О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№____________
гр.
Варна, ……….11.2018г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното
от съдия М.Христова
ч.т.дело №602 по описа за
2018г. на ВнАС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от В.Г.В., Д.Г.В. и Н.С.К., чрез адв.Д., срещу определение
№506/03.10.2018г. по т.д.№236/2018г. на ОС – Добрич, с което оставено без
уважение искането на жалбоподателите за освобождаването им от заплащане на
дължимата държавна такса и разноски за производството.
В
жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
при постановяването му съдът не е взел предвид реално получаваните от всеки
един от молителите доходи, както и невъзможността им да се издържат от тях. Твърди
се, че от представените пред първоинстанционния съд доказателства се
установява, че молителите притежават идеални части от недвижимите имоти,
описани в подадените декларации, които са придобити в наследство, но от тях не
могат да реализират допълнителни доходи. Получаваните доходи не са достатъчни
за да покрият дължимата за производството държавна такса и разноски от всеки
един от тях, поради което са налице предвидените в закона предпоставки за
освобождаването им от заплащане на същите.
По
същество молят съда да отмени обжалваното определение и да уважи искането за
освобождаването им от заплащане на дължимите държавни такси разноски.
Частната
жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК.
Съдът след преценка
на изложените в жалбата съображения и материалите по т.дело №236/2018г. на ОС-Добрич,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред ОС
– Добрич е образувано по предявени искове от В.Г.В., Д.Г.В. и Н.С.К., чрез адв.Д. *** с правно основание чл.432 от КЗ за
заплащане на сумите от по 150 000лв. за всеки един от тях.
В исковата молба е
направено искане за освобождаване на ищците от заплащане на дължимите за
производството държавни такси и разноски, на основание чл.83, ал.2 от ГПК. Към
същата са представени следните доказателства: 1/ от ищеца В.В. – декларация за
материално и гражданско състояние; справка за актуалното състояние на трудовите
му договори; извлечение от Търговския регистър по партидата на дружествата, в
които същият е и е бил управител; 2/ от
ищцата Д.В.: декларация за материално и гражданско състояние; допълнително споразумение
към трудов договор от 02.01.2018г.; справка за
актуалното състояние на трудовите и договори; 3/ от ищцата Н.К. -
декларация за материално и гражданско състояние; удостоверение от НОИ за
получаваната от лицето пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С
определение №506/03.10.2018г. съдът се е произнесъл по направеното искане и е
оставил същото без уважение, като е приел, че имотното състояние на ищците
позволява поемането на разходите по заплащане на дължимите такси и разноски по
делото.
Разгледана
по същество частната жалба е основателна.
За да бъде уважена молбата по чл.83, ал.2 от ГПК е
необходимо по делото да бъде установено, че молителите нямат достатъчно
средства за заплащане на дължимата за производството държавна такса и разноски.
За да направи извод за наличие на достатъчно средства,
след установяване доходите на молителите и притежаваното имущество, съдът
следва да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на дължимата държавна
такса, и въз основа на това да прецени дали всяка една от страните разполага с
достатъчно средства за заплащането й. Изводът следва да почива на конкретно
установени обстоятелства, а не на предположения.
В настоящия случай, от приложенията по делото се
установява, че всеки един от молителите, поотделно, не разполага с доходи, с
които да заплати дължимата за производството държавна такса в размер на 6000лв.
/по всеки от предявените искове/, тъй като същата надхвърля значително получаваните
от тях месечни доходи, както следва: 829лв. брутно месечно възнаграждение за Д.В.,
която има задължение за издръжка на непълнолетното си дете и 207,60лв. месечен
размер на получаваната от Н.К. пенсия. Ищецът В.В. няма доходи, дружеството, на
което е управител не извършва търговска дейност, а получаваната от Н.К. рента в
размер на 400лв. годишно не е достатъчна за покриване на дължимата от ищцата
такса и разноски.
Предвид изложеното, и доколкото по делото е установено,
че молителите нямат друго имущество /притежават в съсобственост останалите им в
наследство къща в гр.Добрич и в с.Дъбови/, от което биха могли да се издържат и
да си набавят доход, същите се намират в невъзможност за заплащането на
държавната такса и разноски за производството, представляващи непосилен разход,
съизмерим с получаваните от тях
доходи.
Предвид изложеното съдът счита, че са налице условията
на чл.83, ал.2 от ГПК, а именно липса на достатъчно средства у молителите за
заплащане на дължимите за производството държавни такси и разноски, поради
което молбата за освобождаването им от задължението следва да бъде уважена.
С
оглед несъвпадане правните изводи на двете инстанции, съдът счита, че
обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което искането да бъде уважено.
Водим
от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ
определение №506/03.10.2018г. по т.д.№236/2018г. на ОС-Добрич, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА В.Г.В., ЕГН ********** *** от заплащане на дължимите за
производството по т.д.№236/2018г. на ОС - Добрич държавна такса /6000лв./ и
разноски, на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
ОСВОБОЖДАВА Д.Г.В., ЕГН ********** *** от заплащане на дължимите за
производството по т.д.№236/2018г. на ОС - Добрич държавна такса /6000лв./ и
разноски, на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
ОСВОБОЖДАВА Н.С.К., ЕГН ********** *** от заплащане на дължимите за
производството по т.д.№236/2018г. на ОС - Добрич държавна такса /6000лв./ и
разноски, на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛEНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: