описа на ОДП – Кърджали е образувано срещу Данаил Симеонов Беров и Христо Вълчев Христов, и двамата от гр.Кърджали за това, че на 09.10.2006 г., в съучастие като извършители, чрез използване на МПС – лек автомобил „АУДИ 80” с рег. № К 25 37 АВ, собственост на Нешо Иванов Нешев, направили опит да отнемат чужда движима вещ – 80 литра дизелово гориво на стойност 130.40 лева, собственост на „Ес енд би индастриъл минералс”АД, гр.Кърджали, от владението на Калинка Христова Пеева, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвоят, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дейците причини – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.6, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК. С постановление от 14.02.2008 г. на прокурор при Районна прокуратура – Кърджали, на основание чл.243, ал.1, т.2, чл.244, ал.1, т.2 и ал.2, чл.245, ал.1 и чл.199, ал.1 от НПК е прекратено частично наказателното производство по досъдебно производство №121/2006 г. по описа на ОДП – Кърджали, образувано срещу Данаил Симеонов Беров и Христо Вълчев Христов за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.6, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК и е спряно наказателното производство по същото досъдебно производство срещу неизвестен извършител. Преди описаното постановление неколкократно наказателното производство по делото е било прекратявано и съответно връщано от съда при осъществен инстанционен контрол с дадени за изпълнение задължителни за прокурора указания. Последните са били изпълнени, но въпреки това представителят на държавното обвинение е достигнал до извода, че не могат да се съберат доказателства от кое точно място, кога и по какъв начин е източвано горивото, като тази доказателствена недостатъчност не можело да бъде преодоляна. Прокурорът е счел, че на база събраните доказателства не може да бъде съставен обвинителен акт, тъй като в него не би могъл да посочи съществена част от задължителното му съдържание, а именно – времето, мястото и начинът на извършване на престъплението от двамата обвиняеми. С определение № 36 от 31.03.2008 г. по ч.н.д.№ 275/2008 г., Кърджалийският районен съд е потвърдил постановлението от 14.02.2008 г. за прекратяване на наказателното производство, водено Данаил Симеонов Беров и Христо Вълчев Христов за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.6, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, като е приел, че постановлението е законосъобразно и обосновано. Счел е, че фактическата обстановка по делото е установена правилно от наблюдаващия прокурор и направените от него изводи са правилни, обоснови и законосъобразни, поради което и приетото в постановлението е споделено от съда, както от фактическа, така и от правна страна. Настоящия съдебен състав намира, че обжалваното определение е законосъобразно, правилно и обосновано. Фактическата обстановка установена от настоящия съдебен състав е по съществото си идентична с приетата от първоинстанционният съд, а и от прокурора в атакуваното постановление, а именно: Двамата обвиняеми Беров и Христов работели в "Ес енд би индастриъл минералс" АД-Кърджали, първият като "механошлосер", а втория като "началник смяна" и на 09.10.2006 г. и двамата били на смяна. Охраната на цитираното дружество се осъществявала от "Ипон -Асо" ООД-София. Около 18.00 часа на същата дата /09.10.06г./ св.Канев, който работел като охранител видял на паркинга пред административната сграда на фабрика "Бентонит и зеолит" двамата обвиняеми да носят черни найлонови торби, които поставили в багажник на лек автомобил марка "Ауди" , модел 80, с Рег. № К 2437АВ , собственост на Нешо Нешев, ползван и управляван от обв.Беров. След това двамата се върнали в цеха. Св.Канев останал да наблюдава последващите действия на обвиняемите и видял, че те отново се насочили към същия автомобил, като отново носели в ръцете си пълни черни найлонови торби. Обвиняемите забелязали, че св.Канев ги наблюдава, поради което и двамата побягнали. В това време св. Канев се обадил по мобилния си телефон на ръководителя на охранителната фирма св.Думанов, който му наредил да остане до въпросния автомобил до идването му. След около половин час св.Думанов заедно със св.Димитров, също служител на охранителната фирма, пристигнали до паркирания автомобил, като малко по-късно при тях пристигнал и началника на фабриката св.Белев. Междувременно до автомобила дошли и обв.Беров и обв.Христов. Св.Думанов поканил обв.Беров да отвори багажника на автомобила. Първоначално обвиняемия казал, че централното заключване на автомобила е повредено и не може да отвори багажника, но след това го отворил. В багажника на автомобила били открити 7 бр. пластмасови туби, поставени в черни найлонови торби, с вместимост по 10 л. всяка, пълни с тъмна течност и 4 бр. празни туби, като в купето на автомобила имало още една пълна 10-литрова пластмасова туба. За да присъстват при отварянето на багажника на автомобила като свидетели били извикани и двама работници от предприятието - Нуршен Бекир и Тунджер Бекир. По-късно всички изброени лица от дружеството и охранителите дали писмени обяснения. Едва на 19.10.2006 г. в районна прокуратура – Кърджали от пълномощник на "Ес енд би индастриъл минералс" АД-Кърджали – адв.Ана Христова е постъпил сигнал за случилото се в дружеството. Междувременно на неустановена дата в личния работен шкаф на обв.Беров били открити 7 броя 10-литрови пластмасови туби, пълни с тъмна течност и 2 броя празни пластмасови туби. С два протокола за доброволно предаване на 22.11.2006 г. били предадени на дознател от ОД”Полиция” – гр.Кърджали общо 15 бр. пластмасови туби от минерална вода от по 10 л, пълни до горе с дизелово гориво и 5 бр. празни пластмасови туби, които били оставени на отговорно пазене във фабрика "Бентонит и зеолит" в дружеството. По делото е извършена съдебно оценителна експертиза, от заключението по която се установява, че към датата на деянието – 09.10.06 г. стойността на 80 литра дизелово гориво е 130.40 лева, а на 70 литра – 114.10 лева. С протоколи от 11.04.2006 г. били взети образци-проби за сравнително изследване от две цистерни, парната централа и от резервоарите на 10 бр. мотокари, всички находящи се двора на "Ес енд би индастриъл минералс" АД-Кърджали. От протокол за извършена физикохимична експертиза №07/ФЗХ-130 се установява, че представените за изследване общо 28 бр. течности – 13 бр. иззети от две цистерни, парната централа и от резервоарите на 10 бр. мотокари, всички находящи се двора на "Ес енд би индастриъл минералс" АД-Кърджали и 15 бр. проби иззети при оглед на веществени доказателства – 15 бр. туби /предадени на 22.11.06 г./ са нафта и НИКК-МВР, където е извършена експертизата, не разполага с апаратура и методики за определяне на партидно сходство на проби от нафта. От писмените доказателства – фактури, стокови разписки и др., представени от дружеството се установява, че за 2006 г. дружеството многократно е получавало дизелово и котелно гориво, като след получаването му, то се разпределяло по съответните звена. За фабрика "Бентонит и зеолит" горивото се съхранявало в два броя цестерни с МОЛ св. Пеева, а зареждането на мотокарите ставало от св. Шефкет , като замерването му се извършвало със самоделен уред - пръчка. Описаната фактическа обстановка се потвърждава от извършените разпити на свидетелите Канев, Димов, Думанов, Димитров, Н.Бекир, Т.Бекир и Пеева, както и от събраните писмени доказателства по делото. При така събраните и приобщени към досъдебното производство доказателства настоящия съдебен състав споделя напълно изводите направени от първоинстанционния съд, с които пък са споделени направените такива от наблюдаващия разследването прокурор. Действително по делото е установено, че на 09.10.2006 г. около 18.00 часа, св.Канев – отговарящ за охраняването на "Ес енд би индастриъл минералс" АД-Кърджали, видял двамата обвиняеми да носят черни найлонови торби, които поставили в багажника на лек автомобил ползван от обв.Беров, след което при повторно насочване на обвиняемите към същия автомобил, те забелязали, че били наблюдавани от охранителя Канев и побягнали. Малко по-късно било установено, че в багажника на въпросния автомобил има 7 бр. 10-литрови пластмасови туби и една 10-литрова туба в купето на автомобила, всички пълни с тъмна течност, за която се предположило, че е дизелово гориво /нафта/. Действително, както се твърди в жалбата, най-логичният извод, който може да се направи от така установеното е, че откритите в автомобила на обв.Беров пластмасови туби най-вероятно са били пълни с дизелово гориво /нафта/, собственост на дружеството и поставяйки ги в автомобила обвиняемите са направили опит да установят своя фактическа власт над същото, т.е. да осъществят състава на престъплението кражба. Както правилно е посочил решаващия съд, по делото обаче не е установено нито кога, нито от къде, нито пък по какъв начин е отнето предполагаемото гориво, като в тази връзка настоящата инстанция споделя напълно изводите направени от решаващия съд, поради което и не е необходимо да ги преповтаря. Не е установено, а и е невъзможно да се установи, дали липсва част от горивото на дружеството от някое от местата, където се е съхранявало то, за да може евентуалната липса да се предположи, че е предмет на опит за кражба. Съгласно разпоредбата на чл.246, ал.1 от НПК, прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо. Съгласно ал.2 на чл.246 от НПК, в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му. Безспорно в настоящия случай обективната истина по делото не може да бъде разкрита, въпреки, че при разследването е направено всичко възможно да се съберат необходимите доказателства за разкриването й. Невъзможно е да се установи времето, мястото и начинът на извършване на предполагаемото престъпление, което от своя страна води и до невъзможност за съставяне на обвинителен акт от страна на прокурора. Безспорно е, че при разследването са извършени всички възможни и необходими действия, включително, както и по-горе в изложението бе посочено, и всички дадени от съда указания при осъществения инстанционен контрол на досъдебното производство. Извършените действия обаче не са дали нужните резултати, които да разкрият съставомерните признаци на разследваното престъпление, както и доказателства за времето, мястото и начинът на извършването му. Освен обаче изложеното от районния съд и съответно от наблюдаващия прокурор за невъзможността по делото водено срещу двамата обвиняеми Беров и Христов, да се установи по безспорен и категоричен начин времето, мястото и начинът на извършване на престъплението, за което са били подведени под наказателна отговорност, при разследването и проверката на доказателствата на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат преодолени при евентуално продължаване на действията по разследване и които правят безпредметно продължаването му. По делото не е установено по предвидения в НПК ред дали течността в установените в процесния автомобил пластмасови туби в действителност е дизелово гориво /нафта/. По делото е бил извършен оглед на местопроизшествие; с протокол за доброволно предаване на разследващия дознател са били предадени и непосредствено след това оставени на отговорно пазене в дружеството освен процесните пластмасови туби и тези открити в личния работен шкаф на обв.Беров; иззети са били образци – проби от всички места в предприятието, където е имало дизелово гориво – цистерни, парна централа и мотокари; в протокол са описани всички пластмасови туби открити в автомобила ползван от обв.Беров и в личния му работен шкаф, но липсва протокол за вземане на проби от тези пластмасови туби, както и такъв който да установява, кои от общо 20-те туби – пълни и празни са били открити в автомобила и кои в шкафа на обвиняемия Беров. Макар по делото от извършенатÓ експертиза да се установява, че всички туби са пълни с нафта, то при извършеното недопустимо сместване на посочените пластмасови туби, които понастоящем не могат по законоустановения ред да се разграничат – кои са иззети от автомобила и кои от шкафа на обв.Беров, за да могат да бъдат обект на експертиза, която да определи идентичност на съдържанието на инкриминираната нафта с тази установена в цистерните и мотокарите на дружеството. Допуснатото смесване на пластмасовите туби пълни с нафта е довело и до невъзможност отнетите вещи – предмет на разследване да бъдат предявени на обвиняемите, което само по себе си би представлявало съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като би ограничило правата на защита на обвиняемите – да знаят в отнемането на кои точно чужди движими вещи са обвинени. Описаното отново е нарушение, което е неотстранимо. С оглед изложеното е невъзможно, а и безпредметно извършването на допълнителни действия по разследването по делото, тъй като описаните нарушения не могат да бъдат отстранени и обвинението за инкриминираните престъпления не би могло да бъде установено и доказа по предвидения за това ред в НПК. Предвид изложеното жалбата против първоинстанционното определение се явява неоснователна и не е необходимо да се анализират подробно доводите за необоснованост на съдебния акт. Що се отнася до твърдението, че атакуваното определение било постановено при наличие на процесуална пречка – от съдия, пред когото били извършени разпити по реда на чл.222 и чл.223 от НПК, то този довод също е неоснователен, тъй като няма предвидена законова пречка съдия, пред когото са извършвани разпити по посочения ред да се произнася по определение по реда на чл.243 и сл. от НПК. Нещо повече, съдия пред когото са били извършени разпити по реда на чл.222 и чл.223 от НПК няма законова пречка да участва в състава на съда, който разглежда НОХД, когато то е внесено с обвинителен акт в съда. С оглед на всичко изложено, следва да се постанови определение, с което да се потвърди атакуваното такова на първоинстанционния съд като законосъобразно, правилно и обосновано. Ето защо и на основание чл.243, ал.7 от НПК, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 36 от 31.03.2008 г. по ЧНД № 275/2008 г. на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено постановление от 14.02.2008 г. на прокурор при РП-Кърджали за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 121/2006 г. по описа на ОДП – Кърджали, водено срещу Данаил Симеонов Беров и Христо Вълчев Христов, и двамата от гр.Кърджали, за извършено от тях престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.6, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|