№ 96
гр. Панагюрище, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20245230100869 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от М. Д. К. срещу
“С.Г. Груп” ЕАД, с която се иска да се приеме за установено, че ищецът К. не дължи на
ответника сума в размер на 2420 лева по кредит с идентификатор *****, която сума е
вписана от ответника като дължима от ищеца в Централен кредитен регистър при БНБ.
В исковата си молба ищецът твърди, че е подал заявление до БНБ за получаване на
справка относно неговата кредитна задлъжнялост, от която справка се установява, че има
задължение към ответното дружество в размер на 2420 лева. Сочи се, че ищецът никога не е
сключвал договори с ответника, нито е получавал съобщения за прехвърляне на вземания от
трети лица към ответника, което да легитимиран ответника като кредитор на ищеца. Сочи
се, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, доколкото
процесният вземане фигурира като дължимо пред БНБ. Освен това се твърди, че дори и
трети лица да имат вземания към ищеца, то те са погасени по давност. Твърди, се че ищецът
никога не е сключвал договори с ответника, като никога от същия не са му предоставяне
суми в заем. Освен това се сочи, че дори и трети лица да са прехвърлили свои вземания на
ответника те са погасени по давност. Моли се да се уважи предявения иск. Претендират се
разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който се сочи, че
предявеният иск се явява неоснователен, недоказан и необоснован. Твърди се, че исковата
молба следва да се остави без движение, като се укаже на ищеца да уточни какво
представлява сумата в размер на 2420 лв., - главница, лихви, разходи, тъй като предметът на
правния спор не е очертан. Направено е общо оспорване, че процесното вземане е валидно
възникнало и не е погасено по давност. Моли да се остави исковата молба без движение с
1
оглед необходимостта от индивидуализация на иска. Претендират се разноски.
С молба от 15.04.2025 г. подадена във връзка с първото проведено по делото о.с.з. е от
ответника признание на исковата претенция на основание чл. 237 ГПК.
В становище от 19.05.2025 г. ищецът е посочил, че желае по делото да бъде постановено
решение при признание на иска.
Съдът с оглед направеното от ответника признание на иска и надлежно изявление от
страна на ищеца, че желае постановяване на решение при признание на иска и като взе
предвид, че признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и на основание чл.
237, ал. 2, във вр., ал. 1 от ГПК намира, че следва да постави решение при признание на
иска.
По отношение на разноските:
С исковата молба е направено искане за присъждане в полза на ищеца сторените по
делото разноски – адвокатско възнаграждение и държавна такса. Разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК предвижда, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото
и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищец. За да се възложат разноските в
тежест на ищеца следва да са налице двете кумулативно предвидени предпоставки в
посочената разпоредба, а именно да е налице признание на исковата претенция- каквато в
настоящия случай е направена, но не в първия възможен затова момент - отговорът на
исковата молба, е едва в деня на първото по делото о.с.з., с оглед процесуалното поведение
на ответника съдът намира, че на ищеца се дължат разноски за заплатена ДТ в размер на 100
лева и адвокатско възнаграждение, което се претендира в размер на 1500 лева, като са
представени доказателства, че същото е реално сторено. В срок ответникът е направил
възражение по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното възнаграждение.
Съдебната практика приема, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да е
съответен на фактическата сложност на делото и е съобразен с размера, срещу който
страната успешно се е защитил в производство 2420лв.). При прилагане на критериите за
справедливост на размера адвокатското възнаграждение – вид на делото, специфика на
фазата, в която то се разглежда, специфика на фактическата и/или правната му сложност,
вид, характер и обем на извършените процесуални действия, материален интерес от
осъществената защита. С Решение на СЕС от 25.01.24 г. по дело С-438/22 е прието, че чл.
101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
нарушава забраната по чл. 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед на
цитираното решение на СЕС, което съобразно чл. 633 ГПК е задължително за всички
съдилища, съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е
разрешен спорът, вкл. и с фиксираните в Наредба № 1/09.07.04 г. минимални размери на адв.
възнаграждения, и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. В този смисъл и
2
определение № 343/15.02.2024 г. по т. дело № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т. о. С оглед
всичко изложено съдът намира, че следва да намали претендираното адвокатско
възнаграждение до размер на сумата от 400 лева. Ето защо в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер на 500 лева, от които 100 лева- ДТ и 400 лева -
възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М. Д. К.
ЕГН:********** не дължи на “С.Г. Груп” ЕАД ЕИК: *********, сума в размер на 2420 лева
дължима по кредит с идентификатор *****.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, “С.Г. Груп” ЕАД ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. “Рачо Петков Казанджията” № 4, ет. 6 да заплати на М.
Д. К. ЕГН:********** с адрес” с. Левски, общ. Панагюрище, ул. “****” № 6 сума в размер
на 500 лв.- разноски сторени по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
3