Р Е Ш Е Н И Е
№ 1765
гр. Пловдив, 19.10.2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, II отделение, Х
състав, в публично съдебно заседание
на десети октомври две хиляди десет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, с участието на прокурор ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа
докладваното от съдията ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 1650 по описа за 2023
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство пред първа инстанция.
Делото е образувано
по искова молба от Р.И.К., ЕГН **********,***, с която на основание
чл.203 от АПК, вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ се предявява претенция за имуществени
вреди, дължащи се на незаконосъобразно бездействие на административни органи да
изплатят дължимо парично задължение за мораторна лихва за периода от
29.11.2021г. до 05.05.2022г.в размер на 3 519,46 лв., свързана със забавено
изплащане на присъдено обезщетение във връзка с издадена заповед за отчуждаване
на поземлен имот.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че след
влизане в сила на Решение № 2344/29.11.2021г., постановено по адм.д. №
2581/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив е изменена Заповед №
21ОА-2498/10. 09.2021г. на Кмета на Община Пловдив за отчуждаване на поземлен
имот, като е увеличен размера на дължимото обезщетение, в това число и за ищцата.
От датата на влизане в сила на съдебното решение до датата на действително
извършеното плащане се твърди, че длъжникът – Община Пловдив е изпадал в
неправомерна забава, с което е реализирал незаконосъобразно бездействие, за
което дължи мораторна лихва в размер на 3519,46 лева.
Посочва се, че след покана да я заплати, Община
Пловдив е отказала изрично с писмо от 15.06.2022година. Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди Община Пловдив да изплати сумата от 3519,46
лв. представляваща лихва за забава върху главницата от 80 190.00лева.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща
представител, представя писмено становище, със съображения по съществото на
спора.
Ответникът - Община Пловдив, чрез процесуалните си
представители юрк. Л. и юрк. А. оспорват искът като неоснователен и недоказан.
Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, дава
заключение, че исковата претенция е неоснователна.
Пловдивският административен съд, като прецени
доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по
реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита
предявеният иск за процесуално допустим, а по същество за неоснователен, по
следните съображения:
Фактическата обстановка е безспорно установена и по
нея не се формира спор:
Със заповед № 21ОА-2498/10.09.2021г., Кметът на Община
Пловдив, на основание чл. 25, ал. 2 от ЗОС, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗОС и § 1 от
ДР на ЗОС и предвид необходимостта от задоволяване на общинска нужда, която не
може да бъде задоволена по друг начин, е наредил отчуждаването на недвижим имот
с площ от 579 кв.м., идентификационен № 56784.511.1078 по КККР на гр. Пловдив,
одобрен със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, намиращ се на
адрес в гр. Пловдив, район Западен, ул. „Царевец"', и с трайно
предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг
вид застрояване, като същият попада в уличната регулация на ул. „Царевец".
В заповедта е посочено, че имотът се
отчуждава от лицата Р.И.К., собственик
на 1/2 ид. част., М.Н.Г., собственик на 1/4 ид. част., А.А.С., собственик на
1/8 ид. част и от Н.М.Г., собственик на 1/8 ид. част.
Определено е парично обезщетение за отчуждаваният
поземлен имот, подробно описан в т.1 на заповедта, като съобразно разпоредбите
на чл. 22 от ЗОС и §1 от ДР на ЗОС, то е в общ размер на 126 251.00 лева без
ДДС и се разпределя между съсобствениците в съответствие с притежаваната от тях
собственост. Така в дял за Р.И.К. равностойното парично обезщетение е
определено в размер на 63125,50 лева. Недоволна от така определеният и размер,
тя и другите съсобственици са обжалвали заповедта по съдебен ред, като с
Решение №2344/29.11.2021г., постановено по адм.д. № 2581/2021 г. по описа на
Административен съд – Пловдив е изменен размерът на определеното със Заповед
№21ОА-2498/10.09.2021г. на Кмет на Община Пловдив обезщетение за ищецът К. и е
увеличен същият от 63125.50лева на 80 190 лева.
Разпоредбите на чл. 5, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ задължават
съда да съобрази доколко поведението на ищеца е в причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат от незаконния акт/действие или бездействие на
административния орган и доколко го освобождава от отговорност.
В случая се твърди да е налице пряка и непосредствена
причинна връзка между поведението на ищеца и претендираната вреда, изразяваща
се според него в забавено изплащане на безспорно установената по размер сума за
обезщетение на част от отчужден имот.
От тази гледна точка, от началото на административното
производство поради късно изпълнение на законови задължения, за които
ответникът е давал указания, е съпоставимо неправомерното поведение на ищеца,
от което той не може да черпи права.
От друга страна бездействието (ако страната счита, че
такова е налице), като проява на незаконосъобразна административна дейност и
свързаната с това отговорност не се презумира от закона. За това в тежест на
ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за
отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или
бездействие по административна дейност, отменени по съответния ред, вреда и
причинна връзка. Въпросът за незаконосъобразната административна дейност (акт,
действие или бездействие) е винаги преюдициален спрямо иска за обезщетение по
чл. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 203 от АПК, поради което е следвало ищеца предварително
да е установил по надлежен процесуален ред незаконосъобразното бездействие и
впоследствие да предяви иска си.
В конкретния случай спорният въпрос е - дали/кога
длъжникът/ответник е изпаднал в забава, с оглед обстоятелството, че се касае за
обезщетение по специалния закон и за вреди от незаконосъобразни действия или
бездействия на администрацията. Съдът счита, че реда по чл. 86 от ЗЗД не е
приложим, доколкото следва да се приеме установената практика, приложима за
такива случаи да е по реда на ЗОДОВ и АПК.
Процесното отчуждаване се е развило по реда на чл.29
от ЗОС.
В разпоредбата на чл. 29 от ЗОС ясно е разписан и реда
за заплащане на обезщетение за отчуждения имот.
В проведеното от Община Пловдив производство по
отчуждаване на ПИ с идентификатор 56784.511.1078 по КККР на гр. Пловдив,
приключило със Заповед №21 ОА-2498/10.09.2021 г. на кмета на Община Пловдив, предварително
изпълнение не е допускано и Община
Пловдив не е била въвеждана във владение в отчуждавания имот предварително,
преди влизане в сила на отчуждителната заповед и преди заплащане на дължимото
обезщетение.
В закона не фигурира задължение общината да заплати обезщетение. След като няма предвидено задължение за заплащане на обезщетението, нито такова за заплащане на лихви, то няма как да бъде ангажирана отговорността на общината за бездействие.
Неблагоприятната последица от неизплащане на обезщетението,
която се проявява както за собствениците, така и за административният орган, се свежда до
възможността лицата да поискат отмяна на отчуждаването по чл. 29, ал. 6 от ЗОС.
След отмяната на специалната разпоредбата на чл. 29, ал.4 от ЗОС през 2013 г.
правния спор се разглежда с оглед предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на ответника.
Със Заповед №21ОА-2498/10.09.2021 г., която е била
надлежно съобщена на ищцата, последната е била наясно с изискуемите условия за
изплащане на обезщетението.
Отчуждаването е придобивен способ в полза на общината,
регламентиран по реда на глава ІІІ от ЗОбС, като правото на собственост върху
отчуждавания имот се прехвърля „ex lege“ от патримониума на физическото (или
юридическото) лице в този на общината на датата, на която се изплати
определеното в заповедта или определеното със съдебно решение обезщетение – чл.
29 от ЗОбС.
До момента на превеждане на обезщетението, Община
Пловдив не придобива собствеността,
макар че може да е завзела имота, т. е. да осъществява фактическата власт върху
него, но в хипотезата на чл.30 от ЗОС, която не е приложена.
Именно защото общината придобива собствеността на
датата, на която се изплати определеното в заповедта или определеното със
съдебно решение обезщетение, за нея е налице безспорен правен интерес да
придобие имота „чист“ от вещноправни тежести.
Община Пловдив е изпратила изрично уведомление до
правоимащите лица за представяне на изискуеми документи, включително и документ
за банкова сметка, ***арично обезщетение, но на 19.01.2022 г. със заявление с
вх.№21П-11766-(7) ищцата е представила част от изискуемите съгласно заповедта
документи.
В тази връзка и доколкото е било изискано и
удостоверение за наличие или липса на вещни тежести на имота, подлежащ на
отчуждаване, след като ищцата не го е
представила, с Писмо - изх. № 22 СЛ-40/20.04.2022г. до Агенция по вписванията,
СВ Пловдив, Община Пловдив служебно го е поискала.
Удостоверението за липса на тежести е издадено на
03.05.2022 г. /л.47/, а платежното нареждане до банката, за изплащане на
дължимото обезщетение е от 04.05.2022 г.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Настоящият съдебен състав намира, че от
доказателствата по делото не се установява наличието на всички елементи от
състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ.
За квалифицирането на едно бездействие като
незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо
действие от страна на административен орган или длъжностно лице от
администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено
задължение за изпълнение на това действие. Съдът приема, че задължението на административния
орган се обуславя от законови изисквания, които правоимащия субект–ищец следва
да е изпълнил.
От изпълнението/неизпълнението на това задължение на
последния се прави извод за наличие/липса на причинна връзка за претендираното
обезщетение. Такава не се доказа, с оглед на което за съда се налага извода, че
исковата претенция не може да бъде уважена по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във
вр. чл. 203 от АПК.
В процесния случай не е налице незаконосъобразно
бездействие на кмета и административни органи на Община Пловдив, доколкото липсва нормативно
задължение за органа да заплати лихви върху обезщетението, като в хода на
съдебното производство не се доказаха настъпили реално вреди.
Съгласно чл.10, ал.2 от ЗОДОВ на ответника Община
Пловдив, следва да се присъдят разноски, които с оглед разпоредбата на чл.24,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП) се констатираха в
размер на 312,50 лв. (триста и дванадесет лева и петдесет ст.) лева.
По изложените
мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.И.К., ЕГН **********, иск за имуществени
вреди, дължащи се на незаконосъобразно бездействие на административни органи в
Община Пловдив, представляващи дължимо парично задължение за мораторна лихва
за периода от 29.11.2021г. до 05.05.2022г. в размер на 3 519,46 лв., свързана
със забавено изплащане на присъдено обезщетение във връзка с издадена заповед
№21ОА-2498/10. 09.2021г на Кмет на Община Пловдив за отчуждаване на недвижим
имот.
ОСЪЖДА Р.И.К., ЕГН **********,*** сумата в размер на 312,50
лв. (триста и дванадесет лева и петдесет ст.)
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: